Мотиви към присъда N 40/ 07.11.2017година по НОХДN 464 /2017г.
по описа
на Районен съд - Русе.
Окръжна прокуратура - Русе е обвинила И.Д.Т. в извършване на
престъпление по чл.343, ал.1, б “в”, във връзка с чл.342, ал.1, пр.3 от НК – че
на 15.11.2015г., на път I - 5 Русе - София, в района на км 11+922, при
управление на моторно превозно средство – автобус „Темса
Сафир” с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по
пътищата:
Чл.20,
ал.2, изр.1 и изр.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия
на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението”, като по непредпазливост
причинил смъртта на М.И.П., ЕГН: **********.
Проведено
е съкратено съдебно следствие при хипотезата на чл.371, т.1 от НПК, като в
съдебно заседание на 11.09.2017г., посочените в разпоредбата страни по делото
са дали съгласие да не се провежда разпит на някои от свидетелите и вещите лица,
а именно – на свидетелите С. И. Д., А. Т. К., М.
В.А. и М. Б. М., и на вещите лица А. И.
С. и М. Д.Д., като съгласието е одобрено по реда на чл.372, ал. 3 от НПК и по реда
на чл.373, ал.1 вр.
чл.283 НПК, в съдебно заседание на 06.11.2017г. са прочени
изцяло съответните протоколи за разпит и експертни заключения, попадащи в
хипотезата на чл.371, т.1 НПК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Адв.С.М. и адв.М.Б. (повереници на частния обвинител И.К.П.) поддържат обвинението, считат
обстоятелствата по настъпване на произшествието, както и реализиране на
деянието за безспорно доказани и пледират за осъдителна присъда и налагане на наказание на подс.Т.
(първия повереник
се позовава в този смисъл на исканото в пренията от прокурора, а втория –
предлага да се наложи наказание лишаване от свобода, ориентирано към минимума,
чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години и шест
месеца, и наказание лишаване от право да се управлява МПС, като не се предлага
конкретен срок за последното).
Частния
обвинител А.М.Р., действащ чрез законния си представител М.С.Р., с повереник адв.Н.В. ***, не
изразява отношение към обвинението (не участва в заседанието към момента на съдебните прения).
Защитника на подсъдимия – адв.С.С. пледира за оправдателна
присъда. Сочи, че нарушението, което съгласно обвинителният акт попълва бланкетната норма съдържа множество хипотези, за които не е
налице доказателствена информация, водеща до относимост на вменяването им, а конкретно за изискването за
съобразяване скоростта с конкретните условия на видимост и задължението да се
намали скоростта и в случай на необходимост да се спре, когато възникне
опасност за движението, навежда довод за осъществуване
на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, като съгласно съдържанието на
изложеното визира хипотезата за невъзможност на подсъдимия да предвиди
настъпването на общественоопасните последици. Отделно,
развива и довод, че съобразно обстоятелствата в случая пострадалата Мая Петрова
не се явявавала „предвидимо препятствие“ по смисъла
на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Подсъдимия
Т. дава обяснения, поддържа тезата на защитника си, заявява невиновност за
произшествието и моли за постановяване на оправдателна присъда.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимия Т. през 2012год.
станал правоспособен водач на МПС, като притежавал множество категории. През 2015год. работел като шофьор на в „Груп+“ООД – София.
На 15.11.2015год. трябвало да извърши
транспорт на пътници от гр.София до гр.Букурещ (през гр.Русе) с автобус „Темса
Сафир“ с рег.№ ***, заедно със свидетеля С. И. ***,
където автобуса спрял за почивка го управлявал св.Д., а след това започнал да
го управлява подс.Т., като сложил своята тахошайба в километроброяча (тахограф). След 05,10 часа сутринта
управлявания от подсъдимия автобус се движел по път I-5 (между Бяла и Русе), в посока към гр.Русе,
наближавайки града, като в съответен участък от пътя автобуса достигнал скорост
на движение, която не е несъмнено установена от доказателствата по делото (като според информацията от записа
върху тахошайбата била около 120 км/ч), веднага след което започнал отново намалява скоростта (според информацията от записа
върху тахошайбата). Участъка, който преминавал
автобуса бил т.нар. “Моисеев баир“, като в посоката
му на движение след значителен наклон надолу в посоката на движение следвал
наклон нагоре – по-голям в началната част и по-малък в крайната част. Участъка
с вече по-мълък наклон (явяващ се в посока към Русе), започвал от километър 11 +
870, бил с продължителност 395 метра и със
стойност на наклона от 1, 075 %. Отрязъка от пътя, който предстояло да измине
автобуса при започващият наклон нагоре в посока към гр.Русе представлявал
платно с три ленти за движение – две в посока към Русе и едва за срещуположно
движение (третата
лента започвала на км.13+185 и завършвала на км.11+940). Третата, дясна лента в посоката
на движение към Русе започвало да се стеснява на широчина при км.12+000. Началото
на стестенинието на тази лента в посока към Русе се
намирало на около 25 метра от ОР2 (приетият след произшествието ориентир № 2), а края на уширението
(там където то се вливало в
основната лента) се намирал
на 24 метра след ориентира. Този ориентир бил десния ръб на пътното платно, който
ръб се явявал перпендикулярна линия
спрямо стойката на светлоотразителна указателна
табела, намираща се в дясно по посока на движение с надпис Русе – 5, Пиргово – 52 и при ориентира
дясната лента вече се стеснявала на широчина до около 1, 40 метра. На около 1493,
5 метра преди същият този ориентир (ОР2) спрямо посоката на движение на автобуса, подс.Т.
започнал да намалява скоростта му, при което за време от около една минута
автобуса изминал разстояние от 1500 метра, намалявайки скоростта си от по-голяма към по-малка
стойности, които не са несъмнено установени от доказателствата по делото (според информацията от записа върху тахошайбата това намаляване било от 120 км/ч до 60 км/ч.). На съответния и предстоящият за
преминаване пътен участък нямало ограничения на максимално разрешената скорост (съответно като извън населено
място за автобус тя била 80 км/ч съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП, Категории C, D). Междувременно, виждайки
срещуположно движещ се товарен автомобил, подс.Т. превключил режима на светлините на автобуса – от дълги
светлини, на къси светлини, и след като се разминали, продължил така движението
си. Автобуса вече се движел със скорост, която не е несъмнено установена от
доказателствата по делото (според информацията от записа върху тахошайбата била 60 км/ч), на къси светлини, наближавайки участъка от пътя при
ОР2, където вдясно от платното се намирала посочената указателна табела, като
било около 05, 14 часа. Времето било ясно, сухо, било обичайно тъмно според сезона и часа (липсвала луна, която да дава
допълнителна осветеност), напълно липсвали допълнителни източници на осветеност на пътя, извън
светлините от предните фарове на автобуса. Имало нормална видимост за конкретните
пътни условия. Пътното платно било с асфалтово покритие, сухо, без повреди и
неравности, двупосочно, с по една лента за движение във всяка посока с обща
широчина 8 метра и с допълнителна дясна лента, в процес на стесняване – с намаляваща широчина до пълно
сливане с дясната основна лента в посоката на движение на автобуса и в този
участък с продължаващ наклон нагоре със стойност 1, 075 %. Подс.Т. предприел плавно напускане на стесняващото се и приключващо уширение
в дясно и преминаване към средната лента (явяваща се малко след това дясна
лента на платното за движение, в посока Русе). Вече бил възприел светлоотразителната табела. В един момент подс.Т. видял придвижващ се силует, навлизащ от района на
пътния знак към платното, който силует не успял да оприличи за момента дали е
на човек, животно или друг предмет. Това всъщност била пострадалата М.П.,
достигнала на разстояние 1,50 метра до 2, 20 метра върху лентата за движение
посока Русе, измерено от десния край на платното за движение, на км 11+922,
като тялото й в момента на последвалия удар било изправено, с гръб към
автобуса. Веднага след като възприел силуета, подс.Т.
извършил рязко отклоняване на автобуса вляво като спасителна маневра,
навлизайки така частично в лявата (срещуположна лента за движение), въпреки което бързо настъпил
удара, като автобуса ударил с предната си дясна част (предния десен ъгъл в областта на
фара и долната част на предното обзорно стъкло) лявата половина на тялото и
главата на М. П. – откъм гърба. В резултат на удара, от
ударния импулс тялото на М. П. било отхвърлено напред и надясно и паднало в
терена край пътя, като тя получило тежка гръдна травма. В момента на удара и в
резултат от него и започналото спиране със спирачната крачна уредба на автобуса
от подсъдимия, скоростта на движение намаляла рязко в рамките на стойности, които не са несъмнено
установени от доказателствата по делото (от 60 км/ч до 58 км/ч според
информацията от записа върху тахошайбата) и след това интензивно до 0
км/ч, при което автобуса спрял напълно движението си в пътната лента посока
Русе, като предната част на автобуса се намирала на около 32, 5 метра след
мястото на удара. Подсъдимия веднага
слязъл от автобуса, за да провери какво се е случило. Заедно със намиращият се до платното св.И.М.
намерили М. П., която била в съзнание, но не можела да стане. Св. Д. подал
сигнал за настъпилото произшествие и на мястото пристигнал екип на ЦСМП – Русе,
който откарал М. П. в болница. След около час по-късно, М. П. починала.
Мястото на произшествието било
посетено и от екип на ОД на МВР – Русе, състоящ се от полицейските служители,
свидетели А. К. и М. А.. Същите извършили проверка за алкохол на подс.Т., като техническото средство отчело стойност 0,00
промила алкохол в издишания от него въздух. Впоследствие бил извършен и оглед
на местопроизшествието и започнало досъдебното производство по настоящото дело.
На
15.11.16г. било извършено измерване на спирачните системи на автобуса (докум. на л.10 до 13, т.2 и л.148, т.1
от досъд. п/во), а на 16.11.2015г. бил извършен оглед на автобуса (Протокол на л.149 – 153, том 1 от
досъд. п/во).
Бил
извършен и допълнителен оглед на местопроизшествието (протокол на л.154 – 157, том 1 от
досъд. п/во), при който участвали и
експертите, на които било възложено изготвянето на Автотехническа
експертиза, а след това и на последвалата Комплексна експертиза.
При извършената аутопсия на трупа на М.
П., били установени разкъсно - контузна
рана на главата, кръвонасядане на меката черепна
покривка, малък ограничен субарахноидален кръвоизлив,
малко контузионно огнище в дясна крайномозъчна
хемисфера, тежка гръдна травма – счупвания на телата на трети и четвърти гръдни
прешлени; счупвания на бодилчестите израстъци на
първи – осми гръдни прешлени; счупвания на 1,3,4,5,7 и 8-мо ребра в дясно и на
всичко ребра в ляво; разкъсване на париеталната плавра в ляво, кръв в лявото плеврално
пространство – 400 мл., разкъсвания и контузии на левия бял дроб, кръсовнасядания в мускулните групи на гърба; кръв в коремната
кухина, разкъсване на десния бъбрек, разкъсвания на черния дроб, кръвонасядане в меките тъкани на кръстната област,
изкълчване на лява стерноклавикуларна става, кръвонасядане на лява мишница, кръвонасядане
и забелване на епидермиса на лява гривнена става,
забелване на епидермиса на ляво коляно, охлузвания на лява подбедрица,
охлузване на дясно коляно. Също така оток на белите дробове, оток на меките
мозъчни обвивки, оток на мозъка и малкомозъчно
вклиняване, като причина за смъртта на М. П. са установената тежка гръдна
травма, в рамките на съчетана травма.
В кръвната проба, взета от М. П.
приживе, се съдържал 2,15 промила етилов алкохол, а в кръвната проба, иззета от
трупа се съдържал 1,90 промила етилов алкохол.
Тази фактическа обстановка съдът
приема за доказана от обясненията на
подсъдимия И.Д.Т., дадени по време на съдебното следствие и значителната част от тези, приобщени към доказателствения материал по делото по реда и на основание
чл.279, ал.3, във връзка с ал.1,т.2,пр.2 от НПК /л.33 от досъд.
п/во/, от
показанията на свидетеля И.М.И. - дадени по време на съдебното следствие и значителната
част от тези, приобщени към доказателствения материал
по делото по реда и на основание чл.281, ал.4, вр . с
ал.1, т.1 и т.2,пр.2 от НПК /л.61, т.1 от досъд. п/во/; от показанията на свидетели и изводите на експертизи,
попадащи в хипотезата на чл.371, т.1 НПК, чиито показания, съответно експертни
заключения са прочетени по реда на чл.372, ал.3 НПК, а именно - Протокол за разпит на свид.С. И. Д., приложен на л.59, том 1 от досъд.
п/во, Протокол за разпит на свид.А. Т. К., приложен на л.68, том 1 от досъд.
п/во, Протокол за разпит на свид.М. В. А. приложен на л.86, том 1 от досъд
п/во, Протокол за разпит на свид.М. Б. М., приложен на л.69, том 1 от досъд.
п/во, Експертните заключения на две химически експертизи, приложени на л.114 и л.126, том 1 от досъд. п/во и Техническа експертиза, приложена на
л.119-123, том 1 от досъд. п/во;
от Съдебномедицинска експертиза (л.90 - 93, т.1 от досъд. п/во) и изложеното от експерта Д. при
разпита при приемането й в съдебно заседание; от изводите на Автотехническа експертиза (л.100 – 109, т.1 от досъд. п/во) и разясненията от експертите Г. и
Д. при разпита при приемането й в съдебно заседание; от Комплексна – автотехническа-съдебномедицинска експертиза (л.129 – 143, т.1 от досъд. п/во) и разясненията от експерта Г.
при разпита при приемането й в съдебно заседание; от Протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие от 15.11.15г.
и албум към него (л.39 – л.45,
т.1 от досъд. п/во); от Фиш за спешна медицинска помощ (л.98 от досъд.
п/во); от Протокол за оглед на веществени доказателства от 16.11.15г. и албум към
него (л.149 – 153,
т.1 от досъд. п/во); от Протокол за оглед на местопроизшествие от 19.08.16г. (л.154 – 157, т.1 от досъд. п/во); от Протокол за оглед на
веществени доказателства (л.158 – 162, т.1 от досъд. п/во); от Протокол за доброволно
предаване от 15.11.15г. и копия на съответни документи (л.1 до 6 и найл джоб -л.7- Тахошайба - оригинал, т.2 от досъд.
п/во); от Протокол за доброволно предаване от 16.11.15г. и Тахошайба
– оригинал - найл. джоб – л.8 и л.9, т.2 от досъд. п/во); от Постановление за назначаване
на технически помощник и Карти за проверка на спирачна уредба (л.10 – л.12, т.2 от досъд. п/во); от Становище (л.13, т.2 от досъд.
п/во); от Трудов договор (л.15, т.2 от одсъд. п/во); от Отговор от Обласно пътно управление - Русе
и Приложения – чертежи за път I-5 –Русе – В.Търново (л.27а – 53, т.2 от досъд. п/во); от Препис – извлечение от Акт за смърт (л.75, т.2 от досъд.
п/во); от Постановление от 04.08.16г. на прокурор от Окръжна прокуратуре
– Русе (л.124-125, т.2 от досъд. п/во); от Декларация, Автобиография на
подсъдимия (л.51 – 52,
т.1 от досъд. п/во); от Справка за съдимост (л.54, т.1 от досъд.
п/во).
Горната фактическа обстановка в
значителната си част се доказва безспорно от целият доказателствен
материал, като доказателствените източници съдържат
определени противоречия само за конкретни обстоятелства (отчетени и обсъдени по-долу), които всъщност не се явяват
значими с оглед предмета на доказване, очертан от обвинителния акт и
най-важното, независимо от приетото въз основа на фактологията
за тях, не са от вида да повлият на правния извод на
съда, за недоказаност въз основа на доказателствената
съвкупност на въведеното с акта обвинение, а и на какъвто и да е друг вид съставомерно по текстове на НК, което да се реализирали
действията на подс.Т. на процесната
дата, свързани с настъпването на пътнотранспортното произшествие. Едновременно
с това, по изрично изложените също по-долу съображения, съдът приема да установено (на което е и базирал правния си
извод за недоказаност на обвинението и по аргумент на противното от чл.303,
ал.2 от НПК, и постановил настоящата, задължителна
при това положение оправдателна присъда), че конкретните
стойности, както на скоростта на движение на
автобуса непосредствено
преди произшествието, така и на разстоянието – дължината на осветената
зона пред автобуса, посочени в
значимите за обвинението изводи на двете автотехнически
експертизи, се
явяват условно приети (условни, относителни
стойности), а не безусловно, несъмнено установени, за да се считат за
доказани, така, както законодателя изискна съгласно
посочената разпоредба от НПК. По тази причина във фактологията
съдът е приел по фактите, че в съответните описани моменти от събитието стойносите на скоростта на движение не са установени от
доказателствата по делото – не се явяват несъмнено установени (а доказателствата по делото
разкриват единствено съмнени, условни стойности на
скоростта - посочените в приетите по делото АТЕ и Комплексната експертиза в
тази им част, изведени от експертите от информацията от записа върху тахошайбата).
По хронология на обстановката,
несъмнено се установяват всички обстоятелства, свързани с придобитата
правоспособност на подсъдимия за управляние на МПС и
вида й, местоработата, факта на управление на процесния
автобус на 15.11.15г. в посоченото направление и време от денонощието, предстоящото
и извършено преминаване на автобуса, при управлението му от страна на подсъдимия
през мястото където настъпило произшестивето и факта
на самото произшествие, така както също са описани в обстановката. Източници по
тези обстоятелства съответно са копията на документи, обективиращи
посоченото право на подсъдимия, вкл. и справка за извършени нарушения, съдържащи
същата информация, гласните доказателства – обясненията на подсъдимия, както и
показанията на св.С. Д., относно извършеното движение на автобуса по посочения
маршрут, факта на управлението му от подсъдимия, в частност, че към него момент
в тахографа била поставена негова тахографска
шайба /тахошайба/, преди което била извадена тази,
стояла вътре до управлението на св.Д.. По първите обстоятелства източник с общо
значение са и показанията на св.М. М., и косвена информация по тях –
показанията на свидетелите А. К. и М. А., възпроизвеждащи узнатото за
произшествието, настъпването му, лицето което управлявало автобуса при
настъпването му /подс.Т./. В частност ползването на тахошайбата в регистриращото устройство /тахограф
на автобуса/ към момента на произшествието и принадлежността й към подс.Т. като водач на автобуса по това време, допълнително
се установява от самото й наличие /предадена от подсъдимия, приложена към
делото – найл. джоб – л.7, т.2 от ДП, съотв. Протокол на л.1, т.2 от ДП/, както и била обект на експертизиране от страна на експертите, изготвили АТЕ и
Комплексната експертиза/, видно от самото позоваване на информацията от нея в
експертизите, допълнително и приложена в увеличен вид на л.102, т.1 от ДП –
част от АТЕ/, а и изрично установено
чрез разпитите на експертите Г. и Д. при приемане на същите експертизи. Освен това източници конкретно за мястото на
настъпване на произшествието, пътната обстановка, с всички нейни конкретни
елементи, описани в обстановката, са протоколите за оглед на местопроизшествие
/първия, непосредствено по време след произшествието и допълнително проведения
с оглед въпросите поставени към последвалата Комплексна експертиза /и албумите
към тях – приложени на л.39 – л.45, т.1
от досъд. п/во, л.154 –
157, т.1 от досъд. п/во/.
Тези елементи на пътната обстановка – отстояния, ориентири,
особеното в случая наличие на трета допълнителна лента, дължината й, началото
на стесняването й мястото където тя приключила /се сливала и пътя оставал с
двете си основни ленти за срещуположно движение в посока на движение към гр.Русе
на конкретно място/, така както изрично са изведени във фактологията,
се извеждат изрично и въз основа на експертните изводи и на двете посочени
експертизи, в тази им част, по която нито въз основа на съвкупността,
нито въз основа изявления на страните по делото, а и по преценка на съда, не възниква
съмнение за тяхната правилност и обоснованост, като били достигнати чрез
прилагане на нужните специални знания и въз основа на лично възприетото от
експертите на местопроизшествието, включително обективирано
и в съставените скици, приложени като част от всяка от експертизите. Освен
това, по несъмнен начин се установява и конкретно обстоятелството за наличие,
макар и на неголям наклон нагоре в посока на движението на пътния участък,
непосредствено предхождащ мястото на настъпване на произшествието /посредством
изявлението на експерта Г. в с.з. на 06.11.17г. – л.58, стр.2 от прот./, въз основа изричните данни, съдържащи се по тази характеристика
на пътя в приложени схеми по делото и конкретно – тази на л.29, т.2 от ДП,
обхващаща именно участъка от пътя, в който настъпило произшествието. Освен това, в обща
степен, обстоятелствата на пътната обстановка, и мястото на настъпване на произшествието,
в съответствие с посочените по-конкретни източници, се разкриват и в
показанията на полицейстките служители, пристигнали
на място малко след настъпването му – свидетелите К. и А. Несъмнено
обстоятелство /въз основа олбясненията на подсъдимия
и в двете фази на процеса, а и идниректно подкрепящи
ги показания на полицейските служители, в частта им възпроизвеждащи узнатото за
произшествието от подсъдимия, малко след настъпването му/ е и започналото преди
мястото на произшествието движение на автобуса на къси светлини, в което
състояние останали и до момента на настъпване на самото произшестивте.
Несъмнено установен /въз основа обясн. на подсъдимия
в частта за възприетото след слизавето му от
автобуса, показанията на св.И.М., както и показанаията
на св.Д., а индиректно и въз основа съдържанието на информацията, съдържаща се
в извършеното от последния телефонно обаждане непосредствено след
произшествието – ТЕ – л.119 – 123, т. 1 от ДП/,
е и факта, че в резултат на движението на автобуса в посока към гр.Русе,
на процесните време и място, същият с предната си
дясна част ударил тялото на пострадалата М. П., след което същата се оказала на
място и в увредено състояние, налагащо спешна медицинска помощ в опит да бъде
спасен живота й, така, както е визирано в обстановката. Съответно на извода в
този смисъл на АТЕ и Комплексната експертиза в тази им част /в обсъждане на
мястото, където попаднал удара и след него къде попаднало – къде било
отхвърлено тялото на постардалата/, е установеното
въз основа на посочените гласни доказателства, че тя била установена от сподсъдимия, св.М. и св.Д. в дясно
в терена край пътя, в участъка след посочената крайпътна указателна табела в
посока гр.Русе. В частност, мястото, с което автобуса ударил пострадалата се
установява сигурно и въз основа самите обективни находки по превозното средство
– счупвания и деформации на елементи от него, именно в дясната предна част,
така както са установени и фиксирани при извършения оглед на веществено
доказателство /Протокол и албум към него на л.149 – 153, т.1 от ДП/. Без противоречие,
по сигурен начин от съвкупността се установява и положението на тялото на
пострадалата в момента на настъпване на удара /изправено тяло, с гръб към
автобуса/, като източник за това са изводите в този смисъл са достигнати след
преценка местоположението на уврежданията по пострадалата съгласно изводите на
СМЕ – л.90 – 93, т.1 от ДП, установени при последвалата аутопсия, съпоставянето
им с мястото на установените деформации и слупвания
по автобуса и гласните доказателствени данни по
делото за настъпването на удара (достигнати от експертите в частта на експертизите по т.3.3 и т.3-5 от част
„Изследване и анализ“ на АТЕ – л.106 , т.1 от ДП и съответно изводи на л.107 и
108, както и потвърдено и в изготвената и след допълнителния оглед Комплексна
експертиза – т.1 и т.7 от изводите на същата – л.140 и 141, т.1 от ДП), по начин, изключващ съменние в правилността им. Също така въз основа изводите
на Комплексната експертиза /т.1 от заключението л.140, т.1 от ДП/, както и въз
основа пояснението по този извод, направено от експерта Г. при разпита му в
с.з. на 06.11.17г. /л.56, стр.2 от съд. п/во – горен
абзац/, за причината за приетият диапазон на разстояние от десния край на
платното спрямо посоката на движение на автобуса - несъмнено установяващ се
факт е и местоположението 1,50 метра до 2, 20 метра върху лентата за движение
посока Русе, измерено от десния край на платното за движение, на км 11+922 /в
тези възможни според експертното изследване граници/ на пострадалата на
платното в момента на удара, така както е описано във фактологията.
Освен това, във всеки случай /независимо от посоченото в обясненията за
невъзможност от негова страна да прецени възприетата фигура била ли на човек,
животно или някакъв предмет/ обясненията на подс.Т.
са също източник на доказателство, подкрепящо приетото във фактологията
въз основа на посочените експертни изводи за местоположение на пострадалата към
момента на удара, след като сочи, че удара настъпил именно върху платното за
движение и в момента, в процес на движение на автобуса, напускайки приключващата
допълнителна лента и навлизайки в явяващата се основна дясна лента за движение
в посока гр.Русе. Освен това, несъмнено също въз основа на експертните изводи
на същата експертиза, в тази й част, без съмнение следва (освен приблизително, но във всеки
случай отнасящо се до именно същото място, обяснения на подсъдимия и показания
на св.М., доколкото въпреки, че същият не се сочи за очевидец, свидетелства за
знанието му, че по време малко преди настъпването на произшествието
пострадалата се е намирала върху банкета, и в близост до пътния знак (продължението на стоиките на които с перпендикулярна линия към пътя и опирането
й в ръба е прието за ориентир № 2 при огледа), и мястото по продължение на
платното за движение, където настъпил удара, както е визирано във фактологията, а именно – на км 11+922.
Несъмнено се установяват и
увреждания по пострадала М. П. (разграничени условно като група 1 в експертизата), че те били причинени при
настъпилият удар от автобуса при процесната
произшествие, както и че последвалата смърт била обусловена от тях (несъмнено е установена
причинно-следствена връзка между произшествието и смъртта на М. П.), в допълнение и установената
концентрация на алхохол приживе и след смъртта на М.
П. в изследваната кръв. По отношение вида, разположението на уврежданията, и
съответствие за давността на причиняването им именно от процесното
събитие, също съответствието да са получени при този механизъм на настъпване (действие на твърди тъпи предмети), така както e описано във фактологията,
са категорични изводите на приетата по делото СМЕ /л.90 - 93, т.1 от ДП/, която
изцяло се крадитира от съда, поради липса на
основание за съменние в правилността на изводите й,
включително ненаведени такива и от страните по делото. Същите са подкрепени от
експерта и пояснени относно концентрацията на алкохол и при приемането й в с.з.
на 06.11.17г. /л.55, стр.1 и стр.2 от съд. п/во/. Без
противоречия в съвкупността се установяват и факта на последвалото след произшествието
спиране на автобуса на визираното в обстановката отстояние
от мястото на удара, установяването и състоянието на М. П., подаденият сигнал,
последвалото отвеждане на пострадалата в болницата в гр.Русе и настъпилата смърт
на същата около час по - късно, съответно извършените процесуални действия по
оглед на местопроизшествието и извършена проверка на водача за наличие на
алкохол и резултата от нея. За тези обстоятелства в съответната им част
източници са обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите М. и Д. и в
общ порадък на св.М., показанията на полицейските
служители по посл. обстоятелства – свидетелите К. и А.
Протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие от 15.11.15г. и албум към
него (л.39 – л.45, т.1 от досъд. п/во), информацията във Фиш за спешна
медицинска помощ (л.98 от досъд. п/во), и препис – извлечение от Акт за смърт (л.75, т.2 от досъд.
п/во). Въз основа съдържанието на приложеният по делото съответен докумен…. ,както и заявеното изрично в този смисъл от
страна експертите в разпита при приемане
на АТЕ (заявено конкретно от експерта Д.
– отразено в прототокол на л.57, от съд. п/во), се установява и несъмнено факта, че било извършено измерване на
спирачните системи на автобуса, както и бил извършен оглед на същия (за последното източник и
съставеният за действието Протокол за оглед на веществени доказателства от
16.11.15г. - л.149-153, т.1 от ДП). Несъмнен факт, следващ от съставеният за действието протокол, както и
изводимо и от самото обективиране на установените
данни в последвалата Комплексна експертиза, а и въз основа заявените
обстоятелства при разпита на експертите при приемането й, както и на
предходната АТЕ, е и извършването на допълнителен оглед на местопроизшествието,
с участие на двамата експерта Г. и Д. (Протокол за оглед на местопроизшествие от 19.08.16г. –
л.154 – 157, т.1 от ДП).
Както бе посочено по-горе, въз
основа на съвкупността за конкретни обстоятелства се налице конкретни несъответствия,
които не се явяват значими с оглед предмета на доказване, въпреки което следва
да се посочат и изведат съображения за решението на съда по тях, обективирано във фактологията
по тях, а именно: Първо съдът визира
съдържанието на показанията на св.И.М. конкретно в отговор на въпроса възприел
ли същият визуално определени обстоятелства от момента на удара на автобуса по
М. П. или някакво преместване на тялото й в пространството, което може да се
определи като непосредствена последица от такова. В тези, дадени по време на досъд. п/во, сочи, че възприел
факта на „политане във въздуха на тялото на М., след което не видял къде
паднала“ /лл.61, стр.2, том 1 от ДП/. За разлика от
това, в показанията си в съдебното следствие, заявявяйки
по идентичен начин заниманието, което имал към него момент /да наблюдава написаното
на крайпътната указателна табела/, сочи, че не е възприемал подобно
обстоятелство – местонахождението на М. П. в периода от време, в който се
намирал при табелата, наблюдавайки я, до момента в който възприел, че спира
автобус малко след това на платното и в посока гр.Русе, след табелата (показанията в обяснение на тази
отлика – л.54, стр. 1 и стр.2 от прот. от с.з. на
06.11.17г.,), като съдът
отчитайки обстоятелствеността, категоричността, и
разумно звучащото основание за обсъжданото противоречие в цялостните му
показания в тази им част, е кредитирал и приел за установено, което е и
залегнало във фактологията, че обективен източник по
това обстоятелство се явява заявеното именно в съдебната фаза на процеса. На
второ място, съдът визира обясненията на подсъдимия в онази част, отнасяща се
до развитие на пътната обстановка, непосредствено преди настъпване на
произшествието, и констатирайки определено несъответствие в излаганото - конкретно
по въпроса имало ли е непосредствено предхождащо произшествието разминаване на
автобуса с друго, срещуположно движещо се превозно средство – както сочи в обясненията
си в досъд. п/во – л.49,
т.1 от ДП - за ТИР, с който се разминал с фаровете си го заслепил и частично намилил възможността му да възприеме предстоящия за
преминаване участък от пътя в посока Русе, непосредствено преди удара, или не е
било точно така. По същия елемент от случилото се в съдебното следствие, отразено
на л.59, стр.2 и л.60, стр.2 от прот. за с.з.
06.11.17г, подсъдимия Т. обстоятелствено, и категорично сочи (поради което и това се възприема
за максимално обективно възпроизведено съобразно случилото се и кредитира тази
част от обясненията му по този въпрос), че всъщност разминаването с това превозно средство било
не непосредствено преди, а в периода, непосредствено последвал удара, и
извършеното отклоняване автобуса наляво в опит той да се избегне, и съответно продължаващ
до последвалото пълно спиране движението на автобуса, така както това е
възприето и изложеното във фактологията. На следващо място, независимо, че е налице еднопосочност на доказателствените
източници по конкретно обстоятелство от приетата фактологоия
– извършеното приедвижване на М. П. от мястото извън
платното вдясно, където се намирала, до мястото на платното, където настъпил
удара – определено от експертите по АТЕ и Комплексната експертиза в посочения
във фактологията интервал по широчина – 1,50 метра до
2, 20 метра върху лентата за движение посока Русе, измерено от десния край на
платното за движение, на км 11+922, доколкото в обвинителния акт се заявява
тезата, че пострадалата „стояла“ в дясната лента за движение към гр.Русе (момента се свързнва
също съгласно обв. акт времево със започналото приключване на
третата допълнителна лента при движението на автобуса), следва да се отчете, че
съвкупността разкрива реализирано придвижване на пострадалата непосредствено
преди настъпване на удара, а не и, че същата била неподвижна даденост от
известно време – с което се свързва представата за състоянието „стоене на
платното“, което да бъде възпирето върху платното за
движение от водача, повече време от свързаното с местонахождение в даден учъстък от пътя по широчина, при едно такова предвижване от
мястото върху платното за движение. И тук следва да се посочи, че единстевият пряк доказателствен
източник за процеса, обусловил наличието в момента на удара на пострадалата на
платното за движение /и то с възприета от него конкретна промяна в положението
на М. П. – с придвижване от дясно наляво, при което очевидно влязла в очертанията
на платното и достигнала в посочения от експертите диапазон от разстояние в
широчина/ са обясненията на подс.Т., идентични по
съдържание и в двете фази на процеса. Освен това, обясненията му за бърза
съобразно конкретния момент на възприемане от самия подсъдим, поява на пострадалата
на платното за движение, се подкрепят и индиректно от показанията на св.К.
л.68, стр.2 том 1 от ДП, в частта им, в която пресъздава заявеното от
подсъдимия малко след мястото на произшествието в смисъл, че последния не е
видял точно какво се е появило на пътя…„спрял на това място, след като усетил, че ударил нещо….. „ Всъщност
показанията на св.И.М. подкрепят приетото по фактите в това отношение,
доколкото свидетелства, че пострадалата се намирала извън платното – отстрани в
близост до табелата, към момента в който за последно той я възприел като
местоположение, преди да започне да гледа надписите на табелата, непосредствено
след който момент, следващо от показанията настъпило произшествието /което предпоставя в подкрепа на обясненията на подсъдимия, че за да настъпи то, с
намиращата се вече на платното постардалата, същата следва
да се е придвижила до това място/. Едновременно с това, липсват и минимални
данни въз основа останалата част от съвкупността, внасящи съмнение в доказателствените изночници по
обсъждания елемент от фактологията. В последния смисъл,
в приетото развитие във фактологията на хронологията,
въз основа на която пострадалата от извън платното попаднала върху него – по
широчина в посочения от експертите диапазон, не се внася съмнение и въз основа
наведеното в пренията твърдение, че на противното сочело местоположението на
удара по тялото й, защото моментното положение на тялото именно по този начин,
не се изключва като даденост и при навлизане към платното и осъществяване на
движение /за която преценка не не е необходимо
експертно знание поради известната многовариантност
на начини на придвижване на човек/, освен което в случая е налице пълна доказателствена липса на информация за това, в какъв ъгъл
спрямо линията на десния ръб на платното на процесното
място пострадалата навлязла в него, което и явно изключва и по-прецизна
проверка и изводи по този въпрос.
Независимо от горното
/съображенията по посочените три елемента от фактологията
– за два от които в които в съвкупността е налице определено противоречие, а
третия – установяващ се по различен от твърдяния в
обвинителният акт смисъл/, решението по тези въпроси от фактологията,
не са от характера да се отрази на изводите за недоказаност на процесното обвинение, тъй като то е свързано единствено
с несъобразяване на скоростта на движение с контретните
условия на видимост, така че Т. да бъде в състояние да намали и ако е
необходимо да спре превозното сердство пред всяко
предвидимо препятствие. В частност, конкретните
условия на видимост, който се вменяват като несъобразени от скоростта на
движение са единствено конкретната дължината на осветената зона – че с конкретната
стойност на скоростта, не би могъл да спре и предотврати произшествието. За
правен извод по спазване или неспазване на това задължение /представляващо твърдяното
за извършено нарушение по ЗДвП/ обсъжданите обстоятелства всъщност се явяват
несъществени. Или казано по друг начин – това дали св.М. е видял или не
придвижването на пострадалата от района извън платното към и върху платното,
това дали автобуса се е разминал със срещуположно движещо се МПС преди или след
самото ПТП, както и дали внезапно с оглед възприятията на шофьора към наближаване
на мястото на удара или от по-рано от същата гледна точка се е намирала пострадалата
на платонто в съответния участък, където е настъпил
удара, са обстоятелства, които не се отразяват /съответно са без значение/ на
изведеното съгласно обвинението неспазено задължение на водача –управление със
скорост, която обуславя „опасна зона на
спиране“, в рамките на дължината на осветената зона от фаровете на автобуса.
Преценявайки всички събрани по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че подс.Т. не е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението, в извършването на
което е обвинен от Окръжна прокуратура - гр.Русе, както и не е осъществил
въобще който и да е състав на престъпление по НК. Сображенията
на съда за това са следните:
С процесният
обвинителен акт, вменявайки на подс.Т. извършено
престъпление по чл.343,
ал.1, б “в”, във връзка с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, при попълване на този бланкетен състав със съдържание, били заявени като нарушени от подсъдимия всяко едно
от множеството съдържащи се разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.1 и изр.2 от ЗДвП
правила за движение по пътищата. Така
обвинителният акт, чрез частта си по чл.246, ар.2 от НПК (обстоятелствена), по идентичен начин и в заключителната
част, макар и последното да не се изисква, обусловил предмет на обвинение,
според което подсъдимия причинил по непредпазливост смъртта на М. П., тъй като
не избрал скорост на движение, съобразена с на практика, всяко едно от
обстоятелствата, визирани в чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП. Или извършен е
своеобразен препис на посочената разпоредба. Едновременно с това, от прочита
на обвинителният акт, в обстоятелствената му част (а всъщност със сигурност и доказателствата,
събрани по делото още към моментата на досъдебната
фаза, и в същият смисъл положението останало и в съдебната след проведеното
съдебно следствие), е видно,
че се навеждат обстоятелства (време, място и начин на извършване съобразно чл.246, ар.2 от НПК), свързани с твърдение за нарушаване на едно, единствено правило от мнотото изброени, а именно – навежда се твърдение
за несъобразване на скоростта с конкретните условия
на видимост. Това именно и и посочено в обвинителния акт (стр.4 от него съдържащ позоваване
на АТЕ и Компрлексната експертиза в тази им част). За останалите въведени с обвинителният акт останали
елементи на пътната обстановка, несъобразяването на скоростта с всяко от които е
предвидено от законодателя като отделно възможно нарушение по чл.20, ал.2,
изр.1 от ЗДвП, освен, че не се съдържат обстоятелства в самия обвинителен акт (не се навеждат такива факти срещу
подсъдимия), такива
обстоятелства не се и установяват въз основа на доказателствената
съвкупност. Или въвеждането им с обвинението се явява произволно, без доказателствена основа още към досъдебното производство, останали
такива и в съдебното следствие.
Конкретно :
-За атмосферните условия –
не са посочени факти в обвинението, не са събрани такива и по време на съдебното
следствие, от които би могло да се прави извода, че скоростта на движение на
автобуса се явявала несъобразена с тях. Установява се, че те били нормални,
обичайните за сезона и непредпоставящи движение със
скорост в дадени стойности, които да се явяват от значение за възможността на
водача да спре пред всяко предвидимо препятствие. Имало добра видимост, при
нощни условия, липсвала мъгла, дъжд или
друго явление, ограничаващо обичайната видимост при нощни условия, времето било
сухо. Липсват данни и за каквито и да е други фактори, влияещи на видимостта.
За релефа на местността – идентично, не са посочени
факти в обвинението, а не са и събрани такива и по време на съдебното
следствие, от които би могло да се прави извода, че скоростта на движение на
автобуса се явявала несъобразена с дадени особености на релефа. Установява се,
че пътя бил обичаен, с дълги прави или с постепенно, леко извиване /дълги
криви/ участъци, с описаните в експертизите характеристики, както и следващо от
гласните и писмените доказателства, които го обективирали
– Протоколи за огледи на местопроизшествие и показания на свидетели. Доколкото
се установява малък наклон в посока на движението /посочено в обстановката/,
това очевидно не било прието за значима характеристика, след като и въобще не
било предмет на изследване в досъдебното производство, а се установява при
приемане на АТЕ в съдебното следствие.
За състоянието на пътя и на правозното средство – идентично на последното, не са посочени факти в
обвинението, а не са и събрани такива и по време на съдебното следствие, от
които би могло да се прави извода, че скоростта на движение на автобуса се
явявала несъобразена с конкретни особености на състоянието на превозното
средство, както и състоянието на пътя. Установява се, че средството било в
нормално експлоатационно състояние /липсват данни за противното/, а пътя бил
прав участък, сух, с асфалтово покритие, със съответни ленти в посочените
участъци, липсвали повреди и неравности по платното. Или не са били налице
специфични характеристики на пътя, предпоставящи
движение със скорост в дадени стойности, които да се явяват от значение за възможността
на водача да спре пред всяко предвидимо препятствие. В различна насока липсват
данни и изводи и в АТЕ и Комплексната експертиза.
За Превозвания товар – обстоятелствата са идентични
на горепосоченото, като липсва доказателствена
информация за относимост на превозвания в случая
товар /пътници или друго с автобуса/, със специфика, предпоставяща
изискване за управление на средството с конкретна стойност на скоростта, с
оглед възможността му да спре пред всяко предвидимо препятствие. В различна
насока липсват данни и изводи и в АТЕ и Комплексната експертиза.
За характера и интензивността на
движението - обстоятелтвата са идентични на горепосоченото, като липсва доказателствена информация за конкретна особеност и условия
на пътната обстановка, които да са налагали управление на автобуса с конкретна
стойност на скоростта, така, че да се явява съобразена с тях, с оглед
възможността да спре пред дадено предвидимо препятствие. В различна насока
липсват данни и изводи и в АТЕ и Комплексната експертиза.
Или видно е, че посочените елементи
на пътната обстановка въобще не се явяват относими
към процесното произшествие (освен, че не са въведени като фактология спрямо подсъдимия с обвинителния акт, всъщност
се усановява чрез доказателствата, че тяхната конкретна
характеристика не би и могла да се приеме от значение за настъпването му), за да се приема, че
несъобразяването на скоростта с което и да е от тях или при каквато и да е вариантност с повече от едно от тях, влиза в противоречие с
изискванията за съобразеност на скоростта на движение
(избирането на скорост със
съответната стойност), съгласно
чл.20, ал.2 от ЗДвП. Това налага необходимостта (след като са наведени в предмета
на обвинението като съставляващи извършено от подсъдимия нарушение/нарушения,
обусловило непредпазливо причиняване смъртта на пострадалата при настъпилато ПТП), да се постанови оправдателна присъда и във връзка с тях,
а по непосредствено изложените по-долу съображения, и изцяло по обвинението.
Както
бе посочено, изводимо от обвинителния акт и от събраните по делото
доказателства, на които прокурора се позовал (на практика това са само
значимите по въпроса изводи на приетите по делото АТЕ и Комплексна автотехническа - съдебномедицинска експертиза) нарушението за което се твърди,
че осъществил подс.Т. при управление на процесния автобус, довело до причиняване на ПТП, при което
по непредпазливост причинил смъртта на М. П., е една от хипотезите на чл.20,
ал.2 от ЗДвП, а именно – че не избрал скорост на движение, която да е
съобразена с конкретните условия на видимост (в случая при движение в нощни
условия, при осветяване на пътя само от автомобилни фарове – стр.4 от обв. акт), за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Твърдяното
нарушение е конкретизирано с обвинението, като е посочено в акта, че
съобразената скорост на автобуса с включени къси светлини е била такава до 57,
9 км/ч. (не по-висока от 57, 9 км/ч.), при която скорост водача на автобуса е щял
да има техническата възможност да спре преди мястото на удара, а подс.Т. е управлявал автобуса със скорост от 60 км/ч.
непосредствено преди произшествието. С обвинението е въведено и това, че при
движение с включени къси светлини водачът на автобуса е имал възможност да
възприеме пострадалата от разстояние около 55 м. Също, че опасната зона за
спиране на установената скорост е 57, 9 метра. В продължение е посочено, че от стравняване на посочените разстояния следва изводът, че при
това положение подсъдимия не е имал възможност да спре преди мястото на удара.
Съответно, че за да е било възможно автобуса да спре в границите на осветената
зона – 55 метра, неговата скорост е трябвало да е не по-висока от 57, 9 км/ч.
Ясно
е, че така направените изводи изцяло са базирани на точно тези изводи в АТЕ, на
практика повторени в и Комплексната експертиза и конкретно същностния за
обвинението извод, за възможността произшествието да бъде предотвратено с
определена скорост (ако тя е до 57, 9 км/ч.), е достигнат чрез изчисляване при сравнение между дължината на
осветената зона и необходимата скорост, с която автобусът би могъл да спре в
този участък (осветения). Това е потвърдено от експерта Г.
по време на разпита в с.з. при приемане на АТЕ (л.57, стр.2 от прот. за с.з. на 06.11.2017год.), а което е по-важно –
категорично съдържанието на частта „Изследване и анализ“ на експертизата, както
и на последвалата Комплексна, по същите въпроси, и техните изводи, се установява
сигурно точно това, а именно:
След
като съгласно изследването и анализа, изведени в т.3.1. от Автотехническата
експертиза (л.101 – 103,
т.1 от ДП) е
определена скоростта на автобуса
непосредствено преди ПТП – 60 км/ч, и съгласно изследването и анализа,
изведени в т.3.2. от същата (л.103-106, т.1 от ДП) e изчислена „дължината на опасната зона на спиране“ като било прието,
че тя е около 57, 9 метра, експертите
са достигнали до извода, че от
сравняването на двете разстояния –
на опасната зона и разстоянието от около 55 метра (видимост напред и в дясно на къси светлини -
л.105, т.1 от ДП), следва, че
с установената скорост на движение - 60
км/ч водачът на автобуса не е имал възможност да спре преди мястото на удара.
Също уточняват, че за да е било възможно автобуса да спре в границите на
осветената зона – 55 метра, неговата скорост би трябвало да е не по-висока от изчислената
по съответна формула, следваща в заключението (л.106, т.1 от ДП, горен абзац). По идентичен начин този
същностен извод (възприет от
обвинението) се съдържа
и в последвалата Комплексна експертиза, приета по делото.
Или
катогерочно се изяснява, че извода за несъобразеност на скоростта на движение на автобуса
непосредствено преди произшествието (съответно неизбирането от водача Т. на скорост на движение, съобразена с
условията на видимост) е достигнат чрез изчисления за „опасната зона на спиране“, изчислена чрез
сравняването практически на два
компонента – скорост на движение на автобуса (прието е, че е била 60 км/ч) и скоростта,
с която би спрял преди мястото на удара,
(прието
е, че е до 57, 9 км/ч). Скоростта която експертите приемат, че би
се явила съобразена - до 57, 9 км/ч (че би следвало да е избраната от водача по смисъла на
чл.20, ал.2 от ЗДвП) е изчислена
чрез формула, в която съобразно посоченото дотук, основен компонент е дължината на осветената зона от десния фар на
автобуса – 55 метра (л.106, т.1 от ДП). Във всеки
случай, за да се достигне до тези изводи – че при тази приета по експертизата
величина на скорост на движение – 60 км/ч, светлините на автобуса (конкретно дясната) осветявала зона, по-къса от
опасната зона на спиране на автобуса, видно от експертизата в посочената й
част, а и изрично следващо от соченото в разпитите на експертите при приемането
й, са били ползвани два компонентна – скорост на движение на автобуса и дължина
на осветената зона от десния фар на автобуса.
Подхода
на експертите Д. и Г. в отговор на зададените въпроси в посочената част и на
двете експертизи е принципно правилен от научна гледна точка (предвид това, че в изчисленията във
връзка с опасната зона спиране винаги се състои минимално от елементите скорост
и разстояние, и изминало време за спиране), но стойностите на всеки от двата
компонента, ползвани в случая при изчисленията за достигане на посочените
изводи, ползвани и от прокурора и послужили за база на обвинението, не са
установени по нужният начин – несъмнено (поради което в тези им части, конкретизирани
по-горе АТЕ и Комплексната експертиза се явяват необосновани), от там и не са доказани по
делото по смисъла на чл.303, ал.2 от НПК, което и обуслаля
задължително постановяване на оправдателна присъда.
Съображенията на съда за тази преценка са следните:
Констатира се, че стойностите както
скоростта на движение на автобуса, непосредствено преди произшествието (а принципно и всяка от посочените
стойности на скоростта в експертизите), така и дължината на осветената зона на десния фар на
автобуса, били условно приети за
установени, а не обективно установени, по нужния в случая начин.
Относно Скоростта на движение: Скоростта на движение непосредствено преди произшествието (според експертизата 60км/ч), била приета за даденост
единствено въз основа на визуалното наблюдение на тохографския
лист (тахошайба), който се намирал в
регистриращото устройство на автобуса – тахограф – в
случая аналогов, съдържащ запис на движението на автобуса, включително и за
скоростта на движение в даден момент. Както и самият експерт сочи на конкретно
зададени въпроси в тази насока (л.56, стр.2, от съд. п/во), което и действително е нормативно уредено съгласно РЕГЛАМЕНТ (ЕС) №
165/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 4 февруари 2014 година относно
тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране
на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент
(ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт,
във връзка с чл.10 от НАРЕДБА № РД-16-1054 от 10.10.2008 г. за
одобряване на типа на тахографи и тахографски
карти и за изискванията, условията и реда за регистрация на лицата, които
извършват монтаж, проверка или ремонт на тахографи,
за процесния тахограф е предидена
възможността да има максимално допустимо отклонение (предвидена е нормативно допустима
грешка, както пояснява и самият експерт) от 3 км/ч повече или по-малко от действителната скорост (глава III, буква E - Максимално допустими отклонения (индикатори и регистриращи устройства),
т.1, б.“б“ скорост, от посочения Регламент). И това се отнася като изискване
при монтиране, а видно от същите правила, но тези за отклонения при работа –
в т.3, б.“б“за скоростта е предвидено отклонение 6 km/h повече
или по-малко от действителната скорост.
Както
става ясно от посочения Регламент и вътрешната уредба – посочената Наредба,
конкретните стойности на допустимото отклонение подлежи на установяване чрез
съответната метрологична проверка, каквато в случая на конкретното регистриращо
устройствво – тахографа,
намиращ се в автобуса, управляван от подс.Т. и в
който била поставена изследваната тахошайба, въобще не била извършена. Това в случая категорично,
императивно се налагало предвид възможните допустими отклонения в
отчитането на скоростта, и неизвършването му в случая се явява пропуск на
разследването, директно обяславящ изхода на делото по
същество, доколкото неизясняването по нужния, обективен начин на стойността на
който и да е компонент, послужил при
изчисленията със съответната си стойност, въз основа на които изчисления се
базира обвинението, обуславя неговата недоказаност. Ясно става, че визуално определяйки
от данните от графиката, изпълнена от съответния писец върху шайбата,
експертите приели, че скоростта на движение преди произшествите
била е 60 км/час, и приели
този стойност на скоростта за даденост очевидно условно (с условието, че точно това регистриращо
устройство е работело без възможното
и допустимото отклонение от действителната скорост с три км/час в повече или в
по-малко, отчитайки действителната скорост) и без това да се провери така ли
е, чрез нужната проверката на регистриращото устройство - налице ли е съотвествие между отчитаното и действителнта
скорост след като по техническа характеристика е предвидена допустимостта на
такова отклонение. Така действителната
скорост на практика не била установена (била приета за заденост произволно считаното, че
това техническо средство нямало допустимото от правилата отклонение). И тук следва да се посочи особено важното обстоютелстнво,
определящо императивност на изисването
в случая да е била извършената метрологична проверка за това, налице ли е, ако
да – в каква точна стойност, или не, отклонение в нормативно допустимите
граници при измерване на скоростта от това техническо следство.
Както става ясно от обвинението, базирано на експертните изводи, според
обвинението ако е управлявал автобуса само със 2,1 км/ч. по-ниска сколост от приетата за даденост със стойност 60 км/ч. (по който начин тя би била до
стойността от 57, 9 км/ч), подс.Т. е щял да избере, да съобрази скоростта
си на движение с пътните условия и конкретно с условията на видимост, при което
да има възможността да спре преди мястото на удара по пострадалата. Или
стойността, с която е прието съгласно изводите на двете експертизи, че е
превишена скоростта спрямо тази, при която не би настъпил удара, е в границите на допустимата грешка на тахографа. Следва, че хипотеза на установеност на
нормативно допустима грешка в отчитането от регистриращото устройство в повече
от тази разлика, обуславяща движение с несъобразена според експертизата скорост
– над 2,1 км/час, като допустимата е надвишаване с 3 км/ч (3 %), би довела до обратен на направения
в експертизата, възприет и от обвинението извод за съдържанието на твърдяното
нарушение от ЗДвП. Затова, неустановяването
по посочиния начин на действителната скорост на
движение, непосредствено преди удара, съчетано с очевидната невъзможност
този пропуск на разследването да се компенсира вече в съдебната фаза на процеса
(след като автобуса не е приложен
по делото, по начин гарантиращ запазване
състоянието на регистриращото му устройство, или не е приложено и запазено в
този смисъл самото регистриращо устройство, а и въобще след произшествието и
извършеният му външен оглед автобуса е върнат), изключва възможността
посочената по стойност скорост на движение непосредствено преди произшествието
да се приеме за обективна, действителна даденост, и от там, да се приемат за
обосновани изводите на експертизита, за които тя като
компонент имала решаващо значение, както бе посочено дотук. Всъщност това е
равносилно на пълно недоказване по необходимият с оглед спицификата
на процисният случай, и приетото от прокурора за съставомерно поведение, и както бе вече посочено, по
аргумент на противното – определя наличието на хипотезата на чл.303, ал.2 от НПК.
Относно Дължината на осветената зона: Идентично на последнопосоченото,
и този компонент се явява решаващ за достигнатия
извод за невъзможност на водача да спре в рамките на осветената зона и както бе
посочено, при движение на автобуса условно приетата и само по себе си недоказана
скорост на движение с величина 60 км/ч непосредствено преди произшествието. За
да достигнат до този извод, експертите сравнили
дължината на опасната зона и дължината на осветената зона, като приели,
че последната е 55 метра, позовавайки се единствено на нормативно установени
стандарти, които следва да се спазват при производството на такъв вид автобус
като процесния (както изрично това се сочи от
експерта Г. в с.з. при приеммане на АТЕ –протокол на
л.57 от съд. п/во). Въз основа на
въведените стандарти и известните въз основа на тях, характеристики на тези
осветителни източници, пояснени също от експрета в
определена степен при разпита му, на практика по идентичен начин и на
скоростта, експертите приели единствено условна стойност на дължината на
осветената она /55 метра/, а не и действителната, на това именно
превозно средство, към момента на произшествието. Както става ясно от установеното
при огледа на автобуса /обективирано в протокола,
вкл. и от изготвения албум/, предните фапрове, вкл. и
десния на автобуса, не били засегнати – не били претърпели повреди или
счупвания, предвид което с оглед изясняване реалната зона на осветеност,
следвало задължително освететилната му система да
бъде подложена на проверка чрез съответно измерване на стенд, или в условията
на пресъздаване на реалните пътни условия, по възможните процесуални способи,
така, че да се извърши реално измерване дължината на зоната на осветеност от
десния фар на процесния автобус. Идентично на
горепосоченото, това не било прието за необходимо от прокурора и сътоветно не било възложено на експертите, и довело на
практика до недоказаност /несъбиране и прилагане по делото на доказателства,
даващи обективна, реална инвформация по това
обстоятелство, явяващо се с основно значение за предмета на доказване, след
като обсъжданата стойност залегнала изрично в изчисленията, въз основа на които
първо по експертен път, а след това възпирето и от
прокурора с обвинението, обусловило твърдението за съставомерност,
следваща от неизбиране на скорост, съобразена именно с конкретните условия на
видимост, с буквално значение за която има именно дължината на зоната на осветеност
на десният фар на превозното средство по времето на настъпване на
произшествието.
На
следващо място, констатира се въз основа на установеното по фактите, че с
действията си на процесната дата, подс.Т.
не е осъществил и което и да е друго престъпление от предвидените в НК.
По
тези съображения, съдът е признал подс. Т. за невинен
в това, че на 15.11.2015г., на път I-5 Русе-София, в района на км 11+922, при
управление на моторно превозно средство – автобус „Темса
Сафир” с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по
пътищата:
Чл.20,
ал.2 изр.1 и изр.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението”, и по непредпазливост да е причинил
смъртта на М. И. П., ЕГН: **********,***, и го е оправдал на основание чл.304
от НПК, изцяло по повдигнатото му обвинение, квалифицирано с обвинителният акт
като престъпление по чл.343, ал.1, б “в”, във връзка с чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Извън
това, в отговор на наведените доводи от страна на защитата на подсъдимия, съдът
не констатира основание въз основа на съвкупността за приложение института на
чл.15 от НК, както се претендира, тъй като фактите не разкриват подобни
обстоятелства. На следващо място, съобразно също установеното по фактите, макар
и слабо очаквано в такъв ранен час, в тъмната част на денонощието както било в
случая, появата на което и да е лице, в която и да е част на денонощието на
платното за движение по път, отворен за обществено ползване, не се явява
непредвидимо препятствие, в каквато
насока също се навижда твърдение от защитника. В тази
насока би могло да се разсъждава при специфични обстоятелства (каквито в случая няма), например – ако процесното събитие е било настъпило на магистрала, предвид
изискването и съзнаването му от водачите на ППС, че същата следва да е предпазена
от подобни ситуации, чрез оградни съоръжения, с цел
да препятстват възможността за навлизане на платното за движение на хора и
животни.
Следва
вещите на М. П., приложени като веществени доказателства по делото: 1 бр.
найлонов, бял на цвят чувал, завързан с бял на цвят бинт и залепен на него
надпис: „М. И. П., ЕГН: ********** – ПТП 15.XI.15г.“, с намиращите се в него :
1 бр. прозрачна ръкавица, с поставени в нея 4 бр. запалки и 1 бр. кутия цигари
марка „Eva”; 1 бр. елек с черни плетени ивици и
сиво-бяла пухена материя; 1чифт сини на цвят дънки, 1
чифт черни чорапи, 1 чифт бели късо чорапи, 1 бр. лилави бикини; 1 бр. бяло, шушлеково яке и 1 бр. лява дамска обувка, бяла на цвят, да
бъдат върнати на наследниците й.
Предвид разпоредбата на чл.189, ал.4 от НПК разноските
за производството остават за сметка
на Държавата.
Мотивиран
така, съдът се произнесе с присъдата си.
Окръжен
съдия: