РЕШЕНИЕ
Гр. Плевен 21.ІІІ.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски окръжен съд,
наказателно отделение, в открито съдебно заседание на 26
февруари,
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Върбина Мълчиниколова
ЧЛЕНОВЕ: Мариан Иванов
Георги Грънчаров
при участието
на секретаря Анелия Докузова и при участието на прокурора Евелина Попова, като
разгледа въззивно общ характер дело № 66 за 2019 г., докладвано от съдията Георги
Грънчаров, за да се произнесе съобрази:
С присъда № 191/12.ХІІ.2018 г. постановена
по НОХД № 137/2018 г. Плевенски районен съд е признал подсъдимия Ю.С.Г. за
невинен в това, че в това, че на
25.ІІІ.2017г. в с. *****, област Плевен извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на ненавършилата
14-годишна възраст Р.Р.Т. – родена на 24.ІV.2003 г., поради което и основание
чл. 304 НПК, съдът го е оправдал по така повдигнатото му обвинение по чл. 149,
ал. І от НК.
Недоволен от така постановената
присъдата е останал представителят на прокуратурата, който в законния срок я
протестира пред настоящата инстанция. В депозираният протест са изложени
доводи, че присъдата е неправилна и необоснована, тъй като е налице неправилно
приложение на материалния закон от страна на районния съд. Твърди се също така,
че са налице убедителни доказателства установяващи вината и авторството на
деянието от страна на подсъдимият Г..
Предвид на горе изложеното
представителят на прокуратурата моли съда да отмени обжалваната присъда и да
постанови друга, с която да признае ответникът по протеста за виновен по
повдигнатото му обвинение.
Ответникът по протеста, чрез своя
процесуален представител е взел становище, като е заявил, че същия е
неоснователен, а присъдата правилна и законосъобразна.
Съдът като прецени представените по
делото доказателства намира за установено следното:
Протестът е неоснователен.
За да постанови протестираната присъда
съдът е приел за установена фактическа
обстановка, която напълно се споделя от страна на въззивната инстанция, поради
което намира, че не е необходимо същата да бъде пресъздавана отново.
Данни за извършени блудствени действия от страна на
ответникът по протеста се съдържат единствено в противоречивите показания на
свидетелката Т., дадени на л. 29 от досъдебното производство пред съдия. В
съдебно заседание при първоначално разглеждане на делото твърди, че отразеното в тях не отговаря на
истината, че подсъдимият е имал влошени финансови отношения с баща й св. Р.Т. и
за това тя решила да излъже в първоначалните си показания дадени пред съдия,
тъй като била ядосана. Причина за нейния яд, според твърденията на Т. се явява
обстоятелството, че си е мислела, че причината баща й да не живее при тях са влошените му финансови отношения с подсъдимият. В
досъдебната фаза, нейни изявления за
извършени спрямо нея блудствени действия не са били подкрепени от показанията на
родителите й, които са били разпитани, като свидетели. В показанията си баща й
заявява, че Т., когато го е накарала да се обади в полицията не е предполагала,
че нещата ще станат сериозни и ще се стигне до съд и тогава решила да си
признае, че е излъгала.
От неоспореното заключение на вещото
лице, което е било прието от първоинстанционния съд е установено, че в емоциите
на свидетелката Т. е налице липса на съдържание във връзка с едно такова
травмиращо събитие. Дали са блудствени действия или изнасилване, това би следвало да влияе твърде негативно върху
женската психика, нещо което при пострадалата не се забелязва. Също така
липсват данни Т. да е преживяла травматично евентуално извършените блудствени
действия. Липсва емоционална реакция за
случилото се по време на самото
разследване. По-горе описаното не е типично при подобни обстоятелства.
Тези изводи на вещото лице се потвърждават и
от показанията на полицейските служители Ц. и С., които са посетили адреса,
след като са получили сигнал за извършени блудствени действия. Двамата споделят
пред съда, че Р.Т. била доста спокойна, не е имало видимо смущение и
притеснение в поведението и като комуникация, била малко смутена от късното
посещение на полицейския екип. Свидетелите били озадачени от спокойното
поведение на Т., след това което твърдяла, че й се е случило.
От събраните по делото доказателства няма такива,
които да подкрепят обвинителната теза. Единствено въз основа на противоречивите
и непоследователни показания на малолетната
Т. не може да се направи извод за извършено престъпление. Същите не се подкрепят от други доказателства, като
липсват и такива, въз основа на които да се извърши проверка и съпоставка. Дори собствените й родители в хода на делото
твърдят, че свидетелката Т. си е признала, че ги е подвела и е излъгала пред
полицията.
Имайки в предвид по-горе изброените
обстоятелства въззивната инстанция счита, че ответникът по протеста Г. правилно
е признат за невинен и на основание чл.304 от НПК и оправдан по повдигнатото му
обвинение по чл. 149, ал. І от НК.
В този смисъл оплакването на
обвинението, че е налице неправилно приложение на материалния закон от страна
на районния съд е чисто декларативно, а и не намира опора в събраните по делото
доказателства, поради което фактическите изводи на първоинстанционният съд, касаещи
липсата на авторство на деянието, за което Г. е предаден на съд са правилни и
законосъобразни.
Необоснованост
на обжалваната присъда е налице тогава, когато фактическите изводи на районния
съд, не намират опора в събрания доказателствен материал, и то при положение,
че доказателствата са събрани в необходимата пълнота. Иначе казано следва да
бъде налице грешка направена от страна на районния съд при анализа на
доказателствата. Такава грешка не е налице. Въз основа на всички събрани по делото
доказателства, съдът е направил логични, взаимосвързани и отговарящи на
доказателствата фактически изводи. Даден е
ясен и задоволителен отговор защо не се приема тезата на прокуратурата
във връзка с обвинението. При извършване на анализ на доказателствата събрани
по делото, районният съд е отговорил изчерпателно, защо всички събрани
доказателства, му дават основание да приеме, че не е налице извършено
престъпление по чл. 149, ал. І от НК от страна на ответника по протеста Ю.Г..
При извършване на
служебната проверка от страна на настоящата инстанция се установи, че в хода на
съдебно производство няма допуснати съществени процесуални нарушения
представляващи основание за отмяна и връщане на присъдата за ново разглеждане
от друг състав на съда, поради което същата следва да бъде потвърдена, като
правилна и законосъобразна.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилна и
законосъобразна присъда № 191/12.ХІІ.2018 г. постановена по НОХД № 137/2018
г. по описа на Плевенски районен съд
Решението
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: