Присъда по дело №2/2022 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 11
Дата: 1 април 2022 г. (в сила от 19 април 2022 г.)
Съдия: Милена Димитрова Петева-Георгиева
Дело: 20225600200002
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 януари 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 11
гр. ХАСКОВО, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-

ГЕОРГИЕВА
СъдебниБ.Г.Б.

заседатели:С.Д.К.
при участието на секретаря В.И. К.
и прокурора Д. Ст. Л.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА
Наказателно дело от общ характер № 20225600200002 по описа за 2022
година
и прецени събраните по делото доказателства:
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. С. Д., роден на *********** година в гр.***, живеещ
в с.****, Община ***, *** гражданин, ***, ***, без ****, работещ като ***, ***, ЕГН
**********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 28.11.2018 година на общински път между селата
Доситеево и Рогозиново, Община Харманли, област Хасково, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Опел“ модел „Вектра“ с рег.№ ****, в пияно
състояние (с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 1,37 на хиляда)
и без да има необходимата правоспособност нарушил правилата за движение: чл.20 ал.1 от
ЗДвП („Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“) и по непредпазливост причинил смъртта на едно лице – Ж.З.Ж., б.ж. на с.****,
Община ***, и тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота с лявото око
(вследствие разкъсване на очната ябълка и последвалото й оперативно отстраняване) на
друго лице – И. Ж. И. от с.****, Община ***, поради което и на основание чл.343 ал.3 б.“б“
предл.1-во вр. ал.4 вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 вр. чл.58а ал.1 и чл.54 от НК му НАЛАГА
1
наказание „лишаване от свобода за срок от три години“.
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от пет години, считано от
влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия А. С. Д. да заплати в полза на бюджета на
Министерството на вътрешните работи и по сметката на ОД на МВР-Хасково направените
по делото разноски в размер на 1763,38 лева.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО – лек автомобил марка „Опел“ модел
„Вектра“ с рег.№ ***, намиращо се на съхранение в РУ-***, да се върне на наследниците на
Ж.З.Ж.: Б. А. С., ЕГН **********, С. А. С., ЕГН ********** (действащи чрез своя законен
представител А. С. Д.), Д. А. С., ЕГН ********** и А. А. С., ЕГН ********** (действащи
със съгласието на своя родител А. С. Д.).
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО – един брой оптичен носител CD-R да
остане към материалите от делото.
Присъдата подлежи на въззивно обжалване и протест пред Апелативен съд-
Пловдив в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ: Срещу подсъдимия А.С.Д. от с.*******/сега живеещ в
с.*******/, Община Харманли, е предявено обвинение за това, че на
28.11.2018 година на общински път между селата Доситеево и Рогозино,
Община Харманли, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Опел“ модел „Вектра“ с рег.№ ******* в пияно състояние
(с концентрация на алкохол в кръвта на 0,5 на хиляда, а именно 1,37 на
хиляда, установено със Съдебномедицинска експертиза № 81/2021 г.) и без да
има необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение: чл.20
ал.1 от ЗДвП („Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“) и по непредпазливост причинил
смъртта на едно лице – Ж.З.Ж., б.ж. на с.******, Община *****и тежка
телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота на лявото око (дължаща
се на разкъсване на очната ябълка и последвалото й оперативно
отстраняване), на друго лице – И.Ж.И.. от с.*****, Община *****–
престъпление по чл.343 ал.3 б.“б“ предл.1-во вр. ал.4 вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1
от НК.
Подсъдимият разбира в какво е обвинен. Той изцяло признава
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и след
информиране за последиците от това изявление, включително тези, свързани
с направеното самопризнанието и използването на съответните доказателства
от досъдебното производство при постановяването на съдебния акт, дава
съгласие за тези факти да не бъдат събирани доказателства в съдебната фаза
на процеса. Тези изявления, направени в хода на допуснатото от съда
предварително изслушване по въпросите в чл.371 от НПК, съдът прие за
съответни на искането за провеждане на съдебното следствие по правилата на
глава 27 от НПК при уредената в чл.371 т.2 от НПК хипотеза, а след
преценката, че самопризнанието на подсъдимия, освен информирано, е и
подкрепено от доказателствата, съдържащи се в досъдебното досие, допусна
разглеждането на делото по горепосочените диференцирани правила.
Анализът на доказателствата по делото установява следната
фактическа обстановка:
Към месец ноември на 2018 година подсъдимият А.С.Д. живеел в
с.*****, Община Харманли. Семейството му се състояло от него,
фактическата му съпруга Ж.З.Ж., ЕГН ********** и *****му деца – Б. АС. С.,
родена на ****** г., С.А.С., родена на .......... г., А.А.а С., роден на ******* г.,
и Д.А.С., родена на ***** година. Подсъдимият не притежавал свидетелство
за управление на моторно превозно средство, тъй като такова никога не му
било издавано, т.е. нямал необходимата правоспособност за управление на
МПС. Независимо от това, той придобил умения да управлява автомобил и
редовно си служел с притежавания от съпругата му Ж. Ж. такъв – марка
„Опел“, модел „Вектра“ с рег.№ *****. Ж. Ж. също нямала правоспособност
за управление на моторно превозно средство, а автомобилът тя придобила
1
само формално – той бил закупен от баща й, който го ползвал известно време,
но след това го предоставил на семейството на дъщеря си.
А.Д. и Ж. Ж. обитавали ***** **** , отдадена им за ползване от
свидетеля Ж. Ж., техен работодател. По силата на сключен с последния
трудов договор /устен/ те работели в ****** *****на Ж.. На 27.11.2018 г. в
дома на Д. и Ж.а гостувал свидетелят И.Ж.И.., с когото двамата съпрузи
решили да пътуват до с.Доситеево, Община Харманли, а там да посетят
питейно заведение заедно с други свои приятели. В изпълнение на решението
си тримата тръгнали от с.Българин към посоченото село с лекия автомобил
марка „Опел“. Автомобилът се управлявал от подсъдимия. Около 21,00 часа
Д., Ж. и И. пристигнали в с.Доситеево и се установили в бистро „Златна
рибка“, където на смяна работели свидетелите Й.Б. /*****/ и Ц.Ж. /****/. В
бистрото подсъдимият, съпругата му и И.И. съгласно предварителна уговорка
се срещнали със свидетеля Т.Т.П.. И четиримата употребили алкохол, като
подсъдимият изпил около 300 грама концентрат – ракия. Ракия консумирал и
свидетелят Т.П., Ж. пила водка, а И. бира. Между 02,30 и 03,00 часа Д., Ж., И.
и П. напуснали бистрото и се качили в автомобила, с чието управление
отново се заел първият от тях. Ж. Ж. седнала на предната дясна седалка до
съпруга си, а свидетелите И.И. и Т.П. се установили на задната седалка.
Подсъдимият потеглил с цел отпътуване към с.Българин, като на път за него
оставил свидетеля Т.П. до дома му в с.******. Времето било лошо – валял
дъжд. Пътят да с.Българин преминавал през с.Рогозиново, Община Харманли.
Настилката по него била износена, без неравности и препятствия по нея, но с
напуквания по асфалта. Пътното платно, с ширина от 5,30 метра, се състояло
от две пътни ленти, разделени посредством единична прекъсната бяла осева
линия. На участъка при км 5+420 от този общински път подсъдимият
управлявал автомобила в дясната пътна лента, предназначена за движението
му със скорост от около 83 км/ч. В даден момент тъмнината и силният дъжд в
съчетание с влиянието на алкохола отклонили вниманието му от пътя и от
управлението на автомобила, върху чиято посока на движение подсъдимият
изгубил контрол. В резултат на това автомобилът започнал да се отклонява от
пътната лента, предназначена за движението му, и тръгвайки в посока наляво,
я напуснал, след което преминал в затревен мокър банкет и преодолявайки
овраг под нивото на пътното платно, се блъснал със страничната си дясна част
в крайпътно дърво с диаметър от 50 см. В резултат на съприкосновението
между дървото и автомобила един от клоните на дървото проникнал в купето
откъм предната му дясна част, където седяла Ж. Ж. и причинил наранявания
върху тялото й. След удара подсъдимият останал на шофьорското място и
попитал спътниците си дали се чувстват добре. Не получил отговор нито от
Ж., нито от И.. Когато видял тялото на съпругата си, подсъдимият разбрал, че
тя е починала. После чул звуци, издавани от легналия на задната седалка
наранен И. и непосредствено след това напуснал автомобила. Д. осъзнал
сериозността на станалото произшествие и тъй като не успял да намери
мобилния си телефон, решил да тръгне пеша към село Доситеево, за да
2
потърси помощ. Когато стигнал в селото, той се отправил към дома на
свидетеля Т.П., когото уведомил за случилото се. От своя страна П. помолил
брат си – свидетеля Д. П., да откара него и подсъдимия до мястото на
инцидента. Така тримата отпътували в посока с.Рогозиново с управлявания от
Д. П. лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ **** Когато стигнали до
мястото, на което се бил установил „Опел“-а, и се убедили в причинените от
пътния инцидент последици, тримата решили отново да се върнат в селото,
тъй като и свидетелят Д. П. не бил правоспособен водач, а се предполагало,
че на местопроизшествието ще пристигнат полицейски служители след
известяване на компетентните органи за станалото. След като отново
пристигнали в с.Доситеево подсъдимият и свидетелите П.и поискали
съдействието на свидетеля Й.Й., който притежавал свидетелство за
управление на МПС. Последният се съгласил да ги откара до
местопроизшествието, където четиримата пристигнали около 04,40 часа. В
04,43 часа свидетелят Д. П. позвънил на телефон 112 и подал сигнал на
случилото се.
Местопроизшествието било посетено от екип на ЦСМП-филиал
Харманли, който констатирал смъртта на Ж. Ж.. Фелдшерите П.А. и Ж. Д. не
успели да стигнат до установения на задната седалка пострадал, тъй като
вратите на автомобила не се отваряли. Едва след пристигането на екип на
РСПБЗН-Харманли, в състава на който участвал свидетелят И.Я., И. бил
изваден от колата, след като преди това бил освободен от захвата на предната
дясна седалка, която притискала краката му. В 05,55 часа на 28.11.2018 г.
подсъдимият бил тестван за употреба на алкохол в техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARBA 0070. Пробата била приложена
от свидетеля М. Д. – *** **** *** **** а уредът отчел 0,92 на хиляда
съдържание на алкохол в кръвта. В 06,10 часа на подсъдимия бил издаден
Талон с бланков № 0058177. Подсъдимият не подписал талона, като заявил,
че е неграмотен, а свидетелят М. Д. го уведомил за задължението му в срок до
60 минути /т.е. до 07,10 часа/ да се яви в ЦСМП-филиал Харманли, за да
предостави кръв за химическо изследване. Подсъдимият не спазил тези
указания. Тъй като той също получил травми по тялото в резултат на пътното
произшествие, един от екипите на спешна помощ го откарал в МБАЛ-
Харманли, където бил приет в хирургичното отделение. Там бил прегледан, а
след това му била приложена обезболяваща терапия с венозни вливания. По-
късно през деня в болничното заведение пристигнал свидетелят М. Д., пред
когото подсъдимият заявил, че желае да предостави кръвна проба. В 10,55
часа свидетелят В.К. **** в отделението, взел такава проба, като поставил
биологичния материал в две вакуумни епруветки, които запечатал, обозначил
ги със стикер и съставил Протокол за медицинско изследване. На 29.11.2018
г. Д. бил изписан с препоръка за домашно лечение и диагноза „Мозъчно
сътресение“.
След първоначалното му отвеждане от спешния екип в ЦСМП-
филиал Харманли пострадалият И.Ж.И.. бил транспортиран в МБАЛ-
3
Хасково, където било проведено лечението му. Назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза /л.38 т.2/, базирана върху съставената в
болничното заведение медицинска документация и останалите доказателства
по делото, е дала следното заключение относно получените от И. телесни
повреди: Констатирана била черепно-мозъчна травма, изразила се в открито
счупване на черепа с пролабиране на мозъчен детрит, счупване на основата на
черепа, счупване на кости на лицевия череп, включително на лява очница, а
също на стените на синусите на горната челюст, на ябълчните кости.
Установен бил и кръвоизлив в синусите, както и контузия на мозъка,
травматичен кръвоизлив под меките обвивки на мозъка, пневмоцефалия, оток
на мозъка и настъпила в резултат на него церебрална кома. Констатирани
били още контузия на белите дробове и изкълчване на тазобедрената става.
Мнението на лекаря е, че описаните по-горе наранявания върху тялото на И. е
възможно да настъпят вследствие на пътно-транспортен инцидент по начина
и механизма, който установяват доказателствата по делото. Посочено е още в
писмения доклад, че нараняването в областта на лявото око е довело до
постоянна слепота на същото по смисъла на чл.128 от НК, тъй като очната
ябълка била разкъсана, а след това и оперативно отстранена. Травмата в
областта на черепа, се сочи още от експерта, довела до проникване в
черепната кухина, защото настъпилото счупване на черепните кости и
разкъсно-контузната рана причинили съприкосновение с външната среда.
Временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК било увреждането на
мозъка и неговите обвивки, какъвто бил характерът и на контузията на белите
дробове. Затрудняващи дъвченето и говоренето, а също и движението на
десния крайник за повече от 30 дни били съответно счупването на челюстта
/костите на лицето/ и изкълчването на тазобедрената става. Прогнозата на
лекаря е, че всички тези увреждания биха могли да причинят и други
усложнения в общото здравословно състояние на пострадалия.
Медицинската експертиза е дала заключение и относно причините за
настъпилата смърт на Ж. Ж. Според лекаря леталният изход е в резултат на
съчетана автомобилна травма, състояща се от разкъсни рани на лицето и на
гърдите, отломъчно счупване на гръдната кост, отломъчно счупване на
всички ребра двустранно, разкъсване на левия купол на диафрагмата,
контузия на средостението, разкъсване на сърцето и на белите дробове.
Установено още било нараняване на коремната стена и разкъсване на
органите в коремната кухина, счупване на дясната ключица. Така смъртта
била причинена именно от нарушената анатомична цялост на жизнено
важните органи – състояние, което лекарят определя като несъвместимо с
живота и което е довело до неизбежния и мигновен фатален край.
Уврежданията експертът квалифицира като класическа автомобилна травма
на пътник в лек автомобил при механизъм на настъпване, съответен на
фактите, които доказателствения материал съдържа.
Назначената химическа експертиза е изследвала концентрацията на
алкохол в предоставения от подсъдимия биологичен материал – кръв, в 10,55
4
часа на 28.11.2018 г. Заключението е, че в този материал не е установено
алкохолно съдържание. Извършеното обаче в 05,55 часа на същата дата
тестване на Д. с техническо средство, чиито показания са отчели 0,92 промила
в издишания въздух, са дали основание за експертно изследване на въпроса –
каква е била алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия към
инкриминираното управление на превозното средство – 03,00 часа на
28.11.2018 г., а заключението на съдебния лекар, на когото задачата е била
възложена, е посочил, че при използвания научен метод, към показанията на
техническото средство следва да бъдат добавени 0,45 единици /промили/, т.е.
по 0,15 единици на час, при което вероятната концентрация към
горепосочения момент се равнявала на 1,37 на хиляда. Производен на това е и
експертният извод, че в 03,00 часа Д. се е намирал в лека степен на алкохолно
опиване, характеризираща се с потискане на функциите на централната
нервна система и негативно влияние върху съобразителността, вниманието,
координацията, както и предизвикваща сънливост и нарушения на сърдечната
дейност.
Комплексната автотехническа и медицинска експертиза е
потвърдила изводите на предхождащите я медицински изследвания относно
причините за настъпилите телесни увреждания на пострадалия И.Ж.И.. и
смъртта на Ж. Ж. Тя е коментирала съгласно поставените й задачи и
останалите относими към доказването елементи на пътния инцидент –
скоростта, с която е бил управляван автомобилът преди настъпването на
удара и в момента на удара; траекторията на движение и опасната зона за
спиране; мястото, на което се е намирал всеки един от пътуващите в колата;
механизма за настъпване на произшествието.Заключението е, че
непосредствено преди произшествието автомобилът се е движел със скорост
от 83,28 км/ч, а в момента на удара тази скорост е намаляла до 50 км/ч, която
величина била отчетена на блокиралия след аварирането километраж.
Опасната зона за спиране, производна на установената скорост, стандартно
време за реакция и коефициент на сцепление /при мокра настилка и износен
асфалт/ е изчислена на 94,84 метра, а настъпилото отклонение в посоката на
движение, напускането на пътната лента с направление наляво и
последвалото навлизане в затревен банкет експертизата е дефинирала като
основни причини за настъпилия удар в крайпътното дърво. Вероятният
фактор, предизвикал тази последователност в движението на превозното
средство върху обозначената на приложената скица територия, била загубата
на контрол върху управлението, се посочва още в заключението.
Така описаната фактическа установка установяват на първо място
преките доказателство по делото – обясненията на подсъдимия и отчасти
показанията на свидетеля И.И.. Въпреки двояката им процесуална природа,
изцяло валидна и в настоящия случай, доказателствената стойност на
дадените от Д. обяснения не може да бъде отречена, защото относно
съществените за предмета на делото факти – състоянието на пътната
обстановка /тъмнина, силен дъжд/, а също и наличието на удар в отстоящото
5
вляво спрямо посоката на движение дърво, те не се отклоняват от сведенията
в изготвеният протокол за оглед на местопроизшествието и приложения към
него фотоалбум. В същия протокол не се откриват пропуски, които да се
отразяват върху доказателствената годност на документа, а той от своя страна
не сочи да са нарушени някои от процесуалните изисквания в чл.156 от НПК
при прилагането на документирания способ. В този смисъл последният се е
явил надлежна база за изготвянето на комплексната техническа и медицинска
експертиза, която след анализ на особеностите на пътния участък,
конкретните пътни условия, повредите върху автомобилната конструкция и
следи на терена извън пътната настилка, е установила важните за предмета на
доказване обстоятелства, сред които са мястото на удара и скоростта на
движение преди него и в момента на неговото настъпване. Тук следва да се
отбележи, че макар в огледния протокол да е записано, че
местопроизшествието не е било запазено във вида, който то е имало
непосредствено след конфликтния сблъсък, то по делото не са налице
никакви данни, че някое от присъстващите на мястото лица /подсъдимият или
свидетелите Т.П., Д. П. или Й.Й./ е предприело преместване на авариралото
превозно средство, поради което следва да се приеме, че при оглеждането
автомобилът се е намирал в позицията, която е заел след удара и
следователно последната правилно е послужила като отправна точка при
обозначаването на конфликтната точка между него и неподвижния предмет -
дърво. Както вече се посочи, експертното заключение е установило скоростта
на движение на автомобила непосредствено преди сблъсъка и в момента на
процесния удар, като са взети предвид описаните в протокол за оглед на
местопроизшествие и оглед на самия автомобил повреди върху
конструктивни елементи, а поради липсата на фиксиран спирачен път е
приложен научен подход, стъпващ върху вида и тежестта на увредите, масата
на автомобила и загубата на енергия през трите фази, диференцирани от
експерта съобразно вида на прекосения терен – мокра затревена площ,
преодоляване на овраг и удар в дърво. Представеният в експертния доклад
анализ на всички данни, които са от значение за отговорите на поставените
въпроси, сочи компетентност и обективност на експертното изследване, а от
друга страна пълнота на заключението в контекста на необходимата за
изясняване на предмета доказателствена дейност. Така безспорно е
установено, че механизмът на обсъжданото пътно произшествие е идентичен
с този, който е приел и прокурорът, а именно: при достигане на километър
5+420 на път II 76 автомобилът се е отклонил вляво спрямо посоката на
своето движение, напуснал е пътното платно с направление към намиращия
се в същата посока затревен банкет, навлязал е в него, преодолял овраг под
нивото на пътната настилка и със страничната си дясна част се ударил в
крайпътно дърво. Установена е и скоростта, с която Д. е управлявал своя
автомобил преди настъпилото отклонение наляво– 83,28 км/ч, като е
безспорно също, че тази величина не е надвишавала максималната допустима.
Дали същата е била съобразена с конкретните пътни условия – тъмнина и
6
силен дъжд, е въпрос, на който обвинението не дава отговор, но и такъв в
случая не е необходим, доколкото не скоростта е факторът, предизвикал както
неправомерното отклонение на колата наляво, така и напускането на пътното
платно с последващото навлизане в затревения участък. В тази насока
мнението на експертите, че промяната в траекторията на движение на колата
се дължи на загубен контрол върху управлението й, напълно импонира и на
дадените от подсъдимия обяснения, в които изразите „усетих, че се ударихме
някъде“ и „ когато отворих очи“ след удара, очевидно отразяват възприятия
след времеви промеждутък, в който автомобилът се е намирал в неовладяно
от водача му състояние. Следователно, така обясненото от подсъдимия
обосновава извода, че в периметъра на движение от момента на отклонението
до момента на сблъсъка шофьорът е нямал контрол нито върху вида на
пътния участък, нито върху характера на възникналите препятствия, което
както самото направлението на движение, така и неупотребата на спирачния
механизъм потвърждават. Ето защо съдът прие, че именно неупражненият
контрол върху движението на превозното средство е факторът, който е
поставил в случая началото на причинно-следствения процес, довел до
инкриминирания удар. Задължението на водачите да следят непрекъснато
движението на превозното средство включва от една страна правилното
боравене с автомобилните апарати и уреди, а от друга всеобхватното и
непрекъснато наблюдение на пътната обстановка, респ. на нейното
изменение. Подсъдимият Д. е нарушил и двете задължения – задал е
траектория на движение извън предназначената за движението му пътна
лента, а след това не е контролирал особеностите на територията, към която
автомобилът се е насочил, за да достигне до дървото, с което колата се е
сблъскала. В този смисъл именно неспазването на регламентирания в чл.20
ал.1 от ЗДвП норматив е предизвикал резултата – смъртта на пострадалата Ж.
Ж. и тежката телесна повреда на пострадалия И.И..
Следва да се приеме, че към момента на произшествието
подсъдимият е управлявал превозното средство с концентрация на алкохол в
кръвта, надвишаваща 0,5 на хиляда. Първата проба за наличие на алкохол в
кръвта на Д. е била извършена в 05,55 часа – от полицейския служител М. Д. с
техническо средство, отчело стойност от 0,92 на хиляда. Посоченият момент е
отстоял на около 3 часа след инкриминирания пътен инцидент и причините за
това закъснение в тестването на водача се съдържат в показанията на
свидетелите Т.П., Д. П., Й.Й., както и в обясненията на самия подсъдим. Тези
доказателства установяват, че след като подсъдимият е осъзнал естеството и
тежестта на произшествието, той го е напуснал, върнал се в село Доситеево в
търсене на помощ и съвет, а след като разказал за случилото се на приятели
си Т.П., съвместно с него се върнал на мястото на катастрофата. След кратък
престой там обаче двамата мъже отново се върнали в селото, за да потърсят
съдействието на правоспособния свой познат Й., който съгласявайки се да им
окаже помощ, ги откарал до авариралия автомобил и едва тогава – около
04,40 часа, свидетелят Д. П. телефонирал на спешния център 112. Всички
7
това, в съчетание с неспазеното по-късно от подсъдимия задължение да се
яви в болнично заведение за вземане на кръвна проба до указания му в
издадения талон час – 07,10 часа, не позволило химическо изследване на
кръвен материал, носещ достоверна информация за алкохолната
концентрация към приблизителния час на произшествието. Тази информация
обаче е била набавена по експертен път, като заключението на съдебния
лекар, че вероятното съдържание на алкохол в кръвта на Д. в периода 03,00-
04,00 часа на 28.11.2018 г. е било около 1,37 промила, не се е оказало в
конфронтация със сведенията, изводими от преките доказателствени
източници – обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Т.П..
Така подсъдимият не отрича, че в питейното заведение на село Доситеево е
употребил концентрат – около 2 ракии по 100 грама, а свидетелят Тихомир
потвърждава това, сочейки, че както той самият, така и подсъдимият пили
ракия, като А. изпил три ракии от по 100 грама. Изброяването от П. на
употребените и от останалите в компанията напитки /бира от И. и водка от
Ж.а/ дават повод да се приеме, че тези показания илюстрират ясен спомен за
събитията, настъпили непосредствено преди инкриминираните, а цялостният
прочит на разказаното от свидетеля, характеризиращо се с последователност
и фактическа наситеност, е допълнителен белег за неговата достоверност.
Съпоставено с мнението на лекаря, според което концентрация от 1,37 на
хиляда е възможна величина към момента на управлението при установената
„фаза на елиминация“ /с оглед разликата в показанията на техническото
средство и нулевият резултат във взетата в 10,55 часа проба/ не налагат извод,
различен от този, че по време на пътния инцидент съдържанието на алкохол в
кръвта на подсъдимия се е равнявало именно на установената по експертен
път стойност.
Тази концентрация надвишава, и то многократно, граничната от 0,5
единици на хиляда и изпълнява критерия „пияно състояние“, възприет в
ППВС № 1/83 г., а това от своя страна обосновава наличието на един от
квалифициращите признаци в ал.3 на чл.343 от НК. Налице е и втори
съставомерен белег по същия законов текст – подсъдимият е управлявал
автомобила без необходимата правоспособност, защото той не притежава
правото да управлява моторно превозно средство, т.е. той е неправоспособен
водач, на когото никога не е било издавано свидетелство за управление на
автомобил. Налице е и признакът, визиран в препращащата към посочената
разпоредба алинея 4 на чл.343 НК, доколкото освен смъртта на пътника Ж.
Ж., от деянието е била причинена и телесна повреда на друго лице – на
пострадалия И.Ж.И.., получил постоянна слепота с лявото око в резултат на
разкъсването на очната ябълка и наложилото се оперативно отстраняване на
същата– увреждане, което по смисъла на чл.128 ал.2 от НК представлява
тежка телесна повреда. На същия пострадал са били нанесени и други телесни
увреждания, които съгласно описаните от лекаря медико-биологични белези
следва да бъдат квалифицирани като средни телесни повреди – нараняване,
проникващо в черепната кухина; увреждане на мозъка и обвивките му, както
8
и контузия на белите дробове, причинили временно опасно за живота
разстройство на здравето; счупване на челюстта, затруднило дъвченето и
говоренето; изкълчване на дясната тазобедрена става, довело до трайно
затруднение в движението на десния крак. Уврежданията, съдържащи
визираните в чл.129 ал.2 от НК признаци, не влияят върху правната
квалификация на резултата, доколкото съгласно дадените в ППВС № 3/79 г.
разрешения последният следва да бъде оценен съобразно характера на най-
тежкото по вид увреждане, а в случая то се изразява в причинената постоянна
слепота с лявото око. Принципът на „поглъщането“ на по-леките по вид
увреди макар да изключва възможността за отчитането им като
квалифициращи обективни елементи, не елиминира възможността за тяхната
оценка в областта наказателната отговорност при обсъждане на тежестта на
престъплението и неговата обществена опасност в аспекта на настъпилите
общественоопасни последици, респ. степента, в която е бил засегнат
защитения обект.
Субективната параметри на извършеното, изводими от неговите
обективни признаци, сочат небрежността като форма на непредпазливостта.
Подсъдимият е могъл и е бил длъжен да предвиди, че управлявайки
автомобила без съответната правоспособност и в степен на алкохолно
опиване, затрудняващи концентрацията и съобразителността, би могъл да
изгуби контрол върху пътната обстановка и автомобилните апарати, с което
да предизвика неправомерна и опасна за движението промяна в траекторията
и посоката на движение, в това число и напускане на предназначения за
движение пътен участък. Така макар да не е целял, нито предполагал
общественоопасните последици, той е предизвикал тяхното настъпване при
осъзнато допуснато нарушение на императивните пътни правила, към които
бланкетната по характера си наказателна норма препраща.
Имайки предвид изложеното, съдът призна подсъдимия за виновен
за това, че на 28.11.2018 година на общински път между селата Доситеево и
Рогозино, Община Харманли, при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил марка „Опел“ модел „Вектра“ с рег.№ ******* в пияно
състояние (с концентрация на алкохол в кръвта на 0,5 на хиляда, а именно
1,37 на хиляда, установено със Съдебномедицинска експертиза № 81/2021 г.)
и без да има необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение:
чл.20 ал.1 от ЗДвП („Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“) и по непредпазливост
причинил смъртта на едно лице – Ж.З.Ж., б.ж. на с.***, Община ****и тежка
телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота на лявото око (дължаща
се на разкъсване на очната ябълка и последвалото й оперативно
отстраняване), на друго лице – И.Ж.И.. от с.****, Община ****–
престъпление по чл.343 ал.3 б.“б“ предл.1-во вр. ал.4 вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1
от НК.
При определяне на наказанието беше съобразено следното:
Подсъдимият А.С.Д. е роден на ****** година, живее в с.*****, Община
9
*****. Той няма *****, не *** да ****и *****, работи като ****в **** ****.
Д. не е ****, но има *** деца – ****, чиято майка е починалата Ж. Ж., и едно,
родено от настоящата му фактическа съпруга. Материалното положение на Д.
не е добро – няма свое имущество, обитава жилище, предоставено му от
неговия работодател. В него той отглежда и *****си деца, които сам издържа
– със заплатата, която получава като пастир. Останалите сведения за
социалната характеристика на подсъдимия, както изброените досега, са също
в положителна насока. Те се съдържат в изготвената от ресорния полицейски
инспектор справка и в показанията на свидетеля Ж. Ж. /работодател на Д./.
Според посочената справка относно подсъдимия не са били регистрирани
противоправни прояви, а според показанията на свидетеля Ж. Д. е бил
дисциплиниран работник и грижовен баща, който трудно е преживял смъртта
на съпругата си Ж. Ж., но въпреки тежкото състояние, в което изпаднал след
загубата й, продължил да полага грижи за децата си и да работи. Показанията
на свидетелката Д.С., дъщеря на подсъдимия, установяват, че тази грижа
продължава и понастоящем и тя се изразява в стремежа на баща й да осигури
внимание, дом и задоволяване на съответните за възрастта образователни
потребности на всички негови деца. Към тези положителни за социалния
облик на Д. факти следва да бъде добавено и необремененото му съдебно
минало. Налице са обаче и сведения, характеризиращи подсъдимия в
отрицателен план. Те се установяват от показанията на свидетелите Д.Т., З.Т.
и С. М.. Според първите двама /съответно майка и баща на починалата Ж. Ж./
управляването на въпросния автомобил от съпруга на дъщеря им не е било
инцидент, напротив – подсъдимият редовно използвал предоставената от
тъста му кола, като често се случвало да я управлява, след като е употребил
алкохол. Нещо повече – Д. бил автор и на друг пътен инцидент, на който
свидетел станал пътуващия тогава в колата С. М., според чиито показания
избраната от подсъдимия висока скорост и в този случай предизвикала
излизане на автомобила извън платното за движение, в резултат на което
обаче не настъпили сериозни повреди или наранявания на пътниците, а това
била и причината за неуведомяването на полицейски органи за
произшествието. Към тези, безспорно отегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства, следва да се добавят и тези, които са релевантни към
обективните признаци на самото деяние, предмет на настоящото
производство. Първо, последното изпълнява не един, а три от по-тежко
квалифициращите признаци на престъпния състав по чл.343 ал.3 от НК –
управление в пияно състояние, управление без необходимата
правоспособност и настъпила смърт на едно лице и тежка телесна повреда на
друго лице. Както вече се посочи по-горе, не може да не бъде отчетено и това,
че на свидетеля И. освен причинената тежка телесна повреда, са били
нанесени и други телесни увреждания, които макар и с по-ниска степен на
физиологично въздействие, са засегнали жизненоважни органи и системи и
са поставили в сериозен риск живота на пострадалия. Не може да не бъде
взето предвид и нивото на алкохолната концентрация, което многократно
10
надвишава граничната стойност, над която състоянието на водача следва да
бъде квалифицирано като „пияно“ по смисъла на задължителната съдебна
практика. От друга страна обаче, и отново в аспекта на обективния обхват на
самото престъпление, не без значение е поведението и на самите пострадали –
те също са употребили алкохол, знаели са, че Д. е изпил около 300 грама
концентрат, както и че той не притежава правото да управлява моторно
превозно средство, но са пренебрегнали това, приемайки да бъдат пътници в
управлявания от него автомобил и то при пътни условия, значително
затрудняващи управлението, дори за обучен и неповлиян от алкохол водач.
Съпоставката на така изложените по-горе факти обосновава извода,
че превес имат тези, които следва да бъдат квалифицирани като смекчаващи –
безусловната грижа към децата, стремежът за осигуряване на дом, прехрана и
образование, отличната трудова и социална характеристика. Наред с това,
дадените от Д. обяснения в хода на досъдебното производство несъмнено са
допринесли за изясняването на обективната истина по делото, а от друга
страна те в никакъв случай не сочат безразличие към тежестта на настъпилите
последици, а напротив – демонстрират желание за съдействие на
разследването и обективна изява на критичност към извършеното, проявена
всъщност веднага след извършване на деянието. Що касае изразеното от
подсъдимия в хода на съдебното следствие разкаяние, то следва да се приеме
като израз на действителното му отношение към деянието, а не единствено
като обслужваща наказателните процедури позиция, както заради синхрона
му с първоначално дадените обяснения, така и заради кореспонденцията му с
цялостното процесуално поведение. Макар и изолирани от естеството на
самото деяние и свързани най-вече със социалната и семейна среда, както и
личностния облик на дееца, в случая тези факти имат сравнително по-голяма
тежест в съотношението смекчаващи-отегчаващи, защото именно те отразяват
възможностите за превъзпитание и бъдеща превенция, които наказателната
санкция в най-голяма степен цели. Ето защо, съдът намери, че наказание
„лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца“ е адекватно на
разглежданото престъпление, на неговите обективни характеристики и
субективни белези, на личната обществена опасност и степента, в която е бил
засегнат защитения обект. Затова то е в състояние да постигне тези резултати,
които законът предвижда – да поправи извършителя, да въздейства
превантивно спрямо него и спрямо останалите.
На основание чл.58а ал.1 от НК срокът на това наказание беше
редуциран с 1/3 и така беше наложено наказание „лишаване от свобода за
срок от три години“.
Съдът намери, че за постигането на горепосочените цели и най-вече
за поправянето на подсъдимия наказанието „лишаване от свобода“ не се
налага да бъде изтърпяно. Положителните сведения за личността на Д., за
неговия социален и семеен статут, обосновават извода, че изолирането му от
обществото не би било адекватно на стремежа за позитивно въздействие на
наказанието, а напротив - определянето на изпитателен срок с по-голяма
11
продължителност би изпълнил необходимата поправителна функция, без да
надхвърля границите на реципрочния санкционен механизъм и без прогноза
за ефект, обратен на целения, какъвто ефективното наказание има опасност да
предизвика и то не само за подсъдимия, но и за четирите малолетни деца,
чийто единствен родител са оказва понастоящем. Ето защо, съдът отложи
изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода за срок от три
години“ с изпитателен срок от „пет години“.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да
заплати в полза на бюджета на МВР сумата, съответстваща на направените
деловодни разходи, в размер на 1 763,38 лева.
Искането за присъждане на деловодни разноски, направено от
повереника А.Б., представляващ частния обвинител Д.Т., съдът не уважи,
като отчете направените от тази страна изявления, според които посочените в
представените договори за правна помощ възнаграждения за адвокат не са
били реално платени.
Вещественото доказателство лек автомобил марка „Опел“ модел
„Вектра“ с рег.№ *****, собственост на починалата Ж.З.Ж., съдът постанови
да бъде върнат на нейните наследници, а оптичният носител CD-R – да остане
към материалите от делото.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

Председател:


12
Съобщи за изтекли лични данни