Р Е Ш Е Н И Е
№……/…..11.2018г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети октомври през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
при секретар Мария
Манолова,
като разгледа докладваното
от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело № 1410
по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София , р-н
Витоша, ж.к. Малинова долина, Рачо Петков-Казанджията №4-6, действащо чрез
адв.Р.М., срещу решение №1441/04.04.18г., постановено по гр.д. №
12118/17г. на ВРС, XХХI състав, с което е отхвърлен предявения от "ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК
*********, против И.Х.С. ***, иск с
правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата от 1060лв. главница дължима по договор за кредит от 13.09.2011г.,
351,77лв. възнаградителна лихва за времето от 13.09.2011г. до 18.01.2016г. и
28.24лв. разноски, всички присъдени по ч.гр.д.№9085/2017г. по описа на ВРС.
В
жалбата въззивникът е навел твърденията, че решението е неправилно и
постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила.
Твърди, че съдът неправилно е приел договорът за цесия за нередовен поради
заличаване на догов.цена , като счита че вземането предмет на цесията е
достатъчно индивидуализирано в договора и приложението към него. Счита, че
заличаването на цената не влече нищожност на договора, доколкото такава е била
уговорена и прехвърлянето е възмездно. Счита още, че уведомяването на длъжника
за цесията е извършено най-късно с исковата молба. Моли да бъде отменено
решението, като бъде уважен иска. Моли да му бъдат присъдени разноски.
Въззиваемата страна И.Х.С. ***, не
е депозирала в срок отговор.
За
да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК *********, против И.Х.С.
***, иск с правно основание чл.422,
ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК за приемане за установено, че И.Х.С. дължи на ЕОС
МАТРИКС ЕООД, следните суми: сумата от 1060лeва, представляваща главница по договор за потребителски
кредит от 13.09.11г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в
съда–29.06.2017г. до окончателното изплащане; сумата от 351,77лв, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 13.09.2011г. до 18.01.2016г., които вземания са цедирани от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД на ЕОС МАТРИКС ЕООД по силата на договор за цесия от
18.01.16г., за които е издадена заповед №4973/30.06.2017год. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№9085/2017год. на ВРС.
В исковата молба поддържа, че с договор за потребителски
кредит, сключен на 13.09.11г., между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и И.Х.С., на последният е предоставен паричен кредит в размер на 1060лв със срок на
издължаване на кредита 36 месеца. Излага, че след усвояване на кредита
кредитополучателят не е извършвал редовни плащания на месечните си вноски ,
като срокът на договора бил изтекъл и задълженията по него били изцяло
изискуеми. Твърди, че на 18.01.16г. между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и ЕОС
МАТРИКС ЕООД бил сключен договор за
прехвърляне на вземане , по силата на който ищецът придобил вземанията по
договора, като длъжникът бил уведомен за извършената цесия. Сочи, че ищецът се е снабдил със Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която ответникът
подал възражение.
Ответникът И.Х.С. *** , в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявеният иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл.422 ГПК за процесуално
допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Спорният
по делото въпрос, поставен за разглеждане и подлежащ на преценка от въззивния
съд с оглед предявената въззивна жалба, се свежда до това налице ли е
действителен договор за цесия и породил ли е правно действие. Договорът за
цесия е неформален акт на съгласие за прехвърляне на едно вземане, като формата
е способ за доказване.
В
настоящия случай за установяване на легитимацията си като кредитор ищецът –
заявител ЕОС МАТРИКС ЕООД, е посочил и
представил договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016г., ведно с
Приложение 1 към него , по силата на който продавачът ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД му е прехвърлил портфейл от
вземания, произтичащи от договори за заем, сключени с длъжници, сред които и
този, сключен с длъжника И.Х.С..
Не
може да се сподели изводът на първоинстанционния съд, че непосочването на
цената в договора за цесия представлява липса на съществен елемент, водещ до
нищожност на сделката поради липса на основание. Безспорно се установява, чрез
тълкуване на волята на страните, че цена е била уговорена и прехвърлянето е
възмездно. Действително доказателства за нейният размер не са представени, но
дори и да не е определена цена се счита, че страните са се съгласили с цената,
която обикновено се плаща по време на сключване на продажбата за същия вид
стока или при подобни обстоятелства, доколкото същите са търговци (чл.
326, ал.2 ТЗ).
Отделно от това следва да се има предвид, че самият размер на цената, на която
правото се прехвърля е нещо, по което длъжникът като лице, вън от страните по
правоотношението не може да прави възражение.
С
оглед постигнатата в чл.4.3 от договора за цесия договореност е видно, че е
налице изрично изявена правно валидна воля от цедента за упълномощаването на
цесионера от негово име да предприеме фактически действия по уведомяването на
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията, за извършването на което
действие от пълномощник липсва законова пречка. Като се има предвид това и осъщественото
лично връчване на ответника на преписи от исковата молба и приложенията към нея
(сред които договор за цесия от 18.01.2016г., ведно с приложение към него;
нарочно писмено уведомление до длъжника от упълномощения за това цесионер),
обосновано може да се приеме, че съобщаването в конкретния случай на
извършеното прехвърляне на вземането на цедирания длъжник е сторено с
връчването на книжата по реда на чл.131 ГПК, с което правата и законните
интереси на длъжника са гарантирани. Наред с това следва да се има предвид, че
въпросът за момента на уведомяването на цедирания длъжник е от значение единствено при противопоставени от
длъжника твърдения, че до предявяването на иска е погасил задължението на
стария кредитор. При липса на такива твърдения в конкретния случай липсата на
предходно (преди завеждането на иска) уведомяване се явява ирелевантен факт.
Предвид горното, ищецът е надлежно активно материално легитимиран да претендира
процесните вземания, които са му били прехвърлени надлежно с рамковия договор
за цесия.
От
събраната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на
13.09.11г. ответникът е усвоил отпуснатия му кредит от 1060лв, като за периода
от 13.09.11г. до 20.02.18г. не се установява извършване на вноски за погасяване
на задължението. Вещото лице сочи, че задължението на ответника възлиза на
1060лв-главница по договор за потр.кредит от 13.09.11г. и 351,77лв-догов.лихва
за периода 13.09.11г. до 18.01.16г.
С
оглед на така изложеното съдът намира, че
към датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дължал на ищеца посочените по-горе съобразно
възприетото заключение на назначената съдебно - счетоводна експертиза суми,
поради което и предявения иск за установяване на тяхната дължимост се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Следва
да бъде уважено и искането да се приеме за установено, че ответника дължи и
претендираната със заявлението законна лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №9085/2017г. на ВРС в
съда - 29.06.2017г. до окончателното й изплащане.
С
оглед разясненията, дадени в т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноските по издаване
на заповедта за изпълнение следва да се разпредели от съда в исковото
производство, или с решението си по установ.иск съдът дължи произнасяне по
дължимостта на разноските за заповедното производство. С оглед на това, предвид
установения размер на вземането в настоящото производство, съдът намира, че
дължимите в заповедното производство разноски на ищеца са в размер на 28,24лева– д.т. , за която сума е издадена
заповед за изпълнение.
Доколкото предмета на делото по устан.иск е съществуването на вземането
по заповедта, а разноските са последица от уважаване на заявлението, то
устан.иск за разноските в заповедното производство е недопустим / т.10в от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС /. Ето защо решението на ВРС в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415
от ГПК
за приемане за установено дължимостта на сумата от 28.24лв.
разноски по ч.гр.д.№9085/2017г. по описа на ВРС следва да бъде обезсилено.
Съобразно
уважената част от предявеният иск дължимите на
ищеца разноски за първа инстанция са в размер на 171,76лв. С
оглед обжалвания с подадената въззивна жалба размер на решението
и установената от въззивния съд основателност на въззивната жалба , разноските
за въззивното производство, които по съразмерност се следват за въззивника са 50лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 1441/04.04.2018г. на Варненски районен съд, XХХI състав,
постановено по гр.д. № 12118/2017г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА,
в която е отхвърлен предявения от "ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК
*********, против И.Х.С., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК за приемане за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 28.24лв. разноски,
присъдени по ч.гр.д.№9085/2017г. по описа на ВРС.
ОТМЕНЯ решение № 1441/04.04.2018г. на Варненски районен съд, XХХI състав,
постановено по гр.д. № 12118/2017г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА,
в която е отхвърлен предявения от "ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК
*********, против И.Х.С., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК за приемане за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1060лв. главница дължима по
договор за кредит от 13.09.2011г., 351,77лв. възнаградителна лихва за времето
от 13.09.2011г. до 18.01.2016г., всички присъдени по ч.гр.д.№9085/2017г. по
описа на ВРС,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
признава
за установено в
отношенията между ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София , р-н Витоша, ж.к. Малинова долина, Рачо
Петков-Казанджията №4-6, и И.Х.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, че И.Х.С. ДЪЛЖИ на ЕОС
МАТРИКС ЕООД, ЕИК *********, СУМАТА в размер на 1060лeва,
представляваща главница по договор за потребителски кредит от 13.09.11г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на заявлението в съда–29.06.2017г. до
окончателното изплащане, както и СУМАТА
от 351,77лв, представляваща възнаградителна лихва за периода от 13.09.2011г. до
18.01.2016г., които вземания са
цедирани от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД на ЕОС МАТРИКС
ЕООД по силата на договор за цесия от 18.01.16г., за които е издадена
заповед №4973/30.06.2017год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№9085/2017год. на ВРС, на осн. чл. 422, ал.1 във
вр. с чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Х.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София , р-н Витоша, ж.к. Малинова долина, Рачо
Петков-Казанджията №4-6, сумата от 28.24лв. / двадесет и осем лева и
24ст/, представляваща сторени съдебно-деловодни в заповедното производство, както
и сумата от 221,76лв /двеста двадесет и един лева и 76ст./, представляваща
сторените съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното и въззивно
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване
съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: