№ 4087
гр. София, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а
като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело
№ 20241100505079 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 19796 от 30.11.2023 г., постановено по гр. д. № 20490/2023 г. по описа
на Софийски районен съд, 33-и състав, е обявен за окончателен на основание чл. 19, ал.3
ЗЗД сключеният на 19.01.2013 г. между Д. Г. Н., ЕГН **********, като купувач, заместил с
допълнително споразумение в правата и задълженията по предварителния договор П.В. Н.а,
ЕГН **********, и „САЙТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „********* вх. Б, офис 3, като продавач, предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот, изменен с допълнително споразумение към
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.01.2013 г. и с т. 2 от
нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 45, том I, рег. № 497, дело №
36/06.02.2017 г. по описа на нот. С.Т., рег. № 065 на НК, в частта за прехвърляне на правото
на собственост върху 3,75% идеални части УПИ III-1435, кв. 134, находящ се в гр. София,
район „Лозенец“, м. „Кръстова вада“, с площ 2875 кв.м., при съседи: УПИ II-1509, улица,
УПИ VI-1551, УПИ VII-1435, 1551 и улица.
Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „САЙТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД,
е осъдено да плати на Д. Г. Н. сумата от 1328,00 лева разноски по делото.
С решението и на основание чл. 364, ал. 1 ГПК Д. Г. Н. е осъден да плати на
Столична община, дирекция "ПАМДТ" към съответния район сумата от 153,31 лева,
представляваща местен данък за възмездно придобиване на имота, както и сумата от 96,93
лева, представляваща държавна такса по сметка на Софийски районен съд.
Срещу така постановеното решение е депозирано въззивна жалба от ответника „Сайт
Инженеринг“ ООД, в която са изложени оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост
на изводите на Софийски районен съд. Въззивникът намира за неправилен извода на
първоинстанционния съд за продължаващо действие на предварителния договор, тъй като в
нотариалния акт липса позоваване на предварителния договор, както и страните са
декларирали, че няма други документи, касаещи настоящата сделка, които да не са
1
представени от тях. Поддържа, че евентуалното продължаване на действието на
предварителния договор след подписване на нотариалния акт би представлявало новация,
която в случая не е налице, доколкото последната се уговаря изрично. В тази връзка сочи, че
в конркетния случай е налице воля в обратния смисъл, позовавайки се, че страните са
декларирали, че няма други документи, обуславящи други задължения и отношения между
тях. Сочи, че при липса на новация на задълженията по предварителния договор,
възможността да се заведе иск е погасена по давност още на 19.01.2019 г., доколкото
предварителният договор е подписан през 2013 г. Твърди, че дори да се приеме
продължаващото действие на предварителния договор, то били очевидни разликите между
двата договора, а именно цена, различно описание на спорните идеални части от УПИ,
различно описание на идеалните части от общите части на сградата, припадащи се към
апартамент № 4 и подземно парко място № 6. Отбелязва, че в нотариалния акт са договорени
3,80 % идеални части срещу 3,75 % в предварителния договор. Твърди, че
първоинстанционният съд не е съобразил, че върху процесното УПИ са построени три
сгради и че идеалните части от земята следва да се разпределят между три сгради. С оглед
изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново
такова, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в
който е изложено становище за нейната неоснователност. Твърди, че когато при сключването
на окончателния договор страните не желаят да се запази действието на предварителния
договор по отношение на задължението да се прехвърли идеална част от земята, съгласието
за това следва да бъде обективирано по начин, който недвусмислено изразява намерението и
волята на страните да прекратят действието на клаузите в договора, отнасящи се до това
задължение. В тази връзка сочи, че доколкото в окончателния договор липсва изрично
писмено съгласие за прекратяване на предварителния договор в частта му, с която е
предвидено задължение за прехвърляне на идеални части от земята, то изпълнението на това
задължение остава дължимо. Оспорва довода на въззивника, че поемането на задължението
по т.2 от окончателния договор представлява новация на задължението по предварителния
договор за прехвърляне на 3.75% идеални части от земята. Оспорва да е настъпила
погасителна давност за искане за сключване на окончателен договор. Посочва, че цитираните
от въззивника различия в престациите между предварителния и окончателния договор
представляват изменения на разпоредбите по предварителния договор от 2013 г., които са
договорени по взаимно съгласие от страните. С оглед подробно изложените съображения в
отговора на въззивната жалба моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира
разноски.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по
чл. 259 ГПК от ответника по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно
обжалване, поради което въззивната жалба е процесуално допустима.
С Определение № 8242 от 22.02.2024 г., постановено по гр. д. № 20490/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, 33-и състав, е отхвърлена молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК,
обективирана във въззивна жалба с вх. № 371746/22.12.2023 г., подадена от „Сайт
Инженеринг“ ООД за изменение в частта на разноските на Решение № 19796 от 30.11.2023 г.
по гр. д. № 20490/2023 г. по описа на СРС. Постановеното по реда на чл. 248 ГПК
определение не е обжалвано от страните, поради което е влязло в законна сила.
Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 19,
ал. 3 ЗЗД за обявяване на окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 19.01.2013 г. за 3,75% идеални части от дворно място, представляващо
2
УПИ III-1435, кв. 134, находящ се в гр. София, СО – район „Лозенец“, м. „Кръстова вада“.
С Разпореждане № 15185 от 21.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 5079/2024 г. е
оставена без движение подадената от Д. Н. искова молба, като е указано на ищеца да
индивидуализира спорния обект, предмет на делото, съгласно действащия към момента
подробен устройствен план, граници и идентификатор съгласно кадастралната карта, по
начин, съгласно който може да се установи идентичност между предмета на делото и обекта
на предварителния договор.
С молба с вх. № 84147/26.07.2024 г. ищецът е индивидуализирал спорния обект, както
следва: Поземлен имот с идентификатор 68134.904.2415 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-739/21.11.2017 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район „Лозенец”, с площ от 2924 кв.м, с
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: високо
застрояване (над 15 м), при съседи, както следва: 68134.904.3278, 68134.904.3279,
68134.904.3030, 68134.904.3388, 68134.904.3389, 68134.904.1842 който поземлен имот e с
номер по предходен план: 1435, квартал: 134, парцел III, и съгласно действащия към
момента подробен устройствен план и регулационен план на гр. София, за местност
„Кръстова вада” и местност „Южен парк“ 4 част, квартал 134 представлява УПИ III-1435
/урегулиран поземлен имот трети, отреден за имот с планоснимачен номер хиляда
четиристотин тридесет и пет/.
Възникването на предявеното потестативно право се обуславя от проявлението в
обективната действителност на следните юридически факти: 1/ възникване и съществуване
на действително облигационно правоотошение между страните в процеса, по което е поето
задължение за сключване на окончателен договор, чието конкретно съдържанието е очертано
в предварителния договор; 2/ изправност на кредитора, т.е. ищецът да е изпълнил
насрещното си парично задължение, съответно да е изразил готовност да го изпълни – по
арг. от чл. 362, ал. 1 ГПК; 3/ изискуемост на потестативното право за сключване на
окончателен договор; 4/ съществуване на правото, предмет на предварителния договор, в
патримониума на ответника – по арг. от чл. 363, предл. 2 ГПК; 5/ да са осъществени в
обективната действителност всички специални нормативни изисквания, обуславящи
валидното разпореждане с правото на собственост от обещателя – по арг. от чл. 363, предл. 1
ГПК.
Със сключването на предварителен договор се поема облигационно задължение за
сключване на окончателен договор и ето защо той трябва да отговаря на всички специални
нормативни изисквания за отчуждаване на правото на собственост от обещателите, както и
да съдържа съществените клаузи на окончателния договор, за да може при предявен иск по
чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдът да замести липсващото съгласие на страните за сключване на
окончателния договор, доколкото съдът извършва проверка каквато би осъществил
съответният нотариус. Когато за действителността на окончателния договор е предвидена
нотариална или нотариално заверена форма, какъвто се явява и настоящият случай, за
действителността на предварителния договор е необходима писмена форма.
По делото е приет предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
19.01.2013 г., сключен между „Сайт Инженеринг“ ООД, в качеството на продавач, и П.В. Н.а,
в качеството на купувач, по силата на който „Сайт Инженеринг“ ООД се е задължил да
продаде правото на строеж, собствеността върху земята и построи при условията на този
договор, а купувачът да купи следните обекти в посочения комплекс, част от които са
посочени в чл. 1, ал. 3, т. 3 и 4, а именно: 1/ апартамент №4 на ет.2 в сграда бл.2 със
застроена площ 52,56 кв.м., при съседи: коридор, апартамент №5, двор, апартамент №2-
второ ниво, заедно с припадащите се 3,75% ид.ч. от общите части в сградата или 7,01 кв.м.,
прилежащото му мазе №4 с площ 2,5 кв.м. на ниво сутерен на сградата блок 2 и 3,75% ид.ч.
от УПИ III-1345, кв.134, находящ се в гр. София, м. „Кръстова вада“, район Лозенец, с площ
по документи за собственост 2875 кв.м., както и 2/ паркомясто №7, находящо се в подземен
гараж на сграда блок 2, изградено в груб строеж и разписан Акт 14, с обща застроена площ
12,50 кв.м. при съседи: паркомясто №6 и №8, срещу посочена в предварителния договор за
всеки обект продажна цена.
От представено като писмено доказателство по делото допълнително споразумение
към предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.01.2013 г. между
3
„Сайт Инженеринг“ ООД, П. Н.а и Д. Н. се установява, че страните се съгласяват Д. Н. да
замести купувача П. Н.а в правата и задълженията по отношение на продажбата на
апартамент №4 и паркомясто №7, продавачът „Сайт Инженеринг“ ООД приема посоченото
трето лице като купувач на посочените обекти, а П. Н.а се съгласява да действа от името и за
сметка на Д. Н. по отношение на посочените обекти.
По делото е представен и приет Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 45, т.I, нот. дело № 36/2017 г. по описа на нотариус С.Т., съгласно който „Сайт
Инженеринг“ ООД продава на Д. Г. Н. два недвижими имота: 1/ апартамент № 4, находящ се
в гр. София, район „Лозенец“, м. „Кръстова вада“, ет.2, кота +2,55 м., бл.2, със застроена
площ 52,56 кв.м., заедно с мазе №4, находящо се на сутеренен етаж в бл. №2, с площ 2,57
кв.м., заедно с 3,80% ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от правото на строеж
върху дворно място, съставляващо УПИ III-1435 от кв. 134, находящ се в гр. София, район
Лозенец, м. „Кръстова вада“, с площ 2875 кв.м. и 2/ подземно паркомясто №6 (с посочен стар
№ 7 преди екзекутивни чертежи/, находящо се в подземен гараж на сграда блок 2 и 3, с обща
застроена площ 12,50 кв.м. при съседи: паркомясто №5, маневрена улица, двор, паркомясто
№7 от блок №3, заедно с 3,70% ид.ч. от общите части на сутерена и съответните идеални
части от правото на строеж върху дворното място, съставляващо идеална част от подземен
паркинг с разпределено право на ползване на паркомясто №6, съставляващо УПИ III-1345,
кв.134 с обща площ от 2875 кв.м. В т. 2 от нотариалния акт е уговорено, че продавачът се
задължава да прехвърли правото на собственост върху идеална част от УПИ III-1345, кв.134
с обща площ от 2875 кв.м. в 1- годишен срок от сключване на нотариалния акт. Посочено
между страните е, че купувачът е заплатил на продавача сумата от 36750 лева с включен
ДДС като продажна цена на двата недвижими имота, посочени в нотариалния акт.
Както бе посочено по-горе, в производството, образувано по предявен конститутивен
иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдът следва да извърши сходна проверка с тази,
която осъществява нотариусът, а именно относно обстоятелството дали са налице
предпоставките за прехвърлянето на собствеността по нотариален ред. Както е възприето и в
съдебната практика, в хипотезата на чл, 19, ал. 3 ЗЗД съдът проверява дали са налице
предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали
продавачът е собственик на имота, тъй като решението на съда поражда последиците на
окончателен договор за прехвърляне на право на собственост върху този недвижим имот.
Съгласно императивната процесуалноправна норма на чл. 363 ГПК съдът следва служебно
(и без да са направени възражения и доводи от страна на ответника) да провери дали са
налице предпоставките за прехвърляне по нотариален ред на собствеността върху
недвижимия имот, който е предмет на предварителния договор, чието обявяване за
окончателен е поискал ищецът (Решение № 586 от 16.10.2024 г. по гр. д. № 3352 / 2023 г. на
Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение; Решение № 172 от 04.07.2019 г. по гр. д. №
3960 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение). Предпоставка за успешното
провеждане на конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ГПК е представянето на документи
относно вещното право по делото, което е в тежест на ищеца, включително когато е купувач
по предварителния договор, тъй като съдът следва да провери съществуването на
прехвърлимо право на собственост, както се твърди с иска.
Разпореждането със самостоятелния обект винаги включва и принадлежащите му
идеални части от общите части на сградата и дворното място, респ. правото на строеж върху
дворното място, дори и когато не са посочени в акта, обективиращ разпореждането.
Дворното място е обща част само когато има пълно съвпадение между етажните
собственици и собствениците на дворното място (в този смисъл и Решение № 124/20.10.2014
г. по гр. д. № 2054/2014 г., ІІ г. о.; Решение № 28 от 01.02.2012 г. по гр. д. № 331 / 2011 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение; Решение № 481 от 25.05.2011 г. по к. гр. д. №
979 / 2009 г. на Върховен касационен съд). Обемът на общите части се определя към момента
на учредяване на етажната собственост по начина, указан в чл. 40 ЗС. Разпоредбата е
императивна и съсобствениците не могат да уговарят дялове от общите части по друг начин,
освен като съотношение между стойностите на отделните обекти. Общите части в етажната
собственост се делят на две групи – по естеството си и по предназначение. Сградите могат
да съществуват без някои от общите части по предназначение като например перални,
сушилни, портиерско жилище, които са необходими не за пълноценното ползване на
отделните жилища, а за удобство на собствениците. Дворът извън застроената му част е сред
4
изрично изброените в чл. 38 ЗС като обща част. Той обаче не е обща част по естеството си, а
по предназначение, защото етажната собственост може да съществува и без него. Като обща
част по предназначение, неговият статут би могъл да бъде променен по общо съгласие на
собствениците или по разпореждане на закона. Такава е хипотезата на чл. 63 ЗС – когато
сградата е построена въз основа на учредено право на строеж или е прехвърлена отделно от
земята или по друг способ е учредена суперфициарна собственост. При липса на тези
предпоставки /общо съгласие на собствениците и суперициарна собственост/ мястото
представлява обща част и правата на собствениците на отделни обекти в етажната
собственост следва да се определят по реда на чл. 40 ЗС. Правилото на чл. 40 ЗС е
задължително и съглашение, според което правата от дворното място са различни от
установените в чл. 40 ЗС е нищожно поради противоречие със закона на основание чл. 26 ал.
1 ЗЗД.
В настоящия случай не се твърди, а и не се установява да е постигната уговорка
между съсобствениците на дворното място, че дворното място няма да е обща част на сграда
– етажна собственост. Не се установява да е налице и хипотезата на суперфициарна
собственост, в която като обща част се съпритежава правото на строеж, а ползването на
терена е по правилото на чл. 64 ЗС. Напротив, в производството видно от приетия от
въззивната инстанция Нотариален акт № 07, том II, рег. № 2753, дело № 185 от 2007 г. на
нотариус К.К., съсобствениците на процесното дворно място - Б.Й. Г.а, С.Й. Г., Ц.Т.М.,
И.Т.Г., Г.С. Н., С. С. Н., са учредили в полза на ответното дружество - „Сайт Инженеринг“
ООД, правото на строеж върху съсобствения им урегулиран поземлен имот съгласно
издадената виза за проучване и проектиране от 03.02.2006 г. на главния архитект на СО
район Лозенец, а именно: ЖИЛИЩНИ СГРАДИ – Блок 1, Блок 2, Блок 3 с гаражи, подземни
гаражи, заведение за хранене и басейн, без обектите, подробно описани в пункт II от
договора, за които съсобствениците учредители си запазват правото на строеж срещу
задължението на дружеството приобретател да построи съгласно одобрен инвестиционен
проект описаните по-горе жилищни сгради, включително и обектите, които се отреждат в
изключителна собственост на съсобствениците-учредители подробно описани в пункт II
/втори/ от настоящият договор. Съгласно пункт II от договора Б.Й. Г.а, С.Й. Г., Ц.Т.М., И.Т.Г.,
Г.С. Н., С. С. Н. като съсобственици на описания в пункт първи от настоящия нотариален
акт недвижим имот, взаимно си учредяват, отстъпват и приемат правото на строеж за
самостоятелни обекти сградите, индивидуализирани в нотариалния акт. Отделно от това в
пункт V от приетия нотариален акт е видно, че е поето задължение за съсобствениците
учредители да прехвърлят правото на собственост върху съответстващите идеални части от
гореописания недвижим имот. Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 138, том III, рег. № 6074, дело № 416/2012 г., Г.С. Н., И.Т.Г., Ц.Т.М., С. С. Н., Б.Й. Г.а,
действаща лично и като пълномощник на С.Й. Г. продават на ответното дружество – „Сайт
Инженеринг“ ООД 74,32 % идеални части от следния свой съсобствен недвижим имот, а
именно: УПИ III-1435, находящ се в град София, СО-район „Лозенец“, от квартал 134 по
плана на град София, местност „Кръстова вада“, с площ от 2875 кв.м, при съседи УПИ II-
1509, улица, УПИ VI-1551, УПИ VII-1435, 1551 и улица, като си запазват 25,68% идеални
части.
Следователно се установява, че след прехвърлянето на идеалните части от дворното
място на „Сайт Инженеринг“ ООД, комуто е било учредено право на строеж за обектите
извън тези по пункт II от нотариалния акт, чиито суперфициарни собственици са
съсобствениците на терена, е била налице идентичност между съсобствениците на терена,
върху който са построени сградите в режим на етажна собственост, и собствениците на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост. Ето защо, дворното място
представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС.
Общите части нямат самостоятелно юридическо съществуване, поради което и не
могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки и придобивна давност. Правният статут
на дворното място като обща част на етажната собственост и режимът, изключващ
възможността на отделното, самостоятелно разпореждане само с притежаваните идеални
части от дворното място, се обуславят от положението му, че то обслужа общо етажната
собственост. Поради това подчинено положение и обслужващото предназначение на
дворното място, когато е обща част на етажната собственост, в случаите на разпореждане с
главния имот, собственикът му по същество е длъжен да се разпореди и с притежаваните
5
идеални части от дворното място. Тези части не могат да бъдат предмет и на самостоятелно
разпореждане. Те винаги следват съдбата на притежавания от съответния етажен собственик
самостоятелен обект в сградата. Затова ако се прехвърли обект в етажната собственост, не е
необходимо изрично да се посочи в прехвърлителния акт, че се прехвърля и правото на
собственост върху съответната идеална част от общите части на етажната собственост, тъй
като последното следва собствеността на индивидуалния обект и се счита, че
транслативният ефект на сделката е настъпил и по отношение на него – по арг. от чл. 38, ал.
3 ЗС (Решение № 54 от 20.06.2016 г. по к. гр. д. № 4977 / 2015 г. на Върховен касационен
съд; решение №138 от 04.05.2010г. по гр.д.№265/2009г. на ВКС, І ГО; решение на ОСГК на
ВС № 154 по гр. д. № 131/64 г). Транслацията на собствеността за тези общи части настъпва
по разпореждане на закона заедно с прехвърлянето на самостоятелния обект, към който са
акцесорни, а не по волята на собственика отчуждител, тъй като при прехвърляне на
самостоятелния обект етажният собственик не може да запази за себе си изцяло или
частично припадащия се към обекта дял от общите части. В този смисъл Тълкувателно
решение № 154 от 01.12.1964 г. по гр. д. № 131 / 1964 г. на Върховен съд, Решение № 429 от
8.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 697/2011 г., I г. о., ГК, Решение № 177 от 13.07.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 745/2009 г., II г. о., ГК, Решение № 485 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1310/2010 г., I г. о., ГК.
В контекста на изложеното и доколкото видно от приетия по делото нотариален акт
се установява, че ищецът е придобил собствеността върху самостоятелни обекти в сградата,
то в патримониума му са преминали и съответните припадащи се идеални части от дворното
място. При това предявеният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен, доколкото не е налице неизпълнение от страна на длъжника ответника за
сключване на окончателен договор.
Поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора
постановеното то СРС решение следва да бъде отменено изцяло, а предявеният иск да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано и
в частта за разноските. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 980 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.08.2023 г.
Въззивникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в производството
пред Софийски градски съд в размер на 1200 лева, но видно от намиращия се на л. 5 от
в.гр.д. 5079/2024 г. по описа на Софийски районен съд договор за правна защита и
съдействие размерът на договореното адвокатско възнаграждение между „Сайт
Инженеринг“ ООД и адвокат К. е 975 лева, платена в брой. Ето защо, въззиваемият ищец
следва да бъде осъден да заплати на въззивника ответник сумата от 975 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение, както и сумата от 25 лева – разноски за държавна такса за
въззивно обжалване.
С оглед цената на иска въззивното решение подлежи на касационно обжалване по
правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 19796 от 30.11.2023 г., постановено по гр. д. №
20490/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 33-и състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. Н., ЕГН **********, като купувач, заместил с
допълнително споразумение в правата и задълженията по предварителния договор П.В. Н.а,
ЕГН **********, срещу „САЙТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, ЕИК *********, в качеството на
продавач, конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за
окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, изменен с
6
допълнително споразумение към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 19.01.2013 г. и с т. 2 от нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №
45, том I, рег. № 497, дело № 36/06.02.2017 г. по описа на нот. С.Т., рег. № 065 на НК, в частта
за прехвърляне на правото на собственост върху 3,75% идеални части от поземлен имот с
идентификатор 68134.904.2415 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-739/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота:
гр. София, район „Лозенец”, с площ от 2924 кв.м, с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: високо застрояване (над 15 м), при съседи, както
следва: 68134.904.3278, 68134.904.3279, 68134.904.3030, 68134.904.3388, 68134.904.3389,
68134.904.1842 който поземлен имот e с номер по предходен план: 1435, квартал: 134,
парцел III, и съгласно действащия към момента подробен устройствен план и регулационен
план на гр. София, за местност „Кръстова вада” и местност „Южен парк“ 4 част, квартал 134
представлява УПИ III-1435 /урегулиран поземлен имот трети, отреден за имот с
планоснимачен номер хиляда четиристотин тридесет и пет/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. Г. Н., ЕГН ********** да заплати на
„САЙТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, ЕИК ********* сумата от 980 лева - разноски в
производството пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК Д. Г. Н., ЕГН ********** да
заплати на „САЙТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, ЕИК ********* сумата от 1000 лева - разноски
в производството пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчване на
препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7