Решение по дело №1896/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 17.02.2021 г.

 

       СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

 

    При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1896/2020 г., взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл. 625 от ТЗ. СГС е сезиран с молба на кредитора „ОББ“ АД, с която се иска да се открие производство по несъстоятелност по отношение на длъжника „П.с.“ ЕООД. Твърди се от молителя, че има качеството на кредитор на ответника, а вземанията му произтичат от договор за банков кредит от 15.12.2017 г., по който на ответника е била предоставена сумата от 120 000 ЕВРО. Сочи се, че ответникът е в неизпълнение на поетите задължения по договора за кредит, поради което молителят се е снабдил с изпълнителен лист, по който е образувано изп.дело N 20198400400026 на ЧСИ М.Ц.. Поддържа се, че ответникът е в невъзможност да изпълни задълженията си поради състоянието на неплатежеспособност. Иска се от молителя да се обяви ответникът в неплатежеспособност и да се открие производство по несъстоятелност.

     Ответникът, призован по реда на чл.619 ал.1, изр.2-ро ТЗ, вр. с чл.50 ал.2 ГПК, не взема становище по искането с правно основание чл.625 ТЗ.

     Представен е договор за банков кредит от 15.12.2017 г., от който се установява, че между„ОББ“ АД от една страна и  „П.с.“ ЕООД, „С.“ ООД и „Л.“ ЕООД от друга страна е възникнало правоотношение, по което банката е поела задължението да предостави кредит в размер на 120 000 ЕВРО, а длъжниците са поели задължението да върнат сумата и да платят лихва чрез плащане на разсрочени вноски до 20.03.2022 г.

    Представен е изп.лист от 16.08.2018 г. на СРС, 69 с-в, по гр.дело N 50899/18 г., с който „П.с.“ ЕООД и „С.“ ООД са осъдени да заплатят солидарно на „ОББ“ АД сумата от 7500 ЕВРО – главница по договор за банков кредит от 15.12.2017 г., 1063,75 ЕВРО – договорна лихва за периода 21.04.2018 г. – 20.07.2018 г., наказателна лихва от 131,38 ЕВРО и 390,12 лв. – съдебни разноски.

    Установява се от заключението на ССЕ, че за 2018 г. и за 2019 г. показателите на коефицентите за ликвидност са с нулеви стойности.

    Представено е удостоверение на ЧСИ М.Ц. по изп.дело N 20198400400026, в което се сочи, че дългът на „П.с.“ ЕООД  възлиза на 22 766,74 лв.

 

     При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

    Предмет на спора пред първоинстанционния съд е молба с правно основание чл.625 ТЗ.

 

    Установи се от представения договор за банков кредит от 15.12.2017 г., че между молителя „ОББ“ АД от една страна и  „П.с.“ ЕООД, „С.“ ООД и „Л.“ ЕООД от друга страна е възникнало правоотношение, по което банката е поела задължението да предостави кредит в размер на 120 000 ЕВРО, а длъжниците са поели задължението да върнат сумата и да платят лихва чрез плащане на разсрочени вноски до 20.03.2022 г., а от удостоверение на ЧСИ М.Ц. по изп.дело N 20198400400026 се установява, че дългът на „П.с.“ ЕООД  възлиза на 22 766,74 лв. по изп.лист, с който са присъдени в полза на молителя суми по договора за банков кредит.

     Неизпълненото задължение към молителя произтича от търговска сделка, защото договорът за банков кредит има качеството на абсолютна търговска сделка - чл. 1, ал. 1, т.7 ТЗ. Следователно молителят в качеството на кредитор на вземането по договор за банков кредит, е легитимиран да предяви молбата с правно основание чл.625 ТЗ.

     От събраните по делото доказателства се установяват факти, които сочат, че длъжникът е в продължително обективно и трайно състояние на неспособност да изпълнява текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. От неоспореното заключение на ССЕ се установява, че за 2018 г. и за 2019 г. краткосрочните задължения на молителя надвишават по стойност неговите краткотрайните активи. Коефицентите за обща и бърза ликвидност са под единица – с нулеви стойности, а коефицентът за обща ликвидност е основен индикатор и има водещо значение за способността на предприятието да посреща задълженията. Неговите ниски нива /нулев, т.е. под единица/ за 2018 г. и за 2019 г. е основание за фактическия извод за недостиг на краткотрайни активи, който не позволява на длъжника да покрива краткосрочните си задълженията.

    Коефициентът на обща ликвидност има водещо значение и се изразява в съотношението на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви, а при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко от групите краткотрайни активи, но не всичките групи.  Нивата на този коефицент /нулев, т.е. под единица/ през посочените години показват по категоричен и несъмнен начин, че е налице трайно и обективно състояние на невъзможност длъжникът да изпълнява с наличното бързо ликвидно имущество своите краткосрочни парични задължения.

    При тези факти съдът приема за установено по несъмнен и категоричен начин, че длъжникът се намира в трайно състояние на обективна невъзможност да покрива краткосрочните си парични задължения със своите налични краткотрайни активи. Тази обективна невъзможност е в резултат на трайно и продължително състояние на недостиг на бързоликвидни имуществени блага, който е причината за неизпълнението на изискуемите парични задължения. В подкрепа този извод са показателите на коефицента за бърза ликвидност, които също са под референтните стойности. Коефицентите за абсолютна и незабавна ликвидност са също спомагателни, поради което техните лоши показатели в конкретния случай /при ниски показатели на общата и бързата ликвидност/ също са в подкрепа на фактическия извод за състояние на неспособност длъжникът да покрива с наличните краткотрайни активи текущите си задължения.

     На следващо място – нормата на чл.608 ал.4 ТЗ предвижда, че неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл. 625, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение. Изп.дело срещу длъжника е образувано пред 2019 г. и видно е от удостоверението на съдебния изпълнител, че към 02.10.2020 г. вземането на кредитора, подал молбата по чл.625 ТЗ, е останало неудовлетворено.

    От събраните по делото доказателства не се установяват факти,  които да сочат, че към настоящия момент молителят длъжник е преодолял влошеното финансово състояние, в което се намира през последните няколко години.

    За начална дата на неплатежеспособността следва да се определи 31.12.2018 г., защото от заключението на ССЕ се установява, че към 31.12.2018 г. е налице обективно състояние на невъзможност да се покриват задълженията към всички кредитори. Най-ранната дата, към която със сигурност длъжникът се е намирал в обективна невъзможност да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи, е 31.12.2018 г., доколкото към тази дата в.лице е констатирало в таблицата към заключението, че краткосрочните задължения значително превишават по стойност краткотрайните активи и показателите на коефицентите за ликвидност са под приетите нормативи.

    С определение от съдебното заседание на 21.01.2021 г. съдът е указал на основание чл.629б ТЗ, че в 14-дневен срок следва да се представи документ за внесена сумата от 5000 лв. по сметка на СГС, която е необходима за покриване на началните разноски, ведно с предупреждение, че при непредставяне в едноседмичен срок на документ за внасяне на сумата ще настъпят последиците по чл.632 ал.1 ТЗ. Тъй като не е представен документ за внасяне на определената от съда сума, необходима за покриване на началните разноски, следва да се постанови решение по чл.632 ал.1 ТЗ.

     С оглед на изложеното съдът намира, че следва едновременно да се обяви длъжникът в неплатежеспособност и в несъстоятелност и да се постанови прекратяване на дейността, а производството по несъстоятелност следва да се спре.

     Мотивиран съдът

РЕШИ:

    

     ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖЕСПОСОБНОСТТА на „П.с.“ ЕООД, ***.

     ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежеспособността – 31.12.2018 г.

     ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ  по отношение на “П.с.“ ЕООД, ***.

     ПОСТАНОВЯВА  прекратяване дейността на предприятието на „П.с.“ ЕООД, ***.

     ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ “П.с.“ ЕООД, ***.

      СПИРА на основание чл.632 ал.1 ТЗ производството по несъстоятелност на длъжника “П.с.“ ЕООД, ЕИК ******* по т.дело N 1896/20 г. на СГС.

      УКАЗВА на длъжника “П.с.“ ЕООД, ЕИК *******, и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят началните разноски в размер на 5000 лв.

      При непоискване да бъде възобновено спряното производство по несъстоятелност в едногодишния срок по чл. 632 ал. 2 ТЗ, производството ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.

     ОСЪЖДА “П.с.“ ЕООД, ***, да заплати на „О.Б.Б.“ АД, ***, съдебни разноски от 1550 лв.

 

     Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от вписване в ТР.

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: