Р Е Ш
Е Н И Е N 110
гр. Сливен, 25.06.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на двадесети четвърти юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при участието на прокурора ………и при секретаря М. Т. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр. д. N 252
по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 281/02.03.2020г.
постановено по гр. дело №
15/2020 г, по описа на Районен съд - гр. Сливен с което е изменена издръжката, която Б.Д.У. ЕГН ********** ***.
Стамболийски 1-Д-7 следва да заплаща на непълнолетната си дъщеря М. Б.У. ЕГН **********, родена на ***г., действаща лично и
със съгласието на майката Д.Д.М. ЕГН **********,*** като я увеличава от 140 на
180 лева месечно, считано от 06.01.2020г. до навършване на пълнолетие от детето
или настъпване на друго законно основание изменение или прекратяването й, едно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане като иска в останалата му част за
разликата над уважения до пълния претендиран размер е отхвърлен като неоснователен.
Против това решение е подадена въззивна жалба от М. Б.У., лично и със съгласието на майката Д.Д.М.
чрез процесуален представител по пълномощие, като решението е обжалвано в
неговата отхвърлителна част. Съдът е приел, че необходимата месечна издръжка за
детето е в размер на 300 лева. Неправилно и не в съответствие с материалните
разпоредби съдът не е съобразил възможностите на всеки родител като не е взел
предвид че родителят, при когото детето живее - нейната майка, освен в пари,
участва в нейната издръжка и в натура и като полага лични и непосредствени,
ежедневни физически грижи за нейното отглеждане и възпитание. Родителят, при
когото живее детето, дължи по нисък размер на издръжката, тъй като полага
всички останали грижи за детето, които също са материално оценими. Видно от
събраните по делото доказателства единствено майката полага непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието на детето, като бащата - ответника, не
участва по никакъв начин в отглеждането на детето. Ответникът живее в собствено
жилище. Майката и детето М. живеят на квартира за която заплащат наем в размер
на 170 лева, като в тази цена не влизат и режийните разходи. Ответникът не е
доказал и наличието на други, утежняващи материалното му състояние факти - като
заболяване, неработоспособност или намалена такава, няма задължение към другото
непълнолетно дете. В обобщение се иска да бъде отменено решението в неговата
отхвърлителна част и да се постанови ново, с което претенцията да бъде уважена
изцяло.
В
срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор, чрез който се оспорва нейната
основателност. В обжалваното решение са обсъдени всички обстоятелства, имащи
значение за правилното определяне на размера на издръжката и същите са
съобразени от съда. От значение за определяне на размера на издръжката са
нуждите на детето и възможностите на родителите. Нуждите на детето М. са както
нуждите на всички деца на нейната възраст, но претендираният размер на издръжка
не съответства на възможностите на бащата да я заплаща. Майката Д. Добри нова М.
е съдружник и управител в „Боримира 2017” ООД и не е била подавана декларация
за доходи. Бащата работел в „ЕС Експрес 2000” ЕООД на длъжност „ел.техник” и
получава нетно трудово възнаграждение по 564,23 лева след удръжките за
осигуровки и данъци. Доходите му са минимални, затова и възможностите му да
заплаща издръжка на М. са минимални. През месец юли 2017г. майката Д.М. е
заявила пред социалните служители, че не заплаща наем за жилището. Моли да бъде потвърдено решението.
Направено е доказателствено искане да бъде приета като доказателство служебна
бележка изх.№77 от 22.05.2020 година за доходите на доверителя ми за периода от
м.01 до м.04 2020 година включително, издадено от „ЕС Експрес 2000” ЕООД.
В
с.з. за въззивницата се явява представител по пълномощие, който поддържа
подадената жалба.
В
с.з. за въззиваемият се явява представител по пълномощие, който оспорва
основателността на подадената жалба.
Вззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение
е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че
задължението за издръжка на ненавършили пълнолетие деца е безусловно и като е
отчел възрастта на детето и увеличените му нужди, а от друга страна и доходите
на двамата родители, законосъобразно
съдът е преценил, че месечната издръжка за непълнолетното дете е в размер на
300 лв. Обосновано съдът е приел, че от тази издръжка бащата следва да заплаща 180
лв., а останалата сума от 120 лв. да бъде заплащана от майката, тъй като тя
полага и преките грижи по отглеждане на детето. От постановяването на
предходното решение за изменение на издръжката е нараснал размера на
минималната работна заплата и обосновано е прието, че са нараснали не само
нуждите на детето, но и доходите на родителите.
Оплакването
във въззивната жалба е свързано с отхвърлянето на претенцията до пълния
претендиран размер от 200 лева. Поддържа се, че искът е следвало да бъде уважен
изцяло. Това искане обаче е неоснователно. Правилно и обосновано, както беше
посочено и по-горе, съдът е приел, че необходимата издръжка за детето, с оглед
на неговата възраст, е около 300 лева и е преценил, че по-голямата част следва
да заплаща ответника. Не е установено потребностите на детето да изискват
значителни допълнителни средства, нито пък се установява бащата да е отказвал
заплащането на такива при възникнала необходимост. Определената за детето към
този момент издръжка отговаря на неговите нужди и е в негов интерес, поради
което подадената въззивна жалба се явява неоснователна. Размерът на издръжката трябва да осигури условията
на живот на детето, с оглед на неговата възраст, и
най-малко нормалните възможностите за образование и възпитание, освен ако това би създало особени затруднения на
дължащия издръжка родител. В случая е безспорно, че
доходите на бащата не са по-високи от тези на майката и районният съд се е
съобразил с това обстоятелство.
Правилно и в
съответствие с материалноправните разпоредби, съдът се е съобразил с
възможностите на всеки от родителите, като е взел предвид и факта, че
родителят, при когото детето живее, освен в пари, участва в издръжката и в
натура и като полага лични и непосредствени, ежедневни физически грижи за
отглеждането и възпитанието на детето, а другият родител работи при минимално
месечно възнаграждение. Към настоящия момент обаче не е обосновано присъждането
на издръжка в по-голям размер. Нуждите на детето не са с по-висока степен на
взискателност от обичайните и не са налице тежки здравословни проблеми.
Допълнителните занимания, свързани с възпитанието му, не е изискват повече
разходи от обичайните. Освен това е установено, че бащата полага грижи и за
друго дете, въпреки, че то е навършило пълнолетие.
Обстоятелството,
че майката и детето живеят под наем, колкото и да е спорно, не може да обоснове
необходимост за заплащане на по-голяма издръжка, доколкото се касае за личен
избор на майката. Освен това приложеното в делото писмено
доказателство – социален доклад, представлява
официален документ по
смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК, като издаден от длъжностни лица, в кръга на службата им и след извършена проверка по установения ред и форма, вкл. с участието
на представител на жалбоподателката, гарантирайки й по този начин процесуалните права. В
този смисъл оспорването и оборването на
доказателствената му сила не е проведено успешно в рамките
на настоящото производство.
Щом правните
изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно
и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е
формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като по този
начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер на сумата
от 200 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 281/02.03.2020г.
постановено по гр. дело №
15/2020 г. на Районен съд - гр. Сливен.
ОСЪЖДА М. Б.У. ЕГН **********, родена на ***г., действаща лично и
със съгласието на майката Д.Д.М. ЕГН **********,*** да заплати на Б.Д.У. ЕГН ********** ***. Стамболийски
1-Д-7 сумата от 200 /двеста/ лева представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: