№ 3171
гр. Варна, 24.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501653 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба с вх. рег. № 264319/12.04.2022г.,
депозирана от адв. К.М. от АК – Варна, в качеството на пълномощник на
ИЛ. Л. Ц., ЕГН **********, срещу Определение № 260297/18.03.2022г.,
постановено по гр.д. № 2302/2014г. по описа на PC – Варна, с което е
оставена без уважение молбата на жалбоподателката с правно основание чл.
248 ГПК за допълване на постановеното по делото Решение
260726/02.03.2021г. в частта за разноските, като В.Б. – Ц. бъде осъдена да
заплати на ИЛ. Л. Ц. следните суми: 1/ 10лв. – държавна такса за издаване на
съд. удостоверения във връзка с призоваването на В.Б. – Ц.; 2/ 20лв. –
държавна такса за публикуване на съобщение в ДВ за призоваването на В.Б. –
Ц.; 3/ 1 250,94лв. – внесен на 03.06.2015г. депозит за възнаграждение за
особен представител на В.Б. – Ц.; 4/ 200лв. – депозит за СТЕ в първата фаза на
делбата; 5/ 200лв. – депозит за допълнителна СТЕ в първата фаза на делбата;
6/ 15лв. – държавна такса за частна жалба, въз основа на която е образувано
в.гр.дело № 1577/2016 год. по описа на ВОС; 7/15лв. – държавна такса за
частна жалба, въз основа на която е образувано в.гр.дело № 782/2018 год. по
описа на ВОС; 8/ 1,25 лв. – 1/8 от 10 лв. – държавни такси за издаване на
съдебни удостоверения във връзка с конституирането на Анна Руменова като
страна по делото; 9/ 3,25 лв. – 1/8 от 26 лв. – държавна такса за издаване на
заверени преписи от исковата молба за вписване в АВ; 10/ 24,14 лв. – 1/8 от
193,12 лв. – държавна такса за вписване на искова молба в АВ; 11/ 5,25 лв. –
1
1/8 от 42 лв. – държавна такса за издаване на заверени преписи от искова
молба за допълнително вписване на исковата молба в АВ; 12/ 3,93 лв. – 1/8 от
31,49 лв. – държавна такса за допълнително вписване на исковата молба в АВ
и 13/ 37,50лв. – 1/8 от 300 лв. – депозит за изготвяне на СТЕ във втората фаза
на делбата.
В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на атакуваното
определение. Оспорва се като противоречащ на закона изводът на
първоинстанционния съд, че в производството по делба страните следва да
правят изрични искания за присъждане на разноски, като се застъпва, че
разпоредбата на чл. 355 ГПК въвежда служебно задължение за съда да
разпредели същите. Сочи се и че искане за присъждане на разноски е
релевирано от процесуалния представител на съделителката ИЛ. Л. Ц. във
въззивното производство в първата фаза на делбата –в о.с.з. по възз.гр.д. №
1813/2019г. по описа на Окръжен съд – Варна, в което о.с.з. е прадставен и
списък на разноските по чл. 80 ГПК. Моли се за отмяна на обжалвания
съдебен акт и постановяване на нов, с който искането на жалбоподателката за
допълване на Решение 260726/02.03.2021г., постановено по гр.д. №
2302/2014г. по описа на PC – Варна в частта за разноските, като в полза на
ИЛ. Л. Ц. бъдат присъдени сторените от нея разноски по делото във всички
инстанции.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК насрещната страна, редовно уведомена
чрез особения си представител адв. З.Л., не е депозирала отговор на частната
жалба.
Относно допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от
активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Относно основателността на частната жалба:
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните
по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Производството по гр.д. № 2302/2014г. по описа на PC – Варна е
образувано по предявен от ИЛ. Л. Ц., ЕГН **********, срещу В.Б. – Ц., род.
на 20.04.1966г. в гр. Гостивар, Република Македония и Анна Руменова
Енчева, ЕГН **********, иск за допускане на съдебна делба на подробно
индивидуализирани недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, ул. „18-та“
№ 13, поземлен имот с идентификатор 10135.2564.734 по КК и КР, одобрени
със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК.
С влязлото в сила Решение № 416/12.03.2020г., постановено по възз.гр.
д. № 1813/2019г. по описа на Окръжен съд – Варна, е отменено постановеното
2
по гр.д. № 2302/2014г. по описа на Pайонен съд – Варна Решение № 2838 от
25.06.2019г., с което предявеният иск е отхвърлен, като производството по
делото е прекратено по отношение на конституираната като съделител Анна
Руменова Енчева и процесните имоти са допуснати до делба между ИЛ. Л. Ц.
и В.Б. – Ц., съответно при квоти: 7/8 ид.ч. за ИЛ. Л. Ц. и 1/8 ид.ч. за В.Б. – Ц..
Производството по гр.д. № 2302/2014г. по описа на Pайонен съд – Варна
е приключило по същество с влязлото в сила Решение № 260726/02.03.2021г.
по делото, с което е постановено допуснатите до делба недвижими имоти да
бъдат изнесени на публична продан като способ за извършване на делбата. С
последното решение разноски в полза на страните не са присъдени.
На 23.03.2021г. по делото е депозирана молба от ИЛ. Л. Ц., чрез мл. адв.
Явор Стойчев, оспорена като неоснователна с постъпилия от адв. З.Л.,
действаща в качеството си на особен представител на В.Б. – Ц. отговор вх. №
285193/27.04.2021г., с която е поискано допълване на Решение №
260726/02.03.2021г. в частта за разноските като В.Б. – Ц. бъде осъдена да
заплати на ИЛ. Л. Ц. следните суми: 1/ 10лв. – държавна такса за издаване на
съд. удостоверения във връзка с призоваването на В.Б. – Ц.; 2/ 20лв. –
държавна такса за публикуване на съобщение в ДВ за призоваването на В.Б. –
Ц.; 3/ 1 250,94лв. – внесен на 03.06.2015г. депозит за възнаграждение за
особен представител на В.Б. – Ц.; 4/ 200лв. – депозит за СТЕ в първата фаза на
делбата; 5/ 200лв. – депозит за допълнителна СТЕ в първата фаза на делбата;
6/ 15лв. – държавна такса за частна жалба, въз основа на която е образувано
в.гр.дело № 1577/2016 год. по описа на ВОС; 7/15лв. – държавна такса за
частна жалба, въз основа на която е образувано в.гр.дело № 782/2018 год. по
описа на ВОС; 8/ 1,25 лв. – 1/8 от 10 лв. – държавни такси за издаване на
съдебни удостоверения във връзка с конституирането на Анна Руменова като
страна по делото; 9/ 3,25 лв. – 1/8 от 26 лв. – държавна такса за издаване на
заверени преписи от исковата молба за вписване в АВ; 10/ 24,14 лв. – 1/8 от
193,12 лв. – държавна такса за вписване на искова молба в АВ; 11/ 5,25 лв. –
1/8 от 42 лв. – държавна такса за издаване на заверени преписи от искова
молба за допълнително вписване на исковата молба в АВ; 12/ 3,93 лв. – 1/8 от
31,49 лв. – държавна такса за допълнително вписване на исковата молба в АВ
и 13/ 37,50лв. – 1/8 от 300 лв. – депозит за изготвяне на СТЕ във втората фаза
на делбата.
С обжалваното Определение № 260297/18.03.2022г., постановено по
гр.д. № 2302/2014г. по описа на PC – Варна, молбата е оставена без уважение
с мотиви, че претенцията за присъждане на разноски е заявена от страната
едва с молбата, с която се претендира допълване на решението в частта за
разноските и в този смисъл е преклудирана. Посочено е и че искането за
разноски в заявения от страната размер не е съобразено с вида на
производството /за делба/, фактически осъществените процесуални действия
3
до приключването на делото с решение по извършване на делбата и с
правилото на чл. 355 от ГПК, съгласно което разноските в делбеното
производство се разпределят съобразно стойността на дяловете. За пълнота е
отбелязано и че по делото липсват представени доказателства за реалното
заплащане на част от претендираните разноски.
Не може да бъде споделен от настоящия въззивен състав изводът на
първоинстанционния съд, че липсва своевременно заявена от страната
претенция за заплащане на сторени по делото разноски. Видно от протокола
от проведеното на 12.02.2020г. открито съдебно заседание по по възз.гр. д. №
1813/2019г. по описа на Окръжен съд – Варна /л. 56 от възз.гр. д. №
1813/2019г. по описа на ВОС/, образувано по въззивна жалба срещу
решението, приключващо първата фаза на делбата, процесуалният
представител на съделителката ИЛ. Л. Ц. – адв. К.М. е поискала присъждане в
полза на доверителката на сторените по делото разноски, за които в същото
о.с.з. е представила и списък по чл. 80 ГПК /л. 53 от възз.гр. д. № 1813/2019г.
по описа на ВОС/, включващ следните сторени по въззивното дело разноски:
25 лв. – държавна такса за въззивно обжалване; 100 лв. – депозит за изготвяне
на СТЕ и 625,47 лв. – депозит за особен представител на въззиваемата В.Б. –
Ц. за въззивното производство.
Последователно се приема в практиката на ВКС (Определение №
546/16.10.2015г. по дело №2014/2015г. на ВКС, ТК, I т.о. и др.), че доколкото
представянето на списък по чл. 80 ГПК представлява конкретизация на
искането на присъждане на разноските, то при представен такъв, съдът е
ограничен от включените в същия разходи на страната, съответно пропускът
да се включи в списъка един от разходите по делото, освобождава съда от
процесуалното му задължение да се произнесе по отговорността за
разноските за този разход.
Съобразявайки цитираната практика на касационната инстанция и
обстоятелството, че обективираното в иницииралата производството по чл.
248 ГПК молба вх. № 279778/23.03.2021г. искане за допълване на Решение №
260726/02.03.2021г. в частта за разноските касае конкретно
индивидуализирани разноски, всички извън тези по представения списък по
чл. 80 ГПК /в молбата вх. № 279778/23.03.2021г. не фигурират сторени пред
ВОС разноски/, въззивната инстанция намира, че правилно РС – Варна е
оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
макар и по различни мотиви, обжалваното определение е правилно като краен
резултат и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260297/18.03.2022г., постановено по
гр.д. № 2302/2014г. по описа на PC – Варна.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с
касационна частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5