РЕШЕНИЕ
№ 574
гр. Бургас, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело №
20252100500758 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 630/21.03.2025г., постановено от
Районен съд –Бургас по гр.д. № 2024215012489. С това решение, съдът приема за
установено по отношение на П. Б. А., ЕГН: ********** от ******, че в полза на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
в гр. Бургас, кв. "Победа", ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, представлявано от Ц.В.М.
съществува вземане за сумата от 111,93 лева, представляваща 1/5 част от сборната главница
в общ размер на 559,67 лева за неизплатени суми по фактури за доставена, отведена и
пречистена вода за абонатен № 945823, издадени за периода от 25.02.2021г. до 25.10.2023г. с
отчетен период от 24.12.2020г. до 25.09.2023г. за водоснабден обект с адрес в *****, както и
сумата от 14,57 лева, представляваща лихва за забава за периода от 27.03.2021г. до
12.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 22.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 7805/2023г.
по описа на Районен съд – Бургас. С решението, съдът осъжда П. Б. А. да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД съдебни разноски в размер на 560 лева и сумата от
15 лева, представляващи 1/5 от цялата сума за направени разноски съобразно дела на
ответника в съответния имот по ч. гр. д. № 7805/2023г. по описа на Районен съд – Бургас.
Подадена е въззивна жалба от адвокат Н. Атанасова – особен представител на П. Б.
А. против решение № 630/21.03.2025г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. №
2489/2024г. Жалбоподателят оспорва извода на съда за правото на собственост върху имота,
основан на представената по делото „извадка“ от разписен лист към плана, одобрен през
1998г. и твърди, че ищецът не е установил в условията на главно и пълно доказване
качеството „потребител“ на ответника. Въззивната страна иска от съда да отмени
1
решението на Районен съд – Бургас и да постанови друго, с което да отхвърли иска.
Адвокат Атанасова иска от въззивната инстанция да й определи възнаграждение за
процесуално представителство в качеството й на особен представител.
Въззивната страна не се представлява в съдебно заседание. По делото е представена
писмена молба, в която адвокат Атанасова изразява становище за основателност на жалбата
и поддържа искането за отмяна на първоинстанционното решение.
Ответната страна „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД представя писмен отговор, в
който изразява становище за неоснователност на жалбата.
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД се представлява в съдебно заседание от
юрисконсулт Стаматов, който пледира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
Със заповед № 3947/28.12.2023г. Районен съд – Бургас разпорежда на длъжниците
Б.Б.А., ЕГН: ********** от *****, Е.Х.А.., ЕГН: ********** от *****, М. Б. А., ЕГН:
********** от гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Вълчо Пушков“ № 34, М. Б. А., ЕГН:
********** от ***** и П. Б. А., ЕГН: ********** от ****** да заплатят на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД при условията на разделност по 1/5 за всеки от длъжниците сумата от
559,67 лева, представляваща сбор от неизплатени суми по фактури за доставена, отведена и
пречистена вода за абонатен № 945823, издадени за периода от 25.02.2021г. до 25.0.2023г. с
отчетен период от 24.12.2020г. до 25.09.2023г. за водоснабден обект с адрес в *****, от които
по 111,93 лева за всеки от длъжниците, сумата от 72,85 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 27.03.2021г. до 12.12.2023г., от която по 14,57 лева за всеки от длъжниците,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
22.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 75 лева – разноски
по делото за заплатена държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева, от които разноски по 15 лева за всеки от длъжниците. В
заповедта е посочено, че като наследници на А.Х.А., длъжниците са съсобственици на имот,
находящ се в *****, за който е открита партида с абонатен № 945823. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В резултат на това, „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД предявява против П. Б. А. установителен иск по чл.422 от ГПК за 1/5 от
сумите, за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК.
В исковата молба дружеството твърди, че А. е придобил качеството на „потребител“
на „ВиК“ услуги в резултат на наследяване по закон по отношение на водоснабден обект,
находящ се в *****, за който е открита партида с абонатен № 945823. Ищецът заявява, че
консумираните количества вода са отчитани по електронен път и за тях са издадени 33 броя
фактури в периода от 25.02.2021г. до 25.10.2023г. Според ищеца, ответната страна не е
заплатила стойността на доставената, отведена и пречистена вода в срок, поради което иска
от съда да установи дължимостта на сумата от 111,93 лева, представляваща 1/5 част от
сборната главница в общ размер на 559,67 лева за неизплатени суми по фактури за
доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № 945823, издадени за периода от
25.02.2021г. до 25.10.2023г. с отчетен период от 24.12.2020г. до 25.09.2023г. за водоснабден
обект с адрес в *****, както и сумата от 14,57 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 27.03.2021г. до 12.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението – 22.12.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч. гр. д. № 7805/2023г. по описа на Районен съд – Бургас.
2
В отговор на исковата молба, особеният представител на П. Б. А. оспорва качеството
му на наследник и заявява, че е възможно същият да е направил отказ от наследство.
Особеният представител на ответника оспорва и качеството му на потребител и твърди, че
същият не е изпълнил чл.62, ал.1 и сл. от Общите условия на дружеството. В отговора на
исковата молба е въведено и възражение за недължимост на процесните суми, тъй като
ищецът не установява реално предоставяне на „В и К“ услугите.
За установяване на релевантните за спорното правоотношение юридически факти, по
делото е представено удостоверение за наследници на А.Х.А. и справка от Районен съд –
Бургас, от които се установява, че П. Б. А. е наследник на А.Х.А. и в периода от 2019г. до
27.09.2024г. не е вписал отказ от наследство. По делото са представени 33 броя протоколи за
обитаемост на имота, съставени от Ж.К. – отчетник на измервателни уреди във „ВиК“ ЕАД –
Бургас, справка – извлечение от показанията на водомер за абонатен № 945823, отчетени с
мобилно устройство, фактури за начислената стойност на доставеното количество вода,
Решения на комисията за енергийно и водно регулиране и Общи условия на
водоснабдителното дружество.
В хода на първоинстанционното производство са събрани показанията на
свидетелката Ж.Г.К., изпълняваща длъжността отчетник на измервателни уреди във „ВиК“
ЕАД – Бургас от месец юли 2019г. до настоящия момент. Според показанията на К.,
процесният обект се намира на улицата и представлява къща без двор. Имотът е
водоснабден, но няма водомер и потреблението на вода се отчита според броя на живеещите
в него. К. посочва, че е начислявала по 5 куб.м. на месец, които съответстват на един
живеещ в него. Въз основа на това, К. издава протокол, в който вписва, че в имота живее
един човек.
По делото е представена извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти и
от кадастралния и регулационен план на гр. Бургас, одобрен през 1998г., ведно с разписен
лист към него, от които се установява, че водоснабденият имот е записан на Б. А., който е
съпруг на А.А..
Въз основа на събраните доказателства, районният съд формира извод за
основателност на исковете. За да постанови този резултат, съдът приема, че П. А. е
наследник на А.А., на чието име е открита партидата на водоснабдения обект. А. има
качеството на „потребител“ на водоснабдителните услуги, използвал е отчетените и
фактурирани количества вода през процесния период и не е заплатила 1/5 от стойността им.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е по допустим иск, в пределите на сезирането
и при спазено диспозитивно начало.
Решение № 630/21.03.2025г. е правилно. Този извод се налага по следните
3
съображения:
Предмет на установяване в конкретния случай е дължимостта на сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Доказателствената тежест да установи
фактите, които пораждат вземането, се носи от ищеца. Той трябва да установи
обстоятелството, че ответникът е ползвател на водоснабдения имот в периода от 24.12.2020г.
до 25.09.2023г. и че начислените количества вода са използвани от него. В конкретния
случай това доказване е проведено успешно.
Не се спори по делото, че ищецът е „ВиК“ оператор по смисъла на чл.198о, ал.1 от
Закона за водите и доставя на потребителя ВиК услуги срещу заплащане. Според чл.11, ал.7
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, „ВиК“
операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне
на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им. Съгласно чл.8 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК
системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и
К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Анализът на цитираните правни
норми обосновава извод, че за да възникне валидно облигационно правоотношение между
страните, не се изисква сключването на индивидуален писмен договор.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. , потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти. В този смисъл са и чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от Общите условия на
оператора, които дефинират понятието „потребител“. В конкретния случай от представените
по делото писмени доказателства - удостоверение за наследници, служебна справка от
Районен съд – Бургас, извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти, заповед №
165/16.02.1998г., издадена от кмета на Община Бургас, с която е одобрен кадастралния,
регулационния и застроителния план на кв. „Победа“ в гр. Бургас, ведно с графична част
към нея и разписен лист, се установява, че П. А. е наследник на А.Х.А., а водоснабденият
имот е записан на Б. А., съпруг на наследодателя А.Х.А.. От представената по делото
справка – извлечение, протоколи за обитаемост и от показанията на свидетеля К., се
установява, че имотът е обитаван и за него са начислявани по 5 куб. м. вода. При това
положение, изводът на районния съд, че ответната страна притежава качеството на
„потребител“, използвал е доставяните и отчитани количества вода и е задължен за
заплащането им при условията на разделност, е правилен и обоснован.
По изложените съображения, жалбата на П. Б. А. е неоснователна и трябва да се
остави без уважение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора
пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД съдебни разноски за въззивното производство в
размер на 200 лева, от които възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева и
възнаграждение за особен представител в размер на 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав:
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 630/21.03.2025г., постановено от Районен съд –Бургас
по гр.д. № 2024215012489.
ОСЪЖДА П. Б. А., ЕГН: ********** от ****** да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв.
"Победа", ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, представлявано от Ц.В.М. съдебни разноски в
размер на 200,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5