РЕШЕНИЕ
№ 488
гр. Бургас, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело №
20242100101416 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата
претенция на Р. В. (Richard Weiland), немски гражданин, роден на **********
г. в Л., с номер на лична карта *****., с адрес: ****я, чрез процесуалния
представител: адв. М. Стамова, със съдебен адрес: гр. София. ул. ..Верила“ №
5. ет. 2, против „Мap капитал“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: с. Равда, п.к. 8221, ул. „Крайбрежна“ № 18 представлявано от
управителя Алекси Янчев Дамянов, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 48 300 евро с левова равностойност 94 466,59 лв.,
представляваща сума, която ответникът следва да върне като дадена на
отпаднало основание - развален предварителен договор, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, както и
сторените разноски в обезпечителното, изпълнителното производство по
привеждане на обезпечителната заповед в изпълнение и настоящото исково
производство в общ размер 11 137, 20 евро.
Ищецът, твърди в исковата молба, че на 22.06.2023 г. между него и
ответника бил сключен предварителен договор за покупко – продажба на
недвижими имот. По силата на договора, ответникът в качеството си на
продавач се е задължил да изгради и да прехвърли на ищеца недвижим имот,
който ще бъде изграден в апартаментен ваканционен комплекс “Villa Algara”,
корпус А, който към момента на подписване на предварителния договор е бил
в степен на завършеност „груб строеж“. Имотът представлявал - апартамент
1
№ А.28 /а точка двадесет и осем/ на четвърти етаж в корпус А:, със застроена
площ от 38,70 кв. м. /тридесет и осем цяло и седемдесет кв.м./ жилищна площ,
състоящ се от коридор, дневна с кухненски бокс, една спалня, баня с тоалетна
и тераса, при граници: апартамент А27, А29, коридор и външен зид; ведно с
припадащия се процент от правото на строеж върху поземления имот.
На 23.06.2023 г., страните сключили анекс, с който уговорили продажна
цена за процесния апартамент в размер на 48 300 евро, платима на две вноски,
както следва - 43 300 евро в срок до 01.07.2023 г. и 5000 евро - втора вноска,
платима в двуседмичен срок след снабдяване на сградата с Акт образец 15.
Твърди се в исковата молба, че ищецът заплатил изцяло продажната цена с два
броя платежни нареждания – на 23.06.2023 г. и на 30.06.2023 г.
На 15.04.2024 г. страните развалили предварителния договор по взаимно
съгласие. Със споразумението за разваляне на договора приели, че нямат
насрещни претенции за неустойки и обезщетения. Уговорено било,
заплатената от купувача сума в размер на 48 300 евро да му бъде върната в
срок до 30.06.2024 г. , което задължение ответникът не бил изпълнил.
Твърди се исковата молба, че процесният договор бил сключен с
несобственик, тъй като съгласно нотариален акт за учредяване на право на
строеж № 135, том III, peг. № 3338, нот. дело № 523 от 09.06.2021 г., вписан в
Служба по вписвания с вх. per. № 3437 от 09.06.2021 г., акт № 95, том 11, дело
2046, собственикът на поземлен имот 61056.502.294 – „Инвестимпекс -
интернешънъл“ ООД, е учредил в полза на ответното дружество, правото да
построи сграда върху поземления имот за своя сметка, като в резултат на това,
да стане собственик на част от обектите й - 21 недвижими имота (апартаменти
и паркоместа/гаражи), но дружеството се било разпоредило с голяма част от
имуществото си. В тази връзка ищецът предприел действия по обезпечаване
на вземането си, като претендира и направените разноски за това.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговори от пълномощник
на ответника –адв. Жанета Иванова.
С депозирания отговор на исковата молба, ответникът признава иска и
обстоятелствата, на които се основава, а именно, че между страните е бил
сключен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот и
анекс към него, както и споразумение за разваляне.
Останалите фактически твърдения на ищеца се оспорват.
Ответникът, чрез пълномощника си заявява, че страните се договорили,
ищецът да предостави в писмен вид банкова сметка, по която дружеството да
му върне сумата от 48300.00 евро, което задължение не било изпълнено от
купувача. Твърди се още, че е било договорено процесната сума да бъде
върната на ищеца след като дружеството — ответник продаде апартамента,
2
предмет на предварителния договор, тъй като дружество нямало свободни
средства.
Подчертава се обстоятелството, че предварителният договор бил
развален по молба на ищеца, тъй като му били необходими парични средства
за лечение. Ответникът проявил разбиране, но изрично предупредил ищеца,
че докато не продаде процесния апартамент не може да му върне сумите, с
което условие ищецът се бил съгласил, но настоял в споразумението да бъде
посочен краен срок за плащане, със знанието и съгласието, че той може да не
бъде спазен. Твърди се от ответната страна, че след настъпване на падежа на
задължението за плащане, няколкократно са правени опити да се осъществи
контакт с ищеца, който да посочи банкова сметка, по която да бъде приведена
дължимата сума, но последният не отговарял на обажданията. Ответникът
успял да се свърже с ищеца през месец септември 2024 г., но той го препратил
към своите адвокати и по – късно ответникът узнал за образуването на
настоящото дело. По изложените съображения ответникът счита, че ищецът е
в забава, тъй като не е оказал необходимото съдействие за изпълнение от
страна на ответника - да посочи банкова сметка.
Изложени са съображения от ответното дружество, че не е дало повод за
предявяване на иска и го признава за главницата, поради което на основание
чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Като аргумент в тази насока се сочи и обстоятелството, че в никоя банка на
територията на Република България не може да се открие сметка на
чуждестранно лице без представяне на набор от документи, с които
ответникът не разполага и без проучване на лицето, поради което и ответника
не е могъл да се освободи от задължението си с депозиране на сумата в банка
на името на ищеца.
Претендираните от ищеца разноски в общ размер 11237.20евро са
счетени за неоснователни и недоказани. Прави се възражение за тяхната
прекомерност.
Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните е безспорно, че са сключили предварителен договор от
22.06.2023 год. и анекс №23.06.2023 год., които са били развалени по общо
съгласие с писмено споразумение от 15.04.2024 год. Със споразумението
ответникът е поел задължение за връщане на даденото на отпаднало
основание – сумата от 48 300 евро в срок до 30.06.2024 год. В споразумението
не се съдържат сочените от ответника уговорки за условие, при което да
възникне задължение за връщане на даденото, а именно след продажбата на
същия актив и получаване на средства от друг купувач, както и не е поето
3
задължение от ищеца за посочване на негова банкова сметка.
Задължението за връщане на даденото на отпаднало основание се
признава от ищеца в настоящия процес, но тъй като се оспорва другия
компонент на дълга – обезщетение за забава, не са налице предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска по чл.237 от ГПК и
производството е разгледано по общия ред. Самото признание обаче се цени
от съда и съпоставено с останалите доказателства по делото води до извод за
основателност на претенцията за главницата.
Спорна между страните е забавата на ответника да изпълни
задължението си за връщане на даденото по чл.55 ал.1 пр.трето от ЗЗД.
В писменото споразумение страните са уговорили срок за изпълнение на
задължението, който кани длъжника да изпълни и го поставя в забава. В
случая ищецът не претендира обезщетение за забава от датата на падежа, а от
датата на исковата молба, която представлява отделна покана за плащане и
еднозначно се възприема от съдебната практика като самостоятелно
основание за забава. Писмените договорки между страните са ясни и точни и
според тях изпълнението на задължението не е поставено в зависимост от
поведението на кредитора (посочване на банкова сметка) или от друг
юридически факт (сделка с имота с друг купувач). Липсата на парични
средства не извинява длъжника, а самото поведение на страните сочи, че
длъжникът е имал информация за банковата сметка на ищеца, най-малкото
защото сумата му е била преведена по предварителния договор по банков път.
Освен това, в хода на производството ответникът е посочил доверителна
банкова сметка и въпреки горното плащане в хода на процеса не е последвало,
което сочи на извод, че не липсата на банкова сметка е причина за
неизпълнението.
Поради забавата си ответникът следва да бъде осъден да заплати
главницата в размер на 48 300 евро и законна лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда -17.09.2024 год., както и да понесе сторените разноски
по общото правило на чл.78 ал.1 от ГПК. Той би могъл да се освободи от
задължението си за разноски само при кумулативното наличие на
предпоставките по чл.78 ал.2 от ГПК – ако признание иска и ако с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото. В случая еднозначно
признание няма, плащане също няма, дори и в хода на производството, от
което следва, че с поведението си ответникът е станал причина за воденето на
съдебния процес.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца
възнаграждение на адвокат в обезпечителното и исковото производства е
основателно. Минимумът на възнаграждението по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1
за възнагражденията за адвокатска работа възлиза на 8 210 лв. без ДДС и
4
9 852 лв. с ДДС. В обезпечителното производство ищецът е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 2 988 евро с ДДС (5 844 лв.), а в
исковото – 5539,20 евро с ДДС (10 833,73 лв.). Съдът не е обвързан от размера
на възнагражденията по горната наредба, но същите служат като ориентир при
депозирано възражение за прекомерност. Основен критерий за преценката на
съда по чл.78 ал.5 от ГПК е фактическата и правна сложност на делото, обема
и сложността на извършената работа от адвоката. В случая ответникът
признава основното задължение и това значително облекчава процеса на
доказване и съкратява производството. Делото не се отличава с особена
фактическа или правна сложност, а аргументът на ищеца за по-големи усилия
поради необходимост от превод не може да се обсъжда, щом се претендират
отделно разноски за преводачески услуги. Предвид горното, съдът счита, че
възнагражденията следва да бъдат редуцирани с ½ и така в полза на ищеца да
се присъдят 2 922 лв. за обезпечителния процес (като се има предвид и
разпоредбата на чл.7 ал.7 от Наредба №1) и 5 417 лв. за исковия процес. Общо
в полза на ищеца се присъждат 12 284,66 лв. – разноски в настоящото и
обезпечителното производства.
Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Мap капитал“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Равда, п.к. 8221, ул. „Крайбрежна“ № 18
представлявано от управителя Алекси Янчев Дамянов, да заплати на Р. В.
(Richard Weiland), немски гражданин, роден на ********** г. в Л., с номер на
лична карта *****., с адрес: ****я, със съдебен адрес: гр. София. ул. „Верила“
№ 5. ет. 2, сумата от 48 300 евро с левова равностойност 94 466,59 лв.,
представляваща сума, която ответникът следва да върне като дадена на
отпаднало основание - развален предварителен договор, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.09.2024
год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Мap капитал“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Равда, п.к. 8221, ул. „Крайбрежна“ № 18
представлявано от управителя Алекси Янчев Дамянов, да заплати на Р. В.
(Richard Weiland), немски гражданин, роден на ********** г. в Л., с номер на
лична карта *****., с адрес: ****я, със съдебен адрес: гр. София. ул. „Верила“
№ 5. ет. 2, съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното и
обезпечителното производства в размер на 12 284,66 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6