№ 73
гр. Н., 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Радева
при участието на секретаря Галина Ал. Иванова
като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело №
20213620101430 по описа за 2021 година
Делото е образувано по иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД,във вр.с чл.19 ал.4 от ЗПК
и чл.143 ал.1 от ЗЗП, с цена 2742,48лв., предявен от С. Х. М.,с настоящ адрес:гр.Н., обл. Ш.,
ул.***, чрез пълномощника й адв.М.В. М.- *АК против "Файненшънъл България" ЕООД,
със седалище и адрес на управление:гр. София, ж.к. „Люлин“ №7, бул."Джавахарлал Неру
"№28, ет.2, ап.40-46, представлявано от П.Б.Д..
Ищцата заявява, че е страна по договор за паричен заем №*** от *** г., сключен с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД. По договора получила в заем 3 000 лв., които се задължила да върне
на 26 вноски, общо 3575,52 лева. Във връзка с този договор сключила договор за
предоставяне на поръчителство с ответното дружество. Задължила се да заплати 2 742,48
лева, на вноски, всяка по 105,48 лева. Така общото й задължение по заема нараснало до 6318
лева. Счита сключения договор за поръчителство за нищожен, поради следните
съображения: Намира за накърнен принципа на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1 от
ЗЗД. Със сключването на договора за поръчителство се стигнало до значителна
нееквивалентност на престациите и злепоставяне на интересите й, с цел да се увеличи
печалбата на кредитора„Изи Асет Мениджмънт“ АД. Бил нарушен и принципа на
съразмерността, защото при заем от 3000 лв. следвало да заплати 2742,48 лева за
поръчителство по този заем. Последната сума не била включена при изчисляване на ГПР и
ищцата била въведена в заблуждение относно стойността на разходите по кредита. Освен
това от справка в ТР станало ясно, едноличен собственик на капитала на ответното
дружество е заемодателя.Следователно печалбата на ответното дружество от търговската
му дейност се разпределяла в негова полза. Със сключването на договора за поръчителство
безспорно се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. С договора за
1
поръчителство не се целяло реално обезпечение на заема, а допълнително оскъпяване на
договора за заем и допълнително възнаграждение за заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“
АД, уговорено по друго правоотношение. С тези и други подробно изложени аргументи
ищцата моли съдът да прогласи нищожността на договора за поръчителство, сключен с
ответното дружество на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД /поради нарушаване на добрите
нрави/,неспазване на чл.19 ал.4 от ЗПК /нарушено изискване ГПР да не бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута,определена с ПМС №426/2014г.,като по този начин се калкулирала допълнителна
печалба към договорената възнаградителна лихва/и неравноправен по смисъла на чл.143
ал.1 от ЗЗП./бил неразбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора/.
Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
В законовия срок е постъпил писмен отговор от ответника „Файненшъл
България“ЕООД,представлявано от П.Д., чрез пълномощника му *** М.К..
Оспорва изцяло предявения иск.Сочи,че ответното дружество е вписано като финансова
институция в Регистъра на БНБ с основен предмет на дейност предоставяне на гаранционни
сделки. Ищцата, имайки интерес да изпълни точно задълженията си по договора за заем,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и да избегне неблагоприятните последици от
неизпълнението, потърсила услугите на ищцовото дружество да поръчителства. Договорът
между тях бил сключен съгласно принципа за свободно договаряне. Преценката за
нищожност поради нарушаването на добрите нрави следвало да се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора. Отделно от това престациите не били
нееквивалентни. Ответното дружество се задължило да отговаря солидарно за задължението
на заемателя, включително и разноските по събиране на вземането. Ищцата получила
сигурност, срещу неголяма сума, че ако не изпълни в срок задължението си по договора за
заем, поръчителят ще изпълни вместо нея. Ответното дружество сключвало гаранционни
сделки по занятие и не можело да си позволи да сключва безвъзмездни сделки. Изтъкнатите
противоречия на договора с чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП и неспазване на чл.11,ал.1, т.9 и 10 от
ЗПК били голословни. Тези норми били неотносими към процесния договор,защото той не
се регулирал от ЗПК, а от ТЗ. Ответникът моли искът да бъде отхвърлен и да му се присъдят
разноски.
В съдебно заседание ищцата не се явява, не изпраща представител. Представено е
писмено становище от процесуалния й представител.
Ответникът не се явява и не изпраща представител.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят за наличието на договорни отношения между тях по конкретния
договор за паричен заем №***/ *** г., сключен между„Изи Асет Мениджмънт“
АД/заемодател/ и С. Х. М. /заемател/,по силата на който,заемодателят е предоставил на
2
заемателя сумата в размер на 3000.00лв.,който се е задължил да му я върне на 26
вноски,всяка от които в размер на 137.52лв., конкретизирани по падеж.
Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема -35%.
Съгласно чл.4 от договора,заемателят се е задължил в срок до три дни,считано от датата на
сключването на същия,да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:1/Две
физически лица-поръчители,които да отговарят на конкретни изискавния, 2/банкова
гаранция с бенефециер.-заемодателя,със срок на валидност-30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по договора или 3/одобрено от заемодателя дружество-
поръчител,което предоставя гаранционни сделки.
По силата на договор за предоставяне на поръчителство №***/***г.,сключен между
„Файненшъл България“ЕООД/поръчител/ и С. Х. М. /потребител/,потребителят е възложил,а
поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмът
„АД,по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред „Изи Асет Мениджмънт“
АД за изпълнението на всички задължения на потребителя ,възникнали съгласно договора за
паричен заем,както и за всички последици от неизпълнението на задължението по договора
за паричен заем,както следва:задължение за връщане на паричната сума в размер на
3000.00лв.,задължение за плащане на възнаградителна лихва,задължение за плащане на
законна лихва за забава в случай на забава на плащането ,разходи за събиране на
вземането,съдебни разноски,адвокатски хонорари.
Съгласно чл.2 от договора,същият влиза в сила,в случай,че потребителят не изпълни
задължението си в указания срок да предостави обезпечение –поръчителство от две
физически лица или банкова гаранция.
Потребителят се е задължил,за поемане на задължението да дължи възнаграждение на
поръчителя в размер на 2 742.48лв.,платимо разсрочено на вноски,всяка от които в размер
на 105.48лв.Вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по
Договора за заем ,сключен с „Изи Асет Мениджмънт“.
При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:
Ищецът претендира нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство
№***,сключен между С. Х. М. и „Файненшъл България“ЕООД ,на основание чл.26 ал.1 пр.3
от ЗЗД /поради нарушаване на добрите нрави/,неспазване на чл.19 ал.4 от ЗПК /нарушено
изискване ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута,определена с ПМС №426/2014г.,като по този начин се
калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва/и
неравноправен по смисъла на чл.143 ал.1 от ЗЗП./бил неразбираем и не позволявал на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора/.
Съдът намира искът за основателен и доказан ,поради следните съображения:
Договор за предоставяне на поръчителство №***,сключен между С. Х. М. и „Файненшъл
България“ЕООД представлява търговска сделка,доколкото едната от страните по нея
/поръчителят/ извършва тази дейност/предоставяне на гаранционни сделки / по занятие и по
3
силата на този договор,ответникът се е задължил да отговаря солидарно с цялото си
имущество за задълженията на заемателя,срещу възнаграждение в съответния
размер,договорен помежду им.Извършената услуга е възмездна,като търговската дейност се
извършва,за да се получи очакваната търговска печалба.
В конкретния случай,съдът намира,че процесният договор за поръчителство е
нищожен,поради накърняване на добрите нрави-това са такива морални норми,на които
законът е придал такова правно значение,че последицата от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на закона.
Една от тези норми е справедливостта,която изисква да се защитава и закриля всеки
признат от закона интерес.
Видно от съдържанието на договора за поръчителство е,че уговореното
възнаграждение,дължимо от потребителя С.М. ,не постъпва в патримониума на поръчителя
„Файненшъл България“ЕООД ,а е уговорено като част от погасителната вноска ,която
кредитополучателят следва да заплати на заемателя „Изи Асет Мениджмънт „АД.
Съгласно чл.138 от ЗЗД ,договорът за поръчителство следва да бъде сключен между
кредитора и поръчителя,тъй като в полза на кредитора се поражда право да претендира
вземането си от още едно лице,поело задължение заедно с главния длъжник,,а не между
поръчителя и главния длъжник,какъвто е процесния случай.
Нещо повече,видно от извършена служебна справка в Търговския регистър е ,че
едноличен собственик на капитала на поръчителя „Файненшъл България“ЕООД е
заемодателя по договора за заем „Изи Асет Мениджмънт“.
По този начин,печалбата на „Файненшъл България“ЕООД за извършената от него
търговска дейност като поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик на
капитала - „Изи Асет Мениджмънт „АД.
Така икономически по-слабата страна /потребителят/ се е задължил да заплати на
поръчителя възнаграждение ,което се дължи от момента на сключване на договора за
заем,без значение дали е изправна страна по същия.
Ето защо,съдът счита,че уговореното в Договора за поръчителство,конкретно в чл.3 ал.1 от
същия,задължение ,за заплащане на възнаграждение от страна на потребителя в полза на
поръчителя,в уговорения размер,падежи и начини,не поражда права и задължения за
страните,като договорът следва да се прогласи за нищожен,поради накърняване на добрите
нрави.Чрез сключването на този договор се цели заобикаляне на нормата на чл.19 ал.4 от
ЗПК,доколкото в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение,което впоследствие
ще бъде изплатено като печалба на „Изи Асет Мениджмънт“. Цели се едно оскъпяване на
договора за заем,допълнително възнаграждение за заемодателя,което е уговорено по друго
правоотношение,с цел да се избегне рестриктивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК. / ГПР
да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута,определена с ПМС №426/2014г./.
4
Аргумент за това,че договорът за поръчителство е нищожен поради накърняване на
добрите нрави е и фактът,че сумата,която се претендира по него в размер на 2 742.48лв.не е
включена в ГПР ,посочен в договора за заем -41.71%,като при включване на възнаграждение
от договора за поръчителство,действителният ГПР би бил различен от този размер.По този
начин,потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите,които
следва да направи по обслужване на заема.Реално по този начин се калкулира допълнителна
печалба към договорената възнаградителна лихва./по договора за заем/.
Договорът за поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави и затова,че
сумата,уговорена като възнаграждение по него е в размер на повече от половината от сумата
по отпуснатия заем /по –точно възлиза на 91,4%/и по този начин е нарушен принципа на
добросъвестност и справедливост и са накърнени добрите нрави.
Предвид гореизложеното,съдът намира,че предявеният иск за прогласяване нищожността
на процесния договор за предоставяне на поръчителство ,на основание чл.26 ,ал.1 предл.3 от
ЗЗД е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото и по арг.на чл.78 ал.1 от ГПК, съдът намира, че ответното
дружество следва да заплати на ищцата направените от нея разноски, в размер на 110.00лв.
– заплатена държавна такса. На пълномощника на ищцата следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител – адв. М.М. от *АК е предоставил
безплатна за ищцата правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА- адвокатска помощ на
материално затруднено лице. В този случай дължимото адвокатско възнаграждение следва
да бъде заплатено на адвоката. Същото е в размер на 422.00 лв. и е в рамките на
минималните размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като следва да се заплати от ответната страна./по арг.на чл.7 ал.2 т.2 /
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД и чл. 143, ал.2, т.19 и т.20 от ЗЗП,
нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство №***/***г.,сключен между
„Файненшъл България“ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление:ж.к.“Люлин 7“,бул.“Джавахарлал Неру“№28 ет.2 ап.40,чрез „Изи Асет
Мениджмънт“АДгр.София /поръчител/ /поръчител/ и С. Х. М. с ЕГН:********** с настоящ
адрес:гр.Н., обл.Ш., ул.*** /потребител/.
ОСЪЖДА ответника „Файненшъл България“ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и
адрес на управление:ж.к.“Люлин 7“,бул.“Джавахарлал Неру“№28 ет.2 ап.40-
46,представлявано от управителя П.Б.Д. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца С. Х. М. с
ЕГН:********** с настоящ адрес:гр.Н., обл.Ш., ул.***, направените по делото разноски в
размер на 110.00лв. /сто и десет лева/ - заплатена държавна такса по делото.
ОСЪЖДА ответника „Файненшъл България“ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и
5
адрес на управление:ж.к.“Люлин 7“,бул.“Джавахарлал Неру“№28 ет.2 ап.40-
46,представлявано от управителя П.Б.Д. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.В. М. от *АК,
съд.адрес: гр. П., бул.***, адвокатско възнаграждение в размер на 422.00лв. /четиристотин
двадесет и два лева/, за процесуално представителство по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –гр.Ш. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6