№ 198
гр. Варна, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III A СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Трайчо Г. Атанасов
Членове:Мая В. Нанкинска
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
в присъствието на прокурора П. Ил. Х.
като разгледа докладваното от Мая В. Нанкинска Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20253100600925 по описа за 2025 година
Съдебното производство по делото е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по
жалба на защитника на подс.В. П. Х. против присъда, постановена на 05.03.2025 год. по
НОХД № 2907/2023 год. на ВРС, 44-ти състав, с която е признат за виновен в извършването
на престъпление по чл.144, ал.3 НК и му е наложено наказание "лишаване от свобода" за
срок от 3 месеца с изпитателен срок от 3 години.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност, неправилност на атакувания
съдебен акт, като се твърди, че същият е издаден при нарушение на процесуалните правила.
Прави се искане за оправдаване на подсъдимия, в условие на евентуалност- за намаляване на
размера на наказанието.
В с.з. защитникът на подс.Х. твърди, че първоинстанционната присъда страда от
липса на мотиви, тъй като съдът не е отговорил и коментирал наличието на аудио-
техническа експертиза по делото. Счита, че това е съществен порок, тъй като е било
доказателствено средство, което е следвало да бъде обсъдено, анализирано и преценено
както самостоятелно, така и отделно, и при съвкупен правен анализ. След като липсва
какъвто и да е анализ на аудио- техническата експертиза и на данните по нея, то е
съществено нарушение на правото на защита, тъй като няма мотиви в тази насока. На
следващо място защитата е направила възражение, че в мотивите са допуснати нарушения,
тъй като не е даден отговор на направените възражения, по отношение на приобщените
доказателства и изготвената СПЕ.
На следващо място защитата е посочила, че от мотивите не е ясно по какъв начин
1
действията на подсъдимия са възбудили основателен страх у адресата, че престъплението ще
бъде осъществено. По изложените съображения защитата моли за отмяна на присъдата и
оправдаване на подсъдимия.
В с.з. становище е изразено и от процесуалния представител на ЧО. В същото се
твърди, че в мотивите на първоинстанционния съд подробно са изложени съображенията,
поради които съставът на съда е приел, че престъплението е съставомерно, за което
подсъдимият е осъден, като е направен анализ на всички доказателства, включително са
коментирани в цялост гласните такива. Счита, че съдът подробно е посочил на кои гласни
доказателства се позовава по отношение на извода си, до който е достигнал за това,
подсъдимият да бъде признат за виновен, съответно да бъде осъден, включително и
съдебнопсихиатричната експертиза, и психологическото изследване, като е посочил на кои
доказателства почива присъдата и кои изключва, поради това, че не са логически свързани с
останалите. По отношение на наказанието довереникът на ЧО счита, че съдът подробно е
изложил съображенията си защо наказанието съответства на деянието, извършено от
подсъдимия, включително и защо не е налице основания за приложение на чл. 55 НК. По
изложените съображения е направено искане за потвърждаване на атакувания съдебен акт.
Представителят на ВОП излага становище, че макар и първият път да е имало
основание за връщане на делото, в настоящия случай няма допуснати съществени
процесуални нарушения, които да налагат връщането му. Прокурорът приема, че присъдата е
правилна, законосъобразна и не намира изложените в жалбата доводи за основателни,
поради което моли същата да бъде потвърдена изцяло.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по
отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
Делото се разглежда за втори път от настоящата инстанция, след отмяна на
първоначално постановен съдебен акт от друг състав на ВРС. След запознаване с
материалите по делото настоящият състав на съда приема за установено от фактическа
страна следното:
Св.М. Д. живеел заедно със семейството си в гр.Варна, ж.к.Чайка, бл.100, ет.4, ап.12.
В същия блок, но на етаж под нея живеел подс.В. Х. със своята съпруга. Последният
многократно правел забележки на Д., че от дома им се чува шум от компютърните игри на
сина й.
На 06.10.2019 г. частният обвинител Д. имала рожден ден и решила вечерта да покани
свои приятели в жилището си, за да го отпразнуват. В указания ден пристигнали
свидетелите Л.Т., А.М, Д.Ш., П.П. и И.ка Я.. Тържеството се провеждало в хола на
жилището, като гостите разговаряли спокойно помежду си и нямало силни шумове. Малко
след 22:30 часа приятелите на рожденичката решили да й поднесат торта на фона на песента
2
на Мая Нешкова – „Честит рожден ден“, като увеличили звука на песента. След като чул
увеличения звук на музиката от апартамента на Д., подс. Х., излязъл от своя апартамент,
качил се на етажната площадка пред жилището на частния обвинител и започнал силно да
блъска с ръце и да рита с крака входната врата на апартамента й, като същевременно
започнал да отправя обиди и закани за убийство срещу нея, с конкретни изрази: „Отвори
вратата мършо! Ще те влача за косата, ще те убия! Курво долна! Ще ти размажа
физиономията! Ще те еба майката! Ще те убия ма, отвори! Отвори пачавра! Ще ти размажа
физиономията, курво долна, отваряй!".
Д. се изплашила от чутото, след като разпознала гласа на Х. и го видяла през
шпионката на вратата. Изплашили се и гостите й. Никой не посмял да отвори вратата,
защото се притеснявали ситуацията да не ескалира още повече. Д. се обадила на тел.112.
Същото направила и св.Т., която живеела в същия блок, но на по-ниските етажи. Тя чула
високите шумове от блъскането и виковете на подсъдимия, излязла в коридора на дома си,
но не се качила на горните етажи. Двете повиквания към спешния телефон били
пренасочено към ІІ РУ МВР-Варна.
След няколко минути на адреса на Д. пристигнали полицейските служители Р.К. и
К.Н. – служители на Второ РУ към ОД на МВР гр. Варна, които свалили сведения от същата.
В тях посочила подс. Х. като автор на отправените закани и агресивно поведение спрямо
нея. Полицейските служители позвънили на звънеца на апартамента на подсъдимия, но
никой не отворил входната врата и полицейските служители напуснали жилищната сграда.
Като съобрази горната фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира, че
първоинстанционният съд е установил правилно обективната истина по делото. Преценил е,
че от събраните доказателства може да направи категоричен извод, че именно подсъдимият
е осъществил вмененото му деяние, поради което и го е признал за виновен във възведеното
обвинение. Тези изводи напълно се споделят и от настоящата инстанция, поради което и
няма да бъда преповтаряни отново. Следва да бъде обърнато внимание само на онези факти,
които изрично се оспорват от страните по делото.
Безспорно е установено по делото, че ЧО и подсъдимия се познавали дълго време
преди инкриминираните дати и отношенията между тях не били в най-добрият си вид.
Във въззивната жалба се излагат твърдения, че не е направен пълен анализ на
свидетелските показания по делото, с което е нарушено правото на защита на подсъдимия.
Това възражение не се споделя от настоящата инстанция, поради следните
съображения:
Пред първоинстанционния съд са депозирани показания от частния обвинител М. Д.
и присъствалите на мястото Д.Ш., И.ка Я., П.П., А.М, Л.Т., както и показанията на И.Д., Н.
Т. - съседи, и показанията на св. К.Н. и Р.К.-полицейските служители посетили мястото по
сигнал. Разказаното от тях е последователно и непротиворечиво.
Показанията на Д. и на свидетелите, гостували в апартамента й вечерта на 06.10.2019
г. -Т., М., Я., Ш. и ПехлИ.ова изясняват изцяло фактическата обстановка по делото. Вярно е,
3
че единствено Д. е погледнала през шпионката на входната врата, но освен нея всички
останали са чули заплахите, блъскането и ритането по нея от страна на подсъдимия, за
когото разбрали от ЧО, че това е именно Х., нейния съсед, живеещ на долния етаж.
Показанията им са непротиворечили и последователни по отношение на основните факти,
изясняващи фактическата обстановка по делото. Така от разпита на св.Я. се установява, че
поради служебната й ангажираност отишла по-късно в дома на Д.. Всичко се развивало
нормално до момента, в който малко след 22.30 часа пуснали песен за поздрав на
рожденичката. Непосредствено след това започнало блъскане, удряна и ритана по входната
врата, съпътствано с отправени изрази към ЧО „отвори вратата мършо“, „ще те убия“, „ ще
те убия, отвори“, „Отвори пачаври“, „ ще ти размажа физиономията“. От Д. разбрала кой е
човекът, блъскащ по вратата и че е нейн съсед. Този съсед бил много агресивен в действията
си, а Д. била много изплашена от него.
В същия смисъл са и показанията на св.Ш.. Тя обяснява, че шока, който всички
изживели бил неописуем. Чула отправените думи за обида и заплаха към Д., а тя била
шокирана, стресирана, в паника. Показанията на св.ПехлИ.ото са в същата насока, като
заявява, че е чула заплахите от подсъдимия към ЧО –„ще те размажа, ще ти размажа
физиономията“. Още в ДП тази свидетелка е заявила, че Д. треперела от ужас при
случващото се. Във същата насока са и показанията на св.Т. и св.М., но последния обяснява,
че е възможно да не помни всичко подробно, предвид изминалия период от време, изцяло
подкрепя казаното от него в ДП, където е обяснил и за заплахите с убийство и ритането и
блъскането по вратата.
От съществено значение са показанията на свидетелките Д. и Т.. Двете нямат близки
отношения, с която и да е от страните по делото, тъй като и с двамата са единствено в
съседски отношения. Д. заявява, че ударите, които чула били силни, гласът – агресивен и тя
познала, че е на съседа й Х.. Била потресена от агресивния тон. На следващия ден се качила
на етажа на Д. и на вратата й видяла следите от удари и ритници. Тази свидетелка заявява,
че е чула отправените обидни думи, но не и такива за закана с убийство.
От свия страна св.Т. също е чула блъскането и виковете, които били два етажа по-
нагоре. Преди това не е чувала силна музика или дразнещ шум във входа. На следващия ден
от Д. разбрала конкретните думи, отправени към нея, както и че се страхува подсъдимият да
не й направи нещо. При този разговор тя била притеснена и докато й разказвала за
случилото се ръцете й треперели. Именно действията на подсъдимия и нейното усещане, че
нейната входна врата се тресе, са я принудили да се обади на тел.112.
Полицейските служители К. и Н. нямат особени спомени за инцидента, което е
нормално с оглед трудовите й задължения, но си спомнят, че били изпратени на адрес, след
подаден сигнал на тел.112, и на вратата на Д. имало следи от ритници и удари.
По отношение на разпита на св. К., същият не допринася за конкретния казус, но от
него се установява, че подсъдимия и преди инкриминираната дата е правил многократни
забележки и на неговото семейство, когато там били внуците му и вдигали шум. За него
обяснява, че си лягал в 21.00 часа и искал в блока са се пази тишина.
4
При анализа на тези събрани по делото доказателства, настоящият състав на съда
намира, че същите са последователни и категорични, водят до единствения извод за
осъществен състав на престъпление по чл.144, ал.3 НК от страна на подс.Х.. На
инкриминираната дата се е обърнал към нея на висок глас, с изключително агресивен тон:
„Отвори курво мръсна, отвори! „Отвори, мръсна долна пачавро! Ще те влача за косата! Ще
те убия, майка ти да еба, мръсна! Излез, чуваш ли какво ти казвам! Чуваш ли какво ти
казвам, ма мръсна долна пачавро, излез, ще те убия!“. Категорично отправеното искане да
отвори вратата с заканата „ще те убия“ осъществяват състава на вмененото му
престъпление. Тези него действия са съпроводени с яростно блъскане на входната врата с
ръце и ритане с крака – действия, които допълнително показват решителността, която подс.
Х. е демонстрирал да изпълни своите закани. Не случайно неговите действия са чути от
съседите му Д. и Т., като последната дори обяснява, че от неговите удари по вратата на Д. се
е тресяла и нейната входна врата, което я е принудило да се обиди на тел.112.
Всичко изложено до момента мотивира съда да приеме, че от обективна страна
престъплението е осъществено. Със действията си подсъдимия е причинил основателен
страх у ЧО, че оправените заплахи могат да бъдат осъществени. От показанията на всички
обсъдени до момента се установява, че Д. /а и част от останалите присъстващи/ са били
много изплашени, а тази уплаха е съпътствала живота на пострадалата дълго време сред
случилото се. Последното се установява не само от показанията на свидетелите, но и от
изготвената СППЕ.
Вещите лица д-р. Костадинка Крумова и психолога Александър Цолчовски са
изготвили комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза. От заключението
на същата се установява, че случилото се вечерта на 06.10.2019 г. е предизвикало у
пострадалата негативна емоция от действията и словесните заплахи на своя съсед, които тя
определила като реални. Вещите лица диагностицират емоционална възбуда от
претърпените неудоволствени моменти по време на случилото се, както и повишено ниво на
тревожност и депресивност, което води до нарастващо чувство на вътрешна напрегнатост и
затрудняване на способността за различаване на значимите от незначимите дразнители,
което се проявява в неприятно емоционално настроение.
Единствено показанията на подсъдимия и св.Х.а, негова съпруга, са в насока, че той е
поискал да говори с Д. и да помоли да бъде намалена музиката. Двамата също така
обясняват, че той е бил много ядосан, когато се е качил на горния етаж до нейното жилище и
в яда си е оправил няколко обидни думи, но не се е заканвал с убийство към нея.
Настоящият състав на съда не кредитира техните показания в частта им, че не са били
отправени заплахи с убийство към Д.. На първо място двамата са съпрузи и е обяснимо, че
подсъдимият желае да се оневини, а св.Х.а-да го подкрепи. Изложеното от тях обаче се
опровергава от всички останали свидетелски показания, които бяха кредитирани от
настоящата инстанция и приети от нея за последователни, достоверни и незаинтересовани.
Пред въззивната инстанция защитата на подсъдимия излага становище, че
престъплението е субективно и обективно несъставомерно, тъй като подсъдимият е
5
следвало да съзнава съдържанието на заканата и обстоятелството, че тя би могла да възбуди
основателен страх от осъществявянето й, както и че изобщо са били извършени действия,
които да предизвикат такъв страх.
Тези твърдения не се споделят от състава на съда поради следните съображения:
На първо място са налице показанията на св.К., Я., Ш., ПехлИ.отона, Н., Т. и М.,
които са участници в събитията, а Д. и Т. са съседите чули звуците от виковете и ударите още
същата вечер и на следващия ден разбрали от първо лице какво се е случила. По делото
липсват доказателства, от които съдът да направи извод, че техните показания не
съответстват на случилите се събития, те са последователни, логични и непротиворечиви, по
отношение действията на подсъдимия, както и на собствените си такива. Те са категорични,
че Х. е блъскан и ритал по вратата на Д. и е отправил закани, че ще я убие. Настоящият
състав на съда намира, че действията му са насочени именно към ЧО и са отправени закани
за убийство, не само изхождайки от техните показания, а и поради факта, че на спешния
тел.112, Д. и Т. са съобщил за случващото се и са поискали да бъде изпратен полицейски
екип на мястото.
Горните обстоятелства се доказват и от събраните в ДП и в с.з. писмени
доказателства, които са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със
събраните по делото гласни доказателства и са относими към основния факт, включен към
предмета на доказване по делото от обективна страна.
От страна на защита е направено и възражение, че за да е осъществен състава на
престъплението е необходимо заканата да е довела до основателен страх у пострадалото
лице, което в настоящият случай не е доказано по делото.
Въззивният съд не споделя и това възражение на подсъдимия и неговия защитник. За
да бъде осъществен състава на престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, следва заканата да е
направена по такъв начин, че би могла да възбуди основателен страх у пострадалия, че
престъплението ще бъде осъществено. В настоящият случай Х. не само е отправил закана за
извършване на престъпление против личността на Д., но е сторил това, чрез опита му да
отвори входната врата с ритници, с които е затвърдил представите й, че може да осъществи
реално тази заплаха. Заплахите са възприети не само от пострадалата, но и от
присъстващите на тържеството й, респ. те за тях са имали потенциала да бъде причинена
смърт.
Тези действия на подсъдимия мотивират съда да приеме, че у св.Д. в конкретната
обстановка е възбуден основателен страх от извършване на престъпление, т.е. заплахата е
възприета от нея по този начин и същата е изпитала страх от бъдещото й осъществяване.
Именно това е била причината Д. да се обади на тел.112 и да потърси помощта на
полицията.
На последно място не може да се приеме, че деянието на Х. е субективно
несъставомерно, каквито са твърденията пред въвзивния съд. Той е бил наясно, че
агресивното поведение с оправените обиди и заплахи към пострадалата, както и силното
6
блъскане и ритане по входната й врата, би предизвикало страх за живота й. От друга страна
действията му са целяли именно да стреснат Д. и да демонстрират неговата сила и
превъзходство и в случай, че тя беше отворила вратата, неговите действия говорят за
обстоятелството, че той действително е можел да изпълни заканата си, доколкото всички те
са насочени към възможността да причинят увреждане на здравето и живота на дадено лице.
Като съобрази изложеното до момента настоящият състав на съда намира, че подс.Х.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му престъпление,
поради което и правилно е бил признат за виновен от първоинстанционния съд.
В с.з. защитата на подсъдимия излага твърдения за допуснати процесуални
нарушения, касаещи необсъждане в мотивите на първоинстанционния съд на аудио-
техническата експертиза.
Това възражение настоящият състав на съда намира за неоснователно. Вярно е, че по
делото е било назначавана подобна експертиза, но това е станало при първото разглеждане
на делото от първоинсстанционния съд и при повторното съдебно производство тази
експертиза не е приобщавана. В с.з. са прослушани единствено записите от двете обаждания
на тел.112 от Д. и Т., като реално обстоятелството, че такива са проведени са установяват от
множество свидетелски показания по делото и необсъждането им конкретно на тях не води
до ограничаване правото на защита на подсъдимия.
В условие на алтернативност от страна на защитата е направено искане за намаляване
на размера на наложеното наказание като бъде приложена разпоредбата на чл.55, ал.1 НК.
Настоящият състав на съда намира и това възражение за неоснователно.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства и е преценил, че не са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Преценил е, че наложено в минимален размер, наказанието би изпълнило
целите на индивидуалната и генералната превенция, като е определил същото в размер на 3
месеца лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок. Тези изводи напълно се споделят
от въззивния съд и няма да бъдат преповтаряни.
Като съобрази всичко изложено до момента, настоящият състав на съда намира, че
атакуваната присъда не страда от пороци, които да налагат нейната отмяна или изменение,
поради което следва да бъде потвърдена изцяло.
При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира нарушения, които
да водят до отмяна на атакуваният съдебен акт.
В с.з. от повереника на ЧО е направено искане за присъждане на направените по
делото разноски. Съдът намира същото за основателно, доколкото е приложен договор за
правна помощ, в който е вписана заплатената сума от страна на Д..
По изложените съображения съставът на Окръжния съд като въззивна инстанция и на
осн.чл.338 НПК
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА присъдата на Варненския районен съд, 44-ти състав, постановена
на 05.03.2025 год. по НОХД № 2907/2023 год.
ОСЪЖАДА В. П. Х., ЕГН ********** на М. Г. Д., ЕГН ********** сумата от 2000
лв., представляваща сторени по делото разноски.
Решението не подлежи на касационна проверка на осн.чл.346 НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8