Р Е Ш Е Н И Е № 260297
ПЛОВДИВ 30.06.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – XXIII-ти с-в, в публичното заседание на девети април през
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря МИЛЕНА ЛЕВАШКА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 622 по описа за 2019 година и констатира
следното:
Предявени са
субективно съединени искове от И.Д.Р., ЕГН ********** и Е.П.Р., ЕГН **********
***, със съдебен адрес:**** – адв.С.М. против „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********,
София, ул.“Московска“ 19 с правна квалификация чл.49 ЗЗД.
Твърди се в
исковата молба, че по искане на ответника е образувано изп.д. 1554/2013 г. по
описа на ЧСИ Мариана Обретенова с предмет събиране на сумите:
-256 323.66 лв –
предсрочно изискуема главница, ведно с обезщетение за забава от 16.10.2013 г.
до окончателното изплащане;
-10 754.92 лв –
неплатена лихва върху главницата за периода
25.10.2012 г. - 16.10.2013 г.
-439.08 лв – заемни
такси за периода 25.10.2012 г. -
16.10.2013 г.
-8475.17 лв –
разноски,
за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
вземане въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. 1419/2013 г. на РС –
Пловдив.
За събиране на
вземането е предприето принудително изпълнение по отношение на недвижим имот,
собственост на Е.Р. и И.Р.,***. Пазарната стойност на недвижимия имот е
определена на 78 700 лв. Поради
нестанала първа публична продан Съдебният изпълнител е насрочил нова публична
продан при определяне на нова пазарна оценка. Вещото лице определя пазарна
оценка на имота в размер на 38 025 лв. Поради нестанала публична продан е
насрочена нова по искане на взискателя и оценката на недвижимия имот е
определена по реда на чл.494, ал.2 ГПК /ДВ 59/20.07.2007 г./ - при начална цена
в размер на 80% от началната цена по първоначалната продан. След проведената
публична продан имотът е възложен на купувача А.П. за сумата от 30 500 лв.
По времето на
изпълнителното производство са предявени искове от „Банка ДСК“ АД против „ГОГО
ПЛАСТ“ ЕООД и Е.Р. за установяване на вземането на „Банка ДСК“ АД , за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по
чл.417 ГПК по ч.гр.д. 1419/2013 г. на РС – Пловдив, като с Решение от
15.06.2017 по т.д. 542/2014 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив исковете са
уважени в размер от 10 745.92 лв, представляващи неплатена възнаградителна
лихва за периода 25.10.2012 г. - 16.10.2013 г. и 439.08 лв, представляващи
заемни такси, като по отношение 256 323.66 лв – предсрочно
изискуема главница, ведно с обезщетение за забава от 16.10.2013 г. до окончателното
изплащане, искът е отхвърлен.
Ето защо с
извършената продажба на жилището на ищците им е нанесена вреда, изразяваща се в
разликата между пазарната цена на имота
- 78 700 лв и цената, на която имотът е продаден – 30 500 лв, за която
трябва да се ангажира отговорността на ответника, тъй като Съдебният изпълнител
е действал по искане на ответника. Поради неизвършването на първоначалните
публични продажби и поради искането да
се проведе поредна публична продан „Банка ДСК“ ЕАД е понижена първоначалната
цена на имотите с оглед разпоредбите на чл.485 и чл.494 ГПК преди изменението
на ГПК, обнародвано в ДВ 86/2017 г., които действия се определят като
противоправни като недобросъвестни и в противоречие с добрите нрави, в
нарушение на чл.3 ГПК и чл.8, ал.2 ЗЗД, тъй като правото на принудително изпълнение
е упражнено в противоречие с интересите на обществото.
Иска се да се
постанови решение, с което да се осъди „Банка ДСК“ АД да заплати на Е.Р. и И.Р.
сумата 48 200 лв, представляваща обезщетение за вреди, произтичащи от
незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.д. 1554/2013 по описа на ЧСИ
Мариана Обретенова, изразяващи се в разликата между пазарната и продажната цена
на недвижим имот, находящ се в ****, ведно с обезщетение за забава от
подаването на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират разноски.
Ответникът дава
становище за неоснователност на исковете. Твърди, че към момента на
извършването на публичната продан и възлагането на недвижимия имот на
23.11.2016 г. принудителното изпълнение не е било неоснователно, тъй като не е влязло
в сила Решение по т.д.542/2014 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Ищците не
са поискали спиране на изпълнението по време на производството по т.д. 542/2014
г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което са допринесли за настъпване на
резултата от принудителното изпълнение. Ищците са били запознати с възможните
неблагоприятни имуществени последици от принудителното изпълнение, но не са
направили искане за спиране на изпълнителното производство.
В рамките на
изпълнителното производство взискателят е упражнил надлежно правото си да се
удовлетвори от цената на ипотекиран имот поради неизпълнение на задължението да
се връща по уговорения начин получения
заем. Твърди се, че не са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД, за да се ангажира
отговорността на ответника и се иска отхвърляне на предявения иск.
Предвид доказателствата
Съдът намира за установено:
Като основание за
заплащане на обезщетение за вреди ищците
посочват следното поведение на служители на ответника „БАНКА ДСК“ АД, което се
твърди, че е противоправно, а именно: извършени от тях действия по образуване
на изп. д. № 20137580401554 по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, извършени от
тях действия по насочване на изпълнението за удовлетворяване на вземането върху
собствения на Е.Р. и И.Р. недвижим имот, представляващ **** въпреки че
длъжниците „ГОГО ПЛАСТ“ ЕООД и Е.Р. са подали възражение против издадената
заповед за изпълнение, както и действия по съгласие да бъде насрочвана нова
публична продан поради нестанала такава на цена, която е много по-ниска от
неговата пазарна цена. С оглед на това Съдът трябва да отговори на въпросите
дали всяко едно от посочените действия са противоправни и са произлезли вреди в
патримониума на ищците, за което се дължи обезщетение.
По делото не е спорно, а
и се установява от представените писмени доказателства, че от "БАНКА
ДСК" АД, което дружество извършва действия чрез физически лица, на които е
възложено изпълнението на определена работа или предприемане на определени
правни действия, е подало молба вх.№ 22477/21.11.2013 г. пред ЧСИ Мариана
Обретенова, с която е поискано образуването на изпълнително производство срещу „ГОГО ПЛАСТ“ ЕООД, ЕИК ********* и
Е.Р., ЕГН ********** въз основа на представен изпълнителен лист, който е
издаден по ч.гр.д. 1419/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив за събиране
на:
-256 323.66 лв –
предсрочно изискуема главница, ведно с обезщетение за забава от 16.10.2013 г.
до окончателното изплащане;
-10 754.92 лв –
неплатена лихва върху главницата за периода 25.10.2012 г. - 16.10.2013 г.
-439.08 лв – заемни
такси за периода 25.10.2012 г. -
16.10.2013 г.
-8475.17 лв – разноски.
При тълкуване на нормата
на чл.426 ГПК /ДВ 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./ се налага изводът, че право да подаде до
Съдебен изпълнител молба за образуване на изпълнително производство срещу
определен правен субект има всяко едно лице, в полза на което от Съда е издаден
изпълнителен лист. Когато това условие е налице, предприетите действия по
отправяне на искане за образуване на производство по индивидуално принудително
изпълнение са правомерни, защото чрез тях се упражнява едно предвидено в Закона
процесуално право, доколкото взискателят притежава изпълнително основание.
От представените по
делото доказателства се установява, че изпълнителното производство по изп. д. №
20137580401554 по описа на ЧСИ Мариана Обретенова е образувано въз основа на
издаден в полза на "БАНКА ДСК " АД изпълнителен лист, с който „ГОГО
ПЛАСТ“ ЕООД, ЕИК ********* и Е.Р., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на
„БАНКА ДСК“ АД посочените по-горе суми. Този изпълнителен лист е издаден на
основание Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.
417 ГПК и постановено на основание чл.
418, ал. 1 ГПК от Съда незабавно изпълнение заповедта. До момента, в който
кредиторът е поискал да бъде образувано процесното изпълнително производство за
събиране на присъдените парични суми, този изпълнителен лист не е бил обезсилен, нито е било отменено разпореждането
на Съда, с което е постановено незабавно изпълнение на издадената заповед за
изпълнение по реда на чл. 419 ГПК, нито е спряно изпълнението на издадената заповед за изпълнение по реда
на чл.
420 ГПК /в хода на изпълнителното производство с Определение от 16.12.2013
г. по ч.гр.д. 1419/2013 г. на Районен съд – Карлово изпълнението по изп.д.
20137580401554 на ЧСК Обретенова е спряно до произнасяне от Съда с влязло в
сила решение; С Определение от 31.05.2014 г. по в.ч.гр.д. 915/2014 г. по описа
на Окръжен съд – Пловдив е потвърдено Разпореждане за незабавно изпълнение,
инкорпорирано в Заповед № 571/21.10.2013г. на КРС – ІV гр.с. по ч. гр.д.№
1419/2013г. и същевременно е отменено Определение № 1839/16.12.2013г. на КРС –
ІV гр.с-в по ч.гр.д.№ 1419/2013г., с което е спряно изпълнението по изп.д.№
20137580401554 по описа на ЧСИ М. Обретенова, рег. № 758, до произнасяне от
Съда с влязъл в сила съдебен акт и вместо това са оставени без уважение
исканията на „ГОГО ПЛАСТ“ ЕООД, ЕИК ********* и Е.Р., ЕГН **********, и двамата
в качеството на солидарни съдлъжници, за спиране на изпълнението по изп.д.№
20137580401554 по описа на ЧСИ М. Обретенова/.
Посоченото означава, че
за "БАНКА ДСК" АД на основание чл.426 ГПК /ДВ 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./ е възникнало правото да
образува производство по принудително изпълнение срещу длъжниците „ГОГО ПЛАСТ“ ЕООД, ЕИК ********* и Е.Р., ЕГН
**********, което е упражнено чрез искане за това пред ЧСИ Мариана Обретенова,
като не са съществували нито една от предвидените в Закона пречки, които да
препятстват упражняването на това процесуално право – тези по чл. 419 ГПК, чл.
420 ГПК, чл.
433, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК – всичките редакция ДВ 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г.
Следователно, действието
по подаване на молба за образуване на изпълнително производство срещу ищците е
било предприето от служители на ответника в упражняване на възникнало за него
процесуално право. Този извод не се променя от факта, че срещу заповедта за
изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист, е подадено
възражение от длъжниците по нея по смисъла на чл.414 ГПК /ДВ 59/2007 г., в сила
от 01.03.2008 г./ и в резултат на това е предявен иск за установяване на
вземането по реда на чл.422 ГПК, като с Решение, влязло в сила на 06.12.2018 г., постановено по т.д.
542/2014 г. по описана ОС – Пловдив, е признато частично вземането на „БАНКА
ДСК“ АД в размер на 10 745.92 лв, представляващи възнаградителна лихва
върху главницата и в размер на 439.08 лв – такси. Когато искът за съществуване
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, бъде отхвърлен с
влязло в сила решение, за длъжника възниква правото да поиска издаване на
обратен изпълнителен лист за събраните в хода на проведено принудително
изпълнение суми съгласно чл.
422, ал. 3 ГПК /ДВ 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, като това е
основание и за прекратяване на изпълнителното производство. Отхвърлянето на
иска по чл.422 ГПК обаче не прави незаконосъобразно изпълнението, проведено до момента на
постановяване на влязлото в сила решение и извършените до този момент
изпълнителни действия, тъй като изпълнителното производство е започнало въз
основа на изпълнителен лист, издаден в полза на взискателя, в съответствие с
процесуалните правила за това.
От приложения препис от
по изп.д.№ 20137580401554 по описа на ЧСИ М. Обретенова се установява, че
принудителното изпълнение е насочено към собствения на длъжника Е.Р. и И.Р.
недвижим имот, представляващ апартамент, представляващ ******, върху който в
полза на взискателя "БАНКА ДСК" АД има учредена договорна ипотека,
като от съдържанието на нотариалния акт, с който тя е учредена е видно, че
обезпечава изпълнението на паричните вземания, за събиране на които е издаден
изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
производство.
Правило в изпълнителния
процес е взискателят да сезира Съдебния изпълнител да предприеме определен
изпълнителен способ срещу конкретно имущество на длъжника и поради това Съдът
ще разгледа и въпроса дали действията на "БАНКА ДСК" АД по насочване
на изпълнението спрямо ипотекирания имот са противоправни.
В чл. 442 ГПК /ДВ 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./ е предвидено, че взискателят
може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника.
Единствените ограничения, които процесуалният закон, в редакцията му, действаща
към момента на образуване и провеждане на процесното изпълнително дело /ДВ
59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, поставя са регламентирани с разпоредбите
на чл.
444 - чл.
446 ГПК, с които са предвидени изключения от възможността принудителното
изпълнение да бъде насочено срещу конкретни имуществени права на длъжника,
които са обявени за несеквестируеми. При тълкуването им следва изводът, че
взискателят има право да поиска от Съдебния изпълнител да насочи изпълнението
към всяко едно секвестируемо имуществено право на длъжника, без значение от
неговото естество и неговата стойност. Към настоящия момент е действаща
разпоредбата на чл.
442а ГПК / ДВ, бр. 86 от 2017 г./, която създава определени ограничения,
които целят да осигурят наличието на съразмерност между предприетия
изпълнителен способ и размера на вземането, което се събира, но не е била
действаща към момента на провеждане на изпълнителните действия в рамките на
изп.д. № 20137580401554 по описа на ЧСИ Мариана Обретенова /2013 г. – 2016 г./.
В случая имотът, към
който е насочено изпълнението по изп. д. № № 20137580401554 по описа на ЧСИ
Мариана Обретенова, не е несеквестируем предвид разпоредбата на чл.445 ГПК,
доколкото имотът, към който е насочено изпълнението, е ипотекиран в полза на
взискателя. Ето защо и действията на взискателя да поиска принудително
изпълнение по отношение на ипотекирания в негова полза недвижим имот са
законосъобразни – осъществени са при спазване на процесуалните правила за това,
предвидени в ГПК.
Когато едно лице
извършва действие, което е в упражняване на негово предвидено в Закона
процесуално право, неговото поведение би могло да бъде противоправно
единствено, ако се установи, че това действие представлява злоупотреба с право.
В случая злоупотреба с права би била налице тогава, когато "БАНКА
ДСК" АД, в качеството си на взискател, е подало молба за образуване на
изпълнително производство и искане за насочване на принудителното изпълнение
към недвижим имот, въпреки че му е известно, че не притежава вземане срещу
длъжника и че с оглед на това предявеният от него иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането, за присъждане на което са
издадени заповедта за изпълнение и изпълнителен лист, ще бъде отхвърлен с
влязло в сила решение. В хода на производството в такава насока доказателства
не са ангажирани и поради това Съдът приема това обстоятелство за недоказано. В
производството се установява, че към момента на образуване на изпълнителното
производство по изп. д. № 20137580401554 по описа на ЧСИ Мариана Обретенова,
както и към момента на насочване на изпълнението към недвижим имот,
представляващ апартамент, представляващ ******, а и към момента на приключване
на публичната продан, при която е обявен купувач, ответникът е имал вземане
спрямо ищцата Е.Р., като недвижимият имот, предмет на публичната продан, е в режим
на СИО, което вземане произтича от сключен Договор за кредит от 28.12.2009 г. и
не е било погасено, като същевременно не е имало постановено съдебно решение, с
което да е признато за установено, че вземането, предмет на заповедното
производство, в хода на което е издаден изпълнителният лист срещу Е.Р., не
съществува. Решението по предявения от "БАНКА ДСК" АД иск за
установяване на вземането по реда на чл.422 ГПК, с което е признато, че част от вземането не е дължимо, е влязло в сила
на 06.02.2018 г., т.е. след приключване на публичната продан на собствения на
ищците недвижим имот – на 23.11.2016 г. е издадено Постановление за възлагане
на недвижимия имот на купувача А.П.
Така установеното не
подкрепя твърденията на ищците, че поведението на ответника по предприемане на
описаните действия за принудително удовлетворяване са извършени с цел да
увредят ищците. В тежест на ищците в настоящия процес е да установят
противоправността на действията на служителите на „БАНКА ДСК“ АД като елемент
от фактическия състав на нормата на чл. 49 ЗЗД; такива доказателства не са ангажирани, поради което Съдът приема тези
обстоятелства за недоказани и счита, че действията на ответника по образуване
на изп.д.№ 20137580401554 по описа на ЧСИ М. Обретенова и по отправяне на
искане за насочване на принудителното изпълнение срещу собствения на ищците
недвижим имот не са противоправни и не могат да обосноват ангажиране на
отговорността му.
На следващо място,
ищците твърдят, че недвижимият имот е продаден на цена, по-ниска от пазарната.
От приложеното в препис изп.д. 20137580401554 по описа на ЧСИ М. Обретенова се
установява, че първоначалната продажна цена на недвижимия имот се определя по
реда на чл.485 ГПК /ДВ 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./ и при нестанала
публична продан се провежда процедура по чл.494 ГПК /ДВ 59/2007 г., в сила от
01.03.2008 г./. При нестанали две продани, Съдебният изпълнител въз основа на
определена от Съдебния изпълнител цена предвид заключение на експерт, Съдебният
изпълнител назначава вещо лице за установяване на актуалната цена на имота и се провежда отново продан при нова
първоначална цена. За продадения недвижим имот са проведени шест публични
продани, като първоначалната цена при всяка продан е намалявана от една страна
с оглед заключението на експерта, отчитайки актуалната пазарна ситуация и от
друга страна с оглед разпоредбата на чл.494, ал.2 /ДВ 59/2007 г., в сила от 01.03.2008
г./, поради което цената, на която е продаден имотът, е по-ниска от пазарната.
Следва да се отбележи, че в ГПК за периода от образуването на изп.д.
20137580401554 по описа на ЧСИ М. Обретенова до приключването на публичната
продан с постановление за възлагане на купувача не е предвидено процесуално
право на взискателя да възрази срещу оценката на вещта, която е направена в
хода на производството по принудително изпълнение, и съответно срещу началната
цена, от която започва наддаването при публичната продан на имота, тъй като
съгласно чл.
435 ГПК /ДВ 100/2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ взискателят няма право да
обжалва нито изготвената оценка, нито отказа на Съдебния изпълнител да извърши
нова оценка, нито постановлението за възлагане на недвижим имот с аргументи за
неправилно определена оценка и начална цена, от която да започне наддаването.
Предвид изложеното
следва да се приеме, че разликата между пазарната цена на изнесения на публична
продан недвижим имот и продажната цена не може да обоснове противоправно
действие на служители на ответника, доколкото получената разлика е резултат от
многократното провеждане на публична продан на имота при съблюдаване на
пазарните условия и разпоредбата на чл.494 ГПК /ДВ 59/2007 г., в сила от
01.03.2008 г./..
При така установеното
Съдът счита, че в производството не се установи наличието на противоправно
поведение на служители на „БАНКА ДСК“ АД, чрез които ответникът осъществява
правни действия и им е възложило извършване на работа, което означава, че не се
доказва съществуването на елемент от фактическия състав на приложимата правна
норма на чл.
49 ЗЗД. Това е достатъчно, за да може Съдът да обоснове извод, че не следва
да се ангажира отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за вреди
в полза на ищците, изразяващи се в разликата между пазарната и продажната цена
на недвижим имот, *****, произтичащи от незаконосъобразно принудително
изпълнение по изп.д. 1554/2013 по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, поради което
предявеният иск, като неоснователен, следва да се отхвърли.
Разноски от ответника не
се претендират и такива не се присъждат.
Ето защо Съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля предявените от
И.Д.Р., ЕГН ********** и Е.П.Р., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:**** –
адв.С.М. искове да се осъди „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, София,
ул.“Московска“ 19 да им заплати сумата 48 200 лв /четиридесет и осем хиляди и
двеста лева/, представляваща обезщетение за вреди, произтичащи от
незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.д. 20137580401554 по описа на
ЧСИ М. Обретенова, изразяващи се в разликата между пазарната стойност на
недвижим имот, ***** и продажната цена от публична продан за периода 09.10.2016
г. – 09.11.2016 г., проведена по изп.д. 20137580401554 по описа на ЧСИ М.
Обретенова, ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба до
окончателното изплащане
Решението може да се
обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните
СЪДИЯ: