№ 23
гр. Смолян, 01.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Валентина Т. Бошнякова
Събинска
при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова
Сложи за разглеждане докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска
Търговско дело № 20225400900012 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът С. А. Г. – редовно призован, се явява лично и с адв. П. К.,
редовно упълномощена по делото, както и с адв. Анг. Б., редовно
упълномощен с представено в днешно съдебно заседание пълномощно.
Ответникът „Дженерали застраховане“ АД – редовно призовано, не
се явява и не изпраща представител.
Вещото лице И. В. Н. – редовно призован, не се явява.
Съдът констатира, че двамата адвокати се явяват в залата без тоги и
затова им указа, че за следващо съдебно заседание следва спазят разпоредбата
на чл. 40, ал. 7 от Закон за адвокатурата, като се явят с тоги.
Адв. К. – Това изискване е отменено отдавна. Никъде не се явяваме с
тоги. Аз лично няма да спазя това указание. Ако това е уважение или
неуважение към съда, употребата на тоги. Отдавна имаше дебати по този
въпрос, не се наложиха никъде. Никъде, в нито един съд не се изисква,
включително и във ВКС. Почти всяка седмица ходя по дела, никъде, никой не
ми е искал тога, може би като го въведоха преди 15 години имаше такъв
момент.
Съдът посочи на адвокатите, че имат право на личен избор дали да
спазят закона или не, като носят последиците от своя избор.
Адв. К. – Да се даде ход на делото.
Адв. Б. – Няма процесуални пречки, да се даде ход.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което следва да бъде даден такъв и затова
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ход на делото.
Съдът докладва Писмо вх. № 733/17.02.2023 г., с което съдът е
уведомен, че доктор Елм. Ст. е определена за вещо лице. Съдът докладва
Молба, постъпила по имейла, с вх. № 713/17.02.2023 г. от И. Н., с която
същият сочи, че няма техническа възможност да изготви авто-техническата
експертиза в срок. Съдът докладва и Писмо вх. № 814/23.02.2023г., с което д-
р Елм. Ст. е посочила, че се отказва да вземе участие в изготвяне на съдебно-
медицинската експертиза.
Адв. К. – Експертизата трябва да бъде изготвена, съдебно-
медицинската, която сме поискали. Нека да се намери друг лекар от същата
болницата. А в случай, че не е възможно това, да бъде потърсен такъв от
болницата в гр. П. или гр. Пл., но да бъде специалист неврохирург. Още с
исковата молба сме поискали съдебно удостоверение по наказателното дело,
конкретно посочени документи, с които искаме да се запознаем, за да може да
посочим свидетел за механизма. Делото е насрочено за първо съдебно
заседание на 18.08.2020 г. С писмена молба сме поддържали направените
доказателствените искания с исковата молба, вкл. за съдебно удостоверение.
Не е даден ход на делото, т.е. такова първо заседание фактически не е
проведено. Следващото, реално първо съдебно заседание от 02.11.2022 г.
имаме изрична молба, в която изрично сочим, че искаме съдебно
удостоверение и свидетел за механизма, да посочим след като се снабдим с
материалите от ДП, за да можем да посочим имена на този свидетел за
механизма. Ние няма как да знаем кои са присъствали на инцидента с
индивидуализиращи данни, които да можем да посочим за свидетел на
механизма. В следващо съдебно заседание на 30.11.2022 г. отново имаме
молба, отново сочим, че искаме съдебно удостоверение за наказателното
дело, изрично уточняваме, че искаме от там да посочим и да можем да
намерим материали, от които да е ясно кои са свидетелите – очевидци, да
посочим свидетел за механизма. В следващото съдебно заседание виждаме
едни имена от досъдебното производство за свидетелката Здр., без да знаем
нищо повече за нея, освен, че е била пътник в буса и я сочим. Съдът казва, че
има преклузия и не я допуска. Продължаваме да искаме съдебно
удостоверение. Съдът не ни допуска и съдебно удостоверение. Това е едно
доказателствено искане, което правим още с исковата молба и не само, че го
правим, а постоянно го поддържаме. Съдът преценява, че има преклузия за
нашето доказателствено искане. В същото време, правя паралел на исканията
на ответника. Има отговор на искова молба, без нито едно доказателствено
искане. Има първо съдебно заседание на 18.08.2020 г. с молба без нито едно
доказателствено искане. Има второ съдебно заседание, което реално е първо,
поради недаване ход на предишното, ответникът казва, че иска свидетел за
механизма – водача, с въпроси по преценка на съда, той да си го разпита.
Други доказателствени искания от ответника няма. В следващо съдебно
заседание на 30.11.2022 г. ответникът сочи съдът да си разпита свидетеля по
въпроси за механизма. Съдът разпитва този свидетел. Други доказателствени
2
искания няма, т.е. да приключва делото. Ответникът никога не е поставял
въпроси към авто-техническата експертиза, към съдебно-медицинската
експертиза и такива доказателствени искания никога не е правил. В същото
време съдът в съдебно заседание от 30.11.2022 г. поставя въпроси, като
буквално заменя процесуалното представителство на ответника, със
собствено такова, и поставя въпроси за значението на колана, били ли са, как
би се отразил и изобщо въпроси, касаещи съпричиняването, във връзка с
използване на колана. Обръщам внимание, че да, в отговора на исковата
молба има възражение за съпричиняване, поради неизползване на колан, но
няма никакви доказателствени искания, освен направеното едва в трето
съдебно заседание искане за разпит като свидетел водача на буса. В този
случай, с оглед диспозитивното начало, съдът не може да замества ответника
и да зададе въпроси, с които да докаже или да се отхвърли възражението за
съпричиняване. Предметът на делото се определя от страните, от ищеца. Ние
сме постави въпроси, с оглед механизма за настъпване на инцидента и извън
тези въпроси, които се отнасят до предмета на делото, въпроси за доказване
на съпричиняване, ако няма искане от страната, не могат да бъдат поставени.
Във връзка с всичко изложено, от което ясно се вижда в подробно цитираните
протокол и молби, моля: на първо място да ни се допусне свидетел за
механизма, като в АТЕ успяваме да видим име на присъстваща такава
пътничка в буса - Д. Г. Н.а, за която доверителят ми, чрез познати успя да
издири телефон, нямаме други индивидуализиращи данни и соча нейния
телефон **********, като този свидетел е пряко необходим за факти и
обстоятелства, във връзка с конкретния пътен инцидент. Това е една от
пътничките в буса. И второ, моля да бъде отменено определението на съда, в
частта, с която се поставят въпроси, във връзка със значението на предпазния
колан, въпрос № 5 от АТЕ.
Адв. К. – Водим двамата свидетели, които са ни допуснати за
установяване на неимуществените вреди, причинени на ищеца.
Съдът намира, че следва да пристъпи към разпит на свидетелите.
Сне се самоличността на свидетелите, както следва:
В. К. Г. – ** г., българка, българска гражданка, неосъждана, семейна. Аз
съм съпруга на ищеца. Съгласна съм моето ЕГН да бъде вписано в протокола
- ЕГН **********.
Й. Б. Б. – ** г., българка, българска гражданка, вдовица, неосъждана.
Моят съпруг е първи братовчед на ищеца. Съгласна съм моето ЕГН да бъде
вписано в протокола - ЕГН **********.
Съдът напомни на свидетелите наказателната отговорност по чл. 290 от
НК. Съдът указа на свидетелката В. Г., че има право да откаже да
свидетелства.
Свидетелите обещаха да кажат истината.
Свидетелката Й. Б. беше изведена извън залата.
3
Разпит на свидетелката Г. – Съгласна съм да свидетелствам. Знам за
пътния инцидент със съпруга ми. Когато го видях след инцидента, той беше в
много тежко състояние. Не можеше да говори, не можеше да си движи
главата – нито напред, нито назад, беше целият в кръв, като кръвта идваше от
дясното ухо. Ухото беше зашито, но непочистено, имаше кръв и съсиреци
вътре в ухото. След като си дойде от болницата не можеше да говори, вода не
можеше да пие. Давах му вода със сламка, като първоначално водата му се
стичаше от чашата, оливаше. За храна - изобщо не можеше да приема. Това
беше в първите дни. Аз го събличах, чорапи, панталон. Изключено беше да
вдигне ръце и да сложи пижама. На другия ден отидохме до травматолог, за
консултация, защото имаше адски болки. Показахме снимката от рентгена, на
която нямаше данни за счупване. Най-интензивни болките бяха във врата, не
можеше изобщо да го мърда – ни на ляво, ни напред, ни назад, стоеше скован
в едно положение и ръцете напред. Не можеше да спи. Докторът ме накара да
отида да закупя яка и той я постави. Изписа ни кремове за мазане и хапчета,
обезболяващо. След три дни отидохме пак и казах, че няма подобрение.
Докторът предположи, че е от насядане, защото гледаше снимката. Изпрати
ни на скенер. След скенера докторът каза, че има счупване от двете страни на
втори шиен прешлен и ми обясни, че втори шиен прешлен се казвало
„камшичен удар“ и при такъв удар много хора умират, на място. Много се
притеснихме. Върнахме се при травматолога и ни насочиха към неврохирург.
Всичко това се случи в гр. См.. Обясниха ни, че трябва да отидем при
неврохирург. Обясниха ни, че операцията е от ляво, от дясно, слагат
пластини. Съпругът ми пребледня, изплаши се, разтрепери се. Започнахме да
търсим връзка с неврохирург. Отидохме в гр. П.. Там имам сестра и прецених,
че ако се наложи операция, да има къде да отседна. В отделението на
болницата му направиха необходимите изследвания и ни изпратиха на ЯМР в
гр. Пл. - П.. Ходихме и там. И от там също потвърдиха счупването. Върнахме
в гр. П., като докторът ни предложи да изчакаме да видим как ще се развият
нещата. Яката трябваше да се носи денонощно, да не се сваля и ако се
наложи, ще се сложи твърда яка. Тъй като това беше през лятото, започнаха
да стават рани от яката по врата. Мажех, свалях яката, пак слагах, но това
продължи осем месеца непрестанно. Само, когато се къпеше, се сваляше
яката. Болките продължаваха. Промени се дишането, съня, започна да хърка,
цялата къща носеше. На моменти спираше да диша, много силно хъркане. Аз
не можех да спя, притеснявах се, мислех, че му спираше сърцето. След осмия
месец като махнахме яката, 3-4 месеца след това започна да се нормализира
дишането и хъркането. Не можеше да кара кола, а преди това шофираше. Той
до ден днешен има болки и се пази. Не може да вдига тежко. Той си измени
походка, изгърби се - на една страна, пропадна рамото, ходи наведен. А преди
това беше физически много здрав. Преди инцидента работеше, беше ел.
техник, натоварена му беше работата. След това се върна на работа, но за
кратко и каза, че му е трудно. Хотелът, в който работеше, е много голям,
качването, слизането му създаваше проблеми и не можеше, затова напусна.
4
До ден днешен е с пазене. Зимно време е с болки, ходи с поло, яка, шалове,
преди това поло не можеше да сложи. Започна да вдига кръвно, аритмии. До
преди месец беше извън ритъм, лежа в болницата. Инцидента му се отрази
страшно много и физически, и психически. На мен също.
Разпит на свидетелката Б. – Знам за случая с г-н Г.. Ние сме близки и
веднага на следващия ден В., съпругата му, ми се обади по телефона много
притеснена и ми съобщи какво се е случило. След няколко дена го посетих, да
видя как е. Положението беше много сериозно. Той беше с яка, прежълтял.
На лицето му беше изписана болката, която изпитва. Знам, че в гр. См. му е
правен скенер – 3 скенера общо. След това се наложи консултация с
неврохирург в гр. С.. Наемане на шофьор и пътуване до гр. П. за консултация
с неврохирург. Препоръчваше се операция. След това трябваше да се направи
ядрено магнитен резонанс в гр. Пл.. Операция не беше направена. Той беше с
шина, имаше яка, не можеше да движи врата си, беше невъзможно, всички
движения бяха ограничени, с невъзможност да се самообслужва, дори вода не
можеше да пие сам, да не говорим за хигиена, хранене, обличане. Не беше
настанен в болница, ходеше само на посещения в гр. Пл., гр. П. и гр. См.. Той
беше с тази яка общо около 8 месеца, която причиняваше големи неудобства,
тъй като и времето съвпадна с лятото, горещо време, станаха рани по врата.
Яката трябваше се отстранява периодично, за да се почистват раните, да се
намажат с различни мазила. Специалистът в гр. С. сподели, че това е за
незабавна спешна операция, която да се направи, това беше неговата
препоръка. Но не направиха операция, защото при другите консултации се
препоръча да се изчака, за да се види дали ще могат да зараснат нещата, но
самата възраст си оказа влияние. Даже и сега не е зараснало напълно и
движенията са ограничени. Всъщност тази злополука оказа въздействие не
само върху физическото здраве, но и върху психическото. Той е човек, който
е много енергичен. Занимава се с много неща, работи, не почива, а сега трябва
всичко това да бъде елиминирано. Той не е човек, който може да стои на едно
място. Но всичко това, самата злополука, ходенето по болниците, пътуването,
го изкара от нормалния ритъм на живот за почти година, даже и до сега. Той
не е същият. Психиката му се промени вследствие на тази физическа травма.
Преди инцидента работеше, но след него, нямаше как да осъществява каквато
и да е физическа работа. Преди инцидента работеше като ел. техник на П., но
след това беше 6 месеца в болнични. Опита се да се върне на работа поради
финансови нужди, но разбра, че няма да може да се справи, заради тази
травма – движенията бяха ограничени, трябваше да се съобразява какво
прави. Напусна работа, защото разбра, че няма да може да се справя вече. И
до днес не е възстановен. Това си е сериозна травма, на втория шиен прешлен,
а и самата възраст няма как да бъде възстановен напълно, да зарасне. Убедена
съм, че той и сега се пази, не се натоварва физически, съобразява се какви
движения извършва, за да не стане някоя беля.
Ищецът Г. – В гр. П. ме лекува Д. П., който е неврохирург в „МБАЛ-
П.“ АД.
5
Адв. К. – Обръщам внимание, че самият ответник с Молба вх. №
581/10.02.2023 г. също иска да се отмени определението, с което е допусната
експертизата и по неговия въпрос. Ние сме поставили въпроси и от тук
нататък няма причина за задаване на други въпроси. Аз не възразявам да се
изясни механизма, но възразявам срещу въпрос № 5 към АТЕ, той е пряко с
възражението на ответника за съпричиняването. Не само, че не са поставили
въпроси, но изрично искат да се отмени в тяхна тежест всякакви разноски, те
не желаят експертиза. Възразявам срещу въпрос № 5 към АТЕ и моля в тази
връзка да се измени определението.
Съдът намира, че следва да замени вещото по назначената съдебно-
медицинска експертиза, като вместо на д-р Елм. Ст. експертизата бъде
възложена на Д. П., неврохирург в „МБАЛ-П.“ АД. По отношение на
възражението на ищеца за изключване на въпрос № 5 от задачите на АТЕ и
предвид възражението на ответника, изложено в Молба вх. № 581/10.02.2023
г., съдът намира, че не са налице основания за изменение на определението в
тази част, респективно за изключване на цитирания въпрос № 5. В случая
става въпрос за специални знания, поради което съдът ползва съответното
вещо лице, назначавайки АТЕ. Съдът не събира доказателства в полза на нито
една от страните по делото. Посоченият въпрос е във връзка само и
единствено с изясняване на механизма на процесното ПТП и различните
хипотези, респективно последици, които са настъпили и биха могли да
настъпят. При постановяване на съдебния акт по същество съдът ще отчете
направените възражения и искания от двете страни, включително събраните
доказателства и последиците от разпределената им доказателствена тежест.
Съдът намира, че следва да укаже на вещото лице по назначаваната АТЕ при
изготвяне на заключението да направи справка и с досъдебното производство,
като ползва събраните там материали. По отношение на искането на ищеца за
допускане до разпит на един свидетел за установяване механизма на
процесното ПТП, съдът намира, че искането следва да бъде оставено без
уважение, тъй като не са налице основания за изменение на определението,
което съдът е постановил по същото искане, заявено в предходен етап в този
смисъл. Съдът констатира, че с исковата молба ищецът е поискал събиране на
гласни доказателства, а именно: допускане до разпит на двама свидетели, при
режим на довеждане, единствено и само по отношение на установяване на
факта за претърпените от ищеца болки и страдания, и отражението им върху
здравето и начина на живот. Друго искане за допускане до разпит на свидетел
за установяване на механизма процесното ПТП не е направено в исковата
молба. Затова съдът намира, че не са налице основанията за изменение на
определението, с което вече е отказал допускането на такъв свидетел до
разпит. На следващо място ищецът с исковата молба е поискал издаването на
съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с необходимите и
относими документи от досъдебното производство. С определение,
постановено в проведеното на 30.11.2022 г. открито съдебно заседание съдът
е оставил това искане без уважение, като е намерил, че то не се явява
6
необходимо, предвид допуснатите и събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Но за изясняване на предмета на делото и предвид
необходимостта на специални знания, съдът допусна указване на вещото лице
по АТЕ да ползва и документите, събрани по ДП.
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗЛАГА допусната съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице
Д. П. от „МБАЛ-П.“ АД, гр. П..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изключване на
въпрос № 5 от задачите към авто-техническата експертиза.
УКАЗВА на вещото лице по допуснатата авто-техническата експертиза
при изготвяне на заключението да ползва и направи справка с материалите,
събраните по досъдебното производство, като при необходимост му бъде
издадено съдебно удостоверение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане до разпит
на свидетел за установяване на механизма на процесното ПТП.
Адв. К. – Тъй като това са определения по хода на делото, поддържам
исканията и моля да бъде изменено определението в тази част като по
отношение на въпрос № 5 към АТЕ държа да отбележа, че служебното
начало, категорична практика на ВКС, включва даване на указания и
разпределяне на доказателствената тежест за кои факти и обстоятелства
страната не сочи доказателства, но не предвижда съдът да посочи
доказателства и да събере такива по собствена инициатива, вместо страната,
както в случая прави и то не може да противоречи на принципа на
диспозитивното начало, който е един от основните принципи в ГПК за
разлика от НПК, където се търси обективната истина. Този въпрос за
значението на предпазния колан, който никога не е поставен, въпреки
указаната доказателствена тежест, не може да бъде зададен служебно от съда,
за да се докаже възражението на ответника. На следващо място в исковата
молба действително сме поискали по отношение на свидетел на механизъм.
Поискали сме двама свидетели за неимуществени вреди, защото можем да ги
доведем и има хора, които имат преки наблюдения за състоянието на ищеца.
Но по отношение на свидетел на механизма не можем да заявим, тъй като
нямаме данни за участниците в процесния инцидент и затова сме поискали
съдебно удостоверение и там изрично пише за изясняване на кои
обстоятелства и всички други документи, изясняващи обстоятелства по
реализиране на процесното ПТП, да можем да се запознаем с тях. Това искане
е поддържано във всяко следващо заседание и изрично е уточнено, във
второто такова реално, че искаме да намерим имена на свидетел, очевидец. И
както се вижда по нататък в реда, в който са проведени съдебните заседания
във всяка молба се иска това съдебно удостоверение, искаме да можем да
индивидуализираме свидетел за механизма и сме се опитали от АТЕ от ДП, с
която разполагаме, да извадим имена, но ние нямаме никакви
индивидуализиращи данни, нито знаем какво точно казва този свидетел.
7
Авто-експертът казва само с кои точно показания се е запознал. От там
нататък обаче, ние нямаме никакви данни за тези хора. ДП, копие от него не
разполагаме, не ни е предоставяно, не е приложено към настоящото дело, така
че ние няма как да индивидуализираме свидетел. Това искане е направено
още с исковата молба, да можем да се запознаем с документи, да си
конкретизираме данни за механизма и е поддържано. И сега това, което
можеше да направим, е пак от там да видим жена, която е присъствала в буса
и чрез познати да намерим неин телефонен номер. Какво ще каже и дали си
спомня, пет години почти са минали, нямаме данни, но сме длъжни да
опитаме, защото има дела, които са тегави и не им върви, това е такова дело.
Факт е, че е така, но този човек е много пострадал и затова с колегата правим
огромни усилия, за разлика от ответника, не дистанционно да го водим, да
минем този път и да се опитаме да защитим правата му, защото той има право
на това. Длъжни сме да го направим. Считам максимално по реда, по който
сме го правили, никъде няма пропуск. Скоро допуснато от ВКС дело беше по
въпроса направеното своевременно доказателствено искане дори трябва ли да
бъде поддържано по хода на цялото дело, точно така съдия Ирина П.а го беше
допуснала и категорично се произнесоха, че то вече е направено и няма и
нужда. А ние не само сме го направили, ние сме го поддържали в съдебните
заседания. И повече от това няма какво да направим. Моля да се опитаме да
призовем тази свидетелка, не знам дали ще каже нещо, но може да спомогне
да изясним каква е била ситуацията в буса. Колкото повече се отдаличаваме
във времето, повече е склонно и нищо да не се случи, ще е по-трудно да се
разбере какво си спомнят тези хора.
Адв. Б. – Ако имаше приключило наказателно производство, можеше
да не поддържаме това искане, защото щяхме да имаме решение на някои от
въпросите.
Съдът намира, че следва да отложи делото, с оглед предоставяне на
възможност за събиране на допуснатите доказателства и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 26.04.2023 г. от 11,00 ч., за която
дата и час страните редовно уведомени. Да се призоват вещите лица.
Протоколът написан в с.з.
Заседанието закрито в 12,00 ч.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
8