№ 30666
гр. София, 18.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110134932 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Т. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: *******,
срещу В. И. Д., с адрес: ********* с която е предявен иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. за
установяване на осъществена от ответника спрямо ищеца дисриминация под формата на
тормоз.
В исковата молба се твърди, че на 28.03.2022 г. ответникът се обадил на ищеца и го
призовал да се яви при него, за да му бъдат снети обяснения. Твърди се, че през 2019 г.
ответникът работил по пр. пр. № 1808/2018 г. на Специализираната прокуратура, образувана
по сигнал на ищеца. По време на работата му по този сигнал ищецът преценил, че
ответникът не притежава необходимите професионални и морални качества и умишлено
саботира разследването, поради което му изпратил писмо, в което изразил мнението си за
него и го предупредил занапред да си дава отвод по преписки, образувани по сигнали на
ищеца. Отделно от това, писмото съдържало и обидни изрази спрямо личността на
ответника. След време ищецът изпратил второ писмо, което било аналогично на първото и
отново съдържало обидни квалификации. На 28.03.2022 г. ответникът се обадил на ищеца по
телефона и го призовал да се яви, за да даде обяснения по пр.пр. 387/2022 г. на СП,
образувана по сигнал на ищеца.
Ищецът твърди, че бил възмутен от това, че ответникът имал „дързостта да му се обажда и
да го призовава“. Твърди, че обяснил на ответника, че веднага следва да си даде отвод и да
съобщи на Прокуратурата за конфликта между тях. Освен това му обяснил, че „не желае да
има никаква работа с него“, тъй като имал големи съмнения в неговите морални и
професионални качества. Ответникът обаче му заявил, че няма намерение да си дава отвод и
да съобщава на Прокуратурата за конфликта им, както и че трябва да се яви при него, за да
даде показания, защото е длъжен. Твърди се, че тъй като ответникът настоявал ищецът да се
яви на разпит без да се интересува от аргументите му, че не трябва да го призовава, ищецът
решил да се яви при ответника и „да го разобличи пред колегите му, че умишлено не си дава
отвод, не съобщава на Прокуратурата за техния конфликт и го призовава без да има право“.
1
На 30.03.2022 г. ищецът се явил в КПКОНПИ, в кабинета на ответника и пред трима
негови колеги го попитал защо не си дава отвод по преписката и защо не съобщава на
Прокуратурата за конфликта, който имат, при което ответникът „си глътнал езика и не знаел
какво да каже“.
Ищецът твърди, че осъщественото от ответника нарушение се изразява в следното: 1)
отказ на ответника да съобщи на Прокуратурата, че между страните е налице огромен
конфликт, който поставял под съмнение неговата безпристрастност; 2) отказ на ответника да
си даде отвод по разпределената му пр. пр. № 387/2022 г. (образувана по сигнал на ищеца),
поради конфликта, който имал с ищеца; и 3) призоваване на ищеца да се яви при него и да
даде показания, въпреки нежеланието на същия.
Ищецът П. моли съда да постанови решение, с което на осн. чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр.
да установи нарушението.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по чл. 131
от ГПК е подал отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим поради липса на
правен интерес, евентуално – като неоснователен и недоказан.
При извършена на осн. чл. 129 ГПК служебна проверка на исковата молба съдът
констатира, че предявеният с нея иск е недопустим по следните съображения:
Допустимостта на производството по редовната искова молба се обуславя от надлежни
твърдения, които да обосноват възникването на признато от закона право. Надлежни
твърдения, обуславящи допустимостта на производството в конкретния случай, са такива за
осъществено спрямо ищеца дискриминационно поведение, което причинява нарушаване на
правото на равно третиране на основата на признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. В
конкретния случай, в исковата молба липсват конкретно наведени твърдения за накърняване
на конкретно право на ищеца чрез форма на дискриминация –тормоз. От изложеното в
исковата молба се налага извод, че съгласно твърденията на ищеца, тормозът и
дискриминационните действия на ответника се изразяват в отказ да си даде отвод по
преписка, образувана по сигнал на ищеца, при твърдения на ищеца, че са били налице
основания за това; отказ да съобщи на Прокуратурата за конфликт, който според ищеца има
между тях, както и в призоваване на ищеца да даде обяснения по преписка, образувана по
сигнал на ищеца и разпределена на ответника.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. „тормоз“ е всяко нежелано поведение на основата на
признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел
или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща,
унизителна, обидна или застрашителна среда.
Съгласно чл.4, ал.1 ЗЗДискр. забранена е всяка пряка или непряка дискриминация,
основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство,
произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично
или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
2
международен договор, по който Република България е страна.
Изложеното от ищеца по делото като проявено спрямо него от ответника
дискриминационно поведение не съдържа признаците, които да се подвеждат под
хипотезата на тормоз. Наведените твърдения не са от естество да обосноват извод или
отговорност за нарушаване на посочената забрана, което не е въпрос по основателност на
предявения иск, а по неговата допустимост. Липсва правен интерес от иск за установяване
на нарушение, когато самите факти, от които се извежда претенцията, не са годни да
обосноват твърдяното право, обект на защита (вж. определение № 442/13.11.2020 г. по ч. гр.
д. № 3427/2020 г. на ВКС, III г. о., определение № 396/09.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2958/2020
г. на ВКС, III г. о., определение № 8120/24.04.2025 г. по в.ч.гр.д. № 3866/2025 г. на СГС,
което не е допуснато до касация с определение № 3078/16.06.2025 г. по ч. к. гр.д. №
2044/2025 г. на ВКС, IV г.о.).
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради което
исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, искова молба с вх. № 134837/29.06.2022 г. на Т. Д. П.,
ЕГН: **********, с адрес: *******, срещу В. И. Д., с адрес: ******
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 34932/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, 30 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от определението да се връчи на двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3