Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 20.12.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,       I-6 състав

в публичното заседание на тридесети ноември

две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря А.Стефанова                     и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                            гр. дело № 11374 по описа

за 2020 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:        

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Г.Л.Б. и А.Х.И. срещу З. „О.” АД, с която са предявени активно, субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищците твърдят, че на 28.10.2016 г. около 19 часа, л.а.м. „Ситроен Ксантия“ с рег. № *******, управляван в посока от ул. „Пролет“ към ул. „Пирин“ в гр.София, осъществил ПТП с пешеходец-починалата Е.М.Б.-майка на ищцата Г.Б. и баба на втората ищца А.И.. Твърди се, че водачът на превозното средство не е съобразил скоростта на движение на автомобила спрямо пресичащата пътното платно 81 годишна жена, която се намирала в обхвата на светлините от късите фарове на автомобила, ударил я по непредпазливост, в резултат на което малко по-късно на същия ден пострадалата е починала. Поддържа се, че вината на водача на превозното средство е установена с влязла в сила на 07.01.2020 г. Присъда № 215/18.09.2017 г., постановена по н.о.х.д.№ 1399/2017 г., СГС, НО, 29 състав. Твърди се, че ответникът предложил да изплати обезщетение на първата ищца в размер на 30 000 лв., която сума е изплатена и отказал да изплати такова на втората ищца-внучка на пострадалата.

Твърди се, че А. е била изключително близка с баба си, с която живеЕ.цЕ.я й живот в общо домакинство до смъртта й. Между тях съществували чувства на обич и привързаност, баба й се грижела за нея като за своя дъщеря. Твърди се, че А. много трудно преживявала загубата на един от най-близките си хора, търпи негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъки.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на първата ищца Г.Б. сумата от 50 000 лв., представляваща разликата между платената от ответника сума от 30 000 лв. до пълния претендиран от ищцата размер от 80 000 лв., а на втората ищца А.И. сумата от 5000 лв., които суми представляват застрахователно обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на тяхната майка и баба Е.М.Б., настъпила в пряка причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 28.10.2016 г. в гр.София, виновно причинено от водача на л.а.м. „Ситроен Ксантия“ с рег. № *******, който автомобил е имал валидна към датата на произшествието задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на иска-21.10.2020 г. до окончателното издължаване. Ищцата Г.Л.Б. претендира ответникът да й заплати и сумата от 8 633,32 лв.-обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху изплатената главница от 30 000 лв. за периода от 21.10.2017 г. до датата на плащане-21.08.2020 г., както и сумата от 15 236,12 лв. изтеклата законна лихва върху претендираната главница от 50 000 лв. за периода от три години назад от датата на подаване на исковата молба-21.10.2017 г. до 21.10.2020 г. Ищцата А.И. претендира и сумата от 1 523,62 лв. изтеклата законна лихва върху претендираната главница от 5 000 лв. за периода от три години назад от датата на подаване на исковата молба-21.10.2017 г. до 21.10.2020 г.

Претендират се и деловодните разноски по процеса. 

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител адвокат Х. с пълномощно приложено към отговора.

На първо място твърди недопустимост на предявените искове от ищцата А.И., поради липса на процесуална легитимация. Изложените твърдения обаче касаят материално-правната легитимация на тази ищца, по наличието на която съдът се произнася по същество с решението си, поради което възражението за недопустимост се явява неоснователно.

По същество оспорва претенциите като неоснователни. Не оспорва наличието на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на събитието. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП. Оспорва причинно-следствената връзка между вредите на пострадалите и настъпилото ПТП. Твърди, че непосредствената причина за смъртта на Е.М.Б. са нейни предходни съпътстващи заболявания. В условията на евентуалност твърди наличие на съпричиняване от страна на ищцата. Твърди, че пострадалата е имала обективна възможност да възприеме автомобила и обстановката на пътното платно и да предприеме действия, с които да предотврати настъпване на ПТП. Твърди, че пострадалата без да се е огледала, е навлязла на пътното платно, на непредназначено за целта място. Оспорва размера на претенциите като прекомерно завишен.

В срока по чл.372 ГПК ищците са депозирали допълнителна искова молба, с която поддържат всичките си твърдения и искания, оспорват всички възражения заявени с отговора на ответника.

В срока по чл.373 ГПК ответникът депозира допълнителен отговор,с който поддържа изцяло становището и твърденията в отговора. Оспорва изцяло акцесорните претенции за лихва.

В съдебно заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител. Подробни съображения се излагата в депозираната по делото писмена защита. Претендират разноски, за което представят списък по чл.80 ГПК. Моли съда адвокатското възнаграждение да бъде определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурпата.

Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани, а в случай че ги уважи, моли да ги намали по размер. Подробни съображения се излагат в писмени бележки представени по делото. Претендира разноски по списък.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните е прието за безспорно, че към датата на произшествието-28.10.2016 г., по отношение на л.а.м. „Ситроен Ксантия“ с рег. № *******, е налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество.

С влязла в сила на 07.01.2020 г. Присъда № 215/18.09.2017 г., постановена по н.о.х.д.№ 1399/2017 г., СГС, НО, 29 състав, С.И.С. е признат за виновен в това, че на 28.10.2016 г. около 19 часа в с. Световрачене, общ.Столична, на ул. „Софийска“ в района на № 14, при управление на МПС-л.а.м. „Ситроен Ксантия“ с рег. № *******, с посока на движение от ул. „Пролет“ към ул. „Пирин“, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 ЗДвП и реализирал ПТП с пресичащата пътното платно от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка Е.М.Б., в следствие на което по непредпазливост причинил смъртта й, неизбежен резултат от получената от нея в резултат на удара тежка политравма -комбинирана черепно-мозъчна и гръдна травма, довела до мултиорганна дисфункция, генерализиран оток на мозъка и последвала сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност.

Съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен.

С оглед на горното съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача С.И.С. и настъпилата в причинно-следствена връзка от това поведение смърт на Е.М.Б. на 28.10.2016 г.са установени в настоящия процес с посочената по-горе присъда на наказателния съд.

От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № КСВ-16-0115 от 08.11.2016 г. на СО, район Световрачене, се установява че ищцата Г.Л.Б. е дъщеря на починалата Е.М.Б..

От приетите по делото копие от констативен протокол № К 1034, протокол за оглед на местопроизшествие от 28.10.2016 г., скица и фотоалбум към него, от показанията на свидетеля очевидец на произшествието и водач на увреждащото МПС- С.И.С., както и с неоспореното от страните заключение на САТЕ се установява, че като причини довЕ.до настъпването на процесното ПТП могат да се посочат: субективните действия на водача на лекия автомобил, който се е движел в населено място приближавайки към спирка на масовия градски транспорт със скорост от порядъка на 55 км/ч, както и субективните действия на пострадалата пешеходка, която е предприела пресичане на платното за движение на ул. „Софийска“ на неопределено за целта място.

От приетата по делото СМЕ се установява, че причината за смъртта на Б. е съчетана травма, с водеща закритата черепно-мозъчна травма, като между установените травматични увреждания, получени при ПТП и настъпилата смърт е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка. Вещото лице установява, че причината за смъртта на Б. е несъмнено травматична и без уврежданията, независимо от съпътстващите заболявания, не би следвало да настъпи.

От показанията на разпитаната свидетелка В.Т.И. - Г.се установява, че познава починалата Е.савета от много отдавна. Установява, че когато Г. решила да живее в къща, родитЕ.те й си продали апартамента, за да са заедно, да си помагат финансово и физически. Преди да почине майка й, виждайки, че наближава края, изпълнила християнския си дълг и извикала свещеник и така майка й могла спокойно да си отиде. Г.не е изпадала в ревящи кризи, но когато се говори за майка й винаги се е просълзявала. Редовно давала литургии и редовно идвала на църква. Г. около  6-7 месеца била в тежък период.

Разпитана свидетелката М.А.В.установява, че познава Е.още от дете, а А. от самото й раждане. Когато се родила А. - на третия ден след раждането била оперирана, след което и от изписването била поета от Е., която направила от това малко болно човече човек. Двете били неразделни, живеЕ.заедно - Е., Г. и А.. Били в едно домакинство дядото, бабата, всички. Били едно хубаво католическо семейство, където всички семейни ценности много се ценЕ.. Имало голяма привързаност, любов в това семейство, които били прекъснати със смъртта на Е.. Свидетелката установява, че Т.полагала грижи за своята баба. Така, когато била съвсем младо момиче, Е.се разболяла - единият път получила инфаркт и тогава Г., и А. по два пъти на ден ходЕ.в болницата при нея, за да й занесат нещо и да й помагат. После я гледали и вкъщи. Когато Е.си счупила крака, А. била ваканция и тя гледала баба си, сменяла й памперсите. През деня тя била с нея и когато починала Е., Т.била много зле, защото баба й била опора. А. много тежко преживяла смъртта на баба си.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетЕ.. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.

Между страните не е спорно, че на 25.02.2020 г. ищците за предявили извънсъдебно претенциите си пред застрахователя за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение. Образувана е преписка по щета № 0411-165-001-2020, по която на първата ищца Г.Л.Б. на 21.08.2020 г. е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лв., а на втората ищца А.Х.И. застрахователят е отказал изплащането на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната баба.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществении вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

На първо място така предявените искове са процесуално допустими. На 25.02.2020 г. ищците са предявили извънсъдебно претенциите си пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 26.05.2020 г. /първият работен ден след изтичане на срока в неприсъствен ден/ ответникът е заплатил на първата ищцата застрахователно обезщетение, от чийто размер същата не е доволна, а на втората ищца отказал изплащането на обезщетение. Настоящите искове са предявени в съда на 21.10.2020 г. и в този смисъл се явяват процесуално допустими.

По същество на предявените искове.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на дЕ.квента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Безспорно делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 28.10.2016 г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.

Безспорно с обсъдените по-горе писмени доказателства, както и със заключенията на САТЕ и СМЕ и с влязлата в сила присъда, постановена по н.о.х.д., се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинена смърт на майката и бабата на ищците.

На основание чл.300 от ГПК деянието, авторството и виновното поведение на водача С.И.С. и настъпилата в пряка причинно-следствена връзка с това поведение смърт на Е.М.Б., са установени в настоящия процес влязла в сила на 07.01.2020 г. Присъда № 215/18.09.2017 г., постановена по н.о.х.д.№ 1399/2017 г., СГС, НО, 29 състав.

Възражението на ответника, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата е основателно и доказано по отношение на твърдението, че при предприетото пресичане не се е съобразила с приближаващото се пътно превозно средство.

Установява се, че в близост до мястото на пресичане е имало пешеходна пътека, а пътят е двулентов двупосочен в населено място, с оглед на което пешеходката е предприела неправомерно пресичане и е нарушила изискването въведено с нормата на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно: да премине по пешеходната пътека, като преди да навлезе на платното за движение, да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства.

При пресичане на пътното платно извън определените за целта места правото на пешеходеца не е абсолютно. Налице е съпричиняване, ако пешеходецът не се е съобразил с ограниченията на чл.113, ал. 1,т.т.1, 2 и 4 и чл.114 от ЗДвП.

Съпричиняване ще е налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата и в нарушение на правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал.

При извод, че поведението на пострадалия е в причинна връзка с настъпването на злополуката и основание за приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на дЕ.нквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довЕ.до настъпване на вредоносния резултат. Паралелът и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и разпределянето на отговорността за причиняването на дЕ.кта.

Съдът като съобрази, че водачът на автомобила в качеството си на участник в движението и професионален шофьор носи по-голяма отговорност, то намира, че приносът на водача на превозното средство значително надвишава този на пострадалата, поради което определя приноса на пострадалата в размер на 10%.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.

Предвид горното предявеният иск от първата ищцата Г.Б. се явява основателен.

По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди по отношение на първата ищцата Г.Б.:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от дЕ.кт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищцата след смъртта на нейната майка болки и страдания, отчита степента на преживяваните от нея отрицателни емоции, и близката връзка, привързаността между тях, прекрасните отношения, включително и обстоятелството, че до смъртта на Е.савета те са споделяли общ дом и общо домакинство. Безспорно се установи, че майка и дъщеря споделял общ дом и домакинство и било хубаво католическо семейство, където всички семейни ценности много се ценЕ.. Болките и страдания, които ищцата ще продължи да изпитва от загубата, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Със събраните по делото доказателства ищцата не доказа да търпи вреди по-големи от обичайните при тези случаи, поради което съдът приема, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на сумата от 80 000 лв. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то тези обезщетения се явяват справедливи по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Така определеното обезщетение ще следва да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД със сумата от 8000 лв., съобразно приетия принос, както и с вече изплатеното обезщетение от 30 000 лв.

Предвид горното искът на първата ищца ще следва да бъде уважен за сумата от 42 000 лв. и отхвърлен до пълния претендиран размер от 50 000 лв.

Като изхожда от установените по делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.

Съгласно разпоредбите на чл.493, ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.

Настоящият съдебен състав приема, че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на отношенията между страните.

Следователно и доколкото по делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която в случая е 25.02.2020 г.

В този смисъл претенцията за лихви от датата на смъртта на пострадалата, респ.три години назад от датата на предявяване на иска се явява неоснователен.

Предвид горното искът за изплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху изплатената главница от 30 000 лв., следва да бъде уважен като основателен за периода от 25.02.2020 г. до датата на плащане-21.08.2020 г. в размер на сумата от 1 491,67 лв. определен от съда на основание чл.162 от ГПК чрез използване на компютърна програма за изчисление на законната лихва и отхвърлен за разликата над сумата от 1 491,67 л. до претендираната сума от 8 633,32 лв. и за периода от 21.10.2017 г.  до 24.02.2020 г.

Искът за законна лихва върху претендираната и присъдена главница от 42 000 лв. следва да бъде присъден от 25.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и отхвърлен като неоснователен за периода от 21.10.2017 г. до 24.02.2020 г.

По иска предявен от втората ответницата А.Х.И.. Искът е неоснователен и като такъв ще следва да бъде отхвърлен изцяло по следните съображения:

Ищцата притежава материално правна легитимация по предявения от нея иск, с оглед приетото в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21 юни 2018 г., постановено по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

С ТР се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.

Въпреки изрично разпределената й доказателствена тежест /да докаже наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с починалата, че търпи от нейната смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, че търпените от ищцата болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка/, ищцата не проведе такова доказване.

Разпитаната свидетелка установи, че ищцата е гледана от своята баба, че ищцата обичала своята баба и в случаите когато била болна се грижела за нея, че след смъртта й страда за нея. Това обаче са нормално присъщи за хората чувства на загуба и траур в такава житейска ситуация. Но както е прието и в мотивите на цитираното по-горе тълкувателно решение, връзките между братя, бабите/дядовците и внуците по начало се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Но за получаването на обезщетение не е достатъчна само формалната връзка на родство.

В случая ищцата не доказа конкретни житейски обстоятелства, в резултат на които привързаността между нея и баба й да е станала толкова силна, че смъртта на последната да е причинила на ищцата морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка. Не се установява загубата на бабата на ищцата да е довела до болестно състояние на психиката на ищцата.

Конкретни житейски обстоятелства биха били например ранното оставане на ищцата без родител/и, при което бабата е поела изцяло грижите по отглеждането й, типични за грижите полагани от родител, в резултата на което между бабата и нейната внучка да са били установени връзки типични за връзките между дете и родител. В случая ищцата има живи родитЕ., които са полагали грижи за нея и са били подпомагани в тези грижи от своя родител, в случая баба, което представлява типично развитие на тези семейни отношения за българското общество. Когато е загубила своята баба на 80 г. към датата на смъртта си, ищцата е била на 19 години с напълно изграден свой собствен живот.  

Съобразно приетото с Тълкувателното решение, застрахователно обезщетение на ищцата като внучка на починалата би могло да се присъди само по изключение. Принципно „изключение“ означава вън от правилото, от типичното.

Нормалното, типичното е внучка да страда и да тъгува за починалата си баба. В случая ищцата следваше обаче да докаже болки и страдания извън тези типични и нормални за родствената връзка.

И тъй като такива не бяха установени и доказани, то искът й подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.

Предвид неоснователността и недоказаността на главната претенция, неоснователна и недоказана е акцесорната претенция с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.

По разноските в процеса:

Ищцата Г.Б. е освободена от внасяне на държавна такса в производството, както и от разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК, а предвид и влязлата в сила присъда и на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК не дължи такива, поради което не й се присъждат разноски.

Видно от приложения договор за правна помощ от 01.10.2020 г. адвокат В. С.К. е осъществявал безплатна правна помощ на ищцата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат К. адвокатско възнаграждение.

Ищцата е предявила общо искове за сумата от 73 869,44 лв. При този материален интерес и на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.072004 г., минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 2 746,08 лв. Съобразно уважената част от исковете на тази ищца /43 491,67 лв./, размерът на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 1616,79 лв. Предвид отхвърлянето на исковете на втората ищца, за процесуалното й представителство от адвокат К. не следва да бъде присъждането възнаграждение.

         Ответникът претендира разноски в общ размер на 4060,15 лв., от която: 3530,15 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, 500 лв.-депозит вещи лица и 30 лв.-депозит свидетел.

От тази сума ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 1863,65 лв., съобразно отхвърлената част от исковете /36 901,39 лв./, разпределена между ищците както следва: първата ищца-1534,17 лв., а втората ищцата 329,46 лв. Сумите са изчислени, съответно на размера на отхвърлените искове за всяка една от ищцата: за ищцата Б. този размер е 30 377,77 лв., а за ищцата И.-6 523,62 лв.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1739,67 лв., както и сумата от 135,25 лв., депозит за вещо лице, заплатен от бюджета на съда.

Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА З. „О.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на Г.Л.Б., ЕГН **********,*** още сумата от 42 000 лв. /четиридесет и две хиляди лв./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на нейната майка Е.М.Б., настъпила в пряка причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 28.10.2016 г. в гр.София, виновно причинено от водача на л.а.м. „Ситроен Ксантия“ с рег. № *******, който автомобил е имал валидна към датата на произшествието задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.02.2020 г. до окончателното изплащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати и сумата от сумата от 1491,67 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и един и 0,67 лв./  обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху изплатената главница от 30 000 лв. за периода от 25.02.2020 г. до датата на плащане-21.08.2020 г.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 42 000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв., поради приет принос и извънсъдебно плащане на част от дължимото застрахователно обезщетение.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от тази ищца иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за изплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху изплатената главница от 30 000 лв. за разликата над сумата от 1 491,67 л. до претендираната сума от 8 633,32 лв. и за периода от 21.10.2017 г.  до 24.02.2020 г., както и искът за законна лихва върху претендираната и присъдена главница от 42 000 лв. за периода от 21.10.2017 г. до 24.02.2020 г.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от А.Х.И., ЕГН **********,*** срещу З. „О.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лв./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на нейната баба Е.М.Б., настъпила в пряка причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 28.10.2016 г. в гр.София, виновно причинено от водача на л.а.м. „Ситроен Ксантия“ с рег. № *******, който автомобил е имал валидна към датата на произшествието задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на предявяване на иска-21.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1 523,62 лв. /хиляда петстотин двадесет и три и 0,62 лв./ изтеклата законна лихва върху претендираната главница от 5 000 лв. за периода от три години назад от датата на подаване на исковата молба-21.10.2017 г. до 21.10.2020 г.

ОСЪЖДА З. „О.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат В. С.К.,*** адвокатско възнаграждение в размер на 1 616,79 лв. /хиляда шестстотин и шестнадесет и 0,79 лв./.

ОСЪЖДА Г.Л.Б., ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „О.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***  сумата от 1 534,17 лв. /хиляда петстотин тридесет и четири и 0,17 лв./, а А.Х.И., ЕГН **********,*** сумата от 329,46 лв. /триста двадесет и девет и 0,46 лв./ разноски направени от ответника, съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА З. „О.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на 1 739,67 лв. /хиляда седемстотин тридесет и девет и 0,67 лв./, както и сумата от 135,25 лв. /сто тридесет и пет и 0,25 лв./, депозит за вещо лице, заплатено от бюджета на съда.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: