РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Враца , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен И. Шумков
при участието на секретаря Нина К. Георгиева
като разгледа докладваното от Пламен И. Шумков Гражданско дело №
20201420102215 по описа за 2020 година
Предявени са за разглеждане два частични кумулативно съединени иска за
причинени неимуществени вреди с правно основание по чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл.
52 ЗЗД.
Ищците А.И.Н. и Д. А. И. твърдят, че на 13.02.2020 г. в 09:00 часа, в работно
време, в производствено хале на ул. „Илинден” № 16, гр. Враца, Н.А.И.,
ЕГН:***********, явяващ се техен син, започнал да изпълнява служебните си
задължения при ответника „Метал Строй 81“ ЕООД - почистване на водосточните
тръби и демонтаж на същите. Впоследствие се запалила ел. инсталацията на автовишка
“MERSEDES SPRINTER 411 CDI” с рег. № ********, което блокирало кошницата,
където се намирал Н.А.И. и огънят върху покрива на автомобила започнал да се
разраства. Опитвайки се да спаси живота си, 28-годишният мъж паднал от височина
около 7 метра и получил несъвместими с живота телесни увреждания. Починалият
Н.А.И., към момента на настъпване на процесната злополука е бил в трудово
правоотношение с ответната страна. Твърдят, че в резултат на работната си дейност и в
пряко причинно-следствена връзка с трудовата злополука наследодателят на ищците
получил съчетана травма: мозъчно-черепна и гръдна, довела до неговия летален изход
(съобщение за смърт № 13/14.02.2020 г.). Сочат, че по силата на сключения между
„МЕТАЛ СТРОЙ 81” ЕООД, ЕИК:********* и Н.А.И., ЕГН *********** трудов
договор № **** от 10.02.2020 г., синът им бил назначен на длъжността „монтажник,
метални конструкции” и било учредено валидно трудово правоотношение по Кодекса
на труда, в резултат на което ответното дружество се явява работодател на починалия
по смисъла на трудовото законодателство. Считат, че в случая е налице настъпилата
смърт вследствие на трудова злополука. На следващо място, считат, че са налице
основанията на чл. 200, ал. 1 във връзка с чл. 127, ал.1 т. 3 от Кодекса на труда КТ/ за
ангажиране имуществена отговорност на работодателя при смърт на работник, спрямо
наследниците на починалия, за претърпените от последните неимуществени вреди.
1
Сочат, че в хода на проведеното разследване от ТП на НОИ - гр. Враца безспорно
се установило, че представителите на „МЕТАЛ СТРОЙ 81" ЕООД са нарушили: чл.281,
ал. 2 и ал.3 от Кодекса па труда; чл.4, ал.1, т.З и чл.16, ал.1, т.7 от Закон за
здравословни и безопасни условия на труд (ДВ. 6р. 124/1997 г. и поел. изм. в ДВ бр.97
от 5 декември 2017 г.); чл.55, т.1, т,2, т.З, т.6, т.7, т.13, т.15 и чл. 100, ал.2 от Наредба за
безопасната експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения (обн. ДВ.
бр.73/17.09.2010 г. и поел. изм. в ДВ. бр.60/2018 г.); чл. 166, ал. 2 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване (ДВ бр. 88/1999 г., поел. изм. в ДВ
бр.95/2016 г.); чл.2 от Наредба № 7 за условията и реда за придобиване на
правоспособност по заваряване (обн. ДВ 6р.37/2006 г., изм. ДВ бр.9/2009 г.) и чл.485,
ал.2 от Правилник по безопасността на труда при заваряване и рязане на метали (Д-08-
002) (ДВ, бр. 58 от 24 юли 1973 г.); чл. 3 от Наредба № 1 от 4 март 2002 г. за условията
и реда за придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии
по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки (обн. ДВ
бр.28/19.03.2002 г. и поел. изм. в ДВ бр. 45/2016 г.); чл. 11, aл. 1, т. 1 от Наредба № 5 за
реда, начина и периодичността на извършване на оценката на риска (ДВ, 6р.47/1999 г.);
чл.11, ал.5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ) (ДВ, бр102/09 г.).
По отношение на претенциите за неимуществени вреди поддържат, че загубата на
28-годишния им син е причинила силна болка и страдание за тях. Преживяват
изключително тежко загубата на своя син. Осъзнават и страдат от факта, че са завинаги
лишени от пълноценните и щастливи отношения, които са имали с починалия преди
настъпването на процесния инцидент, както и от моралната и бащинска опора, която
пострадалото лице им е давало, а също така и, че болките и страданията от загубата на
толкова близък за тях човек, ще търпят винаги. Твърди се в исковата молба, че към
настоящия момент ищците страдат от посттравматичен стрес, изразяващ се в
нарушение на съня, често главоболие и тревожност. Преди настъпилото събитие,
ищците били изключително жизнени и контактни, радвали са се на спокоен живот и
постоянни срещи с близки и приятели. В момента сочат, че са затворени и отчуждени,
избягват срещи с други лица и така обичайните за един пълноценен живот срещи с
приятели и стремеж към положителни емоционални преживявания.
Поради изложените съображения считат, че обезщетението, което се дължи от
„МЕТАЛ СТРОЙ 81“ ЕООД за компенсиране на неимуществените вреди, изразяващи
се в болки и страдания, които ищците са претърпели, търпят и ще продължават да
търпят, са в размери на по 200 000,00 (двеста хиляди) лева за всекиго от тях, като в
настоящото производство претендират и молят ответникът да бъде осъден да им
заплати частично сумата от по 100 000,00 (сто хиляди) лева за всекиго от ищците,
ведно със законна лихва от датата на злополуката - 13.02.2020 г. до окончателното
погасяване на обезщетението за неимуществени вреди. Претендират разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва изцяло основателността на
предявените срещу него искове, като счита, че не е налице трудова злополука. Оспорва
изложената в исковата молба фактическа обстановка. Твърди, че в кръвта на
пострадалия Н. И. към момента на инцидента е имало амфетамин, като смъртта му не
се намира в причинно-следствена връзка с трудова злополука. Намира, че в случая е
налице и хипотезата на умишлено увреждане от пострадалия по смисъла на чл. 201, ал.
1 КТ, при което работодателят не носи отговорност. Сочи, че във връзка с инцидента от
13.02.2020 г. е образувано досъдебно производство № 257/2020г. по описа на Окръжна
прокуратура Враца, по което е установено наличието на амфетамин в кръвта на Н.А.И..
Твърди, че експертите по образуваното ДП са дали заключение, че причина за
2
злополуката е поведението на Н.А.И., което е било в разрез не само с правилата на
безопасност на труда, но и с нормалните и житейски правила. Поддържа, че
амфетаминът е изцяло повлиял на психо - физическото състояние на пострадалия при
злополуката Н. И., респективно - на неговите действия, довели до смъртта му, а
именно - решението да се „спусне“ по бетенова колона от около 7 метра височина, от
която е паднал. В тази връзка противопоставя поведението на другия работник Ц. П.
Йо. който е останал на покрива на фермата и е жив и здрав, като и двамата с Н.А.И. са
били по едно и също време на същия покрив, което означава, че предприетите действия
на двамата работници при еднакви обстоятелства са коренно различни, като се вземе
предвид, че И. е бил под въздействието на амфетамин - психоактивно вещество, което
стимулира централната нервна система.
Счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 201, ал. 1 КТ, като не бъде
ангажирана отговорността на работодателя поради умишлено причиняване на
увреждането от работника. Алтернативно - съгласно нормата на чл. 201, ал. 2 КТ да се
намали отговорността на работодателя поради съпричиняване за настъпването на
трудовата злополука от пострадалия, който е допуснал груба небрежност поради
неполагане на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни правила
за безопасност. Поради наличието в кръвта на пострадалия претендира отговорността
на работодателя поради съпричиняване на работника да бъде намалена до 100%.
Оспорва изцяло предявените искове и по размер. В тази насока поддържа, че
наследодателят на ищците е отгледан и възпитан от баба си. Родителите му не са
полагали грижа за техния син. Не са живели в едно домакинство. От дълги години
ищцата Д. А. И. живеела в Италия и не е имала никога близки отношения със сина й.
Относно ищеца А. Н. И. сочи, че е международен шофьор и отсъства за дълги периоди
от с. Костелево, прекарва дълго време и извън граница, а за времето, когато е в
България, не е поддържал връзка със сина си и не са имали близки отношения.
Открито бащата е заявявал незаинтересованост от сина си. Твърди, че когато рядко са
контактували двамата, са стигали до тежки разпри, шумни скандали, приключващи с
бой. Счита, че присъждането на обезщетение на ищците в предявените размери ще е в
състояние не да компенсира неимуществените им вреди, а по - скоро би довело до
неоснователното им обогатяване. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
С Определение № 1604/30.10.2020 г. съдът е конституирал на осн. чл. 219, ал. 1
ГПК „Дженерали Застраховане“ АД като помагач на страната на „Метал Строй 81“
ЕООД по предявените срещу него искове. Третото лице – помагач ангажира
становище, с което счита, че единствено действията на пострадалото лице –
наследодател на ищците, са причина за настъпване на злополуката и реализиране на
вредоносния резултат. Отделно счита, че процесното събитие не е застрахователно,
поради което за него не се дължи застрахователно обезщетение.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
Видно е от приетия трудов договор № ****/10.02.2020 г., че Н.А.И. е изпълнявал
длъжността „Монтажник, метални конструкции” в ответното дружество „Метал Строй
81“ ЕООД, която длъжност е заемал и към 13.02.2020 г.
С декларация за трудова злополука с вх. № ******/19.02.2020 г. по описа на ТП на
НОИ осигурителят е декларирал злополука, настъпила в 15:30 часа на 13.02.2020 г. в
АРЗ Вола, като е посочено, че пострадалото лице е Н.А.И..
С протокол № ****/19.03.2020 г. на ТП-Враца на НОИ са обобщени разултатите
от извършеното разследване на злополука, станала на 13.02.2020 г. с пострадалия Н. И..
Като причини за възникване на злополуката е посочено, че при напускане на
3
кошницата на вишката, пострадалият се прехвърлил на бетонова ферма от покривната
конструкция, спуснал се по бетоновата колона и паднал от нея от около 7 метра
височина. При сблъсъка със земята получил съчетана травма: мозъчно-черепна и
гръдна, довела до смъртта му.
Посочени са и редица нарушения на работния процес, допуснати от работодателя,
сред които: използването на подвижна работна площадка, подлежаща на регистрация,
без да е регистрирана; липса на предоставена и осигурена на работниците писмена
инструкция за безопасна работа с подвижна работна площадка; липса на
преразглеждане оценката на риска във връзка с промяна в организацията на работа и
извършване на нови дейности, които могат да окажат влияние върху риска;
несъздаването на необходимата организация за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд на работещите, като не е определено едно или повече лица,
които да отговарят за безопасната експлоатация на подвижните работни площадки
експлоатирани от дружеството; допускането на лицето Н.А.И. на длъжност
"монтажник, метални конструкции" да обслужва (работи с) подвижна работна
площадка, без да има придобита или призната правоспособност за упражняване на
дейности по управление на подвижни работни площадки; липса на представени и
осигурени писмени инструкции на работниците при използването на горелки и резачи
за извършване на газопламъчни работи по метали; допускането на лицето Н.А.И. на
длъжност "монтажник, метални конструкции" да работи с резак за извършване на
газопламъчни работи по метали, без да е обучен и без да има придобита или призната
правоспособност за упражняване на дейности, свързани с газопламъчно рязане;
пропускането при провеждането на ежедневния инструктаж на 13.02.2020 г. да се
документират всички обстоятелства (специфични опасности или рискове, свързани с
изпълняваната работа) в книгата за инструктаж.
Установява се, че с разпореждане № 8 от 24.03.2020 г. на ТП-Враца към НОИ,
влязло в законна сила, считано от 16.04.2020 г., на основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за
социално осигуряване, декларираната злополука вх. № ****** от 19.02.2020 г. на ТП-
Враца от осигурителя „Метал Строй 81” ЕООД, станала с Н.А.И. на 13.02.2020 г. се
приема за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Посочено е, че злополуката е
станала при почистване на водосточни тръби и демонтаж на същите - посредством
резак в производствено хале в реконструкция на ул. “Илинден” № 16, гр.Враца.
Изложено е, че попаднали искри запалват ел. инсталацията на автовишката
“MERSEDES SPRINTER 411CD1” с peг. № ***** и блокират кошницата. Лицето се
прехвърлило на бетоновата ферма на халето и паднало от 7 метра височина върху
твърда повърхност. Злополуката била причина за смъртта на лицето - съчетана
мозъчно-черепна и гръдна травма.
По делото е приет препис-извлечение от акт за смърт на лицето Н.А.И., издадено
въз основа на акт за смърт № 0141/15.02.2020 г. от Община Враца, от което се
установява, че смъртта на работника е настъпила на 13.02.2020 г.
Видно от удостоверение за наследници на Н.А.И., след смъртта си на 13.02.2020
г., последният е оставил за свои наследници – ищците Д. А. И. /майка/ и А. Н. И.
/баща/.
Видно е от застрахователна полица №****************/21.08.2019 г., че
ответникът ,,Метал Строй 81“ ЕООД е сключил с „Дженерали застраховане“ АД
групова застраховка „Задължителна трудова злополука” със срок на застраховката 12
месеца, считано от 22.08.2019 г. до 21.08.2020 г. Към застрахователната полица е
приложен добавък № 1/13.02.2020 г., с която са включени още 3 застраховани при
ответника лица, сред които и пострадалият Н.А.И..
Видно от приетото по делото извлечение от книга за инструктаж по безопасност и
4
здраве при работа – на работно място, периодичен, извънреден, се установява, че на
13.02.2020 г. за пострадалия Н.А.И. е положен подпис в качеството му на
инструктирано лице /л. 122 гръб/. Подпис е положен и за проведен начален инструктаж
на лицето на 12.02.2020 г. в книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа
/начален инструктаж/ - л. 192 гръб.
От заключението на назначената и приета по делото съдебно-медицинската
експертиза се установява, че от извършения оглед и аутопсия върху трупа на Н.А.И. е
констатирано, че същият е получил съчетана травма, изразяваща се в:
- открита черепно-мозъчна травма - хлътващо двуфрагментно счупване вляво
теменно към тилно с надлежащи 2 разкъсно контузии рани; счупване на основата на
черепа; тотален кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; мозъчен оток;
кръвопропиване на меките тъкани на черепната кутия и
- гръдна травма, изразяваща се в счупване на 1-во до 10-то леви ребра по две и три
линии; контузия на белия дроб; счупване на лява ключица; охлузване на гръдния кош и
коремната стена. Аспирация на кръв от белия дроб. Тежка анемия на вътрешните
органи.
Посочено е, че причината за смъртта на И. е съчетаната травма, довела до
състояние, несъвместимо с живота, като смъртта е в пряка причинна връзка с
посочената съчетана травма и е настъпила бързо, като е била неизбежна. Видно от
експертното заключение, по механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от
удари с/или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при падане от
високо, т.е. налице е пряка причинна връзка между настъпилата смърт и претърпяната
трудова злополука.
Констатирано е от вещото лице, че при аутопсията е установено наличие на
наркотичната вещество амфетамин в кръвта на починалото лице, като веществото
спада към групата на психостимулантите, които действат предимно върху централната
нервна система. Те подобряват процесите на възбуда, ускоряват образуването на
условни рефлекси и възстановяват потиснатите рефлекси; премахват чувството на
умора и сънливост, подобряват активното внимание. Изложено е още, че след приема,
ефектът им настъпва бързо и се усеща като чувство за бодрост, повишена
работоспособност и се засилва психическата и физична активност, настъпва еуфория и
засилено либидо. Констатирано е, че употребата на посоченото вещество най-вероятно
е повлияло на поведението и действията на лицето преди настъпването на смъртта.
По делото е прието и заключение по допусната съдебно-техническа експертиза.
От същото се установява, че причините за станалата на 13.02.2020 г. злополука с
Н.А.И. са: 1/ повреда на кабелите на пулта за управление от нагорещената шлака; 2/
допуснати нарушения по спазване на трудовото законодателство по БЗР, след които:
Кодекса на труда, 3акона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/;
Наредба №7 за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване
на работното оборудване; Наредба №1/04.03.2002 г. за условията и реда за
придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по
управление на товароподемни кранове и подвижни площадки; Наредба за
безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения; Наредба
№ РД - 07 - 2/16.12.2009 г. и 3/ действията на пострадалия Н.А.И. след блокиране на
пулта за управление в коша на вишката. Посочено е от вещото лице, че около 15:30
часа кошът на вишката е бил на височината на тръбата, която е трябвало да отрежат
пострадалият Н. и неговият колега Ц.. Н. започнал да реже тръбата с резак, като в този
момент Ц. забелязал, че в основата на стрелата на вишката нещо пуши. Н. изгасил
резака и го поставил на дъното на коша. Н. натиснал копчето на пулта за управление,
намиращ се в коша, с цел да го свали на земята, но същият не е мръднал. Управлението
5
била блокирано. Вещото лице е констатирало, че Н. се промушил под предпазната
тръба на коша и се хванал за най-близката ферма от покривната конструкция на халето.
Преминал фермата до края, до бетоновата колона, на която е имало вертикална
метална тръба. Не е бил от страната на металната тръба, а е бил от другата страна. Н.
направил опит с единия си крак да се прехвърли през бетоновата колона, с цел да я
прекрачи и се хване за желязната тръба и се спусне надолу, но захващането му е било
нестабилно и същият в този момент се изпуснал и паднал на циментовия под от
височина около 7 метра. Вследствие на падането Н.А.И. получил мозъчно черепна
травма, довела до смърт. Това е вероятният механизъм на процесния инцидент, описан
от вещото лице.
Прието по делото е заключение и по допусната повторна съдебно-техническа
експертиза. Съобразявайки се с механизма на настъпилата злополука, показанията на
свидетелите и характера на работното място, вещото лице сочи, че причина за
злополуката от техническа гледна точка е напускане на работното място - коша на
вишката и загуба на устойчивост при преминаване от коша към конструкцията на
халето и падане. Според заключението, лице, което е инструктирано в съответствие със
специфициката на процесната работа - работа с вишка и огнева дейност, оборудван със
съответните предпазни средства и притажаващ необходимите квалификация,
правоспособност и опит да изпълнява професия „монтажник, метални конструкции“, е
могъл да предвиди опасността от настъпване на злополука и да вземе необходимите
мерки за предотвратяване ѝ.
От приетата по делото съдебно-химическа експертиза се установява, че взетата
проба от трупна кръв на Н.А.И., иззета на 14.02.2020 г., е била годна за провеждане на
изследвания за наличие на алкохол и наркотични вещества в нея, защото е била
съхранявана правилно - в охладено или в замразено състояние. Тези температурни
условия не благоприятстват протичането на ензимно-катализирани биохимични
процеси във взетата проба. Посочено е, че за периода на съхранение на пробата трупна
кръв от Н.А.И. преди провеждането на лабораторните анализи за изготвяне на химико-
токсикологичната /токсикохимична/ експертиза по следствено дело № 17/2020г. по
описа на ОСлО - Враца, не са били налице условия за протичане на ензимно-
катализирани биохимични процеси на разграждане в нея, защото тя е била съхранявана
в замразено състояние. В човешкия организъм /както приживе, така и след смъртта/ не
протичат синтетични химични реакции, които да доведат до получаване на амфетамин.
Констатирано е от вещото лице, че концентрацията на амфетамин в трупната кръв на
Н.А.И. е определена от специалисти от ХТЛ към ВМА - гр. София, със съдебна
химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза по следствено дело № 17/2020г.
по описа на ОСлО - Враца, и е 1749 нг/мл. Сочи се, че по принцип, при химически
анализ на биологични проби, иззети от жив или починал човек, не е възможно да се
определи количеството на установеното наркотично вещество в организма, защото не
са известни индивидуалната скорост на усвояване и на излъчване на това вещество от
конкретния организъм. С химически анализ не може да се докаже по какъв начин и
какво количество наркотично вещество е било употребено от един човек. Отразено е,
че е налице възможност ориентировъчно да се посочи периодът от време преди датата
на вземане на проба за анализ, в който е било употребено едно или друго наркотично
вещество. При установена концентрация на амфетамин в урина или кръв над 1000
нг/мл този период е един - два дена. Времето на полуживот на амфетамин, попаднал в
човешки организъм, е между 4 и 30 часа при концентрация в кръвта от порядъка на 200
нг/мл. Констатирано е, че не е възможно да се определи стойността на този параметър
конкретно за загиналият Н.А.И., тъй като не са известни индивидуалната скорост на
усвояване и на излъчване на амфетамин от неговия организъм, нито кога и какво
количество е приел приживе. Вещото лице е посочило, че с химико-токсикологичната
6
/токсикохимична/ експертиза по следствено дело № 17/2020 г. по описа на ОСлО -
Враца, не е установено наличие на метафетамин в трупната кръв на Н.А.И., а в
материалите по делото не се съдържат данни той да е употребил лекарствен продукт,
съдържащ амфетамин или метаболизиращи се в човешкия организъм с образуване на
амфетамин. Поради това експертът е направил извод, че установеното на 13.02.2020 г.
наличие на амфетамин в трупната кръв на Н.А.И. се дължи на употреба на това
наркотично вещество преди смъртта му.
От заключението на приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза се
установява, че към момента на настъпване на злополуката на сина им /Н.А.И./, ищците
А. Н. И. и Д. А. И. са преживели остра стресова реакция, която се изразява в
тревожност, потиснатост, разстройство на съня, плач, тъга за него. След злополуката
острата стресова реакция на А. Н. И. и Д. А. И. е преминала в разстройство на
адаптацията, което се изразява в невъзможността им да изпълняват обичайните си
задължения. Разстройството на адаптацията е продължило около един месец при
всекиго от ищците, като същите не са вземали медикаменти. Посочено е, че след
първия месец са се върнали на работа и постепенно, с отдалечаване във времето,
започнала да намалява интензивността на психотравмата и симтоматиката е отзвучала.
Острата стресова реакция и разстройството на адаптацията у ищците са настъпили
непосредствено след смъртта на сина им и имат причинно-следствена връзка със
загубата му. Вещото лице е констатирало, че към настоящия момент А. Н. И. и Д. А. И.
са психически здрави, както и че нямат психично заболяване, което да има причинно-
следствена връзка със смъртта на сина им. У тях останал споменът за загубата на сина
им. Болестни психологически преживявания нямат.
На следващо място е отразено в заключението по СПЕ, че пострадалият е имал
запазена способност да възприема фактите и обстоятелствата около себе си, въпреки
употребения амфетамин, и да прилага инструкциите за здравословни и безопасни
условия на труд, но не се е съобразил с тях. Амфетаминът в пострадалия е довел до
клинична картина на лице, употребило амфетамин в малки количества: разширени
зеници, повишена активност, тревожност, намалена умора и липса на желание за сън и
апетит. Вещото лице сочи, че употребеният амфетамин е повлиял на поведението на И.
и взетото решение да слезе от покрива на сградата по избрания от него начин, тъй като
вземането на амфетамини е довело до наценяване на възможностите му и недооценка
на ситуацията и действията си. Посочено е, че елиминацията на амфетамините
продължава обикновено от 7 до 19 часа, като най-бързо се елиминират от кръвта и
слюнката. В урината може да се установят до 2 седмици, а в космите на главата до 6
месеца. Изложено е по-нататък, че амфетамините нарушават психическите възприятия
на употребилото ги лице и променят поведението му: в големи дози водят до
психотичност с халюцинации и параноидни идеи - наподобяват клинична картина на
шизофрения. В конкретния случай вещото лице счита, че вземането на амфетамини е
довело пострадалия до надценяване на възможностите си и до недооценка на
ситуацията и действията си. Лицето, употребило амфетамини, е било вменяемо -
разбирало е свойството и значението на деянията си и е могло да ръководи постъпките
си, но е надценило възможностите си. Според вещото лице употребилият амфетамини
не е имал възможност да изпълнява служебните си задължения в деня на инцидента, но
това не е могло да бъде установено от неспециалист /прекия му ръководител/ и без
прилагане на тест за наркотици. В съдебно заседание експертът е уточнила, че
външното разпознаване на употребило наркотици лице може да се направи само от
специалист, човек, който има опит в работата с хора, употребяващи наркотични
вещества. В случая пострадалият е имал намален самоконтрол в деня на злополуката,
като амфетаминът е повлиял върху сензорно-моторните му способности. Посочено е в
заключението, че употребения амфетамин е причина за настъпване на злополуката.
7
Според вещото лице не е възможно, въпреки наличието на амфетамини в кръвта на
пострадалия, ефектът на наркотичното вещество да е отминал към момента на
злополуката и същият да не се е отразил на неговото поведение. В кръвта на
пострадалия е било налично наркотично вещество амфетамини, които имат пряка
причинно-следствена връзка с промяна на поведението и действията на лицето и
злополуката довела до настъпване на смъртта му. Според експерта, веществото е
повлияло на поведението на пострадалия при процесната трудова злополука.
Съдът кредитира всички приети по делото експертни заключения, като намира, че
същите са обективни, пълни и компетентно изготвени.
Събрани в производството са и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетели.
От разпита на свидетеля Е.К.Е. – технически ръководител в „Метал Строй“ 81
ЕООД, се установява, че всяка сутрин се провежда устен инструктаж на служителите,
който се провежда в базата в с. Костелево, като инструктажът е в зависимост от
спецификата на работата. Свидетелят сочи, че той провежда инструктажа, като в деня
на злополуката се провел инструктаж на пострадалия Н. И. и на Ц. Йо., които
положили подпис в книгата за инструктаж. Били инструктирани за това как се реже с
ъглошлайф и начина на работа с автовишка. Излага, че когато се качат в коша на
вишката, лицата трябва да имат предпазни колани, за да се закачат на специалните
халки, които са в коша, а когато се вдигнат с вишката - по никакъв начин да не се
напуска нейният кош, за което давал изрични инструкции. За конкретния ден сочи, че
пострадалият и неговият колега трябвало да режат с ъглошлайф хоризонтални тръби,
които са с 6-7 метра височина, отводняващи покрива. Било важно рязането да е с
ъглошлайф. Излага, че при всякакъв вид рязане се иска документ за правоспособност,
освен за рязане с ъглошлайф - при него такъв не е необходим. Свидетелства, че в деня
на злополуката, сутринта по време на инструктажа, Н. И. бил леко превъзбуден, с леко
зачервени очи. Свидетелят го попитал дали е спал нормално, дали се чувства бодър и
дали може да работи, като той отговорил, че няма никакъв проблем.
Свидетелят Г.Г. Л. – ръководител, приемащ метални конструкции при „Метал
Строй 81“ ЕООД сочи, че познавал пострадалия Н. И. от около 5-6 години. По време на
злополуката, той не бил очевидец, като бил в другия обект на дружеството. Сутринта
на 13.02.2020 г. бил заедно с Н. в базата в с. Костелево към 8:30 часа, където получили
инструктаж от свидетеля Е.Е. Всяка сутрин били давани инструкции, след което
тръгвали на работа. В конкретния ден инструктажът се изразявал в това, че трябвало да
работят с ъглошлайф, как да се изрежат тръбите и по какъв начин, както и за работата с
автовишка, включително инструктирани били и пострадалият Н. И., както и колегата
му Ц.. Свидетелства, че коментирали заедно с неговия техник сутринта, когато видели
Н., че той бил с доста зачервени очи. Попитал го да не е употребил алкохол, като той
отговорил отрицателно. Според свидетеля, който го познавал от години, това
състояние не било обичайно за Н., тъй като проявявал импулсивност. Сочи, че знаел,
че по принцип той е употребявал наркотични вещества, но пред него никога не бил
употребявал такива. Н. бил отглеждан и възпитаван от неговата баба според свидетеля.
Лазаров познавал както бащата, така и брата на Н., като доколкото му било известно,
Н. не живеел заедно с тях, а в апартамент гр. Враца. Имал приятелка и живеел с нея. Н.
му споделял, че е скаран с баща си и с брат си, като не са му известни детайли в тази
връзка. Сочи, че бащата на Н. е водач на камион в чужбина. Н. не му споделял дали
получава помощ и подкрепа от родителите си. Н. никога не коментирал майка си пред
него. Известно му е, че майката на Н. живее в Италия.
Разпитан в производството е и свидетелят Ц. П. Йо. – служител в ответното
дружество. Бил заедно с Н. И. в момента на злополуката. Първо били в базата в с.
8
Костелево около 8:00 часа сутринта. Свидетелят Е.Е ги инструктирал устно какво ще
работят и как да го направят. Обяснил им как да отрежат и демонтират тръби с
ъглошлайф, флекс, както и за работа с автовишка. Било им обяснено, че не трябва и не
може да се излиза от коша на вишката при никакви обстоятелства, както и че тя има
защитни клапи. След инструктажа се подписали и заедно с Н. отишли на обекта. След
обедната почивка се върнали на обекта, като Н. казал, че, ако режат с резак, а не с
ъглошлайф, ще свършат по-бързо. Решили да използват резак (машина, която реже на
газ и на кислород), въпреки че свидетелят Е.Е им казал да използват ъглошлайф. Те
били със служебен бус, който бил оборудван с всякакви инструменти в него,
включително и с резак. Качили се на височина 7-8 метра и Н. започнал да реже с едни
слънчеви очила, без да сложи цялото оборудвано - каска, колан, специални очила за
рязане - тях не ги поставил. Свидетелят, докато се бил обърнал на другата страна,
защото нямал защитни очила, видял, че от покрива на вишката започнал да излиза гъст
пушек вследствие на падащата нагорещена шлака от тръбите. Понеже резакът, който
реже е шумен, потупал Н. и му казал да изгаси, за да проверят какво се случва. Той
оставил резака в коша и се опитал с контролата /копче, което мести кошницата/ да го
натисне и да слязат надолу. Управлението на вишката не реагирало и кошът не тръгнал
надолу. Пострадалият Н. И. се промушил под предпазната тръба на коша на вишката,
стигнал до края на бетонената ферма, до колоната, която се намирала извън коша на
вишката. Това се случило за много кратко. Бетонената ферма била широка около 20-30
см и била на същата височина, на която бил кошът - 6-7 метра. След като стигнал до
края на фермата, където започвала колоната, Н. си прехвърлил единия крак от другата
страна на колоната. Свидетелят също решил да излезе под предпазната тръба на
вишката и докато попитал Н. къде отива, последният вече падал надолу. В следващия
момент свидетелят Йо. вече бил излязъл от коша и седнал върху перваза, като започнал
да вика. През това време Н. И. вече бил паднал на земята и лежал долу. Свидетелят
сочи, че Н. през целия ден бързал и бил малко по-импулсивен. Чувал да се говори в
селото, че Н. употребява наркотични вещества, но пред него не бил вземал такива.
Свидетелства, че с Н. се познавали от деца, като пострадалият живеел с баба си в с.
Костелево. Известно му е, че бащата на Н. е шофьор на камион в чужбина, както и че
майката на Н. също работи в чужбина. Н. бил основно при баба си, от години живеел с
нея, като не са му известни отношенията между Н. и родителите му.
От разпита на свидетеля Д. Л. Д. се установява, че същият участвал във
възложената на пострадалия Н. И. и свид. Ц. Йо. дейност по рязане на улуци в
процесния ден. Свидетелят не бил служител на ответното дружество, като бил
ангажиран конкретно за тази работа. Сочи, че първоначално Н. и Ц. започнали да
режат улуците, но с флекса не могли да достигнат добре, за да бъдат изрязани докрай.
Тримата взели решение да използват резак, без да могат да работят с него. Сочи, че
началникът от „Метал Строй 81“ ЕООД - Георги, ти посещавал от време на време, като
им казвал да внимават и им показал по едно време как се работи с резака. Докато Н. И.
и другият слежител били в коша на вишката и работили с резака, свидетелят Д. бил на
земята и видял, че бусът гори. Н. му казал, че вишка не иска да слиза надолу, поради
което накарал свидетеля Д. да търси пожарогасител в буса, но той не открил такъв.
Затова тръгнал към другия служебен автомобил – „Рено“, за да търси пожарогасител в
него, като открил такъв. Когато се върнал огънят бил загасен от служители на други
дружества. Свидетелят видял, че Ц. бил все още горе и се държал за трегера, докато Н.
бил паднал неподвижен на земята. Някой вече бил извикал линейка, като свидетелят Д.
не се приближавал повече до Н.. Пристигналите с линейката лекари констатирали
смъртта на Н. И.. Относно проведения им инструктаж, свидетелят сочи, се подписвали
в инструктажна книга. Били инструктирани да внимават, да не бързат и да мислят. В
процесната сутрин свидетелят не б.присъствал по време на проведен на Н. И.
9
инструктаж. Използваният на обекта резак бил предоставен от „Метал Строй 81“
ЕООД. Ръководителят от ответното дружество - Георги им показал как да работят с
резака, но решението да го използват било тяхно, никой не им разпоредил да го
използват. Ръководителят Г. обаче не се противопоставил на това тяхно решене .
Свидетелят не сочи, че не е виждал Н. И. да взима наркотици, както и че го познава
като спокоен човек. Не забелязал някакви особености в поведението в деня на
злополуката.
За установяване на претърпените от ищците болки и страдания във връзка със
смъртта на техния роднина, по делото са разпитани трима свидетели. От показанията
на свидетеля Е. А.К. – дългогодишна приятелка на семейството на ищците, се
установява, че ищцата Д. А. И. живее в Италия, като заминала през 2007 г.
Пострадалият Н. И. основно живеел при баба си и дядо си в с. Костелево, като бил
отглеждан от тях с помощта на родителите му. И двамата родители се разбирали добре
със сина си Н., като се чували ежедневно по телефона. Разводът помежду им не
повлиял в отношенията със сина им. Непосредствено след инцидента ищцата Д.И. не
била на себе си, като било трудно да се говори с нея. Изглеждала съкрушена. Според
свидетелката, след смъртта на Н. И., ищцата не е същият човек, който била преди това.
Постоянно мислила за починалия си син и си спомняла за хубавите моменти заедно,
както и за плановете, които имал.
От показанията на свидетелката С. Н. Ц. – сестра на ищеца А.Н., се установява,
че ищецът през 15 дни се прибира в България. Преди смъртта си, Н. И. живеел в гр.
Враца, като преди това живеел в с.Костелево. Сочи, че майката на Н. И. живее в
Италия от доста години, а бащата му, когато се връща в България живее в гр. Враца, в
друго жилище. Когато бил в България, ищецът А.Н. прекарвал времето си със сина си
Н.. Той приел много тежко случилото се с Н.. Били близки и постоянно се чували по
телефона, дори и когато ищецът е пътувал. Свидетелства, че не са имали конфликт
помежду си. Докато не се разделили, родителите отглеждали съвместно сина си Н.,
след което той останал да живее с баба си и дядо си в с. Костелево. Родителите си
запазили отношенията с пострадалия Н. И. след развода им. Н. и майка му постоянно
се чували по телефона, поддържали връзка помежду си. Родителите изживели много
трудно смъртта на техния син, като изпитват голяма мъка от загубата. Свидетелства, че
правят опити да го преодолеят, но все още не могат.
Разпитана в производството е и свидетелката Н. И. Ц. – приятелка на починалия
Н. И.. Сочи, че с Н. се познавали от октомври 2019 г., когато станали гаджета. Той я
запознал с родителите му – с баща му лично, а с майка му – по телефона. С майка си
говорел сутрин и вечер, с баща му също се чували често. Баща му пътувал служебно,
като се връщал в България през 15 дни. Н. не помагал финансово на родителите му, но
те му оказвали финансова подкрепа. В деня на злополуката ищецът А.Н. изглеждал
съсипан - не реагирал, плачел. Свидетелката видяла ищцата Д.И. на следващия ден,
която също изглеждала съсипана, не била спала, била червена, с подуто от плач лице,
не била в състояние за разговори. На 40-я ден след смъртта на Н., свидетелката се
видяла с ищеца А.Н., чието състояние не се било подобрило. От разговорите, които
провеждала с ищцата Д.И., свидетелката Цветанова установила, че тя все още не се
чувства добре и не може да преодолее загубата. Сочи, че Н. не е употребявал
наркотици.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете за причинени неимуществени вреди с правно основание по чл.
200, ал. 1 КТ вр. чл. 52 ЗЗД:
За основателността на предявените искове в тежест на ищците е да докажат при
10
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпят
изгодни за себе си последици, a именно, че: са претърпели болки и страдания
вследствие на настъпилата смърт на своя син Н.А.И. в резултат на увреждане, признато
по предвидения в закона ред за трудова злополука; че към момента на настъпване на
злополуката пострадалото лице е било в трудово правоотношение с ответника; че се
намират в твърдените родствени връзки с пострадалото лице. В тежест на ответника е
да докаже положителния факт на погасяване на задължението си за поправяне на
причинените вреди.
С изготвения проект на доклад по делото, обективиран в определение от
30.10.2020 г., съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните фактите, че: на 13.02.2020 г. Н.А.И. е претърпял
злополука, вследствие на което е настъпила смърт на лицето; към момента на
инцидента /13.02.2020 г./ лицето е заемало длъжността „монтажник, метални
конструкции“ при ответното дружество по силата на трудов договор от 10.02.2020 г.
Проектът на доклад по делото е приет за окончателен без възражения от страните в
проведеното открито съдебно заседание на 16.12.2020 г. Отделените като безспорни
факти се установяват и от събраните в производството по делото доказателства.
Установи се от приетия трудов договор № ****/10.02.2020 г., че Н.А.И. е
изпълнявал длъжността „монтажник, метални конструкции” в ответното дружество
„Метал Строй 81“ ЕООД, която длъжност е заемал и към 13.02.2020 г.
Видно от данните по делото, на 19.02.2020 г. ответникът, изпълнявайки
задължението си по чл. 57, ал. 1 КСО, е подал декларация за трудова злополука, в
резултат на което е извършено разследване на декларираната злополука и на основание
чл.60, ал.1 КСО е издадено разпореждане № 8 от 24.03.2020 г. на ТП-Враца към НОИ,
влязло в законна сила, считано от 16.04.2020 г., с което смъртта на Н. И. е призната за
трудова злополука – настъпило в причинна връзка с изпълняваната от лицето работа.
Разпореждането по чл.60, ал.1 КСО има характер на индивидуален
административен акт и подлежи на обжалване от заинтересованите лица, сред които са
страните в настоящото производство /пострадал и осигурител/. Ето защо спрямо
законосъобразността на този акт се прилага разпоредбата на чл.17, ал.2, изр.2 ГПК,
установяваща забрана за гражданския съд, пред който се черпят права от акта, да
проверява неговата законосъобразност /правилност/, щом той се противопоставя на
лице, участвало в административното производство по издаването му. Между страните
няма спор, че настъпилата смърт на Н.А.И. е призната по установения в закона ред за
трудова злополука, като този факт е отделен като безспорен между страните с доклада
по делото. Гражданският съд е длъжен да приеме /поради забраната да ревизира
законосъобразността на индивидуалния административен акт/, че е настъпила
злополука по описания в разпореждането начин и същата съставлява трудова
злополука по чл.55, ал.1 от КСО - станала през време и по повод на извършваната
работа – при почистване на водосточни тръби и демонтаж на същите - посредством
резак в производствено хале в реконструкция на ул. “Илинден” № 16, гр. Враца;
попаднали искри от рязането запалват ел. инсталацията на автовишката “MERSEDES
SPRINTER 411CD1” с peг. № ***** и блокират кошницата; лицето се прехвърлило на
бетоновата ферма на халето и паднало от 7 метра височина върху твърда повърхност,
като злополуката била причина за смъртта му - съчетана мозъчно-черепна и гръдна
травма.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ, за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг
11
негов работник или служител има вина за настъпването им. Установи се от приетото по
делото удостоверение за наследници, че ищците Д. А. И. и А. Н. И. са родители и
единствени наследници на починалото лице. Ето защо последните се явяват
материалноправно легитимирани, в качеството им на най-близките на пострадалия
роднини - негови възходящи (родители), да получат обезвреда на претърпените от тях
болки и страдания вследствие смъртта на Н. И.. Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Налага се извод, че
ответното дружество дължи заплащане на обезщетение за реално претърпените от
ищците неимуществени вреди вследствие настъпилата трудова злополука на
13.02.2020 г. Следва да се даде отговор на въпроса какъв е справедливият размер за
обезщетяване на претърпените болки и страдания. За отговор на този въпрос съдът
съобразява следното:
От събраните по делото доказателства се установи, че родителите на починалия Н.
И. са преживели изключително тежко загубата на своя близък, с когото въпреки, че не
са живели заедно в последните годините, са запали близки отношения. Разпитаната
свидетелка Е. А.К. описва състоянието на ищцата Д.И. след смъртта на нейния син
като тежко – сочи, че била съкрушена, не била на себе си, както и, че вече не е същият
човек. Като такова е описано състоянието след инцидента и на ищеца А.Н. от
свидетелката С. Н. Ц.. Тя споделя, че ищецът приемал много тежко случилото се със
сина му, сочи, че и двамата родители изпитват голяма мъка от загубата, като все още
не могат да я преодолеят. Лично впечатление от състоянието на родителите на
починалия Н. И. е придобила и свидетелката Н. Ц., която ги описва като съсипани и
съкрушени от случилото се. Сочи, че въпреки отминалото време, родителите все още
не могат да преодолеят загубата. Относно състоянието на ищците след злополуката, по
делото е прието и заключение на съдебно-психиатрична експертиза, от което се
установява, че към момента на настъпване на събитието А. Н. И. и Д. А. И. са
преживели остра стресова реакция, която се изразява в тревожност, потиснатост,
разстройство на съня, плач, тъга за него. След злополуката острата стресова реакция на
А. Н. И. и Д. А. И. е преминала в разстройство на адаптацията, което се изразява в
невъзможността им да изпълняват обичайните си задължения. Посочено е, че
разстройството на адаптацията е продължило около един месец при всекиго от ищците,
като същите не са вземали медикаменти. Според заключението, след първия месец
ищците са се върнали на работа и постепенно, с отдалечаване във времето, започнала
да намалява интензивността на психотравмата и симтоматиката е отзвучала. Острата
стресова реакция и разстройството на адаптацията у ищците са в причинно-следствена
връзка със смъртта на Н. И.. Вещото лице е констатирало, че към настоящия момент А.
Н. И. и Д. А. И. са психически здрави, както и че нямат психично заболяване, което да
има причинно-следствена връзка със смъртта на сина им. У тях останал споменът за
загубата на сина им, като нямат болестни психологически преживявани.
При определяне на справедливия размер на обезщетение следва да се вземе
предвид освен това и силната емоционална привързаност между Н. И. и неговите
родители. Близостта помежду им се установява от разпита и на тримата свидетели – Е.
А.К., С. Н. Ц. и Н. И. Ц., които са сред най-близкия семеен и приятелски кръг на
ищците. И трите свидетелки сочат, че независимо, че не са живели съвместно в
последните години, те поддържали близки отношения, каквито са обичайни за
родител-дете. Така напр. свид. К. и Ц. заявяват, че починалият Н. И. ежедневно
говорел с майка си по телефона, дори по два пъти, а свид. Цекова заявява, че винаги,
когато ищецът А.Н. се връщал в България прекарвал времето си със сина си, а когато
пътувал – се чували по телефона.
При тези факти съдът намира, че справедлив размер на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди на ищците А. Н. И. и Д. А. И., е сумата от по
12
120 000 лева за всекиго от тях.
При определянето на размерите съдът отчита, че трудовата злополука е
причинила силни негативни преживявани у ищците, както непосредствено след нея,
така и продължаващи към настоящия момент; фактът, че всеки един от тях е изгубил
безвъзвратно един от най-близките си роднини, а именно син, който е имал важна роля
и е изградил емоционална близост с всеки един от тях. Като се имат предвид
изложените аргументи, както и фактът, че трудовата злополука е довела до възможно
най-неблагоприятния резултат – смъртта на пострадалото лице, което е било в
сравнително млада и трудоспособна възраст, съдът намира, че определеното парично
обезщетение съответства на критерия за справедливост.
По възражението за изключване на отговорността по чл. 201, ал. 1 КТ:
Работодателят счита, че не следва да бъде ангажирана отговорността му поради
умишлено причиняване на увреждането от работника. Съгласно разпоредбата на чл.
200, ал. 1 КТ работодателят не отговаря за вреди от трудова злополука, ако
пострадалият е причинил умишлено увреждането. От това следва, че дори да е налице
трудова злополука, установена с административен акт, в правомощията на
гражданския съд е да установи дали са налице предпоставките за изключване на
отговорността на работодателя, ако пострадалият сам е причинил умишлено
увреждането. Разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО за
признаване или не на трудовата злополука е акт, с който компетентният държавен
орган признава или не наличието на определен факт с правно значение - трудовата
злополука като осигурителен риск. Нормата на чл. 55, ал. 3 КСО не изключва
приложението на чл. 201, ал. 1 КТ. Двете норми имат самостоятелно значение.
Тълкуването им във връзка една с друга обосновава извода, че работодателят не
отговаря за вреди от трудова злополука, при която е настъпила смърт на пострадалия,
ако последният е причинил умишлено увреждането. Независимо от наличието на
влязъл в сила административен акт, гражданският съд, разглеждащ иска по чл. 200 КТ,
е длъжен да разгледа своевременно заявените възраженията на ответната страна за
изключване на отговорността по чл. 201, ал. 1 КТ при умисъл, респ. за намаляването ,
когато е налице груба небрежност. Работодателят не отговаря за вреди от трудова
злополука, когато пострадалият е действал умишлено и изцяло е виновен за
увреждането.
В съответствие с установената практика, съдът приема, че пострадалият не е
причинил злополуката умишлено, тъй като не се установява от събраните по делото
доказателства да е искал или допускал настъпване на увреждането, а това дали
извършвайки работа на обекта с установено количество наркотици в кръвта, е положил
дължимата грижа, която и най-небрежният не би положил в конкретната ситуация, е
въпрос, който следва да бъде разгледан отделно – по направеното възражение по чл.
201, ал. 2 КТ. В този смисъл напр. Определение № 803 от 20.07.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 123/2009 г., IV г. о., ГК. Направеното от ответника възражение за изключване на
отговорността му по реда на чл. 201, ал. 1 КТ поради умишлено причиняване на
смъртта от починалия Н. И. е неоснователно и не следва да бъде уважено.
По възражението за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ:
При направено възражение за съпричиняване, в тежест на ответника е да докаже,
че пострадалият е допринесъл за настъпване на процесната трудова злополука в
твърдяната степен, като е допуснал груба небрежност. Ответникът счита, че с
поведението си пострадалият служител е допринесъл за вредоносния резултат със 100
процента. Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя
може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност. По въпроса за това кои са критериите за намаляване
13
обезщетението в тази хипотеза е налице трайно установена практика на съдилищата,
съгласно която при трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност.
Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един
абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрият стопанин/ с
оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не
се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен,
тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и
внимание и в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност.
Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да
има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени,
които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата
злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за
намаляване на обезщетението. В този смисъл са постановените Решение №348 от
11.10.2011 г. по гр. дело №387/2010 г., ВКС, ІV г.о.; Решение № 291 от 11.07.2012 г. по
гр. д. 951/2011 г., ВКС, ІV г.о. и др.
Съгласно решение по гр. д. № 246/19 г. на ВКС ІІІ ГО грубата небрежност е форма
на вината, според която работникът или служителят не е положил дължимата грижа за
безопасност, която най- небрежния би положил. Доколкото се касае за количествена
разлика между грубата и обикновената небрежност, грубата небрежност е налице,
когато не е положена никаква грижа за безопасност, каквато и най-небрежният би
положил в подобна обстановка. Процентът съпричиняване зависи от механизма на
причиняване на трудовата злополука, като мислено се преценява тежестта на
допринасяне за всеки от факторите, причина за увреждането, както и съотношението
между причините, когато са повече от една, респективно има ли баланс между тях или
някоя от тях е основна, решаваща, допълнителна, съпътстваща и т. н.
Следвайки горепосочените критерии и при съпоставяне на отделните причини,
довели като резултат до смъртта на Н. И., съдът следва да отчете следните фактори: На
първо място, установи се както от приетото извлечение от книга за инструктаж по
безопасност и здраве при извършване на работата, така и от показанията на
свидетелите Е.Е, Г. Л. и Ц. Йо., че на 13.02.2020 г. сутринта на Н. И. бил проведен
инструктаж в базата на работодателя в с. Костелево. Установи се още, че инструктажът
бил за работа с ъглошлайф, както и че пострадалият нямал необходимите умения и
квалификация за работа с резак. На следващо място, видно от показанията на
свидетелите Ц. Йо. и Д.Д. решението да използват резак като режещ инструмент
вместо ъглошлайф било взето от Н. И. и останалите работници на обекта – двамата
свидетели Йо. и Д.. Същевременно от показанията им се установява, че този
инструмент бил осигурен от работодателя, тъй като се намирал в служебния
автомобил, както и че прекият ръководител на място – Г. Л. не само не се
противопоставил на решението им да използват резак, а им показал как се работи с
него – в този смисъл са показанията на свидетеля Д.. Ето защо съдът приема, че е
налице конклудентно изразено съгласие от работодателя работниците да използват
конкретно този вид инструмент – резак. Установи се по-нататък, както от СТЕ, така и
от свидетелските показания на свид. Йо. и протокол № 03/19.03.2020 г. на ТП-Враца на
НОИ, че използвайки резака, същият отделял искри, които запалили ел. инсталацията
14
на основата на съоражението под коша на вишката. Тъй като бутоните за управление
на автовишката били блокирали и не могли да слязат надолу, починалият Н. И. взел
решение да напусне коша на вишката, след което свид. Йо. го последвал. Автовишката
била осигурена на работниците от работодателя. На следващо място следва да се
отчете самостоятелно взетето от Н. И. решение да се прехвърли на бетоновата ферма
на сградата и да се спусне по бетоновата колона с височина от 7 метра, от която
паднал, което довело до смъртта му – в този смисъл показанията на свид. Йо.. Следва
да се отчете и установената към момента на смъртта му концентрация на амфетамин в
кръвта в размер на 1749 нг/мл, както и ориентировъчното време на прием на
веществото – период от преди един-два дни – в този смисъл СХЕ. От приетото по
делото заключение на СПЕ се установи, че приетите амфетамини от пострадалия са
довели до надценяване на възможностите му и недооценка на ситуацията и действията
му, както и направеният от експерта извод, че употребеният амфетамин е причина за
настъпване на злополуката, тъй като веществото е повлияло на поведението на
пострадалия. Така напр., докато Н. И. е взел решение да се спусне по бетоновата
колона от 7 метра височина, то поведението на свидетеля Йо. е било съвсем различно –
той, след като излязъл от коша останал върху перваза, без да предприема дейстивя по
самостоятелно спускане по колоната. Следва да се отчете фактът, че използвайки
наркотично вещество, независимо от количеството, лицето не е имало възможност да
изпълнява служебните си задължения в деня на инцидента, като работата с режещи
инструменти и шофирането са абсолютно забранени – заключение по СПЕ и
констатации на вещото лице в открито съдебно заседание. Несъмнено, при работа с
режещи инструменти концентрацията на работника следва да е по-висока, като се
изисква повишено внимание за спазването на правилата за безопасност. В този смисъл
следва да се държи по-сериозна отговорност на лицето, което в нарушение на
задължението по чл. 126, т. 2 КТ е употребило наркотично вещество, имащо
въздействие върху поведението му през работно време. Задължение за спазване на
правилата за здравословни и безопасни условия на труд, както и за полагане на грижи
за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица,
пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените
от работодателя инструкции, произтичат и пряко от закона – чл. 126, т. 6 КТ и чл. 33
ЗБУТ.
Установи се, че процесната трудова злополука е резултат от съвкупно
реализирани различни причини, без нито една от които не би се стигнало до смъртта на
Н. И. /взето решение от работниците да работят с резак вместо с ъглошлайф;
конклудентно съгласие на работодателя да се работи с този инструмент и
осигуряването му в служебния автомобил въпреки липсата на квалификация на лицата
да го използват; запалването на ел. инсталацията на автовишката заради използвания
резак; отказ на бутоните за управление на коша на осигурената от работодателя
автовишка и невъзможността да слезе на собствен ход на земята; решението на Н. И.
да напусне коша на вишката и да се прехвърли върху бетоновата ферма, а от там и
върху бетоновата колона, по която да се спусне; употребеният от пострадалия
амфетамин в период от един-два дни преди инцидента/. Като основна причина за
настъпване на смъртта на Н. И. може да се определи взетото решение за спускане по
бетоновата колона и падането от 7 метра височина, но без реализирането на всеки един
от по-горе подробно изброените фактори, които са в пряка причинна връзка с фаталния
инцидент, то не би се стигнало до него. От СПЕ се установява, че взетото от
починалото лице решение за спускане по колоната е в пряка причинна връзка с
употребения амфетамин, довел като резултат до по-висока самоувереност във
възможностите му и недооценка на ситуацията.
От своя страна работодателят също не е спазил редица изисквания, свързани с
15
безопасните и здравословни условия на труд, които се установяват с приетия протокол
№ 03/19.03.2020 г. на ТП-Враца на НОИ, сред които: чл.281, ал.3 от Кодекса на труда и
във връзка с чл.55, т.15 и чл.100, ал.2 от Наредба за безопасната експлоатация и
технически надзор на повдигателни съоръжения (обн. ДВ. бр.73/17.09.2010 г. и посл.
изм. в ДВ. бр.60/2018 г.) поради използването на подвижна работна площадка,
подлежаща на регистрация, без да е регистрирана; чл. 166, ал. 2 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване (ДВ бр. 88/1999 г., посл. изм. в ДВ
бр.95/2016 г.) поради липса на предоставена и осигурена на работниците писмена
инструкция за безопасна работа с подвижна работна площадка, чл. 11, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценката на риска
(ДВ, бр.47/1999 г.) поради липса на преразглеждане оценката на риска във връзка с
промяна в организацията на работа и извършване на нови дейности, които могат да
окажат влияние върху риска; чл.4, ал.1, т.3 от Закон за здравословни и безопасни
условия на труд (ДВ. бр. 124/1997 г. и поел. изм. в ДВ бр.97 от 5 декември 2017 г.) и
във връзка с чл.55, т.1 от Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на
повдигателни съоръжения (обн. ДВ бр.73/17.09.2010 г. и посл. изм. в ДВ. бр.60/2018 г.)
поради несъздаването на необходимата организация за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд на работещите, като не е определил едно или повече лица,
които да отговарят за безопасната експлоатация на подвижните работни площадки
експлоатирани от дружеството; чл.281, ал.3 от Кодекса на труда, във връзка с чл.3 от
Наредба № 1 от 4 март 2002 г. за условията и реда за придобиване и признаване на
правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни
кранове и подвижни работни площадки (обн. ДВ бр.28/19.03.2002 г. и посл. изм. в ДВ
бр. 45/2016 г.) и във връзка с чл.55, т.2 и т.13 от Наредба за безопасната експлоатация и
технически надзор на повдигателни съоръжения (обн. ДВ бр. 73/17.09.2010 г. и посл.
изм. в ДВ бр. 60/2018г.) поради допускането на лицето Н.А.И. на длъжност
"монтажник, метални конструкции" да обслужва (работи) подвижна работна площадка,
без да има придобита или призната правоспособност за упражняване на дейности по
управление на подвижни работни площадки; чл.166, ал. 2 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване (ДВ. бр. 88/1999 г., посл. изм. в ДВ
бр.95/2016 г.) поради липсата на представени и осигурени писмени инструкции на
работниците при използването на горелки и резачи за извършване на газопламъчни
работи по метали; чл.281, ал.2 от Кодекса на труда, във връзка с чл.16, ал.1, т.7 от
ЗЗБУТ (ДВ бр.124/1997 г.) и чл.2 от Наредба № 7 за условията и реда за придобиване
на правоспособност по заваряране (Обн. ДВ бр.37/2006 г., изм. ДВ бр.9/2009 г.) и
чл.485, ал.2 от Правилник по безопасността на труда при заваряване и рязане на метали
(Д-08-002) (ДВ, бр. 58 от 24 юли 1973 г.) поради допускането на лицето Н.А.И. на
длъжност "монтажник, метални конструкции" да работи с резак за извършване на
газопламъчни работи по метали, без да е обучен и без да има придобита или призната
правоспособност за упражняване на дейности, свързани с газопламъчно рязане; чл.11,
ал.5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ) (ДВ, бр. 102/2009 г.)
поради пропускането при провеждането на ежедневния инструктаж на 13.02.2020 г. да
се документират всички обстоятелства (специфични опасности или рискове, свързани
с изпълняваната работа) в книгата за инструктаж.
При тези данни настоящият състав приема, че в случая е налице основание за
намаляване отговорността на работодателя-ответник на основание чл. 201, ал. 2 КТ с
60% поради допусната от пострадалия груба небрежност в причинна връзка с
16
вредоносния резултат.
С оглед изложеното, поведението на ищеца, който сам се е поставил в ситуация на
повишена опасност, предприемайки спускане по бетоновата колона от 7 метра
височина, допринася в значителна степен за настъпването на вредоносния резултат.
Съдът приема, че отговорността при конкретните обстоятелства следва да се
разпредели в съотношение 60 % за работника към 40 % за работодателя, тъй като
извършените нарушения както от работника, така и от работодателя, имат съответен
принос при настъпването на трудовата злополука.
Съгласно посочените по-горе размери на обезщетения за причинени на ищците
неимуществени вреди, и като се вземе предвид установеният процент на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, исковете на ищците
следва да бъдат уважени за сумата от по 48000 лева, като бъдат отхвърлени за
горницата до пълните предявени размери от по 100 000 лева. Върху всяка от
главниците следва да бъде присъдена и законна лихва, считано от настъпването на
смъртта на Н. И. – 13.02.2020 г. /моментът, от който реално са започнали да търпят
неимуществени вреди/ до погасяването на сумите.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на всекиго от ищците адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от исковете. Ищците претендират адвокатско възнаграждение в
хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА – материално затруднение лица, видно от
представените по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
Константна е практиката на съдилищата, че уредените в закона обстоятелства, при
които се предоставя първоначално безплатна адвокатска защита, не подлежат на
доказване, като е достатъчно единствено твърдение за това. При определяне
отговорността за разноски на ищците съдът съобразява размера на предявения от
всекиго иск с минимално дължимото адвокатско възнаграждение съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет.
Минималният размер на дължимото възнаграждение по отношение на ищците А.И.Н.
и Д. А. И. е в размер на сумата от 3530,00 лв., като с оглед уважената част от исковете
им, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от по 1694,40 лв. за адвокатска
защита за всекиго от тях. Общата сума, която ответникът следва да бъде осъден да
заплати солидарно на упълномощените адвокати – Н.Н. Д. и Ж. В. Т. е в размер на
3388,80 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски съобразно
отхвърлената част от исковете. Претендираните от него разноски са съгласно
депозирания списък по чл. 80 ГПК, който включва сумата от 6700,00 лв. - адвокатско
възнаграждение и 240,00 лева внесени възнаграждения за вещи лица. Неоснователно е
направеното от процесуалния представител на ищците възражение за липса на
доказателство за платено адвокатско възнаграждение. Видно от приложение по делото
договор за правна защита и съдействие, сумата от 6700 лева е заплатена в броя от
ответника „Метал Строй 81“ ЕООД. Изчислена пропорционално на предявените от
ищците искове, се налага извод, че заплатеното от „Метал Строй 81“ ЕООД адвокатско
възнаграждение за защита по исковете, предявени от А.И.Н. и Д. А. И. е в размер на
3350,00 лв. за всекиго от тях. Съобразно отхвърлената част от исковете, ищците А.И.Н.
и Д. А. И. следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата от по 1742,00 лв.
адвокатско възнаграждение всеки от тях, както и сумата от по 62,40 лв.
възнаграждения за вещи лица. Или всеки от ищците следва да бъде осъден да заплати
сумата от по 1804,40 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати по
17
сметка на съда следващата се държавна такса в размер на 3840,00 лв. върху уважената
част от исковете и разноски по делото за изготвени експертни заключения в размер на
сумата от 425,28 лв., определена пропорционално на уважената част от исковете
съгласно правилото на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл. 52 ЗЗД „Метал Строй 81“ ЕООД,
ЕИК: ********* да заплати на А. Н. И., ЕГН ********** сумата от 48 000,00 лева
/четиридесет и осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на неговия син
Н.А.И., ЕГН:***********, починал на 13.02.2020 г. вследствие на трудова злополука,
призната като такава с разпореждане № 8 от 24.03.2020 г. на ТП-Враца към НОИ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2020 г. до
окончателното ѝ погасяване, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за горницата до
пълния предявен размер от 100 000 лева /сто хиляди лева/ предявен като частичен от
сумата от 200 000 лева /двеста хиляди лева/.
ОСЪЖДА на основание чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл. 52 ЗЗД „Метал Строй 81“ ЕООД,
ЕИК: ********* да заплати на Д. А. И., ЕГН ********** сумата от 48 000,00 лева
/четиридесет и осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейния син
Н.А.И., ЕГН:***********, починал на 13.02.2020 г. вследствие на трудова злополука,
призната като такава с разпореждане № 8 от 24.03.2020 г. на ТП-Враца към НОИ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2020 г. до
окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за горницата
до пълния предявен размер от 100 000 лева /сто хиляди лева/ предявен като частичен
от сумата от 200 000 лева /двеста хиляди лева/.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА „Метал Строй 81“ ЕООД, ЕИК:
********* да заплати солидарно на адв. Н.Н. Д., ЕГН:*********** и адв. Ж. В. Т.,
личен номер ***********, и двамата с адрес: гр. ***., ул. ***. №*** сумата от 3388,80
лева за оказана в полза на ищците безплатна адвокатска помощ съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК А. Н. И., ЕГН ********** да заплати на
„Метал Строй 81“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 1804,40 лева разноски по делото
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Д. А. И., ЕГН ********** да заплати на
„Метал Строй 81“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 1804,40 лева разноски по делото
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК „Метал Строй 81“ ЕООД, ЕИК: ********* да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Враца
сумата от 4265,28 лева, представляваща държавна такса и възнаграждение за вещо
лице съобразно уважената част от исковете.
ПОСОЧВА на осн. чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК банкова сметка на А. Н. И., ЕГН
**********, по която могат да му бъдат заплатени присъдените суми: IBAN
******************, BIC *********, разкрита при „Банка ДСК“ ЕАД.
ПОСОЧВА на осн. чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК банкова сметка на Д. А. И., ЕГН
18
**********, по която могат да бъдат заплатени присъдените суми: IBAN
***************, BIC *********, разкрита при „Банка ДСК“ ЕАД.
Решението е постановено при участието на „Дженерали Застраховане“ АД,
ЕИК: *********, гр. София, п.к. 1504, р-н Оборище
бул./ул. бул. „Княз Александър Дондуков“ 68 като трето лице - помагач на
страната на ответника „Метал Строй 81“ ЕООД, ЕИК: *********.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
19