Решение по дело №1847/2013 на Районен съд - Асеновград

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                                 15.08.2014 г.                                 гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на шести август две хиляди и четиринадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА

 

секретар Й.А.

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 1847 по описа за 2013 г. и като обсъди:

 

             Обективно съединени искове с правно основание чл.128 от КТ, 221, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Р.Д.Д. твърди, че между него и ответника „МК Инжинеринг-2009“ ЕООД е възникнало трудово правоотношение от договор, сключен през 2010 г., по силата на който е изпълнявал длъжността „Дивечовъд и домакин на хижа” – с место на изпълнение на трудовите му задължения ДДУ село Тополово, общ. Асеновград. Същият трудов договор е прекратен със заповед № 11 на работодателя от 22.08.2013 г. /която му е връчена на 28.08.2013 г./ - на основание чл.327, ал.2 от КТ, поради забава в изплащането на трудовото възнаграждение. Ищецът твърди, че за периода от месец юли 2012 г. до месец август 2013 г. не е получил полагащото му се трудово възнаграждение в размер на 5 600 лева – по 400 лева на месец. При прекратяване на договора му се дължи и обезщетение за неспазен срок на предизвестието в размер на 407.20 лева. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да  му заплати следните суми: 5600 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за горния период и 407.20 лева, представляваща неизплатено обезщетение за неспазено предизвестие по чл.221 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното заплащане на главниците. Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски.  

Ответникът оспорва предявения иск, като твърди, че не дължи на ищеца претендираните суми. Заявява, че страните не са се намирали в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е следвало да получи трудово възнаграждение в посочения размер. Оспорва авторството и съдържанието на представените в ИМ: трудово договор и допълнителни споразумение към него. Не ангажира доказателства, не претендира за разноски.

            След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Трудовото правоотношение между страните е съществувало от 21.01.2010 г. до 22.08.2013 г., което се установява представения трудов договор, допълнителни споразумения и заповед за прекратяването му. От тях е видно, че размерът на уговореното основно брутно трудово възнаграждение е 400 лева,  а на обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ 407.20 лева.

Видно от справка от НАП, ТД Пловдив за  актуално състояние на действащи трудови договори на „МК Инжинеринг 2009“, Р.Д.Д. е сключил такъв с ответника на 21.01.2010 г., датата на последното допълнително споразумение 28.02.2011 г., а датата на прекратяване на трудовия договор 22.08.2013 г. – което се потвърждава и от представените от ищеца /оспорени от ответника/: трудов договор, допълнителни споразумения и заповед за прекратяване на трудово правоотношение.

По възраженията на ответника:

          Ответникът оспори, че с ищеца са се намирала в трудово правоотношение, по силата на което е следвало да му заплати претендираното трудово възнаграждение, оспори още авторството и съдържанието на представените: трудов договор и споразумения към него. От приетата по делото официална справка и  писмо от НАП е видно, че от ответника са били подадени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ за сключено трудово правоотношение с ищеца Р.Д., впоследствие за споразумение и уведомления за прекратяване на трудовия договор със същия от 22.08.2013 г./на л.31 и 32 по делото/. При условията на евентуалност ответника е твърдял, че: ищецът не е изпълнявал задълженията си –поради което не му се дължи претендираното възнаграждение, че ищецът е бил през процесния период в отпуск – поради което не му се дължи претендираното възнаграждение, както и че претендираното вземане е изплатено или размерът на дължимото е по-малък. При оказана в тази насока доказателствена тежест на ответника горните твърдения останаха недоказани.  А направеното с отговора възражение за прихващане със сумата 30 хил.лева, не следва да бъде разглеждано – тъй като въпреки указанията на осн.чл.101 ГПК за конкретизиране какво представлява претенцията, на какво основание се дължи същата ответника в указания от съда срок не е изпълнил указанията на съда.

Добросъвестното полагане на труд от работника през периода от 21.01.2010 г. до 22.08.2013 г., за който се претендира заплащане на трудовото възнаграждение, се предполага. Ответникът не е оборил тази презумпция, поради което за него като работодател е възникнало задължението, предвидено в чл. 128, т.2 от КТ – да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Неговият размер не е изчислен с допусната ССчЕ на вещото лице М.А. – тъй като ответника не е осигурил ведомостите на същата /за посочения период – не е указал съдействие на същата да извърши проверка в счетоводството/, поради което на осн.чл.161 ГПК съдът следва да приемат за доказани фактите, относно които страната е създала пречка за събиране на допуснатите доказателства. Ответникът не е ангажирал такива доказателства, включително и въпреки, че същия бе задължен от съда да окаже съдействие на вещото лице, чрез представяне на ведомостите. На осн.чл.161 ГПК съдът следва да приеме, че трудовото възнаграждение на ищеца е било в размер на 400 лв., а обезщетението за неспазено предизвестие в р-р на 407.20 лв.  Предявените искове са основателни, с оглед твърдените в ИМ факти и обстоятелства и приложените писмени доказателства в тяхна подкрепа. Поради което, с оглед наличието на тези предпоставки исковете следва да бъдат уважени изцяло, тъй като съдът е указал на ответника, че с оглед факта, че е създал пречки за събиране на надлежни доказателства, а именно невъзможност вещото лице да извърши проверка в счетоводството му за дължимите суми или се запознае с ведомостите /за посочения период/ - прилага нормата на чл.161 ГПК, съдът приема че размерите  на дължимите суми са тези, претендирани от ищеца в ИМ. Ето защо следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца неизплатеното трудовото възнаграждение за периода от 01.07.2012 г. до 22.08.2013 г.  в размер на общо 5600 лева, представляващ неизплатени трудови възнаграждение за 14 месеца – по 400 лв. месечно, за месеците: юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2012 г. и януари, февруари, март, април, май, юни, юли и август 2013 г. включително.

При прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, т.2 от КТ, работникът има право на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. В заповедта на работодателя се съдържа именно горното основание за прекратяване, поради което следва да заплати обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 407.20 лева.

          На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение, а на Районен съд Асеновград на основание чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 274 лева държавна такса (общо за съединените искове).

Мотивиран от горното, съдът

 

                                        Р  Е  Ш  И:

 

        ОСЪЖДА „МК Инжинеринг-2009“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Подуене“, ЖК „Сухата река“, бл.27, вх.Б, ет.5, ап.36, представлявано от М.И.К. да заплати на Р.Д.Д., ЕГН ********** *** сумата от общо 5 600 лева (пет хиляди и шестотин лева), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.07.2012 г. до 22.08.2013 г., за месеците: юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2012 г. и януари, февруари, март, април, май, юни, юли и август 2013 г. включително, сумата от 407.20 лева (четиристотин и седем лева и двадесет стотинки), представляваща обезщетение за срока на предизвестието при прекратяване на трудовия договор на основание чл.327, т.2 от КТ, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на ИМ - 27.11.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1000 лева (хиляда лева), направени по производството разноски.

            ОСЪЖДА „МК Инжинеринг-2009“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Подуене“, ЖК „Сухата река“, бл.27, вх.Б, ет.5, ап.36, представлявано от М.И.К.  да заплати на Районен съд – Асеновград сумата от 274 лева (двеста седемдесет и четири), дължима държавна такса.   

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: