Р Е Ш Е Н И Е
№ 39
гр. Габрово, 14.03.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Гишина адм.
дело № 28 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Съдът е сезиран с жалба от на Г.Н.Р. *** против Решение № 3 от 18.01.2019 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово, с което е потвърдено Разпореждане № ********** от 06.12.2018 година на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Габрово.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като жалбоподателката счита, че увеличен размер на пенсията и добавката за чужда помощ следва да ѝ бъдат изплатени със задна дата – от 12.11.2014 година, посочена от ТЕЛК като дата на инвалидизиране, предвид повишения процент трайно намалена работоспособност, определен при преосвидетелстването. Прави се искане оспореното решение да се обяви за незаконно.
В открито съдебно заседание жалбоподателката не се явява и
не се представлява.
Ответната страна не се явява и не се представлява в открито
съдебно заседание, не се заявява становище по оспорването.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 118 от КСО, надлежно указан и от административния орган в оспорения акт.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С Разпореждане № 1474 от 22.06.1992 година на Ръководител „ПО“ в РУСО – Габрово /л. 22/ на жалбоподателката Г.Р. е отпусната лична пенсия за изслужено време и старост, считано от 01.06.1992 година, пожизнено, размерът на която е бил изменян по искания на лицето и осъвременяван съобразно действащото законодателство.
С Разпореждане № ********** от 25.01.2002 година на Ръководител „ПО“ в РУСО – Габрово /л. 55/ на Р. е отпусната добавка по чл. 84 от КСО от лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на починал съпруг, считано от 01.11.2001 година, изменена с Разпореждане № ********** от 30.01.2004 година /л. 61/ - от лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
С Разпореждане № ********** от 12.10.2015 година на Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Габрово /л. 83/ на жалбоподателката е отпусната лична социална пенсия за инвалидност, считано от 14.11.2014 година, пожизнено, изплащана в размер на 25% от определената сума. Пенсията е отпусната по повод Експертно решение № 2669 от 03.09.2015 година на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „*******“ АД – гр. Габрово /л. 81-82/, с което на жалбоподателката е определена 84 % трайно намалена работоспособност поради общо заболяване, пожизнено, с дата на инвалидизиране – 12.11.2014 година.
Видно от Експертно решение № 3472 от 08.11.2018 година на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „*******“ АД – гр. Габрово /л. 95-96/, жалбоподателката Г.Р. е била преосвидетелствана, като е определена 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ, пожизнено, с дата на инвалидизиране – 12.11.2014 година. ЕР на ТЕЛК е било разгледано от медицинската комисия при ТП на НОИ – Габрово, която с Решение № 3532 от 04.12.2018 година /л.93-94/ е потвърдила оценката на трайно намалената работоспособност, датата и срокът на инвалидизиране, както и чуждата помощ.
С Разпореждане № ********** от 06.12.2018 година на Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Габрово /л. 97-98/ пожизнено на основание § 22т от ПЗР на КСО и чл. 30, ал. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, считано от 08.11.2018 година отпуснатата на Р. лична социална пенсия за инвалидност е определена в същия размер, а на основание чл. 103 от КСО, считано от 08.11.2018 година пожизнено е отпусната добавка за чужда помощ в размер на 94.19 лева.
Недоволна от разпореждането, жалбоподателката Г.Р. го
обжалва пред Директора на ТП на НОИ – гр. Габрово в срока по чл. 117, ал. 2,
предл. 1 от КСО /жалба на л. 105/ с доводи, идентични на наведените в жалбата
до съда.
Директорът на ТП на НОИ – Габрово е постановил Решение № 3
от 18.01.2019 година /л. 106-107/, с което е отхвърлил жалбата на Г.Р..
Решението е връчено на жалбоподателката на 23.01.2019
година, видно от копие на известие за доставяне /л. 108/ и по предприето в срок
оспорване на решението е образувано настоящото съдебно производство.
Изложеното обуславя извода относно спорните моменти в
производството в административната и в съдебната му фаза, а именно началната
дата, от която следва да бъде отпусната добавката за чужда помощ, и следва ли
да бъде увеличен размерът на отпуснатите на жалбоподателката пенсии предвид
определения по-висок процент трайно намалена работоспособност.
От фактическа страна липсва спор между страните, че с Експертно решение
№ 2669 от 03.09.2015 година на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „*******“ АД –
гр. Габрово /л. 81-82/ на жалбоподателката е определена 84 % трайно намалена
работоспособност поради общо заболяване, пожизнено, с дата на инвалидизиране –
12.11.2014 година, което е дало основание пенсионният орган да отпусне на Р. лична
социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО, считано от 14.11.2014 година,
пожизнено, изплащана в размер на 25% от определената сума съгласно действащата
към момента на отпускането ѝ редакция на чл. 101, ал 3а, изр. 2 от КСО /ДВ,
бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г./. Р. е преосвидетелствана по нейно
искане, допустимо предвид чл. 69, ал. 7 от Наредбата за медицинската експертиза
/НМЕ/, като е издадено Експертно решение №
3472 от 08.11.2018 година на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „*******“ АД – гр.
Габрово, с което на Р. е била определена 100 % трайно намалена работоспособност,
като за първи път ТЕЛК е констатирала необходимост от чужда помощ. Съгласно чл.
68, ал. 1 от НМЕ при степен на трайно намалена работоспособност /степен на
увреждане/ над 90 на сто ТЕЛК и НЕЛК се произнасят и по потребността от чужда
помощ. Промяна на датата на инвалидизиране липсва и тя отново е посочена като 12.11.2014
година.
Правото да се получава уредената в чл. 103 от КСО добавка
за чужда помощ възниква от датата, на която компетентният орган е констатирал
по надлежния ред необходимостта от чужда помощ. В конкретния случай на
основание чл. 68, ал. 1 от НМЕ ТЕЛК в своето решение от 08.11.2018 година,
определяйки 100 % трайно намалена работоспособност, е дала заключение за
необходимост от чужда помощ, т.е. за жалбоподателката право на добавка за чужда
помощ е възникнало именно от 08.11.2018 година, от която дата пенсионният орган
законосъобразно я е отпуснал с процесното Разпореждане
№ ********** от 06.12.2018 година на Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Габрово. Няма
законно основание добавката за чужда помощ да бъде отпусната от 12.11.2014
година – датата на инвалидизирането, каквато е претенцията на жалбоподателката.
По отношение на необходимостта от чужда помощ ТЕЛК не посочва дата, преди
датата на постановяване на своето решение, поради което следва да се приеме, че
медицинската комисия определя датата 08.11.2018 година, на която е издадено
Експертно решение № 3472 от 08.11.2018 година, с което
на жалбоподателката е определена 100 % трайно намалена работоспособност, при
предходно определена такава под 90 % /в случая 84 %/ като начална дата, от
която лицето придобива право на чужда помощ, като добавката за чужда помощ
следва да се отпусне от същата дата на основание приложимата към конкретния
случай редакция на разпоредбата на чл. 94, ал. 1, изр. 1 от КСО /ДВ, бр. 99 от
2017 г., в сила от 1.01.2018 г./, съгласно която пенсиите и добавките към тях
се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите
документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата.
Относно размера на получаваната от Г.Р. лична социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО, отпусната
пожизнено, считано от 14.11.2014 година, пенсионният орган се е позовал на разпоредбата
на § 22т от ПЗР на КСО, според която социалните
пенсии за инвалидност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2014 година и
изплащани на основание заличеното изречение второ на чл. 101, ал. 3а,
продължават да се получават в определения им към тази дата размер до изтичане
на срока, за който са отпуснати. В случая началната дата на отпускане на
социалната пенсия за инвалидност е преди 31.12.2014 година, пенсията е
изплащана в размер на 25 % от определената сума съгласно действащата към
момента на отпускането ѝ редакция на чл. 101, ал 3а, изр. 2 от КСО,
отпусната е пожизнено, поради което на основание посочената разпоредба
продължава да се изплаща в определения към датата на отпускането ѝ размер
и липсва законово основание за промяна на последния.
Липсва законово основание и за увеличаване размера на
отпуснатата с Разпореждане № 1474 от 22.06.1992 година на Ръководител „ПО“ в
РУСО – Габрово лична пенсия за изслужено време и старост, тъй като фактът на
определяне на по-висок процент трайно намалена работоспособност при
преосвидетелстването на 08.11.2018 година е ирелевантен за определяне и/или
изменение размера на посочената пенсия.
По изложените съображения съдът намира, че Решение № 3 от 18.01.2019 година на Директора на ТП на НОИ –
Габрово и потвърденото с него Разпореждане № ********** от 06.12.2018 година на
Ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Габрово са издадени от компетентни органи
предвид разпоредбите на чл. 98, ал. 1 /за разпореждането/ и чл. 117 от КСО /за
решението/, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените
правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на
закона, което обуславя извода за законосъобразност на актовете и съответно
неоснователност на оспорването.
При този изход на спора съдът не дължи произнасяне относно
разноските поради липса на искане от ответната страна за присъждането им.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от
Административно-процесуалния кодекс, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Н.Р. *** против Решение № 3 от 18.01.2019
година на Директора на ТП на НОИ – Габрово, с което е потвърдено Разпореждане №
********** от 06.12.2018 година на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Габрово.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: