Р Е Ш Е Н И Е
№ 175
гр. С., 17 март
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.районен съд,
гражданска колегия, в публично заседание на деветнадесети февруари
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И.
И. като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д. № 1159 по описа на съда за
Ищецът Д.Б.А. твърди, че от фактическото съжителство на страните, приключило на 31.07.2019 г., се е родило детето им Д. Д.Б., което към настоящия момент е малолетно. Твърди, че първоначално съвместното съжителство на страните протичало в дома на неговите родители в с. П., общ. К., а известен период от време след това те живели в гр. В., като периодично се завръщали и при родителите му. На 31.07.2019 г. ответницата напуснала семейството си и повече не се свързала с него, поради което ищецът твърди, че не е запознат с нейното местопребиваване и не може да осъществи контакт с нея, тъй като телефонът ѝ е изключен. В тази ситуация той се върнал с детето в дома на родителите си и започнал с тяхна помощ да полага грижи за него; счита, че неговото семейство осигурява стабилна среда за израстването на дъщеря му и добри възможности за физическото и емоционалното ѝ развитие, тъй като тя е добре защитена и е обградена с внимание и любов. Поради тези причини ищецът моли съда да му предостави упражняването на родителските права спрямо детето на страните, като определи местоживеенето му при него, да определи на ответницата следния режим на лични отношения: всяка първа и трета събота от месеца от 8 ч. до 18 ч. и един месец през лятото, който не съвпада с годишния му отпуск, както и да осъди ответницата да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 140 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.08.2019 г., платима до 10-то число на месеца, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира направените по делото разноски.
Ответницата Е.Е.Ю. изразява съгласие с искането за предоставяне на родителските права, определяне местоживеенето на детето при бащата и заплащане на месечна издръжка, като моли съда да ѝ определи следния режим на лични отношения с нейната дъщеря: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 ч. в събота до 19 ч. в неделя и три седмици през лятото, когато бащата не е в платен отпуск.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 127, ал.2 СК, чл. 143, ал. 2 и чл. 146, ал. 1 СК.
Детето Д. Д.Б. е родено на *** г. от съвместното
съжителство на своите майка Е.Е.Ю. и баща Е.Е.Ю.. От показанията на разпитания
по делото свидетел Б. В., баща на ищеца, стана ясно, че по думите на сина му на
30 – 31 юли
Изготвеният по делото социален доклад потвърждава твърденията на свидетеля, че неговото семейство обезпечава основните потребности на Д. от подслон, храна, облекло, медицински грижи; става ясно също така, че към момента бащата не работи по трудово правоотношение, но помага в стопанството на родителите си, занимаващи се професионално с животновъдство. Семейството обитава къща от 4 стаи с достатъчно жилищна площ и подходящи условия за отглеждането на детето, в която е извършен ремонт и е закупено ново обзавеждане. При посещението на социалните работници се установило, че детето е видимо привързано към прародителите си по бащина линия, а според думите на бабата Г. В. от месец то общувало по телефона и с другите си баба и дядо, контактите с които били първоначално прекъснати поради опасенията на г-жа В., че те ще разстройват Д.. Същевременно от Дирекция „СП“ – В. д. е постъпила информация, че ответницата не пребивава на посочените в писмения отговор адреси и не може да бъде открита за провеждане на разговор, като според сведенията, предоставени от нейната баба, от известно време тя се намирала в Т..
Така установените факти представят бащата като по – отговорния от двамата родители, тъй като разкриват стремежа му да осигури на детето си оптимални условия за неговото израстване и развитие, за чието осъществяване той реално е поел цялостната грижа, която осъществява лично и със съдействието на своите родители. Същият е установил местоживеенето си в страната, което му позволява да участва непосредствено в процеса по отглеждането и възпитанието на неговата дъщеря, семейството му реализира доходи, достатъчни за задоволяване на материалните й потребности и разполага с жилищни условия, подходящи за пребиваване на дете. Същевременно майката не пребивава в страната, не изразява желание и готовност да се грижи за детето, не се ангажира с предоставяне на средства за неговата издръжка и не поддържа лични отношения с него след раздялата на родителите, а освен това оттегли претенциите си, че е в състояние да предложи подходящи жилищни условия за дъщеря си, да й осигури спокойна и сигурна семейна среда и да обезпечи материалните ѝ потребности. В случая бащата се явява родителят, който изпълнява отговорно родителските си ангажименти, проявява постоянство и последователност в грижите за своето дете и разполага с потенциал и качества да задоволи разностранните му потребности и да защити по най – добър начин неговия интерес. За разлика от него майката изразява променливо отношение към родителските си задължения, поради което следва да се приеме, че предявеният иск за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето на бащата и определяне на местоживеенето му при него е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл. 127, ал. 2 СК със съдебното решение следва да се определи подходящ режим на лични отношения между детето и другия родител, който съдът счита, че следва да бъде съобразен с предложението, направено от ответницата, на което ищецът не се противопостави, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 ч. в събота до 19 ч. в неделя и три седмици през лятото, когато бащата не е в платен отпуск.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, а според ал. 2 на същата разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата (към момента 152,50 лв., считано от 01.01.2020 г.). В конкретния случай детето Д. Д.Б. е на близо тригодишна възраст, поради което неговата нужда от храна, отопление, облекло, консумативи се явява очевидна и безспорна. На фона на законовия мининум претендираната в настоящото производство месечна сума от 140 лв. не е достатъчна за обезпечаване на посочените по – горе материални потребности дори в частта, която само единият от родителите е длъжен да осигури за издръжката на своето дете, поради което задължението на ответницата следва да се фиксира на сумата от 152,50 лв. след 01.01.2020 г., а преди тази дата – в размера на претенцията от 140 лв. В тази връзка следва да се отбележи, че майката на детето следва да поеме своята част от финансовата отговорност за неговото отглеждане, тъй като се намира в трудоспособна възраст, която я задължава да полага усилията, необходими за задоволяване на най – належащите нужди на своята дъщеря. На основание 146, ал. 1 СК определената издръжка следва да се присъди ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното ѝ плащане. На основание чл. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 600 лв. за адвокатски хонорар, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК същата следва да заплати в полза на съда държавна такса върху определената издръжка в размер на 217,10 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Д.Б. с ЕГН ********** на неговия баща Д.Б.А. с ЕГН ********** ***, при когото ОПРЕДЕЛЯ неговото местоживеене, като на майката Е.Е.Ю. с ЕГН ********** *** се ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 ч. в събота до 19 ч. в неделя и три седмици през лятото, когато бащата не е в платен отпуск.
ОСЪЖДА Е.Е.Ю. с ЕГН ********** *** да заплаща на дъщеря си Д.Д.Б. с ЕГН ********** чрез нейния баща и законен представител Д.Б.А. с ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 140 (сто и четиридесет лв.) лв., считано от 12.08.2019 г. до 31.12.2019 г. и в размер на 152,50 лв. (сто петдесет и два лв. и 50 ст.), считано от 01.01.2020 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Е.Е.Ю. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.Б.А. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 25 лв. (двадесет и пет лв.) за държавна такса, 600 лв. (шестстотин лв.) за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Е.Е.Ю. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС – С. държавна такса за настоящото производство в размер на 217,10 лв. (двеста и седемнадесет лв. и 10 ст.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/