Решение по дело №530/2017 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 564
Дата: 31 декември 2019 г. (в сила от 9 юли 2020 г.)
Съдия: Милена Стоянова Маркова-Георгиева
Дело: 20177100700530
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 септември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                                                                                  Р  Е  Ш  Е  Н И Е  

                                                                                                                       №564

                                                                                                                 гр.Добрич, 31.12.2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

   Добричкият административен съд,в публично съдебно заседание на четвърти декември ,през две хиляди и деветнадесета година Втори състав:

 

                                                                                                                                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИЛЕНА МАРКОВА -  ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, разгледа докладваното от  съдия Г. адм. дело № 530/2017 по описа на съда и за да се произнесе,  взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл. 292 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

           Образувано по искова молба  от Х.Б.М. с ЕГН ********** и З.Б.М. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Ю.О., срещу ДНСК гр.София .

            В исковата молба е изложено,че въз основа на влязла в сила Заповед № РД-14-298/12.07.2007г. на Зам. началника на ДНСК е възложено принудително изпълнение на същата заповед.Ищците настояват, че заповедта не подлежи на принудително изпълнение,поради изтекла погасителна давност. Искат от съда да признае за установено по отношение на ответника,че масивна жилищна сграда в поземлен имот № 433, кв.83 по плана на гр. Балчик, с административен адрес ул. "хххххххх" не подлежи на принудително премахване.Първоначално исковата молба се поддържа от адв.О..В хода на процеса, на 12.08. 2019г., адв.О. оттегля дадените й пълномощия, за което ищците са уведомени от съда. В процеса продължава да участва  лично ищцата З.М., която допълва,че за нея, сестра й и техният баща това е единствено жилище.

           Ответникът-Зам.началникът на ДНСК-София, чрез юрисконсулт З.Г., оспорва исковата молба в  писмено становище и в хода по същество в съдебното заседание. Излага доводи, че Заповед за премахване № РД - 14- 298 от 12.07.2007 г. на Зам. Началник на ДНСК София е влязла в законна сила и като такава е станала годно изпълнително основание по смисъла на чл.268,т.1 от АПК. Твърди, че до извършителя на незаконния обект са изпратени покани за доброволно изпълнение - 2 броя и те са получени. Незаконният строеж не е премахнат доброволно и поради това от административния орган са предприети действия за принудително изпълнение на заповедта. Излагат се подробни съображения, защо давността не е изтекла. Релевират се доводи и в насока, че по делото не са представени доказателства, че жилището, предмет на спора е единствено жилище на ищците.

          Съдът,като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства установи следното:

          С влязла в сила на 25.09.2007 г. заповед № РД-14-298/12.07.2007 г. е разпоредено премахване на незаконен строеж, извършен от К.С.С.. На 09.09.2009г. до К.С.С. е изпратена покана за доброволно изпълнение на заповедта,която е получена лично от нея на 10.09.2009г. От датата на получаване на тази покана е  започнал да тече нов 5-годишен давностен срок, който е изтекъл на 10.09.2014 г.Последващите действия на административния орган по принудителното изпълнение са след тази дата- поканата за доброволно изпълнение до К.С.С. от 08.12.2014г.  Административният орган е проявил бездействие, от което не може да черпи права. Следователно, правото на принудително изпълнение на влязлата в сила Заповед № РД-14-182/12.04.2007 г. на Заместник началникът на ДНСК- гр. София  е погасено, поради изтекъл 5-годишен давностен срок.

           От удостоверение за наследници №500/14.09.2017г. се установява, че извършителката на строежа К.С.С. е починала на 05.01. 2015 г. и е оставила наследници, дъщерите си Х.Б.М. и З.Б.М..Към момента на смъртта й строежът не е премахнат и административният орган е насочил действията си за изпълнение на заповедта към наследничките на Сюлейманова, като им е изпратил покани за доброволно изпълнение на 08.12.2015г. и на 09.12.2015г. Към този момент обаче, погасителната давност за изпълнение на заповедта е била изтекла,предвид което както изпращането на поканите на наследничките,така и следващите действия на администрацията са без значение за обстоятелството, че изпълнението е погасено по давност т.е. правото на органа  принудително да изпълни заповедта се е погасило.

           Давността като институт на правото може да се претендира чрез възражение по чл.282,ал.1,т.9 от АПК или чрез отрицателен установителен иск по чл.292 от АПК,като в процесния случай е налице искова молба за отрицателен установителен иск целта на който е, да се установи спрямо органа по изпълнението, че задължението, предмет на изпълнителното производство, е погасено поради изтичане на предвидения 5 годишен давностен срок от влизане в сила на изпълнителното основание.Следва да се отбележи,че давността е институт на материалното право, поради което същата не е уредена от АПК, който урежда единствено началото на изпълнителния процес, който започва с покана за доброволно изпълнение в 14-дневен срок от получаването ѝ, като урежда и съдържанието тази покана. Предвид липсата на уредба на давността в АПК, са приложими разпоредбите на чл.115 и сл.от Закона за задълженията и договорите.Съгласно чл.116,б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, като по силата на чл.117, ал.1 от същия закон, от прекъсването на давността започва да тече нов петгодишен срок.

           Безспорно по делото се установи, че първото действие по изпълнението е на 09.09.2009г.,когато до К.С.С. е изпратена покана за доброволно изпълнение на заповедта, получена лично от нея на 10.09.2009г. От тази дата именно започва да тече новият 5-годишен срок ,съгласно чл.117,ал.1 от ЗЗД, който е изтекъл на 10.09.2014 год.

           Предвид изложеното, както и на основание чл.292 от АПК,АдмС-Добрич, Втори състав

 

 

 

                                  РЕШИ:

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по предявените активно субективно съединени искове  от Х.Б.М. с ЕГН ********** и З.Б.М. с ЕГН ********** ***, с правно основание чл.292 от АПК, спрямо Началника на ДНСК, че влязлата в законна сила Заповед № РД-14-298/12.07.2007г. на Зам. началника на ДНСК не подлежи на принудително изпълнение поради изтичане на погасителната давност за изпълнението й. 

           Решението  подлежи на обжалване чрез АдмС-Добрич пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

          Решението да се съобщи на страните, чрез изпращане на препис от същото.

 

 

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: