Р Е
Ш Е Н
И Е № 772
Гр.Пловдив,
29.07.2020г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, VІІІ – ми
граждански състав, в открито съдебно заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА
СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
При участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладвано от
председателя в.ч.гр.д. №117 по описа на
съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.435 ал.2 във вр. с чл.528 ал.5 ГПК.
Въззивният съд е сезиран
с жалба с вх.№1730/17.01.2020 от П.Б.Б.
с ЕГН-********** ***, чрез процесуалния и представител адв. А.Б., с адрес ***,
против наложената й с постановление от
25.11.2019гг. по изпълнително
дело №20198290400083 по описа на ЧСИ Зорница Добринова с
рег.№829 с район на действие ПОС глоба в размер на 350лв, на основание чл. 528, ал. 5 от ГПК. Считайки
постановлението за порочно, незаконосъобразно и неправилно по съображения
подробно изложени в жалбата, се моли да
неговата отмяна. Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени такива.
Ответникът по жалбата
Н.Д.И., чрез процесуалния си представител адв. В.И. - С. оспорва същата като
неоснователна, моли жалбата да бъде оставена без уважение по съображения
подробно изложени в отговора. Не се претендират разноски.
Представени са от ЧСИ Зорница Добринова мотиви по
обжалваното действие, взето е становище за допустимост, но неоснователност на
жалбата. Моли се да бъде оставена без уважение.
ПЛОВДИСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени данните по делото, взе предвид доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Изпълнително дело
№20198290400083 по описа на ЧСИ Зорница Добринова с рег.№829 с район на действие ПОС е образувано въз основа на протокол и
съпроводително писмо за предаване на основание
парг.3 от ПЗР на ЗЧСИ на висящо
изпълнително дело №20175330400338 по описа на СИС при ПРС, образувано на
основание изпълнителен лист по гр.д.№219/2017г. по описа на районен съд гр.Кърджали, съгласно
който се постановява конкретен режим на
лични отношение на бащата Н.Д.И. с децата Б.
Н. И. роден на ***г. и Д. Н. И. роден на ***г.
Поради неизпълнение на задължението по влязлото в сила
решение, ЧСИ е пристъпил към принудително изпълнение и на П.Б.Б., майка и законна представителка на
детето Б. И., е наложена с
постановление от 25.11.2019 глоба в размер на 350.00 лв.,
поради нарушение на разпоредбата на чл. 527, ал. 3 от ГПК.
Настоящият състав намира за допустима жалбата против
постановление от 25.11.2019г., с което на П.Б.
е наложена глоба, на основание чл. 528, ал. 5 от ГПК в размер на 350.00 лв., като подадена в срока по
чл. 436, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, насочена против акт на ЧСИ, който подлежи на обжалване
и при наличието на правен интерес.
По отношение на основателността на жалбата.
Правото на лични отношения с детето принадлежи на
родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Със
съдебното решение, с което правото на упражняване на родителските права се
предоставя на единия родител, другият не се лишава от тези права. Той остава
техен титуляр, но не може да ги упражнява в пълен обем. Затова законът
предоставя на този родител правото на лични отношения с детето, чрез което се
осигурява възможността на родителя да поддържа лични контакти с детето и така
да участва в отглеждането и възпитанието му. Това право се упражнява при
определения от съда режим, който включва период от време или определени дни, в
които родителят може да вижда и взема детето, включително през училищните ваканции,
официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. През
този период детето пребивава при родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права. Тъй като местоживеенето на детето е при
родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за
последния възниква задължението да го предаде на другия родител за времето,
определено от съда за осъществяване на личните отношения.
Посоченото
води до извода, че изпълнение на съдебното решение в частта му за правото на
лични отношения изисква предаването на детето от родителя, на когото е
предоставено упражняването на родителските права на другия родител и
последващото му връщане от последния на оправомощения родител.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно Решение №3/10.07.2017г. на ВКС
по т.д.№3/2015г. на ОСКТК, в случаите, когато задълженията за предаване или
връщане на дете не се изпълняват доброволно е налице възможност за тяхното принудително изпълнение. Това е
задължение на родител, което е такова за незаместимо действие, по смисъла на чл.
527 ГПК. Правото на лични отношения обаче не може да бъде реализирано, а
съответно и съдебното решение няма да бъде изпълнено, ако детето не бъде реално
предадено на родителя за периода на осъществяването му. Последното се реализира
по реда на чл. 528, ал. 5 ГПК. Да се приеме, че това задължение не може
да бъде реализирано по реда на чл. 528 ГПК, а само по реда на чл. 527 ГПК,
означава да се постави родителят, който не упражнява родителските права в
по-неблагоприятно положение от другия родител, тъй като той не би могъл да
осъществи реално правото си на лични отношения с детето, което произтича от
съществуващите му, но ограничени откъм обем на упражняване родителски права.
В конкретният случай, родителят упражняващ родителските
права - П.Б.Б. е имала задължението да предаде малолетното дете Б. И. на другия
родител за времето, определено от съда за осъществяване на личните отношения. Видно
от данните по делото детето Б. И. се е
явило на уговорената среща на 09.11.2019г., която е следвало да се осъществи
пред блока, в който живее Б., но режима на лични отношения между детето и с баща реално
не е осъществен, тъй като
непосредствено след появата си, детето е отказало да придружи баща си и се е прибрало в дома при майка си. Като причина за
неосъществяване на срещата е посочено „детето не желае да последва Н.И.“.
В жалбата, майката
твърди че е изпълнила вменените и
задължения по закон да предаде детето, като по никакъв начин нито е
препятствала, нито е осуетила предаването на сина си на баща му. Като причина за отказа на
детето да придружи баща си, последната сочи отчуждението на Б. от баща му, нарушената комуникация помежду
им, усещането на детето за предателство от страна на баща му, заради напускане
на семейството от страна на последния.
Съдебният изпълнител е констатирал, че майка на
детето П.Б., макар и многократно да е
заявила готовност да извърши предаването
на детето Б. на бащата Е. Ч. не е оказала необходимото съдействие за осъществяване на режима на лични отношение,
поради което е наложил на родителя упражняващ родителските права глоба в размер
на 350.00лв, представляваща по своята същност санкция за неизпълнение на
задължението и по чл.528 ал.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира обжалваното
постановление за законосъобразно по следните съображения: Ролята на майката е да подготви сина си и го предразположи да контактува с баща си, с цел осигурява възможността на родителя, които не упражнява родителските
права, да поддържа лични контакти с
детето и така да участва в отглеждането и възпитанието му. Дори и формално последната да е приготвила
раницата на детето с дрехи
и да го е
предала на взискателя пред входа на кооперацията, след което се е прибрала в апартамента си, дори и да е изразявала многократно пред ЧСИ, и пред Дирекцията за социално подпомагане,
готовност да извърши предаването на детето Б., настоящият съдебен състав приема, че майката не е изпълнила точно задължението си по предаване на детето. Тя е следвало да успокои и да разсее страховете на Б., че ще срещне баща
си, деликатно
би
могла да обясни на сина си, че следва да направи опит
отчуждението между двама им да бъде преодоляно, защото връзката между
баща и син е важна за неговото пълноценно израстване и осъзнаване
като личност и мъж, изхождайки единствено от интереса на детето
си. Тези разсъждения са в съответствие с нормите на Конвенцията
за правата на детето - чл. 9, т.3, касаещи правото на детето, отделено от единия или от
двамата си родители, да поддържа лични отношения и пряк контакт с двамата си
родители редовно, освен ако това противоречи на висшите
интереси на детето във вр. с чл. 3 за висшия интерес на детето, в
съответствие с който е синхронизирано вътрешното ни законодателство - чл. 3,
т.3 от ЗЗкДт за осигуряване на неговия най-добър интерес, като легалната
дефиниция е дадена в §1, т.5 от ДР на ЗЗкДт, както и Общият коментар № 14 към
КЗД на Комитета по правата на детето към ООН
Като е станала причина за неизпълнение на съдебното
решение, предмет на Изпълнително дело
№20198290400083 по описа на ЧСИ Зорница Добринова, то е възникнала
хипотезата, предвидена в текста на
чл. 528, ал. 5 от ГПК. Размерът от 350.00 лв. е съобразен с разпоредбата на чл. 527,
ал. 3 от ГПК, поради което обжалваното постановлението се явява
законосъобразно.
Гореизложеното обосновава неоснователността на жалбата, с
оглед на което същата следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на спора на жалбоподателката не се дължат
разноски.
Мотивиран от горното съдът:
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№1730/17.01.2020 депозорана от П.Б.Б. с
ЕГН-********** ***, чрез процесуалния и представител адв. А.Б., с адрес ***,
против наложената й с Постановление от
25.11.2019г. по изпълнително дело №20198290400083 по описа на
ЧСИ Зорница Добринова с рег.№829 с район на действие ПОС глоба в размер
на 350.00лв/ триста и петдесет лева/, на
основание чл. 528, ал. 5 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.