№ 555
гр. Варна , 10.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ в публично заседание на девети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20213110202068 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „Г“ ЕООД против НП № 03-012335 от 27.12.2019г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.11 ал.5
вр.чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредба №РД -07-2 от 16.12.2009г., на осн. чл. 416 ал.5
вр.чл.413 ал.2 от КТ и чл.415в от КТ на „Г“ЕООД е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 200 лева.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока на обжалване и
от надлежна страна. С жалбата се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание, редовно призована, въззивната страна се
представлява и поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител,
който пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 02.12.2019 г. в гр.Варна била извършена проверка на ресторант с
дейност кетъринг стопанисван на от „Г“ЕООД където се установило лицето
Й. Д. –мияч на съдове. За него нямало документиран начален инструктаж и
тъй като АНО приел, че то извършва трудови функции, бил съставен АУАН, а
в последствие – издадено НП за нарушение на чл.11 ал.5 вр.чл.12. ал.1 и ал.2
от Наредба № РД -07-2 / 09 г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез
събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени
средства, а именно – от показанията на св.Д., които са логични и
непротиворечиви, както и от писмените доказателства, които са събрани по
реда на НПК.
1
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и
предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в предвидените от
закона срокове. Съдът намира, че в АУАН и НП, нарушението не е описано
пълно и точно нито от фактическа, нито от правна страна. Не са посочени
обстоятелствата при които е извършено нарушението, нито съставомерните
му признаци. Освен това, то е описано противоречиво, като
обстоятелствената му част противоречи на диспозитивната и не става ясно за
какво точно е наказано дружеството. Според разпоредбата на чл. 3 от
Наредбата, ”Работодателят не допуска до работа работник и служител, който
не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Според чл. 12 ал. 1 и 2 :” (1) Начален инструктаж се провежда на лицата,
които постъпват на работа, както и на лицата по чл. 11, ал. 1, т. 1 - 5 … , (2)
Инструктажът по ал.1 се провежда в деня на постъпване на работа” , а според
чл. 11: ”(1) Работодателят осигурява провеждането на инструктажи по
безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на
договора и продължителността на работното време, вкл. и на: 1. работещите,
предоставени им от предприятие, което осигурява временна заетост;
2.командировани работници и служители; 3.работещи от други предприятия,
които ще работят на територията на предприятието; 4.лица, приети за
обучение или за повишаване на квалификацията; 5. лица, с които се провежда
производствена практика;
Съдът намира, че такива нарушения категорично не са описани в
наказателното постановление нито от фактическа, нито от правна страна и не
става ясно в какво се изразява изпълнителното деяние – в допускане до
работа без проведен инструктаж; в допускане до работа с проведен, но
недокументиран инструктаж; или се изразява в непровеждане, или в
недокументиране на инструктажа. В НП не се сочи, че е допуснато лице,
което не е инструктирано, а лице, за което работодателят не е бил
„документирал провеждане на начален инструктаж”. Недокументирането на
инструктажа е нарушение на чл.11 ал.5 от Наредбата и за неизпълнението му
следва да носи отговорност лицето, на което е възложен инструктажа, а не
работодателят. Работодателят следва да носи отговорност само в случаите
когато не е осигурил условия за провеждане на инструктажа - чл.11 ал.1 от
Наредбата, или когато е допуснал до работа лице, на което не е проведен
инструктаж – чл. 3 от Наредбата. Съдът не споделя становището на
въззиваемата страна, че правилно е ангажирана отговорността на
работодателят, тъй като самият управител извършил в последствие и
документирал инструктажа. Физическото лице управител не може и не следва
да се приравнява на юридическото лице –работодател, поради което и няма
как работодателят, който е юридическо лице, да отговаря по чл.11 ал.5 от
Наредбата за задължения, вменени на физическо лице, дори и когато това
2
физическо лице е самият управител.
Съдът намира, че не работодателят, който в случая е дружество -
юридическо лице, е адресат на задължението по чл.11 ал.5 от Наредбата да се
документира провеждането на началния инструктаж и не то е субекта, който
носи отговорност за неизпълнението му. Документирането на инструктажа в
книгата е задължение на определено от работодателя физическо лице,
независимо дали това е управителят на дружеството или др. лице, натоварено
от работодателя да провежда и документира началния инструктаж на
новопостъпващите работници.
За да е налице нарушение по чл.3 от Наредбата, на първо място трябва
да са били налице предпоставките за провеждане на начален инструктаж.
Такива факти не се сочат, като не е ясно нито от НП, нито от АНП кога Д. е
постъпила на работа и дали изобщо е постъпил на работа. За да се носи
отговорност по чл.3 от Наредбата, следва начален инструктаж изобщо да не е
бил проведен, а не само да не е бил документиран, като недокументирането е
друго нарушение, посочено по-горе, за което работодателят не е отговорен. В
случая, обаче, в АУАН и в НП не е описано нито от фактическа, нито от
правна страна, че начален инструктаж изобщо не е бил проведен. Така не
става ясно въз основа на какви факти, АНО е направил извод за извършено
нарушение. Не става ясно срещу какви факти се защитава нарушителят и в
какви рамки следва да организира защитата си.
В НП нарушението е описано във връзка с чл.12. Според ал.2,
началният инструктаж се провежда в деня на постъпване на работа. Също в
НП е описана дата на нарушението 01.11.2019г. От фактите в него обаче, не
става ясно защо АНО е избрал тази дата. Ако нарушението се изразява в
недокументиране на инструктаж, както АНО е квалифицирал деянието по
чл.11 ал.5 от Наредбата, то ще е извършено на датата на провеждане на
инструктажа, на която е следвало да бъде документиран. Ако нарушението се
изразява в непровеждане на инструктажа, то ще е извършено в деня на
постъпване на работа на лицето, но никъде в АУАН и НП не е описано кога
то е постъпило на работа. Лицето е установено в обекта на 02.12.2019 г. и ако
нарушението се изразява в допускане до работа без инструктаж, действително
това е датата на извършването му, но АНО не е посочил, че наказва
дружеството за нарушение на чл.3 от Наредба №РД-07-02/16.12.2009г.
Действително, неконкретизирането на квалификацията цифром само по себе
си не е съществено процесуално нарушение, тъй като защитата се гради
срещу фактите, не срещу квалификацията. В случая, обаче, не нарушението
не става ясно нито от фактическото описание, нито от словесното правно
описание, нито от цифровата квалификация, нито от трите взети заедно. За да
е извършено нарушение по чл. 3 от Наредбата, следва инструктаж да не е
провеждан изобщо, а не само да не е документиран, както е описано в НП.
Нарушението не е описано не само фактически, но и правно, като не са
описани и съставомерните признаци на нарушението. В АУАН и НП като не
3
е описан нито един от съставите на възможните нарушения по чл. 3, чл. 11
ал.1, чл.11 ал.5, или чл. 12, ал. 1 от Наредбата и съдът не може да прецени
каква е била волята на АНО.
Допуснатите съществени процесуални нарушения и неправилното
приложение на материалния закон обуславят отмяна на наказателното
постановление, поради което, съдът намира, че не следва да се произнася по
справедливостта на наказанието.
В жалбата на въззивното дружество, поддържана от неговия
процесуален представител пред съда, не се съдържа искане за присъждане на
сторените в производството разноски. В съдебно заседание се прави искане за
присъждане на направени разноски от страна на дружеството.
Според задължителните указания дадени в Тълкувателно решение № 6
от 06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС - т. 1,
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат тогава,
когато страната е заплатила възнаграждението. В обстоятелствената част на
решението е прието, че за да бъде присъдено възнаграждението, страната
трябва да е доказала реалното му заплащане на процесуалния си
представител. В зависимост от уговорения в договора за правна помощ и
съдействие начин на плащане - в брой или по банков път, заплащането на
възнаграждението се доказва или чрез вписване на направеното плащане в
самия договор, който има характер на разписка, или с представяне на
доказателства за извършен банков превод. В конкретния случай в съдебно
заседание се явява управляващия дружеството. Няма приложено пълномощно
от което да се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат
оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство пред съд. По делото липсва договор за правна защита и
съдействие и не са представени други доказателства за заплащане на
възнаграждение в брой или по банков път до приключване на устните
състезания във въззивното производство. При отсъствие на доказателства за
плащане на възнаграждението въззивният съд намира, че няма законово
основание да присъди съразмерно на уважената част от иска възнаграждение
под формата на разноски по чл. 78 ГПК. Така възприетото разрешение
съответства и на задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение
№ 6/06.11.2013 г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, обуславящи
присъждането на адвокатско възнаграждение от представянето на
доказателства за реалното му плащане. В този смисъл- Определение №
4
145/13.02.2014г. по ч.гр.дело № 358/2014 год. на ВКС, трето гражданско
отделение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 03-012335 от 27.12.2019г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.11 ал.5 вр.чл.12
ал.1 и ал.2 от Наредба №РД -07-2 от 16.12.2009г., на осн. чл. 416 ал.5
вр.чл.413 ал.2 от КТ и чл.415в от КТ на „Г“ЕООД е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 200 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5