Определение по дело №613/2018 на Административен съд - Велико Търново

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

по хода на делото

 

гр. Велико Търново, 11.10.2018 г.

 

 

Административен съд – гр. Велико Търново, VІІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври  две хиляди и  осемнадесета  година, в състав:

 

СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК : Диана Костова 

 

като разгледа докладваното от съдия Костова адм. д. №613/2018г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производство по чл.204 и сл. От Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и Общините за вреди (  ЗОДОВ).

 Същото е образувано по подадена искова молба от П.Г.Н. чрез адв Д.Р.,*** офис 1 против Национална агенция за приходите НАП гр. София.

Фактите, които се твърдят от страна на ищеца са, че с влязло в сила решение  №72/6.03.2017г. постановено по адм.д.6/2017г. на Административен съд Велико Търново, потвърдено с Решение № 9872 от 18.07.2018г. по адм. д. 4408/2017г. 99665/18.10.2012г. .на ВАС  е отменен като незаконосъобразен мълчалив отказ по заявление на ищцата за възстановяване на служба постановено.От посочения акт на администрацията за ищцата  са възникнали имуществени вреди в размер на 32 675,22 лева, представляващи незаплатено трудово възнаграждение от датата на отстраняването й от служба до датата на подаване на исковата молба, като и ДМС за периода от 6.12.2016г. до 17.08.2018г-,ведно със законната лихва на основание чл. 86 от ЗЗД от датата на увреждането до датата на подаване на исковата молба в размер на 2 734, 45 лева.

Претендираните от страна на ищцата, като пряка последица от акта на администрацията неимуществени вреди, представляващи страдания и морални вреди, влошаване на здравословното състояние са в размер на 30 000 лева и мораторна лихва от 5 177 лева от датата на увреждането 6.12.2016г. до датата на подаване на исковата молба.

..

І. ВЪЗРАЖЕНИЯ ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ПОДАДЕНИЯ ИСК ПО ЧЛ.1 АЛ 1 ОТ ЗОДОВ

            Настоящата инстанция намира, че същият е допустим от формална страна, доколкото е спазвано на изискването на чл. 204, ал.1 от АПК, тъй като от  съдържанието на исковата молба става ясно, че се  претендира  разглеждане и уважаване на осъдителен иск, предявен  от гражданин или организация срещу  субект по чл. 205 от АПК, съдържащ претенция за обезщетение за вреди от незаконосъобразен по своята същност административен акт, в конкретния случай приравнен на него  мълчалив отказ.

На следващо място е изпълнена и другата положителна процесуална предпоставка, а именно  предварителна отмяна на акт на администрацията, което има отношение както към  допустимостта на иска, така и  към материалното право за обезщетение. Посоченият мълчалив отказ е отменен с потвърдено от ВАС решение на АСВТ  от който се претендира настъпването на имуществени и неимуществени вреди.

Искът е предявен пред родово компетентния съд -Административен такъв , съгласно ТП от 19.5.2015г. по описа на ВКС по тд. 2/2014г. и местно компетентен такъв съгласно измененията на чл.133 от АПК- доколкото е налице изборна местна подсъдност , в конкретната хипотеза по постоянния адрес на ищеца- Велико Търново.

ІІ.ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТ КОИТО ПРИИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:

Със заповед № ЗЦУ-235/1.03.2016г. на Изпълнителния директор на НАП ищцата е отстранена от служба на основание чл.100, ал 2 от Закона за държавния служител-ЗДС. С решение № 5/12.05.2016г. Конституционния съд на РБ е обявил за противоконституционна посочената разпоредба на чл.100, ал.2 от ЗДС. Ищцата е направила на това основание искане за възстановяване на работа на 5.12.2016г, по което органът по назначение не се е произнесъл, тъй като е намерил, че решенията на КС имат действие само занапред, а не и обратно такова. Посоченият мълчалив отказ , с влязло в сила решение  №677/29.11.2017г. постановено по НАХД 1719/2017г. по описа че с влязло в сила решение  №72/6.03.2017г. постановено по адм.д.6/2017г. на Административен съд Велико Търново, потвърдено с Решение № 9872 от 18.07.2018г. по адм. д. 4408/2017г. 99665/18.10.2012г. .на ВАС  е отменен като незаконосъобразен. От посочения акт на администрацията за ищцата  са възникнали имуществени вреди в размер на 32 675,22 лева, представляващи незаплатено трудово възнаграждение от датата на отстраняването й от служба до датата на подаване на исковата молба, като и ДМС за периода от 6.12.2016г. до 17.08.2018г-,ведно със законната лихва на основание чл. 86 от ЗЗД от датата на увреждането до датата на подаване на исковата молба в размер на 2 734, 45 лева. Ищцата е възстановена на работа със ЗЦУ 1065/13.08.2018г. ,получена на 22.08.2018г.

От ответника не се прави възражение относно настъпилите имуществени вреди в размер на 1866 лева, представляващи възнаграждение по служебно правоотношение от датата на влизане в сила на отмяната на мълчаливия отказ 18.07.2018г. да датата на възстановяването й на служба 23.8.2018г. Изцяло се оспорва претенция за допълнително материално стимулиране, която ДМС няма постоянен характер, то се определя от утвърдени Вътрешни правила за работна заплата в НАП и зависи от два компонента: действително отработеното време от всеки един служител и оценка на приноса в която от своя страна включва състояние и качество на резултата от текущото изпълнение на задълженията и конкретни значими резултати в селекцията на задължени лица. След като същата няма реално отработено време и не е участвала във селекция то ДМС не й се дължи.

Изцяло се оспорва и искът за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева и лихви, тъй като няма причинно следствена връзка между мълчаливия отказ и настъпилите вреди.

ІІІ.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: Държавата и общините отговарят обективно за всички вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни и общински административни органи и това не е обвързано от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Отговорността е гаранционно- обезпечителна, в какъвто смисъл е т.6 от ТР №3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС и е специфично проявление на принципа за отговорност на работодателя по чл.49 от ЗДД .Поради което правната квалификация е чл.1, ал.1 от  ЗОДОВ, аналогичен текст с хипотезата на . 45 от ЗЗД при непозволено увреждане. Това има  значение при тълкуване на ЗОДОВ по отношение обхвата на  задължението за поправяне на причинените вреди, предвид пар.1 от ЗР на ЗОДОВ :”§ 1. За неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони.”.

 

          ІV. КОИ ПРАВА И ОБСТОЯТЕЛСТВА  се признават правото на обезщетение за  настъпилите имуществени вреди в размер на 1866 лева, представляващи възнаграждение по служебно правоотношение от датата на влизане в сила на отмяната на мълчаливия отказ 18.07.2018г. да датата на възстановяването й на служба 23.8.2018г. теНЯМА такива.

          V. КОИ ОБСТОЯТЕЛСТВА НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ – не следва да се доказва ВИНА ,тъй като се касае за обективна, безвиновна отговорност на ЮЛ за действия на негови служители при и по повод възложената им административна дейност..

          VІ.КАК СЕ РАЗПРЕДЕЛЯ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ :1/.Елемент на фактическия състав на отговорността е незаконосъобразност на административен акт, действието или бездействието на административния орган. Според ТР № 3/ 22.04.2004 г. по Т.Гр.Д. №3/ 2004 г., , ОСГК, което съгласно  т.3 и т.4,  е елемент на фактическия състав, като в конкретния случай отменен мълчалив отказ , който се доказва от изисканото ахд.

        .  2/Вреди, които да са настъпили от незаконосъобразни актове, действия или бездействия: , като съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

            а/имуществени вреди: това са претърпени загуби и пропуснати ползи.

            Определението се извлича и от чл. 82 от ЗЗД вр. с пар.1 от ДР на ЗОДОВ, според който обезщетението при неизпълнение на договорни задължения обхваща претърпяна загуба и пропусната полза. Разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД, не съдържа легално определение, но доктринерното такова е, че претърпяната загуба е всяко намаляване  на имуществото, което е в причинна връзка с конкретно действие или бездействие. А пропусната полза е неосъщественото увеличаване на имуществото, резултат от деянието.  В този смисъл  ТР №2   по т.7/2008г е конкретно по въпроса за репатриране на разноски в съдебната фаза на обжалване на НП, представляващи адвокатско възнаграждение, поради което същите следва също да се докажат от ищеца, като видът и размерът на вредите се преценяват към момента на настъпването им.

              б/ неимуществени такива, които се присъждат по справедливост от съда съгласно чл. 52 от ЗЗД. В категорията на неимуществените вреди причисляваме всичко, което съставлява лишаване на увредения от радостите, които ни предос­тавят човешкото съществуване и човешката дейност- като загубата на удоволствията на живота, страдания, болки, неудобства, досада от бездействието и физическото безсилие, чувството за непълноценност, за нереализиране или с  други думи, пострадалият е принуден да понесе отрицателни емоции, лишен е от възможността да живее пълноценен и щастлив живот, да се радва на живота така, както може да се радва един здрав човек. Затова нашият законодател в чл. 52 ЗЗД е предвидил задължението да се обезщетят така наречените неимуществени вреди, които о нямат стойностно израже­ние, които не могат да се осчетоводят и изчислят точно. Законодателят изхожда от разбирането, че, макар и несъизмерими, тези вреди следва да бъдат възмездени, макар да  не могат да се определят точно, желателно е пострадалият да получи известна сума, която да замести и да облекчи болките и страданията му. Неимуществените вреди настъпват , когато  е налице увреждане, което засяга дълбоко психическата сфера на пострадалия, при което не се изисква пострадалият да е изживял тези вреди с ясно съзнание и да ги е осмислил. Обезщетение за неимуществени вреди се присъжда и тогава, когато пострадалият не може да чувства повече никаква болка - напр. болките му се потискат със силни обезболяващи лекарства или има настъпили промени в съзнанието му, поради което не може да преживява повече отрицателните си емоции.

            3/Ищецът следва да докаже следващия елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,а именно  наличието на причинна връзка между вредите и административния акт, фактическото действието или бездействие. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава непосредствено, директно въздействие върху правната сфера на увредения. Не трябва да има опосредена връзка между вредата и отменения административен акт или бездействията и действията на администрацията.  В решение №1258/2008г. на ВКС по  гр.д.730/2006г.на ІV гр.д. е дадено определение какво следва да се разбира под „преки „ и непосредствени „вреди”. Причинната връзка между вредите и административната дейност не се предполага и трябва да се докаже от ищеца. Освен това следва да се спази изричното указание на законодателя,  в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, че вредите от фактическите действия и бездействия трябва да са настъпили при или по повод изпълнение на административна дейност. От значение е връзката между незаконните фактически действия или бездействия на органа или длъжностното лице, и вредата.  Наличието на тази причинна връзка е важна, защото при липсата на доказателства за наличието на такава, отговорността не може да бъде ангажирана. Отговорност се носи само за незаконосъобразното осъществяване на възложени функции на органите и длъжностните лица, а не изобщо за всички незаконни и увреждащи действия и бездействия на физически лица, заемащи държавна служба .като следва да се посочат съответните легални определения: При изпълнение” на административна дейност означава, че увреждането е станало при извършване на служебни задължения, при упражняване на възложени служебни функции.     „По повод”  изпълнението на административната дейност е израз, който указва на други действия, с които се причиняват по време или след изпълнението на възложената административна дейност, не съставляват изпълнение на възложената работа, но са пряко свързани с нея. Това са действия по подготовка, по улесняването извършването на възложената работа, за запазване резултата от нея и други. 

            В тежест на ответника е да докаже, че са налице основания за изключване на отговорността, или нейното намаляване. Съгласно чл. 5, ал.1 от ЗОДОВ Ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи и ал.2 Когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Като по този въпрос, свързан с границите на отговорността съдът  следи служебно за съпричиняването или за наличието на основание за изключване на отговорността и без възражение от ответната страна.

На страните следва да се предостави възможност да сочат доказателства в подкрепа на твърденията, включително чрез изслушване на исканите свидетели при режим на довеждане.

 

Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И: :

 

 

КОНСТИТУИРА като ИЩЕЦ  П.Г.Н. чрез адв Д.Р.,*** офис 1

КОНСТИТУИРА като ОТВЕТНИК Национална агенция по приходите

            Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ N 7 от 25.11.2010 г. на ВАС задължително е участието на прокурор от Окръжна прокуратура Велико Търново.

 

ОБЯВЯВА на страните проекто- доклад по чл. 146 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 29.11.2018г.  9,30 часа, за която дата да се призоват страните и ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА Велико Търново.

ИЗИСКВА от деловодството на Административен съд Велико Търново ахд 6/2017г. за прилагане по настоящото дело.

По останалите доказателствени искания съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание. Исканите свидетели могат да се доведат в съдебното заседание, когато ще бъдат допуснати, тъй като ищцата не е посочила имената им в исковата молба. 

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните и  на ОТВЕТНИКА и ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ВЕЛИКО ТЪРНОВО,

 

 

СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК