Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………………/…………………..…, гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд,
наказателна колегия, VІ-ти състав, в публично заседание на трети август през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 1583 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Н.Б.Н. ***, ЕГН **********, подадена
чрез адв. В.Б. ***-0442-000442 от 01.06.2018год. на
началника на група в сектор ПП при ОД на МВР Варна, с което са му били наложени
адм. наказания глоба в размер на 200лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал.3, пр.1
от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 140, ал.1 от същия закон.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е незаконосъобразно, постановено е при допуснати съществени нарушения на
процес. правила и в нарушение материалния закон и моли съда да го отмени.
В съдебното производство процес.
представител на въззивника поддържа жалбата. Същият оспорва фактическите
констатации изложени в акта и НП, а във фазата по същество моли НП да бъде
отменено с основен аргумент субективна несъставомерност. Алтернативно изразява
становище за маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение.
За въззиваемата страна, редовно
призована за датата на съдебното заседание представител не се явява. По делото
са постъпили писмени бележки от ю.к. Лукова в които същата изразява становище
за неоснователност на жалбата. Счита че нарушението е безспорно доказано и моли
съда потвърди НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в
условията на алтернативност отправя искане за определяне на адвокатско
възнаграждение за ответната страна в по-нисък размер.
Варненска районна прокуратура,
редовно уведомена за датата на съдебното заседание не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 16.01.2014год. св. Д.П.
закупил от св. Д.П. тов. автомобил „УАЗ“ с ДК№ В
7524СК като сделката била изповядана от нотариус В.Г. с район на действие РС
Варна. На 30.01.2014год. договорът за продажба бил регистриран в Сектор ПП и на
същата дата била отбелязана служебна промяна в регистрацията на МПС-то.
На 24.03.2017год. била
прекратена регистрацията на посочения по-горе товарен автомобил, поради
постъпило в ОДМВР – Варна уведомление от Гаранционен фонд за липса на
задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
На
31.01.2018г. около 16:00 в к.к. „Камчия“ по алеята
срещу комплекс „Нимфа“ в посока към рибарското селище, въззивникът управлявал
посочения автомобил, предоставен му преди това от неговия собственик Д.П..
Въззивникът бил спрян за проверка от св. К. ***. Св. К. констатирал, че за
управлявания от въззивника автомобил няма сключена застраховка „ГО“, както и че
същият е с прекратена служебно регистрация по чл. 143, ал.10 от ЗДП и на място
му съставил АУАН. В АУАН св. К. посочи, че на 31.01.2018год. около 16:10ч.
въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДП тъй като в к.к. Камчия по алеята срещу комплекс „Нимфа“, управлявал т.а.
„УАЗ“ с ДК№ В7524СК собственост на Д.К.П.
ЕГН *** след като регистрацията на автомобила била служебно прекратена
по чл. 143, ал.10 от ЗДП.
В
последствие била извършена допълнителна проверка и било преценено, че има данни
за извършено престъпление и преписката била изпратена във ВРП по компетентност.
С
постановление от 27.02.2018год. прокурор от ВРП образувал наказателно
производство – д.п. № 2028/2018год.п по описа на ІV РУ ОД на МВР Варна с оглед
извършено престъпление по чл. 345, ал.2 от НК за това, че на 31.01.2018год. в
к.к. Камчия е управлявано МПС – тов.
автомобил „УАЗ“ с рег.№ В7524СК, което не е регистрирано по надлежния ред.
Проведено
било разследване като с постановление от 30.04.2018год. прокурор от ВРП
прекратил наказателното производство по д.п. № 2028/2018год. поради липса на
престъпление като приел субективна несъставомерност. След влизане в сила на
прокурорския акт препис от същия бил изпратен на началника на ІV РУ за сведение
и с оглед преценка за изхода на адм.наказателното
производство започнало със съставянето на АУАН по чл. 140, ал.1 от ЗДП.
На
01.06.2018год., въз основа АУАН, началник група в ІV РУ издал атакуваното НП. В
същото АНО възприел изцяло фактическите констатации изложени в АУАН приел, че
въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДП и на основание чл.
175, ал.3, пр.1 от същия закон му наложил съответните адм.
наказания.
Като
свидетели в хода на съдебното следствие са разпитани Г.К. – актосъставител,
Д.К.П. – посочен в АУАН и НП като собственик на автомобила управляван от въззивника, както и Д.Д.П. –
действителен собственик на автомобила посочен в НП.
В
показанията си пред съда св. К. възпроизвежда възприятията от проверката
извършена на въззивника и констатациите от същата с нужната конкретика. Сочи,
че управляваният автомобил е бил собственост на друго лице, а водачът заявил че
не е знаел, че същият е с прекратена регистрация.
В
показанията си пред съда св. Д.П. сочи че бил собственик на процесното МВПС, но
го бил продал още през 2014год.
В
показанията си пред съда св. Д.П. потвърждава, че към 31.01.2018год. МПС-то е
било негова собственост, както и че го бил предоставил за управление на
въззивника за да изтегли лодката си. Сочи че му бил казал, че след като бил
купил автомобила не е ходил в КАТ да го пререгистрира.
Като
писмени доказателства към АНП са приложени АУАН бл. № 560533/31.01.2018год.,
справка за нарушител, Заповед № 8121з-515/14.05.2018год. на министъра на
вътрешните работи, постановление за прекратяване на наказателното производство
по д.п. № 2028/2018год. по описа на ІV РУ ОД на МВР Варна, справка от централна
база данни на МВР досежно л.а. с ДК№ В 7524СК, както и разпечатка от
Гаранционен фонд.
Като
писмени доказателства в хода на съдебното следствие са приети допълнително
заверен препис от материалите по д.п. № 2028/2018год. по описа на ІV РУ ОД на
МВР Варна, справка от началника на сектор ПП при ОД на МВР Варна и приложени
към нея 3бр. справки от АИС „КАТ“, Заповед № 365з-2624/22.07.2016год. на
директора на ОД на МВР Варна, Заповед № 8121з746/01.06.2017год. на министъра на
вътрешните работи, писмо от началника на сектор ПП ведно с приложени към него
справки от АИС „КАТ“ 2 листа и копие на договор за покупко-продажба на МПС.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които
преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи и
се кредитират от съда с доверие.
От
правна страна съдът прие следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради което и е допустима.
Съдът
в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на
образуването и провеждането на административно наказателното производство
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В същите се съдържат обстоятелства и факти, които
в достатъчна степен описват вмененото във вина на въззивника нарушение, посочени
са дата и място на извършване на същото, обстоятелствата при които е извършено
както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо
и юридическо обвинение.
След
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
съдът прецени че НП е било издадено в нарушение на материалния закон по
следните съображения:
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДП (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.)действала към датата на нарушението посочена в АУАН и НП предвижда по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Според
разпоредбата на чл.
143, ал. 10 ЗДП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Разпоредбата на чл.
18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
също регламентира служебно прекратяване на регистрацията при постъпило
уведомление от Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна
застраховка. Както в чл.
143, ал. 10 от ЗДП, така и в чл.18б, ал.2 от Наредбата обаче е
регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно
прекратената регистрация.
В
случая по делото липсват каквито и да било доказателства на първо място, че
собственикът на МПС, който е лице различно от въззивника,
а именно Д.Д.П. е бил уведомен за служебно
прекратената регистрация. Нещо повече липсват доказателства, че същият изобщо е
бил уведомен от ГФ по реда на чл. 574, ал.10 от КЗ за липса на застраховка. В
тази връзка следва да се отбележи, че видно от материалите по д.п. №
2028/2018год. по описа на ІV РУ ОД на МВР Варна, приобщени като доказателства
по настоящото дело, уведомление по чл. 574, ал.10 от КТ е било изпратено до
лице различно от собственика на автомобила – изпратено е било до Д.К.П. който е
отчуждил въпросното МПС още през 2014год. по предвидения за това законов ред
като данни, още по-малко пък доказателства, че уведомлението е било получено и
от това лице – св. П. по делото липсват. По-важно обаче е друго. Дори и
въпросното уведомление изпратено от ГФ да е получено от собственика на
автомобила, който и да е той, то не дерогира
задълженията на органите на МВР да уведомят собственика на МПС за прекратената
служебно регистрация, а доказателства за такова уведомяване, както бе посочено
по-горе по делото липсват.
На
следващо място, доколкото по делото не е спорно, че управлявания от въззивника
автомобил не е негова собственост то дори и уведомяване на собственика на МПС, че
регистрацията е била служебно прекратена, то доказателства че този факт (че
МПС-то е с прекратена регистрация) е бил известен на въззивника към момента на
проверката, по делото не са налице. Напротив от показанията на св. К.
депозирани в хода на съдебното следствие бе установено, че водачът
(въззивникът) изобщо не е знаел че регистрацията на МПС-то е прекратена. То е и
напълно разбираемо при положение че лицето, което му е предоставила
управлението на автомобила не е била наясно, не е било уведомено за
прекратената служебно на основание чл. 143, ал.10 от ЗДП регистрация на
автомобила.
И
след като доказателства, че служебната дерегистрация
на МПС е била известна на въззивника към момента, в който е бил спрян за
проверка, то няма и как да се приеме, че от субективна страна същият е
осъществил състава и на нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
За
съставомерността на всяко нарушение следва да са
осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и
липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за
несъставомерност на извършеното. Нещо повече точно липсата на субективна съставомерност е
приел и прокурора в постановлението си за прекратяване на наказателното
производство, като неговото постановление (влязло в сила) впрочем като цяло е
пречка за провеждане и на адм. наказателно
производство защото в случая се касае за едни и същи факти – съставите на чл.
345, ал.2 от НК и на чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП са идентични като преценката за
това дали се касае за нарушение или за адм. нарушение
са прави единствено с оглед степента на обществена опасност на деянието.
В
случая издаването на НП при наличие на влязло
в сила постановление за прекратяване на наказателното производство касаещо идентични факти (същото деяние) е в
нарушение на основния принцип в пеналистиката ne bis in
idem. Отделен е въпроса, че още при постъпване на
данните в ІV РУ ОД на МВР Варна (към която институция принадлежат както
актосъставителя така и АНО) за образувано наказателно производство по случая
(образувано впрочем въз основа на справка изготвена от самия актосъставител)
АНО е следвало да прекрати адм.наказателното
производство образувано със съставянето на АУАН. В горната насока е и нормата
на чл. 33, ал.2 от ЗАНН.
С
оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че в случая неправилно и в
нарушение на материалния закон е била ангажирана адм.наказателната
отговорност на въззивника за извършено нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, поради което и НП следва да бъде отменено като издадено
в нарушение на материалния закон.
При
изложените по-горе мотиви досежно недопустимостта изобщо на адм.
наказателно производство при наличие на влязло в сила постановление на прокурор
за прекратяване на наказателното производство за същото деяние обсъждането на
становището за процес. представител на въззиваемата страна в приложените
писмени бележки досежно доказаността на субективната страна нарушението се
явява безпредметно. Няма как обаче да не бъде отбелязано, че развиваните доводи
за наличие на виновно поведение свързани с това че водачът на МПС следвало да
се убеди, че автомобила който управлява не бил с прекратена регистрация, както
и в това че застраховката била платена и липсата на документи установяващи този
факт означавало че знаеш че автомобила е с прекратена регистрация са меко
казано несериозни. В писмените бележки се сочи, че водачът следвало да се убеди
че автомобила не бил с прекратена регистрация без да се сочи по какъв начин –
вероятно преди да предприеме управление на МПС да си направи справка по
телефона в сектор ПП, прекратена ли е и кога регистрацията на МПС, което освен
че е несериозно ами към настоящия момент е и невъзможно. Следва да бъде
посочено и това, че нарушението по чл. 175, ал.3 от ЗДП (идентично по състав с
престъплението по чл. 345, ал.2 от НК) е формално, на просто извършване и като
такова според теорията и константната съдебна практика (в това число и такава
със задължителен характер) може да бъде
извършено само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Последното
съдът изрично намира за нужно да отбележи с оглед становището на процес.
представител на въззиваемата страна изложено в писмените бележки, че
нарушението можело да бъде извършено и по непредпазливост. Прекият умисъл
предполага дееца да съзнава всички
елементи от обективната страна на състава на престъплението (нарушението) – в
случая, че МПС-то е с прекратена регистрация от определена дата. Липсата на
знание за който и да е от обективни признаци на състава на престъплението
(нарушението) изключва умисъла за извършването му поради фактическа грешка на
дееца съобразно разпоредбата на чл.14, ал.1 от НК.
Не
може да бъде споделено виждането изложено в писмените бележки, че не плащането
на застраховка гражданска отговорност (по точно липсата на доказателства за
платена такава) сочело на знание за това, че регистрацията била прекратена
най-малкото защото прекратяването на регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДП
става след постъпване на уведомление от гаранционния фонд, което се предхожда
от уведомяване от страна на фонда на собственика на МПС-то, че застраховка не е
била платена и в 14 –дневен срок от изпращане на уведомлението следва да се
представят доказателства за плащане. Ако такива не постъпят в срока, ще бъдат
предоставени данни на МВР за предприемане на мерки по прекратяване на
регистрацията. Ще бъде ли изпратено уведомление от гаранционния фонд до
собственика (в случая дори въззивника не е собственик) и кога, ще бъдат ли
изпратени данни за непостъпили доказателства за платена застраховка и кога, ще
бъде ли извършено служебното прекратяване на регистрацията и кога са факти
които водачът на МПС (още повече не собственик) дори не може да предположи единствено
и само на база липсата на валидна застрахователна полица. Точно за това и в ЗДП
както и в специалната наредба е предвидено нарочно задължение за съответни
служби да уведомят собственика за прекратената служебно, на това основание,
регистрация за разлика от служебното прекратяване на регистрацията по реда на
чл. 143, ал.15 от ЗДП, която настъпва по силата на закона, с изтичането на 2
месечен срок от придобиването на МПС-то, и за което служебно прекратяване не е
предвидено нарочно уведомяване на собственика.
Що
се касае до цитираните в писмените бележи съдебни решения на различни съдилища,
те не са със задължителен характер като в противната насока могат да бъдат
цитирани също редица решения –Решение № 2117/07.11.2019год. на АС Варна по
КНАХД № 2127/2019год.; Решение № 1784/03.10.2019год. на АС Варна по КНАХД №
1791/2019год.; Решение № 655/09.06.2020год. на АС Врана по КНАХД №
546/2020год.; Решение № 2476/17.12.2019год. на АС Варна по КНАХД №
2126/2019год.; Решение № 1832/09.10.2019год. на АС Варна по КНАХД №
2020/25019год.; Решение № 1788/03.10.2019год. на АС Варна по КНАХД №
2032/2019год., Решение № 1375/04.07.2019год. на АС Варна по КНАХД №
1344/2019год.; Решение № 1526/19.07.2019год. на АС Варна по КНАХД №
1520/2019год. и мн. други.
По
разноските.
Искане за присъждане на разноски
е направено от двете страни в процеса – както от въззивника, така и от
въззиваемата страна като последната е формулирала и искане съобразно нормата на
чл. 63, ал.4 от ЗАНН за присъждане на разноски на ответната страна в по-нисък
размер.
По
искането на въззиваемата страна.
С
оглед крайния изход на делото (НП подлежи на отмяна) искането на процес.
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без
уважение.
По искането на
въззивника за присъждане на разноски, с оглед крайния изход на делото съдът
счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл.
144 от АПК вр. чл.78, ал.1 от ГПК. И като съобрази,
че в случая по делото са налице доказателства за направени от въззивника
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на
300лв., която сума е равна на определения минимален размер на адвокатското
възнаграждение за този вид работа определен съобразно чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към момента на
сключване на договора за правна помощ (23.06.2020год), а и към момента на
упълномощаването на защитника (07.04.2020год). съдът счете, че направеното от
страна на процес. представител на въззиваемата страна искане за определяне на
разноски в по-нисък размер се явява неоснователно, а на въззивника следва да
бъдат присъди разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер – 300лв..
Посочената по-горе сума следва да бъде заплатена на въззивника от ОД МВР Варна.
Водим
от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
18-0442-000442 от 01.06.2018год. на Началника на група в ІV РУ при ОД МВР Варна
с което на Н.Б.Н. ЕГН ********** ***, на основание чл. 175, ал.3 пр.1 от ЗДП са
били наложени адм. наказание глоба в размер на
200лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушаване нормата на чл.140,
ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на Н.Б.Н.
ЕГН ********** *** сума в размер на 300лв. представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процес.
представител на ОД на МВР Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: