РЕШЕНИЕ
№ 691
гр. Б., 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело
№ 20211210102941 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова
молба, подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П. В.“ №
****, представлявано от Я. Б. Я. - **, чрез юриск. Й. В. М., със съдебен адрес
гр. С., ул. „П. В.“ № **** срещу Д. Е. М., с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул.
„И.“ № *****, като е предявен положителен установителен иск - за
установяване дължимост на вземане по оспорена заповед за изпълнение -
пр.основание чл.422 в. с чл.415 вр. с чл.410 от ГПК.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което се признае
за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД има
следните вземания срещу Д. Е. М. по Договор за стоков кредит № 490466 от
13.11.2019 г.: Останала и непогасена главница в размер на 1400, 20 лева;
останала и непогасена договорна лихва в размер на 390, 49 лева за периода от
28.11.2019 г. до 13.11.2020 г.; лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 192, 62 лева за периода от 29 ноември
2019 г. - датата на настъпване на забавата до датата на подаване на
заявлението - 23 юли 2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Претендират се сторените разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е подало Заявление по
1
чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение. Същата е връчена на Д. Е. М. при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД възниква правен
интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството
срещу него.
Твърди се, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за
изпълнение е подписан Договор за стоков кредит № 490466 от 13.11.2019 г.
между „Банка ДСК“ ЕАД като Кредитор и Д. Е. М. като Кредитополучател,
сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Подписвайки договора за стоков кредит, кредитополучателят заявява, че му е
предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и
Общи условия с оглед вземане на информирано решение за сключване на
Договора за кредит, както и че е запознат с Тарифата за лихвите, таксите и
комисионите /Тарифата/, които Банката прилага по извършвани услуги на
клиенти и заплаща такси съобразно същата. С подписването на Договора
Кредитополучателят удостоверява, че е получил и приема Общи условия за
същия, както и че те са неразделна част от Договора. Съгласно чл. 16 от
Общите условия кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си
по договора за кредит.
Поддържа се че основанието, на което Заявлението и настоящата искова
молба се подават от името на доверителя ми е сключен Договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020г. на основание чл. 99 от ЗЗД
между “БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ****** и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК ******** и подписано допълнително
споразумение от 22.07.2020 г. с Приложение № 1.1/ 22.07.2020 г., по силата на
което вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Сочи се, че към настоящата искова молба прилага допълнително
споразумение от 22.07.2020 г. с обезличена цена на цесия, с препис
извлечение от Приложение № 1.1/22.07.2020 г., в което фигурират само
данните на ответника, доколкото личните данни на останалите длъжници са
защитени съгласно Закона за защита на личните данни и доколкото книжата
по делото не се предоставят единствено на съда.
Поддържа се, че “БАНКА ДСК“ ЕАД е упълномощило „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, в качеството си на цесионер по
договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от името на цедента и за своя
сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД до Д. Е. М. е изпратено от страна на “БАНКА ДСК“ ЕАД, чрез
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД уведомително писмо
за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на
посочения в договор за стоков кредит постоянен адрес, като се е върнала
обратна разписка с статус: „Писмото не е потърсено“.
Твърди се, че съгласно Договора за стоков кредит № 490466 от 13.11.2019
2
г., Кредиторът отпуска на Кредитополучателя стоков кредит в размер на
1400.20 лева за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от
ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ" ЕАД. Сумата на кредита, предоставена за
закупуването на стоките и/или услугите, се усвоява еднократно, безкасово по
сметка на Търговеца „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ" ЕАД. Кредитът е
следвало да бъде върнат на 12 месечни вноски, включващи главница и
договорна лихва, 11 от които в размер на 143.71 лева, а остатъкът в размер на
111.61 лева се дължи е последната вноска съгласно уговорения между
страните погасителен план, който прилагам към настоящата искова молба.
Поддържа се, че към настоящия момент дължимата главница е в размер на
1400.20 лв. В чл. 6 от процесния Договор за стоков кредит страните са
уговорили фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на
договора е 40.32 % годишно или 0. 112 % на ден. Сочи се, че видно от
подаденото Заявление за издаване на заповед за изпълнение, останалата и
непогасена договорна лихва за периода от 28.11.2019 г. до 13.11.2020 г. е в
размер на 390.49 лева. Съгласно чл. 13 от Договора Кредитополучателят
удостоверява, че е запознат с Тарифа за лихвите, таксите и комисионните,
действаща към деня на сключване на договора и заплаща такси, съгласно
същата по извършвани услуги от Банка ДСК. Поддържа се и че ответникът
дължи на основание чл. 12 от Общите условия и чл. 86 от ЗЗД и обезщетение
за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, която се начислява
за всеки ден забава, считано от 29 ноември 2019 г. - датата следваща деня на
забава на вноските по кредита до 23 юли 2021 г. - датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда в размер на 192.62
лв., както и законната лихва от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Поддържа се, че задължението е следвало да се изплати на 13.11.2020г. -
последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на
настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни
вноски са отдавна изтекли.
Съгласно чл. 6 от ЗМДВИП за периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020 г.
включително, от страна на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД не са били начислявани лихви за забава, съответно,
горепосоченият размер на претендираното обезщетение за забава е съобразен
изцяло с разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение
С Разпореждане № 1609/23.12.2021г. съдията-докладчик, след като е
извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и
допустимост на предявеният с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на
основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и
доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на
изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на
3
ответника Д. Е. М., с ЕГН **********, на установените по делото постоянен и
настоящ адрес по адресна справка от НБД. Съобщението за връчване на
исковата молба от постоянния и настоящ адрес е върнато в цялост с
отбелязване, че на посочения адрес никога не е имало такова лице. Изискана е
справка от ТД на НАП за наличието на действащ трудов договор, видно от
постъпилата такава лицето няма регистриран действащ трудов договор.
С разпореждане съдът е разпоредил съобщението да бъде връчено по реда
на чл.47, ал. 1 ГПК - чрез залепване на уведомление, на постоянния и
настоящия адрес на ответника, на 01.02.2022г. връчителят е залепил на
постоянен и настоящия адрес по адресната справка на ответника уведомление
по реда на чл. 47, ал.1 ГПК. Съдебните книжа са били на разположение в
канцеларията на БРС, като в законоустановения двуседмичен срок, считано от
залепването ответникът или упълномощено от него лице не се е явил, за да ги
получи. С оглед на това съдът с Определение № 232 от 17.02.2022г. Районен
съд Б. на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за правната помощ ЗПП/във връзка
с чл.47, ал.6 от ГПК е предоставил правна помощ под формата на
процесуално представителство по гр. дело № 2941/2021г. на ответника Д. Е.
М., с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „И.“ № *****, като е изискал от АК
Б. определяне на адвокат, който да бъде назначен за особен представител на
последния.
С Определения № 464/29.03.2022г. е назначил адв. Г. С. Д., към АК Б.,
вписана под № 17 в Националния регистър за правна помощ, за особен
представител на ответника Д. Е. М., с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „И.“
№ ***** , по гр.дело № 2941/2021г. по описа на РС Б. до приключване на
делото пред всички съдебни инстанции.
Съобщението до особения представител е връчено на 08.04.2022г., като
видно от материалите по делото в указания едномесечен срок от получаване
на съобщението на 05.05.2022г. е депозиран писмен отговор по подадената
искова молба от особения представител на ответника. Със същия се оспорва
предявения иск по основание и размер. Сторено е искане на основание чл.
241, ал.1 от ГПК, в случай на постановяване на отрицателно решение за
ответника, да се постанови разсрочване на вземането, като се постанови
заплащане на вземането на равни месечни вноски, считано от влизане в сила
на постановеното решение до окончателното изплащане на тези задължения
(в тази насока чл. 241 ГПК и т. 14 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС).
Оспорва предявените искове по основание и по размер. Поддържа се, че
искът се основава на сключен между Д. Е. М. и “БАНКА ДСК“ ЕАД, договор
за стоков кредит за покупка на стоки или услуги № 1490466 от дата
13.11.2019г. Твърди се, че в същият се съдържа погасителен план, от който
обаче единствено се установява броят на вноските, периодичността, дати на
които се дължи плащане, но от същият по никакъв начин не може да се
установят разходи, лихви, какви задължения и в какъв размер от тях се
покриват със всяка посочена вноските. Посочено е само, че общата стойност
на плащанията са в размер на 1692,42 лв., без да е уточнен техният вид,
основание, размер, не са определени и в така представеният договор.
4
Посочено е единствено размер на вноска. Счита, че ищеца в настоящото
производство не притежава правомощия от името на “БАНКА ДСК“ ЕАД, да
предяви настоящият иск. Сочи се в писмения отговор, че ищецът твърди, че
на 22.07.2020 г. е подписано Приложение 1/ такова приложение не е
представено с писмените доказателства/ към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от дата 17.06.2020 г., на основание чл. 99 от ЗЗД,
между „“БАНКА ДСК“ ЕАД и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, по силата на който вземането, произтичащо от
договор за стоков кредит № 1490466 от дата 13.11.2019 г. между “БАНКА
ДСК“ ЕАД и ответника Д. Е. М. е прехвърлено в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Счита, че ищецът не е носител на вземането, тъй като цесията не е редовно
съобщена на длъжника и тя няма действие спрямо него. Излага подробни
съображения в тази насока. Твърди, че в разглеждания случай на първо място
не е налице уведомяване на ответника, нито от пълномощник на ищеца, който
е новият кредитор (цесионерът), нито е налице уведомяване съгласно така
посоченият договор за прехвърляне на вземане от старият кредитор, при
което следва да се приема, че цесията не е произвела действие спрямо
ответникът/длъжник, нито към момента на депозиране на Заявлението по
чл.410 от ГПК, нито към настоящият момент. Счита, че с оглед на
обстоятелството, че в настоящото производство ответника се представлява от
особен представител и с оглед гореизложеното следва да се приеме, че
уведомяването не е извършено безспорно не е прието, че съобщението за
цесията следва да се извърши на длъжника, като съобщението за цесията
връчено на особен представител не поражда действие. В тази връзка се
поддържа, че така депозираният иск се явява недопустим, ако съдът го счете
за допустим, то той се явява неоснователен. Налице е липса на материално
правна легитимация на ищеца, поради което само на това основание считам,
че предявения установителен иск се явява недопустим, ако съдът го счете за
допустим, то същият е неоснователен.
На следващо място в писмения отговор се поддържа, че от представените
от ищеца писмени доказателства липсват такива, от които да се установи
получаване на стоката от ответника. Сочи се, че от представения касов бон с
данни на търговеца „Технополис България” ЕАД с посочена дата 13.11. 2019
г. е видно, че липсва поставен подпис на „Получател”. Посочено е, че
плащането е извършено с кредитна карта, посочен и номер на фактура.
Твърди се, че видно е от представените доказателства, че като кредитен
посредник в случая е посочена фирма „Технополис България” ЕАД, която
освен касовият бон за плащане на сумата, няма представени каквито и да е
доказателства и по какъвто и да е начин за получаване на стоката от
ответника. Поддържа се и че на следващо място наведените от фактическа и
правна страна обстоятелства в исковата молба не изяснява в пълна степен
обстоятелства, които биха касаели законността на сключения между страните
договор, към кой момент е станало изискуемо вземането, информиран ли е за
това ответника, изпаднал ли е в забава при неизпълнение, както и как са
5
изчислени дължимите лихви по договарянето, за да се квалифицира
обективното състояние на ответника като неизправна страна по
съглашението, ведно с произтичащите от това правни последици. Така
посочените твърдения и от приложените писмени доказателства по никакъв
начин не изясняват налице ли е конкретен юридически факт, релевиращ на
валидно облигационно обвързване, неизпълнение, начало на изискуемостта на
задължението на ответника към определен момент, според договорките на
страните. Не е налице информиране за изискуемостта и за цедиране на
вземането.
В писмения отговор се излагат съображения относно твърденията за
настъпване на изискуемост в исковата молба, където е посочено единствено и
само, че кредитът е следвало да се изплати на 13. 11. 2020 г. - последната
падежна дата, с оглед на което прави възражения за неуведомяване за
настъпила изискуемост на кредита.
Възразява да бъде прието по делото като доказателство Приложение №1 /
поради не представяне на същото с приложенията към ИМ/. Поддържа, че е
неясно кой и в какво качество е подписал договора от името на „Кредитор”,
договора не съдържа печата на фирмата, съгласно бланката. Не се установява
подписа за „кредитополучател” положен ли е от ответника. Твърди се, че
Договорът в частта за лихвите и таксите не е сключен съгласно изискванията
им за съдържание според Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити, съгласно Приложение № 2 ,чл.5,
ал. 2 от ЗПК. Липсва информация за сравняване на различни предложения
във формата на стандартен европейски формуляр съгласно чл. 5 ал.2 във
връзка с чл. 5 ал. 1 от ЗПК. Неясни са посочите в т. 3 Условия за усвояване на
кредита. Неясни са условията посочени в т.5. Договора в частта за лихвите и
таксите не е сключен съгласно изискванията им за съдържание според
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, съгласно Приложение №2 ,чл.5, ал.2 от ЗПК и в
част III - разходи по кредита. Лихвеният процент по кредита и условията за
прилагането му и ако е приложимо за съответния вид кредит, различните
лихвени проценти, които са относими за кредита не е ясно начина на
формулиране на лихвата, посочено е само 40.32% фиксиран, период на
олихвяване 12 месеца. Твърди се, че също е неясно отразено ГПР 48.78%. ГПР
се изчислява за всеки конкретен договор за кредит и зависи от избраният
лихвен процент, размер на кредита, гратисен период и др. Не е ясно какви са
отделните размери на двата вида лихви, които са начислени като вземане. В
иска се претендират няколко вида лихви, с оглед и на което иска и в тази му
част не се доказва по основание и по размер и следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен. Този начин на представяне на пред договорната информация
изключва възможността за потребителя да възприеме икономическите
последици от договора, какъв ще е размера на главницата, какъв ще е размера
на лихвата, видовете лихва не са обявени и не е разяснено какви ще са
последиците при неизпълнение. Това е най-съществената за интересите на
потребителя информация относно разходите по кредитирането и
неблагоприятните за длъжника последици от просрочие на плащанията, а те
6
не са били оповестени по начина, изискван от закона. / чл. 19 от ЗПК./
Съответно несъобразените с императивни изисквания части от договора не
следва да обвързват страните, ответника се ползва от предвидената в същия
закон закрила, изключваща валидност на неравноправно договорени клаузи.
Поддържа се, че ответникът не е запознат със съдържанието на формуляра и
не е получил екземпляр от него. Сочи се, че съгласно чл. 22 от ЗПК освен при
неспазване на изискванията на чл. 10 ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т.
7 - 12 и т. 20 и чл. 12 ал. 1 т. 7 - 9. За процесният е неприложим чл.12 от ЗПК,
тъй като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт. Твърди се, че
по отношение на него не се установява, че са спазени изискванията на чл. 11.
В случая ответника не е получил преддоговорна информация от кредитора за
конкретните параметрите на кредита и не е представен стандартен европейски
формуляр - предложение за сключване договор за паричен заем, съгласно
изискванията на чл. 5 ал.2 във връзка с чл. 5 ал.1 от ЗПК в което да съдържа
информация за ГЛП и ГПР, който ще се прилага, както и относно други
важни условия, които са посочени в процесния договор. Не са изпълнени и
изискванията на чл. 6. от ЗПК, тъй като кредиторът, съответно кредитният
посредник, не е предоставил подходящи разяснения на потребителя,
позволяващи му да прецени доколко предлаганият договор за кредит
съответства на неговите потребности и финансово състояние, и не е разяснена
преддоговорната информация, която трябва да бъде предоставена, основните
характеристики на предлаганите продукти и въздействието, което могат да
окажат върху потребителя, в т.ч. последиците в случай на просрочени
плащания от страна на потребителя, налице и неизпълнение на чл.7,ал.2 от
ЗПК, тъй като кредиторът не е предоставил на потребителя пълната
преддоговорна информация.
Договорът не може да се приеме за редовен и валиден, счита че същият не
е породил своето действие. Прави се възражение, че представеният по делото
договор е нищожен и поради обстоятелството, че е договорен размер на лихви
многократно по-висок от този, определен от БНБ към датата на договора,
което е забранено. Годишният процент на разходите по кредита се изчислява
по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в
него общи положения и допълнителни допускания - чл. 19,ал.2 от ЗПК.
Посочено е само ГПР- 48.78%, без да се посочва как е формиран и какво
точно се включва в него, т.е какви компоненти включва. Изразява се
становище, че поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере
действителния размер на годишния процент на разходите, да тълкува всяка
една от клаузите в условията и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, противоречи на изискването за яснота,
въведено е чл. 11, т. 10 ЗПК, поради което процесният договор следва да се
счете за недействителен на това основание съгласно изричната разпоредба на
чл. 22 ЗПК. В договора следва да бъде посочено по ясен и разбираем за
потребителя начин разпределението на съответната погасителна вноска
между различните дължими суми, както и последователността, в която
същите ще се погасяват, което в случая не е сторено, тъй като подобна
7
информация в договора за кредит изобщо липсва, нито потребителят би
могъл да я извлече от съдържанието му. Твърди се, че поради това
съдържанието на договора не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от
ЗПК, то същият следва да се приеме недействителен. Съгласно чл. 143. от
ЗЗП „Неравноправна клауза в договор, сключен е потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. В Чл. 19,ал.4, ЗПК е прието че
„Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Кредитополучателя не би могъл да разбере какъв е конкретният лихвен
процент, приложим към неговите вноски. От така посочен годишен лихвен
процент, не става ясно по какъв начин се отразява в размера на погасителните
вноски. Не би следвало, а и законът с изискването си не допуска, заемателят
да извършва математически изчисления, чрез които да установява каква част
от погасителна вноска се отнася към главницата и каква - към лихва или
други плащания. Предвид недействителността на договора, изцяло
неоснователен е и искът по чл.86 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява
законният представител, не се представлява. С писмено становище се
поддържа депозираната искова молба на основанията, посочени в нея, като е
изразено становище относно подадения отговор и релевираните в същия
възражения, досежно тяхната неоснователност. Претендират се сторените
разноски с приложен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Г.
Д., назначен за особен представител. Последният оспорва предявените искове
,поддържа подадения писмен отговор, по същество изразява становище за
неоснователност на исковете, като се иска отхвърлянето им. Подробни
съображения излага в писмена защита.
По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи,
изслушано е заключението по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна
експертиза, като същото е прието и приобщено към доказателствения
материал по делото.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2083/2021г. по описа на Районен съд – гр.
Б., ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, въз основа на което съдът е издал Заповед от 16.08.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която е
разпоредено длъжникът Д. Е. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: град Б.,
ул. „И.“ № **, вх. *** да заплати на кредитора "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, с ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул. „П. В.“ № ****, представлявано от Я. Б. Я. –
**, чрез юрисконсулт Й. В. М., с адрес: гр. С., ул. „П. В.“ № ****, п.к. ***,
8
следните суми: - сумата 1 400,2 /хиляда и четиристотин лева и двадесет
стотинки/лева - Главница, на основание сключен на 13.11.2019г. Договор за
стоков кредит № 490466 между „Банка ДСК“ АД/кредитор/ и Д. Е. М.
/кредитополучател/, което вземане от дата 22.07.2020г. с подписване на
Приложение № 1.1 към Договор за покупко-продажба вземания /цесия/ от
17.06.2020г. между “Банка ДСК“ АД, ЕИК ****** и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ******** паричното вземане е
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД; - сумата от 390,49 /триста и деветдесет лева и четиридесет и девет
стотинки/лева - Договорна лихва за периода от 28.11.2019г. до 13.11.2020г.; -
сумата от 192,62 /сто деветдесет и два лева и шестдесет и две стотинки/ лева;
- Мораторна лихва за периода от 29.11.2019г. до 23.07.2021г.; - Законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК –
12.08.2021г. до окончателното изплащане на дължимото; -сумата от 39,67
/тридесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки/лева - заплатена
Държавна такса ; -сумата 50.00 лв. / петдесет лева/ - юрисконсултско
възнаграждение.
Изпратеното съобщение до длъжника със заверено копие от Заповедта е
връчено по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като на заявителя е указано да
предяви в законоустановения едномесечен срок установителен иск. Видно от
данните по делото в указания срок от връчване на съобщението по чл. 415, ал.
1 от ГПК, ищецът е депозирал настоящата искова молба, с която иска да се
признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумите,
присъдени с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 2083/2021г. по описа на Районен съд – гр. Б..
Ето защо и въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск е
допустим и за ищеца е налице правен интерес от търсената защита с
предявения по чл. 422 от ГПК иск.
По делото са ангажирани писмени доказателства от страна на ищеца, от
които се установява, че на 13.11.2019 г. между „Банка ДСК“ ЕАД
/Кредитодател/ и ответника Д. Е. М. /Кредитополучател/ е сключен Договор
за стоков кредит № 490466, съгласно който кредитодателят е отпуснал на
кредитополучателя стоков кредит в размер на 1 400,20 лева за закупуване на
посочената стока /телевизор Сони-1 брой/ от „Технополис България” ЕАД и
сключване на застраховка с „Групама Животозастраховане” ЕАД на пакет
„Стандарт +” в размер на 61,20 лева.
Видно от Договора сумата на кредита, предоставена за закупуването на
стоките и/или услугите, се усвоява еднократно, безкасово по сметка на
Търговеца „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, а сумата, предоставена за
финансирането на застраховката, се усвоява еднократно, безкасово по сметка,
посочена от Застрахователите. Кредитът е следвало да бъде върнат на 12
месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, като видно от
представения и приет по делото погасителен план и ГПР 11 от погасителните
вноски са в размер на 143, 71 лева, а остатъкът в размер на 111, 61 лева се
дължи с последната вноска, на дата 13.11.2020г.
9
В чл. 6 от Договора за стоков кредит страните са уговорили фиксиран
лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 40.32%
годишно или 0,112 % на ден. Договорът е сключен при общи условия, които
са връчени на ответника. Падежната дата на дължимите вноски е 28-мо число
на месеца ГПР по кредита е 48, 78 %. В чл. 10 от договора се съдържа
декларативно изявление на кредитополучателят, че е получил преддоговорна
информация по чл.5 от ЗПК, с оглед вземане на информирано решение за
сключване на договора. В чл.6 от ОУ към договора за кредит, е посочен
начина на формиране на ГПР, както и че същия не включва разходите, които
ще последват при неизпълнение от страна на кредитополучателя.
По делото е представена и приета декларация от ответницата, с която е
декларирала, че й е предоставена преддоговорна информация по чл. 5, ал. 2 от
ЗПК и ОУ за сравнение на различни предложения и за вземане на
информирано решение за сключване на договор за стоков кредит.
От съдържанието на приетото като писмено доказателство Уведомително
писмо, се установява, че банката е информирала търговеца „Технополис
България” ЕАД, че между нея и Д. Е. М. е сключен договор за финансиране на
покупката на стока и му е указала да предостави на кредитополучателя
стоката, посочена в представената по делото Фактура №
**********/13.11.2019г., изд. от „Технополис България” ЕАД. В процесното
уведомително писмо се съдържа и писмена декларация от кредитополучателя
за това, че е получил от търговеца „Технополис България” ЕАД стоката,
предмет на финансирането с договора за кредит, посочена в описаната
фактура.
От приетия препис от дубликат от Фактура /служебен бон/ от 13.11.2019г.
издадена от “Технополис България“ ЕАД, е видно, че ответника, е получил
стоката предмет на финансиране с процесния договор за кредит, закупен
телевизор Сони - 1 брой за 1 429,00,00 лева с ДДС. За начин на плащане във
фактурата е посочено следното: Кредит ДСК-1 339,00 лева, с платежно
нареждане и в брой от лицето - 90,00 лева.
Видно е от представените и приети по делото Договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020г. на основание чл. 99 от ЗЗД
между “БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ****** и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК ******** и подписано допълнително
споразумение от 22.07.2020 г. с Приложение № 1.1/ 22.07.2020 г., по силата на
същите кредитодателят „Банка ДСК„ ЕАД е прехвърлил на ищеца по делото
"Агенция за контрол на просрочени задължения"ООД вземания към трети
лица, индивидуализирани от страните в приемо-предавателния протокол към
него, като е прехвърлено вземането на „Банка ДСК„ ЕАД към ответника Д. Е.
М. по договора за стоков кредит № 490466 от 13.11.2019 г.
Установява се от Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал.
3 от ЗЗД, че „Банка ДСК„ ЕАД е потвърдило извършената цесия на всички
вземания, цедирани от „Банка ДСК„ ЕАД на "Агенция за контрол на
просрочени задължения"ООД по Договора за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 17.06.2020г. и Допълнително споразумение от
10
22.07.2020г. Представено е пълномощно от Банка ДСК ЕАД, с което е
упълномощено дружеството ищец да уведоми от името на цедента всички
длъжници по вземанията по кредити, които са цедирани.
Не е спорно по делото, че за извършената цесия ответникът не е бил
уведомен преди получаване на преписа от настоящата искова молба и
приложеното към нея уведомление. С посоченото уведомление същият е бил
информиран от "Агенция за контрол на просрочени задължения"ООД,
действаща по силата на пълномощно от "Банка ДСК" ЕАД, че считано от
получаването му кредитор на задължението й по договор за стоков кредит №
490466/13.11.2019 г. е "Агенция за контрол на просрочени задължения"ООД,
поради което всички дължими суми по договора следва да бъдат преведени
по посочена в уведомлението негова сметка.
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза,
заключението по която е изготвено от вещото лице С. Т. и е прието като
неоспорено от страните. Видно от заключението на вещото лице дължимата
главница по двустранно подписан между страните погасителен план към
Договор за стоков кредит № 490466/13.11.2019г. е за 1400,20 лева, а
дължимата договорна лихва - за 292,22 лева. Ответникът не е извършил
никакви плащания за погасяване на задълженията си по процесния договор за
стоков кредит и съответно претендираните вземания от ищеца за главница и
договорна лихва в посочените размери не са платени. Датата на падеж на
първата погасителна вноска е 28.11.2019г, като тъй като ответникът не е
извършвал никакви плащания по Договора за стоков кредит, датата на която е
изпаднал в забава е 29.11.2019г. Според заключението на вещото лице
дължимата главница по Договор за стоков кредит № 490466/13.11.2019г. е в
размер на 1400, 20 лв., дължимата договорна лихва за периода от
28.11.2019г. до 13.11.2020г. е в размер на 292, 22 лв., а законната лихва за
забава върху главницата за периода от 29.11.2019г. до 23.07.2021г. е в размер
на 166, 91 лв. Съдът не обсъжда експертизата в частта за наказателни лихви,
доколкото такива не са претендирани от ищеца с исковата молба.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл.
415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с .чл. 99, ал. 1 ЗЗД
вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД- относно вземането
за главница по договор за кредит; с правно основание чл. 422 от ГПК, във
връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с с чл.
99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД -за вземането за договорна лихва;
с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 410 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД- за вземането
за мораторна лихва.
Исковете са допустими, тъй като е налице правен интерес от предявяване
на иска, което се доказа от приложеното ч.гр.д. № 2083/2021г. по описа на
Районен съд – гр. Б., по което срещу ответника е издадена Заповед от
16.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за
11
посочените в заповедта суми. Същата е връчена на ответника по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК като в законоустановения срок ищецът в указания в
едномесечен срок е предявил иск за установяване на вземането, предмет на
заповедта.
Уважаването на исковите претенции е детерминирано от кумулативното
наличие на следните предпоставки:1/ облигационно правоотношение,
създадено между ответника и цедента по силата на процесния договор за
стоков кредит, от който за ответника е възникнало задължение за заплащане
на сумата, претендирана като неизплатена главница по кредита и договорна
лихва; 2/ реалното предоставяне от цедента на ответника на сумата,
претендирана като главница по договора; 3/ настъпил падеж; 4/ наличието на
твърдения договор за цесия, с който процесното вземане е прехвърлено в
полза на ищцовата страна, 5/ уведомяване на длъжника за извършената цесия
и 6/ неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на главницата,
респ. договорната лихва.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи
наличието на първите пет от посочените изисквания. А в случай, че това бъде
сторено, ответника трябва да проведе доказване относно погасяването на
своето задължение.
Исковата молба е подадена в рамките на преклузивния едномесечен срок
по чл. 415, ал. 1 от ГПК за спазването, на който съдът следи служебно,
съгласно т. 5а от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания),
по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е
прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор.
За успешното уважаване на иска на цесионера спрямо длъжника е
необходимо при условията на пълно и главно доказване да се установи, че са
цедирани валидни и изискуеми вземания към ответника по посочения договор
– в случая Договор стоков за кредит № 490466 от 13.11.2019 г., сключен
между „Банка ДСК“ ЕАД. Видно от приложения по делото договор за цесия и
приложение към него по делото е доказано, че вземанията на „Банка ДСК“
ЕАД към ответника по договора са прехвърлени с договор за цесия в полза
на купувача „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“
ООД.
Следователно въз основа на събраните по делото доказателства безспорно
се установи, че между "Банка ДСК" ЕАД и ответника действително е сключен
договор за стоков кредит № 490466 от 13.11.2019 г. Установи се също така, че
с валидно сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
17.06.2020 г. и Допълншително споразумение от 22.07.2020г. вземанията,
произтичащи от горния договор, са прехвърлени на ищеца "Агенция за
контрол на просрочени задължения"ООД.
Липсват доказателства ответника да е бил уведомен за продажбата на
вземането преди подаване на заявлението. Въпреки това, съдът намира, че
12
процесната цесия е произвела действие спрямо ответника, като намира за
неоснователни възраженията, сторени в писмения отговор на ответника. В
тази връзка следва да се има предвид следното:
По делото се установява, че ищецът е приложил към исковата си молба
уведомлението, изходящо от цедента за извършената цесия.
Съгласно разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД предишният кредитор
трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този
момент цесията има действие спрямо длъжника и третите лица.
Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия
кредитор, тъй като целта на закона е длъжникът да бъде защитен срещу
ненадлежно изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Понеже
прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
стария кредитор, напълно логично е изискването съобщението за
прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор, за
да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на
стария му кредитор с нов/ТР № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС,
решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ТК, ІІ ТО на ВКС/.
Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл.99, ал.3 и
ал.4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма
правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. Според чл. 36 ЗЗД представителната
власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се определя
според това, което упълномощителят е изявил /чл.39 ЗЗД/ и не са предвидени
никакви изрични ограничения посредством повелителни правни норми на
тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно по силата на
принципа за свободата на договарянето /чл.9 ЗЗД/ няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на
чл. 99, ал.3 и ал.4 ЗЗД (вж. в този смислъл решение № 156/30.11.2015г. по т.
д. № 2639/2014г., II т. о. на ВКС; решение № 137 от 2.06.2015г. по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о. на ВКС).
В настоящия казус старият кредитор е упълномощил новия кредитор да
съобщи за извършената цесия, като тази упълномощителна сделка не
противоречи на разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Следва да се има предвид и че съобразно практиката на ВКС (вж. решение
№ 3/16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013г., II т. о. на ВКС; решение №
123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г.,ІІ т.о. на ВКС) връчването на препис от
исковата молба с приложено към нея надлежно уведомление от цедента, за
цесията, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3
ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и следва да бъде съобразено като факт от значение
за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК.
Относно обстоятелството, исковата молба уведомление по чл. 99, ал.3 ЗЗД
е получено от особения представител на ответника, съдът намира следното:
13
Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени
съобщения между страните по договорните правоотношения. В този смисъл
кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на
съобщения.
Начинът на удостоверяване на връчването на документа е поставен в
зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би
могъл да бъде уговорен и в договора между страните.
При липса на уговорка в договора относно връчването на кореспонденция
връчен редовно от външна страна и съответно достигнал до длъжника е
документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу
подпис или по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД). При връчване по
възлагане в посочените случаи се прилагат правилата на чл. 37-58 ГПК, като
отказът за получаване по чл. 44 ГПК или отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК
се удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат за
връчени.Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 148 от
2.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2072/2015 г., I т. о., ТК.
На осн. чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал.
1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава
особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Следва да се има
предвид, че последователно в практиката на ВКС: Решение № 148/02.12.2016
г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д.
№ 60208/2016 г. на ВКС, II г. о. и др. се застъпва становище, че кредитора,
ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на изявление на
длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако
е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал. 1-5 ГПК -
отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а
съобщенията се считат за връчени, т. е. и без да е необходимо назначаване на
особен представител в нотариалното производство.
Предвид изложеното се налага цялостен извод, относно приложеното към
исковата молба Уведомление по чл. 99, ал.3 ЗЗД, че връчването му на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника -
ответник. В горния смисъл вж. постановеното по реда на чл. 290 ГПК
Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК.
Относно съобщаване на цесията по чл. 99, ал.3 ЗЗД по реда на чл. 47 ГПК е
формирана и съдебна практика, намерила израз в Решение № 451 от
03.06.2015г. по в. търг.д. № 438/2015г. по описа на ОС – Варна, Решение №
4121 от 01.08.2017г. по в.гр.д. № 205/2017г. по описа на ОС – Б., Решение №
29 от 06.12.2018г. по в.търг.дело № 101/2018г. по описа на ОС – Разград.
На следващо място връчването на книжата към исковата молба на
ответника е било извършено редовно по реда на чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК.
Установената с тази разпоредба на ГПК фикция е приложима, когато
ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се
намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В този случай законът
14
приема връчването за редовно и с изтичане на срока за получаване на
книжата, съдът приема, че длъжникът е получил изходящото от цедента чрез
пълномощника уведомление за цесиите. С назначаването на особен
представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК възниква
представителство по закон, не договорно представително за назначения
адвокат и до назначаването му се стига след като съдът приеме, че връчването
на книжата е станало редовно. Т.е. връчването на исковата молба и книжата
към нея предхождат назначаването на особения представител и последващото
получаване на исковата молба и книжата към нея от особения представител
не засягат редовността на връчването на ответника. На следващо място,
съгласно съдебна практика (определение № 987/ 18.07.2011г. на ВКС по гр.д.
№ 867/ 2011 на Четвърто г.о.) възражение за липса на надлежно уведомяване
от длъжника може да се направи едновременно с възражение, че е било
извършено плащане на стария кредитор до момента на уведомяването. В
случая такова възражение не се прави от длъжника, поради което съдът
приема, че длъжникът е редовно уведомен за цесията, поради което ищецът е
материално правно легитимирано лице да претендира вземанията по договора
и да предяви заявление по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника.
Както се посочи по делото се установи, че между "Банка ДСК" ЕАД и
ответника действително е сключен договор за стоков кредит № 490466 от
13.11.2019 г. По делото се установи и че ответната страна е получила стоката
и услугата, за които са отпуснати парични средства в общ размер на 1400, 20
лева. Това е така, тъй като подписаната от ответника фактура удостоверява
получаването на стоката. Оспорването на особения представител по
отношение на сумата за покупка на застраховка е голословно.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните
/качеството на кредитополучателя - физическо лице, съчетано с липсата на
изключенията по чл. 4, ал. 1, 2 и 3 ЗПК/ и съдържанието на правата и
задълженията, се установява договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 Закона за потребителския кредит. След като процесният договор за
кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР
на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ следва че освен правилата на
ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат
императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи,
приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни
клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за
приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава
на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ.
нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ.
надлежно въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност /така
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 384 от 2.11.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК и решение № 23/07.07.2016 г. постановено
по т.д. № 3686/2014 г. на ВКС, І т.о../, още повече, че в отговора на исковата
молба ответникът се е позовал на ЗЗП и ЗПК, за да обоснове възражението си
за недействителност/нищожност на процесния договор, респ. на клаузи от
него. По отношение конкретизацията на въведената от потребителя
15
недействителност/неравноправност, с решение № 237/20.01.2017 г. по т.д.№
2927/2015 г. ВКС, І т.о. по реда на чл. 290 ГПК е прието, че потребителят,
който се позовава на неравноправен характер на клауза от
договора/недействителност на договора, не следва да конкретизира
твърденията си чрез посочване с коя от хипотезите, предвидени в чл. 143 ЗЗП,
респ. предвидени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, е
налице противоречието. Или, съдът следва да се произнесе по възражения за
нищожност поради неравноправен характер на клаузи в потребителски
договор, респ. за недействителност на потребителски договор и когато
страната, направила възражението за нищожност/недействителност, не е
посочила конкретна законова норма, на която противоречи договорът/
клаузата от него.
По силата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен. В посочената разпоредба не е
предвидено, че нарушаването на чл.5 от ЗПК, както и липсата на реквизитите
по чл.11, ал.1, т.2, т.6, т.21, т.22, т.23 и т.24 от ЗПК в съдържанието на
договора за кредит, водят до недействителност на същия.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният договор съдържа
изчерпателно и в цялост всички законоустановени реквизити, относно
изискванията на чл. 10 и чл. 11 ЗПК, по следните съображения:
Договорът е сключен в писмена форма и отговаря на императивните
изисквания на ЗПК. Посочени са индивидуализиращи данни за страните,
размерът на получената сума, общият размер, който потребителят следва да
върне, годишен процент на разходите, лихвен процент, фиксиран годишен
лихвен процент, съдържа погасителен план, в който са отразени размерът,
броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Следва
да се посочи, че правата и задълженията на страните са изложени по ясен и
разбираем начин, както изисква разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, като
по своето съдържание договорът отговоря на изискванията на закона,
въведени с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 (в редакцията им към датата на
сключване на договора). Така в т. 6 ясно е посочено, че лихвеният процент е
40, 32 %, Изрично е отразен и Годишният процент на разходите по кредита,
който е в размер от 48, 78 % /т. 7 от договора/. В т. 4 ясно е посочено, че
кредитът се погасява чрез банкова сметка с месечни вноски (главница и
лихва) съгласно Погасителен план (Приложение № 1).
Съгласно чл. 11, ал. 1, т.11 от ЗПК погасителният план към договора
трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението
на вноските между различните неизплатени суми - само в случай че са
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В
настоящия случай самият Погасителен план е приложен по делото, като
същият е подписан от ответника, в него са посочени погасителните вноски по
брой, размер и падеж, а тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен
процент за целия срок на договора и за всички вземания по него изискването
за посочване последователността на разпределението на вноските е
16
неприложимо.
Относно възражението на особения представител, че не е представен
европейски сертификат следва да се отбележи и че в чл. 9 от договора
ответникът е заявил, че своевременно е получил преддоговорната
информация в съответствие със ЗПК. Действително, липсват данни тази
информация да е предоставена под формата на стандартния европейски
формуляр по чл.5 ,ал.2 ЗПК, но отсъствието на този формуляр не е основание
по чл.22 ЗПК, вр. с чл. 5 ЗПК договорът за потребителски кредит да бъде
обявен за недействителен. Отделно от това видно от декларация подписана от
ответника на същия е предоставена необходимата преддоговорна информация
по чл. 5, ал.2 от ЗПК за сравняване на различни предложения и за вземане на
информирано решение за сключване именно на договор за стоков кредит.
Съдът не констатира да е налице нарушение на императивна
материалноправна норма, което на основание чл. 22 от ЗПК да води до
недействителност на договора. Не се установиха и неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143 във вр. с чл. 146 ЗЗП.
В исковата си молба ищецът се позовава на настъпил краен падеж, като
видно от договора и погасителния план същият е настъпил преди подаване на
заявлението. С оглед изложеното са неотносими възраженията на особения
представител за предсрочна изискуемост.
С оглед изложеното съдът намира, че ответникът дължи в пълен размер
главницата, като с оглед приетото по делото заключение на вещото лице
същата е в размера, претендиран от ищеца 1400, 20 лв., поради което в тази
му част искът е основателен изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1
ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - в случая от
12.08.2021 г. Ето защо, ответникът дължи законната лихва, върху главницата,
считано от 12.08.2021 г. до изплащане на вземането.
Относно претенцията за договорна лихва:
Както бе посочено и по-горе в рамките на процесния договор за паричен
заем е била постигната и уговорка за това, че кредитополучателят ще дължи
на заемодателя „Банка ДСК“ ЕАД и договорна лихва /вж. т. 6 от Договора за
стоков кредит/. Спорен по делото е въпросът дали клаузата за договорна
лихва е валидна. Съдът намира клаузата за възнаградителна лихва /т. 6 от
договора/ за валидна, а доводите на особения представител на ответника за
нищожност на същата поради противоречие с добрите нрави за
неоснователни, поради следните съображения:
Възнаградителната договорна лихва обхваща печалбата на търговеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. С Постановление № 426 от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения (обн. ДВ бр.106/23.12.2014 г.), в сила от 01.01.2015 г., е
определен годишен размер на законната лихва за просрочени парични
17
задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна
банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта. Основният лихвен процент, в сила от 01.01.2015 г. е в
размер на 0,01%, съответно годишният размер на законната лихва за
просрочени парични задължения е в размер на 10,01 %. Уговореният между
страните по процесния договор годишен процент на разходите по заема е 48,
78 %, който е в рамките на допустимото съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Действително в договора за кредит, не се съдържа информация как е
формиран годишният процент на разходите, но същата е налична в Общите
условия, които съобразно чл.12 от договора са неразделна част от него. Ето
защо въпросното възражение се явява неоснователно, като за пълнота следва
да се отбележи, че визираните в чл.6 от ОУ компоненти включени при
определяне на ГПР, съответстват заложеното в чл.19, ал.1-ал.3 от ЗПК.
Следва да се отбележи също, че максималният размер, до който съглашението
за плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава
многократно законната такава. В настоящият случай уговорената между
страните договорна лихва в размер на 40, 32 % годишно не надхвърля
драстично трикратния размер на законната лихва. При това положение не
може да се сподели тезата на ответника, че клаузата за възнаградителна лихва
/т. 6 от договора/ накърнява добрите нрави.
Налице е практика на ВКС, която сочи като горен праг на договорната
лихва трикратния размер на законната лихва. Над този размер се възприема,
че е налице накърняване на добрите нрави, следователно – нищожност на
клаузата за размера на договореното под формата на лихва възнаграждение на
кредитора.
Цитираните решения и определения на ВКС, обаче, са постановени по
казуси, различни от настоящия. В случая следва да се отчете, че се обсъжда
договорна клауза на договор за кредит, предлаган от търговец по занятие и
правилата на поведение на субектите на конкретното правоотношението се
уреждат от специален закон, а именно – Законът за потребителския кредит. В
разпоредбата на чл.19, ал.4 от него е предвидено: „Годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България“.
Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на
несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно
върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се
възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да
възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на
договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на
потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат
допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на
практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за
да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като
критерий максимален размер на годишния процент на разходите по кредита и
това е пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала
18
и добрите нрави общото оскъпяване на кредите. При разпоредбата на чл.19,
ал.4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и
размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага
заключение, че договореният ГПР не надвишава 50%, ето защо е в рамките на
допустимата граница. Затова не се установява нищожност на договорената
възнаградителна лихва. В този смисъл е правното разрешение, възприето и по
Решение № 869 от 11.10.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 962/2019 г.,
Решение № 329 от 30.09.2019 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 332/2019 г.,
Решение № 166 от 23.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 202/2019 г.,
Решение № 258 от 12.07.2019 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 306/2019 г.,
Решение № 72 от 22.04.2019 г. на ОС - Габрово по в. гр. д. № 62/2019 г.,
Решение № 431 от 18.10.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 702/2019 г.
Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от
законната лихва, като в настоящия случай, съдът намира, че уговорената
възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, до който извод
достигна след преценка на конкретните данни по производството - срока на
договора, размера на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо
размера на кредита и риска от сделката, който носи кредиторът, липсата на
предоставено обезпечение, както и автономията на волята. Освен това
коефициентът на годишния процент на разходите не надвишава петкратния
размер на законната лихва. Предвид уговореното в процесния договор, съдът
приема, че размерът на лихвата е съответен на насрещната престация на
кредитора и на риска, който същият поема в качеството си на небанкова
финансова институция, която се самоиздържа от собствената си печалба,
която в случая не противоречи на принципа за справедливост и
добросъвестност.
Яснотата и конкретиката в тези уговорки, изготвянето на подробен
погасителен план за целия период на Договора, посочването на отделните
компоненти на договора – главница и възнаградителна лихва, налагат извода,
че още при подписване на Договора, ответника е бил наясно и е могъл да
прецени икономическите последици от този договор.
Предвид изложеното ответникът дължи договорна лихва. Относно периода
на същата съдът взе предвид заключението на вещото лице, според което
длъжникът и ответник не е сторил нито една погасителна вноска, то е
дължима договорната лихва за целия претендиран период от 28.11.2019г. до
13.11.2020г. Според заключението на вещото лице, а и същото се установява
от самия погасителен план, дължимата договорна лихва за процесния период
е в размер на 292, 22 лв. В тази връзка искът за договорна лихва е
неоснователен за горницата над 292, 22 лв. до предявения размер от 390, 49
лв.
По отношение на иска за лихва за забава /мораторна лихва/, съдът намира
следното:
Предявения иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД, така както го е и
докладвал съда в окончателния доклад. Според настоящия съдия докладчик
претенцията на ищеца касае лихва за забава, а не наказателна лихва. Видно от
19
заявлението, по което е издадена заповед за изпълнение в същото заявителят е
претендирал лихва единствено на основание чл. 86 от ЗЗД. Предвид
изложеното правилно и в петитума на исковата молба се претендира лихва за
забава. Съдът намира, че е недопустимо в иска по чл. 422 ГПК да се въвеждат
нови основания за претенцията, а именно позоваването в обстоятелствената
част на исковата молба на т. 12 от ОУ, доколкото такива твърдения не са
въведени в заявлението. С оглед изложеното съдът не обсъжда т. 12 от ОУ,
нито дължимост на наказателна лихва.
Доколкото се касае до парично вземане, което е лихвоносно ответника
дължи и претендираната лихва за забава считано от датата на забавата, която
според заключението на вещото лице е 29.11.2019г. до 23.07.2021г. Според
заключението на вещото лице С. Т. дължимата лихва за процесния период е в
размер на 166, 91 лв. Съдът намира, че в тазци му част заключението не е
съобразено с претенцията на ищеца, който сам заявява, че съгласно чл. 6 от
ЗМДВИП за периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020 г. включително, от страна
на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД не
са били начислявани лихви за забава, съответно претендираното обезщетение
за забава е съобразено изцяло с разпоредбите на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение. Предвид изложеното
самият ищец не претендира лихва за забава за посочения период, а и съдът е
задължен да се съобрази с разпоредбите на закона. Предвид изложеното и
изчислен от съда при условията на чл. 162 ГПК чрез лихвен калкулатор
размерът на лихвата за забава за периода от 29.11.2019г. до 23.07.2021г., в
който не е включен периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. е 155, 44 лв.
Предвид изложеното искът следва да бъде уважен за сумата от 155, 44 лв.,
като за горницата над 155, 44 лв. до предявения размер от 192, 62 лв. следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
От особения представител на ответника е сторено искане за разсрочване на
вземането. Съдът намира искането по чл. 241, ал. 1 от ГПК за неоснователно и
като такова следва да бъде оставено без уважение, тъй като липсват
доказателства относно обстоятелствата по чл. 241, ал. 1 от ГПК –имотно и
здравословно състояние, разходи и др., на база на които да се направи
обоснован извод за това следва ли задълженията да бъдат разсрочени и по
какъв начин.
По разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за
присъждане на разноски е направено само от ищеца. Право на разноски има и
ответникът, но той е бил представляван от особен представител по реда на чл.
47, ал. 6 ГПК, поради което няма и направено искане в тази насока, като и
няма доказателства за реално сторени съдебно-деловодни разходи.
В исковата молба ищецът претендира разноските по заповедното и
исковото производство.
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК,
респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
20
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е указано,
че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с
подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада.
Ищецът е претендирал разноски в хода на заповедното производство, които
са в размер на 39, 67 лв. – внесена държавна такса и сумата от 50, 00 лв.-
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото, в полза на ищеца
следва да се присъдят разноските по заповедното, съразмерно с уважения
размер на исковите претенции, а именно сумата от 83, 55 лв.
Ищеца е претендирал присъждане на разноски в исковото производство,
като е представил доказателства за извършени такива в размер на 116, 33 лв. –
довнесена държавна такса, 300, 00 лв.- възнаграждение на вещо лице, 368, 83
лв. възнаграждение за особен представител. Ищецът претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че на
основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцовото дружество сумата от 100, 00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, като при определянето му съдът взе предвид фактическата и
правна сложност на делото и извършените от юрисконсулта процесуални
действия.
С оглед изхода от делото частично уважаване на предявените претенции,
следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от
824, 71 лв. разноски за исковото производство, съобразно уважения размер от
претенциите.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Д. Е. М., с
ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „И.“ № ***** дължи на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „П. В.“ № ****, представлявано от Я. Б. Я. -
**, чрез юриск. Й. В. М., със съдебен адрес гр. С., ул. „П. В.“ № **** ,
следните суми, които са предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 16.08.2021г. , издадена по ч. гр. д. №
2083/2021г. по описа на Районен съд – гр. Б., както следва: сумата от 1400, 20
лв. /хиляда и четиристотин лева и двадесет стотинки/ - главница по Договор
за стоков кредит № 490466/13.11.2019г., сключен между „Банка ДСК“ ЕAД и
Д. Е. М., като впоследствие вземанията по договора са прехвърлени oт страна
на „Банка ДСК“ ЕAД в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК ******** по силата на Договор за покупко- продажба
на вземания (цесия) от 17.06.2020г. и подписано допълнително споразумение
21
от 22.07.2020 г. с Приложение № 1.1/ 22.07.2020 г.; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК в съда – 12.08.2021г. до окончателното изплащане; сумата от 292, 22
лв. /двеста деветдесет и два лева и двадесет и две стотинки/ - договорна лихва
за периода от 28.11.2019г. до 13.11.2020г.; сумата от 155, 44 лв. /сто петдесет
и пет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода 29.11.2019г. - 23.07.2021г., като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за договорна лихва за разликата над сумата от 292, 22 лв.
до предявения размер от 390, 49 лв. и за лихва за забава за разликата над
сумата от 155, 44 лв. до претендирания размер от 192, 62 лв. като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. Е. М., с ЕГН **********, с
адрес гр. Б., ул. „И.“ № ***** да заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „П. В.“ № ****, представлявано от Я. Б. Я. - **, чрез
юриск. Й. В. М., със съдебен адрес гр. С., ул. „П. В.“ № **** сумата от 83, 55
лв. /осемдесет и три лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща
разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 2083/2021г. по описа на
РС-Б. съобразно уважената част от исковете и сумата от 824, 71 лв.
/осемстотин двадесет и четири лева и седемдесет и една стотинки/,
представляваща разноски в исковото производство съобразно уважената част
от исковете.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Д. Е. М., с ЕГН
**********, с адрес гр. Б., ул. „И.“ № ***** , сторено чрез особения му
представител адвокат Г. Д. за разсрочване на задълженията на основание чл.
241, ал. 1 от ГПК.
Задълженията могат да бъдат платени по следната банкова сметка : IBAN
*********************, BIC ********** при "Юробанк България“ АД.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 2083/2021г. по описа на РС-Б..
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Б. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
22