Р Е Ш
Е Н И Е
№ 279
гр. Хасково, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково в открито съдебно заседание на шести
април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 127 по описа на Административен съд – Хасково за 2023 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Н.Н.П. ***, подадена чрез адв.М.С., срещу Уведомително писмо изх. № 01-6500/73/11.01.2023 г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която е отказано подпомагане по СЗ-ДКПП в размер на 14 130.90 лева и подпомагане по СЗ-КЛч в размер на 52 113.52 лева, както и в частта, с която е наложена санкция за бъдещ период по посочените две схеми съответно в размер на 14 130.90 лева и в размер на 52 113.52 лева.
В жалбата се твърди, че
оспореният административен акт е незаконосъобразен и немотивиран. При
издаването му били допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и бил нарушен материалният закон.
Съображенията, които се изтъкват
в подкрепа на тези твърдения, са следните:
Цитира се разпоредбата на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК и се посочва, че императивно изискване на закона е
административният акт да е мотивиран. С обжалваното уведомително писмо
административният орган отказал изплащане по следните схеми: СЗ-КЛЧ и СЗ-ДКПП.
От уведомителното писмо обаче не ставало ясно по отношение на кои точно площи,
заявени от жалбоподателката, било прието, че са недопустими за подпомагане,
нито ставало ясно по какъв начин била установена недопустимостта на площите. Налице
била пълна липса на мотиви относно материално правните основания за отказ от
финансово подпомагане.
На второ място, в уведомителното
писмо като фактически констатации на органа били посочени само вида на
програмите, схемите, мерките и подмерките, по отношение на които се правят
намаленията, размерите на исканите суми по тях, размерите на намаленията и
размерите на оторизираните суми. В писмото обаче липсвали фактически
констатации на органа и яснота относно неговата воля - при какъв механизъм били
изчислени размерите на намаленията за всяка една от мерките поотделно. По
отношение на парцелите, за които органът приемал, че не са спазени изискванията
за допустимост, нямало яснота кои конкретно нормативни изисквания се приемало,
че не са спазени.
Неизписването на всички
фактически основания, въз основа на които органът извел своите изводи и
наличието на неяснота относно дадената от административния орган правна
квалификация на определените като недопустими площи, водели до ограничаване на
правото на защита на адресата на УП. Недопустимо било мотивите на
административния акт да бъдат допълвани след приключила процедура по неговото
издаване и неговото съобщаване и чрез доказателствени средства, събрани в хода
на съдебното му обжалване.
Изтъква се още, че в акта не били
изложени и правни основания за издаването му. Посочената в акта разпоредба на
чл. 30 от Закона за подпомагане на земеделските производители регламентирала
създаването и съдържанието на ИСАК, но не представлявала правно основание за
постановяване на отказ за изплащане на заявената субсидия. Условията и редът за
изплащане на субсидии по СЗ-КЛЧ и СЗ-ДКПП били уредени в Наредба № 3 от
17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания,
в която се съдържали подробни правни разпоредби, на които следвало да отговорят
площите по всяка една от схемите. В уведомителното писмо не било посочено нито
едно правно основание, което да дава индикация за правното основание за
постановения отказ.
В Наредба № 2 от 26.03.2018 г.
за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и
мерки за плащане на площ били уредени критериите за допустимост на заявените
площи. В уведомителното писмо не била посочена нито една от правните разпоредби
на тази наредба и не ставало ясно какво било констатирано по отношение на
заявените за подпомагане площи.
На следващо място се счита, че
административният акт е издаден и в противоречие с материалния закон. Твърди се,
че всички площи, заявени от жалбоподателката, били допустими за подпомагане и отговаряли
на всички изисквания за подпомагане, залегнали в приложимите наредби.
С оглед на така изложеното, се
моли да бъде отменено Уведомително писмо с изх. № 01-6500/73 от 11.01.2023 г.
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките
за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 на Заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ в обжалваните му части и за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответната страна –
ЗАМЕСТНИК-ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител в представена по делото писмена молба, моли
депозираната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Поддържа
изложените съображения в представено по делото становище на издателя на акта с
изх.№ 01-6500/73#3 от
31.01.2023 г. Моли за присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт. В
случай, че жалбата бъде счетена за основателна и се претендира адвокатско
възнаграждение, прави възражение за прекомерност.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
които обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа
страна следното:
На 11.05.2020 г. Н.Н.П., регистрирана с Уникален регистрационен номер (УРН):
579480 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), е подала до
Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция Заявление за
подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН): 26/150520/99071 за
кампания 2020 г., а на
15.05.2020 г. и 02.06.2020 г. - последващи Заявления за подпомагане 2020 –
Форма за физически лица (в последното от които изрично е отразено, че се касае
за "Редакция на схеми"), като с тези заявления е заявила искане за
подпомагане по следните схеми и мерки за подпомагане: Схема за единно плащане
на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда –
зелени директни плащания (ЗДП), Схема за млади земеделски стопани (МЗС), Схема
за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), Агроекология
и климат (Мярка 10), биологично земеделие (Мярка 11), Компенсационни плащания
за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка
13.2/НР2), съгласно приложени таблици за използваните парцели. Към
заявленията са приложени изискуемите от нормативните актове документи.
Във
връзка с така подадените заявления на 15.05.2020 г. е била стартирана
автоматична проверка на въведените данни, резултатите от която са обективирани
в „Резултати от автоматични проверки на въведени данни в заявление за
подпомагане по директни плащания за кампания 2020“ за УРН 579480, и видно от приложените по
преписката разпечатки са констатирани несъответствия, които (както и
съответните БЗС, които касаят) са подробно посочени. Земеделският производител
е декларирал, че е запознат с резултатите от извършените автоматични проверки и
че те се извършват въз основа наличните към момента на извършването им данни и
не представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП.
На 22.06.2020
г. от Началник отдел на Регионален технически инспекторат при ОД на ДФЗ –
Хасково, е била издадена Заповед № 399893/22.06.2020 г., с която е било
наредено извършване на проверка на място в периода 19.06.2020 г. – 26.06.2020
г. във връзка с кандидат с УРН 579480, относно Заявление УИН 26/150520/99071 за
кампания 2020 г., с местоположение на проверката: конкретно посочени в
заповедта парцели.
Съгласно
Заповед № 399893/22.06.2020 г. на съответните посочени в заповедта парцели е
била извършена проверка на място, резултатите от която са отразени в Доклад за
проверка на площи. Докладът е подписан от експерт на РТИ при ОД на ДФЗ –
Хасково и от представител (упълномощено лице) на проверявания кандидат, който е
вписал като забележка, че проверката е закъсняла и продукцията - реализирана.
Копие от
Доклада за извършената проверка на площи е бил изпратен на жалбоподателката,
като приложение към Уведомително писмо изх.№ 01-262-6500-180/14.07.2020 г.,
като е указана възможността за подаване на забележки и възражения в писмен вид
в 14-дневен срок от получаване на писмото.
С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2020 изх.№ 01-6500/73/11.01.2023 г. на Заместник-изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“ кандидатът – Н.Н.П. е уведомен за оторизирана и
изплатена субсидия, по отношение на заявените схеми/мерки, базирани на площ в
подаденото заявление за подпомагане с УИН: 26/150520/99071 за кампания 2020.
Посочено е, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система
за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни
административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от
ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане, сравнени със
съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК,
поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. В таблица 1 на уведомителното писмо е
посочена съответна схема/мярка, исканата сума, намаления и оторизираната сума,
като под таблицата е посочено по отношение на всяка една от колоните какво
включва, посочени са и ставките за схема/мярка (лв/ха) за кампания 2020.
Изчисленият размер на оторизирани суми (колона 6) по процесните схеми е
следният:
Подмярка
13.2/НР 2 - искана сума: 312.93, оторизирана сума: 312.93, СЕПП - искана сума: 9733.71,
намаления: 191.39, оторизирана сума: 9541.02, Мярка 12/Натура 2000 - искана
сума: 1588.04, оторизирана сума: 1588.04, СПП - искана сума: 4524, намаления: 131.48,
оторизирана сума: 4392,52, ЗДП - искана сума: 6130.29, намаления: 204.14,
оторизирана сума: 5 926.15, СЗ-ДККП - искана сума: 14130.9, намаления: 14130.9,
оторизирана сума: 0, СЗ-КЛЧ - искана сума: 52113.52, намаления: 52113.52, оторизирана
сума: 0, Схема за млади земеделски стопани (МЗС) - искана сума: 3187.2,
намаления: 3187.2, оторизирана сума: 0.
В поясненията към колона 3 на таблица 1, касаеща намаленията, е
посочено, че при намаленията се отчитат:
-
намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са
установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление –
проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или
автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и
предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;
-
намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване
и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № от 27.09.2009г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания;
-
наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“), определена съгласно чл.
26 от Регламент ЕС 1306/2013 и чл. 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) 1307/2013, в
изпълнение на регламент (ЕС) № 2020/1801 на Комисията от 30.11.2020 г. За
кампания 2020 е в размер на 2,906192 %;
-
Линейно намаление съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент ЕС 1307/2013,
налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. i) от Регламент за изпълнение
(ЕС) № 809/2014 на Комисията. За кампания 2020 не е налагано такова;
-
Линейно намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) №
1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент
за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. За кампания 2020 не е налагано
такова.
В
таблица 2 от уведомителното писмо са отразени оторизираните суми, прихванатите
суми (не са налице такива), и извършените плащания. Под таблицата е посочено
какво съдържа всяка една от колоните.
На стр.
4 от уведомителното писмо е посочено, че по схемите, базирани на площ,
администрирани съгласно член 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на
Комисията на Комисията за кампания 2020 са наложени санкции, подлежащи на
прихващане от бъдещи плащания, в размер на: СЗ-ДККП - 14130.9 лв. и СЗ-КЛЧ -
52113.52 лв.
Писмото
е сведено до знанието на съответния представител на оспорващото лице чрез
изтеглянето му от системата за електронни услуги (СЕУ) на ДФЗ на 19.01.2023 г. Жалбата е подадена до
Административен съд – Хасково чрез Държавен фонд „Земеделие“ на 25.01.2023 г.
(регистрирана под вх.№ 01-6500/73 от 25.01.2023 г.).
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал. 1, във вр. чл. 146 от АПК, стигна до следните
правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспореното уведомително писмо
е съобщено на съответния представител на жалбоподателя на 19.01.2023 г., а
жалбата срещу него е депозирана в деловодството на Държавен фонд „Земеделие“ на
25.01.2023 г. и следователно е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК
преклузивен срок. Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен
интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореният акт е издаден от
Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ при наличие на
компетентност. В разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП е предвидено,
че Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е и изпълнителен директор
на Разплащателната агенция и като такъв организира, ръководи нейната дейност и
я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП (в относимата редакция),
Изпълнителният директор може да делегира със заповед на
заместник-изпълнителните директори правомощията си, произтичащи от правото на
Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на
решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане. В
разглеждания случай Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 4 от
ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/3088
от 22.08.2022 г. е делегирал на свой заместник-изпълнителен директор
правомощието за издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и
мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г.
за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания. Следователно административният акт е издаден от компетентен орган,
действал в кръга на предоставените му правомощия, поради което липсват
основания за прогласяване нищожността на оспореното писмо.
Оспореният акт е издаден в писмена форма, но е
немотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност – основание за отмяна
по чл. 146, т. 2 от АПК.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният
акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, тоест
трябва да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство
от фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява
на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно
правата и интересите си. Те имат съществено значение и при осъществяване на
съдебния контрол за законосъобразност, тъй като липсата им възпрепятства този
контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт.
В настоящия случай от събраните по преписката писмени
доказателства и обективираното в оспореното уведомително писмо не може да се
изведе категоричен извод кое е основанието да се откаже финансиране – площи,
заявени от повече от един кандидат, неспазване на срокове за подаване и/или
редакция на заявлението, наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“),
и в хода на каква проверка са установени недопустими за подпомагане площи,
посочени в съответното заявление – административни проверки (чл. 37, ал. 2 от
ЗПЗП във връзка с Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване,
поддържане, достъп и ползване на ИСАК), проверки на място (чл. 37, ал. 3 и ал.
4 и чл. 26а - чл. 26б от ЗПЗП), автоматизирани проверки спрямо данните в слоя
допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ. Съгласно
разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, е
допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед
предстоящото му издаване, респективно в друг официален документ, изхождащ от
същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично
препращане и позоваване на съображенията, изложени в такъв документ в мотивите
на издадения административен акт. В случая уведомителното писмо не съдържа
позоваване на резултатите от извършени проверки на площи на място. Единствено в
поясненията към колона 3 „Намаления“ към таблица 1 от уведомителното писмо са
посочени пет хипотези, намиращи отражение в тази колона, първата от които е
„намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са
установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление –
проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или
автоматизирани проверки спрямо данните за слоя с допустими площи от СИЗП и
предоставени данни от МЗХГ и МИОСВ“. Дори и тук обаче липсва конкретизация и
изрично позоваване на конкретни проверки на място, извършени спрямо адресата на
уведомителното писмо. На практика може да се предполага, че административният
орган е установил недопустими за подпомагане площи в подаденото заявление, но
кои са тези площи, какъв е техният размер и поради какви причини са приети като
недопустими, не става ясно от уведомителното писмо.
Действително в представения по делото Доклад за
проверка на площи се съдържат данни за констатирани в проверяваните парцели
забележки, но тези фактически установявания по никакъв начин не са коментирани
в оспорения акт, а и в доклада не е налице правно обосноваване на установените
при проверката обстоятелства. Посочено е в последния, че по време на проверката
съответните парцели били обработени, поради което не можело да се установи
физиологичното и атротехническото състояние на заявената култура. От оспорения
акт обаче не става ясно на кои правни норми не съответстват така установените
фактически обстоятелства. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че
административният орган е задължен да изложи коректно фактите по делото, въз
основа на които е формирал и своите правни изводи, още при издаване на
административния акт. Констатациите в Доклада за проверка на площи не са обект
на разглеждане в оспореното уведомително писмо, съответно не е налице както
фактическо, така и правно обосноваване на същите.
Не е допустимо преценяването на законосъобразността на
акта на фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го
орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от
административния орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на
субективните права и интереси на адресата на акта при наличието на властническо
волеизявление. Мотивите за издаването на акта не могат да бъдат допълвани след
приключване на процедурата по издаване на административния акт и неговото
съобщаване, доколкото страната е била напълно лишена от възможността да разбере
причините, довели до постановяване на конкретното решение и съответно да
организира адекватно защитата си, а съда – да извърши съдебен контрол за
законосъобразност.
Ответникът с процесното писмо е определил и санкции,
подлежащи на прихващане от бъдещи плащания по СЗ-ДККП в размер на 14130.9 лв. и
СЗ-КЛЧ в размер на 52113.52 лв. Липсва обаче посочване на фактическите
основания за налагането на санкции, като не е ясен и начинът на изчисляването
им, включително и на база каква площ е направено изчислението. Предвид
позоваването в писмото на чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г.,
само може да се предполага, че административният орган е установил недопустими
за подпомагане площи в подаденото заявление, но кои са тези площи, какъв е
техният размер и поради какви причини са приети като недопустими, не става ясно
от оспорения акт.
Тук е мястото да се отбележи, че по силата на чл. 170,
ал. 1 от АПК доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че
размерът на заявеното финансово подпомагане следва да бъде намалено е за
административния орган, който следва да установи фактическите и правни
основания за издаване на административния акт. Предвид посочената процесуална
норма, не може да се приеме, че в хода на съдебното оспорване, с допустими
доказателствени средства може да се санира пропускът на административния орган
да изложи фактическите основания за издаване на оспорения акт или най-малко да
обвърже посочени в акта си правни основания с установени по-рано фактически
обстоятелства. От мотивите към оспореното уведомително писмо следва да е ясно
защо следва да бъде извършено намаление на заявеното финансовото подпомагане,
на прихващане на суми и защо са наложени санкции, както и да се посочи актът
или проверката, въз основа на която това е направено. От една страна, това би
позволило на жалбоподателя да упражни правото си на защита срещу оспорения
административен акт. От друга страна, би позволило на съда да извърши контрол
за законосъобразността на уведомителното писмо, като провери защо постановен
акт със съответния финансов резултат. Мотивирането на акта е една от гаранциите
за неговата законосъобразност. С излагането на мотиви се довеждат до знанието
на страните в административното производство съображенията, по които
административният орган издава или отказва да издаде административен акт, което
подпомага страните в избора им на защита и съответно прави възможен и/или
улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се
обжалва.
Съгласно трайната съдебна практика на
административните съдилища и Върховния административен съд, неизлагането на
конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на
административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за
организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол
за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за
неговата отмяна, доколкото законосъобразността на административния акт се
преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да
допълва или изменя.
На основание гореизложеното, съдът намира, че
процесното уведомително писмо, имащо характер на индивидуален административен
акт, макар и издадено от компетентен орган и в установената писмена форма, е
постановено при допуснати съществени нарушения на изискванията за форма на
административния акт, що се отнася до изискването за излагане на фактически
правни основания. Това налага неговата отмяна в оспорените му части и доколкото
административното производство е започнало по заявление за подпомагане,
подадено от жалбоподателя, а с оглед естеството му делото не позволява
решаването на въпроса по същество, преписката следва да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне, съобразно изложените по-горе
указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Държавен фонд „Земеделие“ следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя направените в производството разноски.
Същите възлизат на сума в общ размер от 810 лева, от които 10 лева – държавна
такса, и 800 лева – адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за
правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност е неоснователно с
оглед размера на адвокатския хонорар, който е под нормативно установения
минимум.
Водим от изложените съображения и на основание чл.
172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх. №
01-6500/73/11.01.2023 г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ в частта, с която е отказано подпомагане по СЗ-ДКПП в размер на 14
130.90 лева и подпомагане по СЗ-КЛч в размер на 52 113.52 лева, както и в
частта, с която е наложена санкция за бъдещ период по посочените две схеми
съответно в размер на 14 130.90 лева и в размер на 52 113.52 лева.
ИЗПРАЩА
преписката за ново произнасяне от
административния орган по заявлението на Н.Н.П., УРН : 579480
с УИН: 26/150520/99071 за кампания 2020 г. в отменените части
в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр.София
да заплати на Н.Н.П., ЕГН : **********, адрес: ***, сумата в размер на 810 (осемстотин и десет) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен от съобщаването му.
СЪДИЯ: