№ 3964
гр. София, 22.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20221110210370 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 22-4332-013970 от
24.07.2022 г., издадено от началника на група към ОПП-СДВР, с което на Д.
Х. (D.H.) е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска
отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят чрез
неговия процесуален представител, поддържа жалбата, със същите
съображения и искания. Претендира и присъждането на разноски.
АНО, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява
становище по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
1
На 24.07.2022 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата около 03:14
часа в гр. София, по ул. Леге, управлява лек автомобил Мерцедес Ц 300 с рег.
№ 442М853, с посока на движение от ул. Съборна към площад Атанас Буров,
като табелите са били с изтекъл срок на валидност (валидни до 16.07.2022 г.)
– нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт, на 24.07.2022 г. е било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на
описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53
от ЗАНН, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.
140, ал. 1, вр. чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че приетите за установени фактически положения се
извеждат от съдържанието на АУАН, респ. НП.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна, че при постановяването на атакуваното НП са били допуснати
съществени процесуални нарушения, които водят до неяснота на
обвинителната теза и сериозно накърняват правото на защита на
санкционираното лице, тъй като същото не би могло да разбере обвинението.
Така например, видно от словесното описание на нарушението в атакуваното
НП, отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за това, че е
управлявал лек автомобил с изтекли регистрационни табели и същото е било
без регистрация по надлежния ред. В същото време това е било
квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1, вр. чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1
от ЗДвП. В разпоредбата на чл. 175, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП (която въобще няма
предложение първо) е предвидено, че водачът се наказва с предвиденото в ал.
1 наказание, когато управлява МПС на което табелите с регистрационния
номер не са поставени на определените за това места. Т.е. словесно е описано
едно нарушение (че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил с изтекли
регистрационни табели), а е дадена правна квалификация за друго нарушение
(че е управлявал лекия автомобил с регистрационни табели, които не са били
поставени на определеното им място). При това положение обвинителната
теза е противоречива и неясна и не може да се разбере за какво нарушение в
действителност е бил санкциониран жалбоподателят, а това пък сериозно
2
накърнява правото му на защита и е основание за отмяна на атакуваното НП,
тъй като на този етап от производството констатирания порок не може да
бъде саниран.
Независимо и наред с горното следва допълнително да се отбележи и
още един порок при постановяването на атакуваното НП. От материалите по
делото се установява, че АУАН и НП са били издадени на една и съща дата,
като контролните органи са приели, че е налице хипотезата на чл. 44, ал. 4 от
ЗАНН. За да се приложи тази разпоредба обаче е необходимо нарушителят да
няма постоянен адрес на територията на страната ни. От писменото
доказателство на л. 20 от делото обаче се установява, че жалбоподателят е
имал регистриран постоянен адрес и не са били налице условията за
приложението на чл. 44, ал. 4 от ЗАНН за издаване на НП в деня на съставяне
на АУАН. Разпоредбата на чл. 44, ал. 4 от ЗАНН е изключение от общото
правило, същата съдържа ограничава във времево отношение правото на
защита на санкционираното лице и поради това не може да се прилага
разширително, а следва да се прилага стриктно, само в предвидените от
закона случаи. И като са процедирали по този начин контролните органи са
накърнили правото на защита на санкционираното лице, тъй като са го
лишили от възможността да упражни правата си по чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от
ЗАНН, което е допълнително основание за отмяна на атакуваното НП. В този
смисъл са и оплакванията на защитата, които се явяват основателни и следва
да бъдат уважени.
Ето защо настоящата инстанция счете, че атакуваното НП е
постановено при наличие на съществени процесуални нарушения, които
непоправимо са го опорочили и тези, пороци не могат да бъдат компенсирани
на настоящия етап от производството, поради което то следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. При този изход на делото не се налага да
се обсъждат останалите оплаквания в жалбата.
Съдът като съобрази изхода на делото, и на основание чл. 63д от ЗАНН,
намира искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
основателно. Поради това и съобразявайки се с приложените по делото
доказателства съдът намира, че следва да бъде присъдена сума в размер на
480 лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение. Така
претендираният размер не е прекомерен и е съобразен с действителната
3
фактическа и правна сложност на делото, както и с разпоредбите на чл. 63д,
ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 36 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо за тази
сума следва да бъде осъден административният орган, в чиято структура е
АНО.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 22-4332-013970 от
24.07.2022 г., издадено от началника на група към ОПП-СДВР, с което на Д.
Х. (D.H.) е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, СДВР, ДА ЗАПЛАТИ
на Д. Х. (D.H.) с ЕГН: **********, сума в размер на 480 лева, дължими за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4