Решение по дело №6143/2013 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1159
Дата: 31 май 2014 г. (в сила от 20 юни 2014 г.)
Съдия: Валентина Жекова Кърпичева Цинцарска
Дело: 20132120106143
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2013 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

VIII-1159                            31.05.2014г.                            гр.Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                         ОСМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесет и четвърти април                                           две хиляди и четиринадесета година

в публично заседание в състав:                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина Кърпичева-Цинцарска

 

секретар С.Д.

като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска

гр. дело № 6143  по описа на БРС за 2013г.

 

Производството е образувано по повод искова молба от В.В.Т., с ЕГН **********, с адрес:***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. О 82, ет. 2, адв. Б.К. срещу  Д. Д.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Бургас, к.с З., бл. 57, вх. 2, ет. 5, ап. 13, със съдебен адрес: адвокат А.М., с адрес на адвокатската кантора: гр. Бургас, ул. Ж.П. 1.

На основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс се иска уреждане на отношенията на страните във връзка с общото им дете С.Д.М ЕГН **********. Претендира се предоставяне на молителката на упражняването на родителските права по отношение на общото дете на страните, като на ответника се определи режим на лични отношения с детето. Не се предявява претенция за заплащане на  месечна издръжка от ответника за детето, тъй като тези отношения са уредени с влязло в сила решение по гр. дело 4703 по описа на БРС за 2012г.

В съдебно заседание се поддържат така направените искания. Ангажират се доказателства.

По делото не е постъпил писмен отговор от ответника. В съдебно заседание, чрез назначения му адвокат в резултат на предоставена правна помощ, ответникът счита предявената претенция за неоснователна и недоказана. Твърди се, че не се установява хипотезата на чл. 127, ал. 2 от СК, тъй като страните живеят заедно. При становище на съда за основателност на молбата, се иска при опреД.е на режима на лични отношения  между детето и ответника, да се постанови по свободен режим на лични отношения. Не се ангажират доказателства.

След запознаване със становището на страните по делото, като разгледа събрания по делото доказателствен материал и съобрази приложимите нормативни разпоредби, съдът намира за установено следното:

Производството е с правно основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс. Съгласно разпоредбите на чл. 127, ал.1 и ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, като ако родителите не постигнат такова съгласие, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

Така предявената молба до съда, с която се иска съдействието му по отношение на спорните въпроси между родителите по повод детето им, съдът намира за допустима и основателна.

Не се спори по делото, че страните са живели на съпружески начала, като от връзката си имат родено дете- С.Д.М ЕГН **********-11г. Този факт се потвърждава и от представеното удостоверение за раждане от ***г., издадено въз основа акт за раждане V-73/09.05.2003г. Съдът намира за доказано по делото, че страните не живеят заедно като семейство. В тази връзка от ответната страна в проведеното последно заседание са наведени твърдения, че страните не са разделени, а живеят заедно, следователно не е необходимо съдът да урежда спорни между тях въпроси. По така направеното възражение, съдът намира на първо място, че същото не е направено своевременно. Видно е, че по делото няма депозиран отговор на молбата и съответно няма изложени конкретни фактически твърдения от страна на ответника, кои факти и обстоятелства оспорва, в това число не е оспорвано изложеното в исковата молба, че страните не живеят заедно. Това не е направено и в първото по делото заседание, в което е налице формално оспорване на исковата молба. На второ място съдът счита, че по делото се установява, че страните и родители на малолетното дете С.Д.М. не живеят заедно. Съдът счита, че смисълът, вложен в разпоредбата на чл. 127, ал.2 от СК по отношение на записаното, че същата е приложима, когато родителите не живеят заедно и имат спор относно упражняването на родителските права, е че се касае за хипотезата, когато родителите не живеят като семейство. Действително от разпита на св. Т. и от изготвения по делото социален доклад се установява, че страните обитават едно и също жилище. Социалният доклад е възпроизвел споделеното от изслушаното от социалния работник дете на страните, че ответникът не се храни заедно с майката и детето, а отделно. Съдът намира, че така констатираните отношения между страните не сочат на съвместно живеене на родителите по смисъла на закона. Страните нямат общо домакинство и не живеят като семейство по смисъла на всички общоприети норми, следователно след като същите не могат да постигнат съгласие за упражняване на родителските права по отношение на общото им дете, съдът следва да им съдейства за това.

Съдът намира за основателно искането на молителката, че на същата следва да бъде предоставено упражняването на родителските права. Съдът не се съмнява относно наличието на родителски капацитет на всеки един от родителите. Видно от изготвения социален доклад, липсват твърдения за проблемни или негативни отношения на някой от родителите с детето. Разпитаната св. Т., която е майка на молителката и има непосредствени впечетления от страните и взаимоотношенията им с общото им дете, установява, че и ответникът се грижи за детето СТЕЛА и иска да се грижи. Гласните доказателства обаче, както и представеното на лист 32 от делото удостоверение от ЦПЗ-гр. Бургас сочат на констатирано алкохолно заболяване на ответника, от което очевидно произтичат проблемите между него и молителката. С оглед заболяването на ответника и неустановеността на неговото състояние към настоящия момент, съдът намира, че майката е тази която следва да упражнява родителските права по отношение на детето, като детето следва да има местоживеене при същата.

 Съдът счита, че на бащата следва да се определи обичайния режим на лични контакти с детето, а именно всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 09,00 часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден и един месец през лятото, когато майката не ползва отпуск. Предложеният от молителката ограничен режим на лични отношения на ответника с детето не е оправдан с оглед събраните по делото доказателства. Установи се, че бащата полага грижи за детето си, няма регистрирани негови отрицателни прояви във връзка с отношението към детето и при отглеждането му.

 

Мотивиран от горното  Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето С.Д.М ЕГН ********** на майката В.В.Т., с ЕГН **********, с адрес:***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. О 82, ет. 2, адв. Б.К..

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето С.Д.М ЕГН ********** при майката В.В.Т., с ЕГН **********, с адрес:***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. О 82, ет. 2, адв. Б.К..

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето С.Д.М ЕГН ********** и бащата Д. Д.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Бургас, к.с З., бл. 57, вх. 2, ет. 5, ап. 13, със съдебен адрес: адвокат А.М., с адрес на адвокатската кантора: гр. Бургас, ул. Ж.П. 1, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден с преспиване, както и един месец през лятото, когато майката не ползва отпуск.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

                                                          

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: В. Кърпичева-Цинцарска

Вярно с оригинала!

С. Добрева