Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Пазарджик,02.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на пети ноември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНИ
ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Димитрова като разгледа докладваното от
съдията Харизанова гр.д.№4813 по описа за
2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
В исковата си молба срещу Г.Я.Г. с ЕГН ********** *** ищецът „АСВ“ЕАД със седалище и адрес на
управление град София, бул.“Д-р П. Д.“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано поотделно от
изпълнителните директори Н. Т. С. и М. Д. Д. твърди, че на 21.08.2017г. е
сключен индивидуален от договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с
Приложение №1 от същата дата, сключен на
основание чл.2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземани/ цесия/
от 20.12.2016г, които договори са сключени между „У. К. Ф.“ЕАД с ЕИК .... и
ищеца , по силата на което вземането на „У.
К. Ф.“ЕАД срещу ответника, произтичащо от договор за стоков кредит №2494878 от
12.11.2016г. е прехвърлено в собственост на ищцовото дружество , ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности,включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски на дружеството-кредитор, което вземане е
индивидуализирано в Приложение№1 от 21.08.2017г. към индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания/ цесия/ от 21.08.2017г. Твърди се, че на
ответника е изпратено уведомление по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомление за
извършената цесия от страна на „У. К. Ф.“ЕАД съответно с изх.№УПЦ-П-УКФ/2494878
от 28.08.2017г. посредством „Български пощи“ ЕАД с известие за доставяне, което
писмо се е върнало в цялост с отбелязване“непотърсена“ като е отбелязано, че
адресатът е търсен на 30.08.2017г и на 11.09.2017г., писмото е върнато към
подателя на 20.09.2017г. На ответника е изпратено второ уведомление за
извършена цесия
изх.№УПЦ/УПИ-СУКФ/2494878 от 26.04.2018г последством ЧСИ Х. П. с
рег.№904 в КЧСИ, което е връчено лично на ответника на 01.06.2018г. срещу
подпис. Твърди се, че процесното вземане произтича от подписа на 12.11.2016г.
договор за стоков кредит №2494878, сключен между „У. К. Ф.“ЕАД с ЕИК .... в
качеството му на кредитор и ответника в качеството му на
кредитополучател.Договорът е сключен при общи условия, които са неразделна част
от него като с подписването на договора кредитополучателят удостоверява, че му
е предоставен целият обем преддоговорна информация от страна на кредитора,
получил е екземпляр от общите условия, запознал се е с тях и безусловно ги
приема. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 от ОУ стоковият кредит се отпуска
за цената на стоката, закупена от потребителя в търговския обект, при изваждане
на първоначална вноска на потребителя за цената на съответната стока, ако има
такава. В този случай сумата по кредита се превежда от кредитора директно към
съответния търговец, от който
кредитополучателят закупува стоката,
като кредитът се счита усвоен от потребителя на датата на заверяването на
сметката на съответния търговец със сумата на отпуснатия кредит.Така при
условията на договора и общите условия
кредиторът е предоставил на кредитополучателят
кредит в общ размер от 2281.84лв., който представлява сбора от
отпуснатата в кредит цена на стоката/ компютри/ от 1 899.00лв. и
застрахователна премия от 382.84лв.Отпуснатата в кредит цена на стоката от
1 899.00лв. е преведена по банковата сметка на търговеца на 12.11.2016г. и
така кредиторът е изпълнил задължението си по договора като за потвърждаване на
плащането търговецът „Т. Б.“ЕАД е издал фактура №**********/12.11.2016г., в
която е посочен начин на плащане 1 899.00лв. с кредит, а застрахователят е
издал сертификат № 2494878/12.11.2016г. съгласно чл.3, ал.1 от ОУ към договора,
подписвайки договора кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в
кредит сума и да я върне в срока на договора, ведно с начислените лихви и
разноски. В чл.7, ал.1 от ОУ страните са уговорили усвоената парична сума за срока на действие а договора да се
олихвява с възнаградителна лихва, месечният размер на която е фиксиран за целия
срок на договора и която се начислява от датата на покупката на стоката от
търговския обект. Годишният лихвен процент е в размер на 23% като страните са
постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ
размер от 898.04лв.Общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне
при сключване на договора е в размер на 3 179.88лв., платима на 36 броя
анюитетни вноски всяка в размер на
88.33лв. съгласно инкорпориран в договора погасителна план с падеж на първата вноска 21.12.2016г. и
на последната вноска 21.11.2019г. Посоченият в погасителния план размер на
всяка месечна погасителна вноска включва съответната част от главницата на
отпуснатия кредит и договора/ възнаградителна лихва върху главницата към
момента на предоставяне на кредита. Съгласно чл.13, ал.1 от ОУ при забава на
плащанията кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на годишната
законна лихва разделен на 360 дни за всеки ден на забава , изчислена върху
просрочената главница. Твърди се, че за
периода от 21.07.2017г до датата на подаване на заявлението дължимото
обезщетение за забава е в размер на 167.18лв. Твърди се, че крайният срок на
договора е 21.11.2019г, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е
изпълнявал задълженията си за заплащане в срок на погасителните вноски кредитът е обявен за предсрочно изискуем на
основание чл.13, ал.2б.“а“ от ОУ, съгласно които кредиторът има прав ода обяви
всички вземания по предоставения кредит в т.ч. изтекли и непогасени вноски,
остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за забава , такси и комисионни за
предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на две последователни погасителни
вноски по кредита. Твърди се, че в
уведомлението за цесия се съдържа обявление и за предсрочната изискуемост на
кредита, като както се посочи по-горе уведомлението е получено от ответника на 01.06.2018г. Твърди се, че по
процесния кредит до момента единствено е погасена сума в размер на 89.00лв., от
която са погасени както следва : 44.41лв. възнаградителна лихва и 44.59лв.
главница.Не са правени плащания по
задължението и до датата на подаване на исковата молба.Твърди се, че ищцовото
дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК . По образуваното
ч.гр.д.№3142/2018г. по описа на РС-Пазарджик е издадена заповед за изпълнение ,
с което е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: главница в
размер на 2 237.25лв. представляваща неплатени месечни погасителни вноски
за периода от 21.01.2017г до 21.11.2019г., договорна лихва в размер на
317.02лв. за периода от 21.01.2017г до 21.08.2017г., лихва за забава в размер
на 167.18лв. за периода от 21.01.2017г до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва
за забава , считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата. Моли се съда да постанови решение,с което да се приеме за
установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за
следните суми главница в размер на 2 237.25лв.
представляваща неплатени месечни погасителни вноски за периода от 21.01.2017г
до 21.11.2019г., договорна лихва в размер на 317.02лв. за периода от
21.01.2017г до 21.08.2017г., лихва за забава в размер на 167.18лв. за периода
от 21.01.2017г до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва за забава , считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.В
условията на евентуалност се предявява осъдителен иск за същите суми като с
исковата молба ищцовото дружество уведомява ответника за предсрочната
изискуемост на непадежиралите към 22.11.2018г главници по вноски от номера от №
24 до №36, включително съгласно погасителен план към договора , равняващи се на
сумата от 1007.93лв., която сума е включена в претендираната като главница в
осъдителния иск сума от 2 237.25лв.Претендират се сторените в заповедното
и в исковото производство разноски. В подкрепа на твърденията се ангажират
доказателства .
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител, е подаден писмен
отговор ,с който се оспорват исковете. Навежда се възражение, че процесния
договор е недействителен поради противоречие с императивните разпоредби на
чл.10 и чл.11 от ЗПК- не е на разбираем език и не е в четлив размер /12 pt/, не е посочено
ясно и разбираемо годишния лихвен
процент на заема и най-вече методиката на изчисляването му. Липсва информация
по чл.11, ал.1т.15 от ЗПК. Сочи се, че клаузата за годишен процент на разходите в размер на 25.59% не съответства на
изискванията на чл.19 от ЗПК , поради което и тази клауза е нищожна. Твърди се,
че процесният договор съдържа и други финансови възможности за увеличаване на
общия дълг, които не са взети предвид при изчисленията на ГПК и ГЛП, а именно
чрез допълнителната услуга за
застраховка „ Защита макс“ в необосновано голям спрямо сумата на кредита размер
382.84лв.-размерът на застрахователната премия е изчислен на необосновано висок
процент от 0560% от първоначалния размер на кредита, умножен по
продължителността на кредита в месеци. Така както е уговорена тази застраховка
е вид допълнителна услуга и е предназначена
да увеличи необосновано общия размер на кредита и води до неоснователно
обогатяване на кредитора. Моли се съда
да отхвърли предявените искове. Правят се доказателствени искания.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е
постъпила молба, с която поддържа предявените искове и развива подробни
съображения по съществото на спора.
В
съдебно заседание ответникът, чрез особения си представител, поддържа писмения
отговор .Подробни съображения по съществото на спора за развити в хода на
устните състезания чрез представени по делото писмени бележки.
Пазарджишкият районен съд след като
се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като
съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, прие за установено следното:
„АСВ“ЕАД е предявила срещу Г.Я.Г. обективно и
кумулативно съединени искове с правно основание по :
1/ чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79,
ал.1пр.1 от ЗЗД във вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.9 и сл. ЗПК за сумата от
2237.25лв. главница, 2/ чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1пр.1 от ЗЗД във
вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.9 и сл. ЗПК за сумата от 317.02лв.
договорна/ възнаградителна / лихва за периода от 21.01.2017г до 21.08.2017г.,
3/ по чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 167.18 лв.
обезщетение за забава за периода от 21.01.2017г до датата на подаване на
заявлението в съда.
В условията на
евентуалност са предявени три осъдителни иска с правно основание както следва:
1/ чл.79,
ал.1пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД във вр.с чл.9 и сл. от ЗПК за сумата от
2237.25лв. главница
2/ чл.79, ал.1пр.1 от ЗЗД във вр.чл.240, ал.1
от ЗЗД във вр.с чл.9 и сл. ЗПК за сумата от 317.02лв. договорна/
възнаградителна / лихва за периода от 21.01.2017г до 21.08.2017г.
3/чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 167.18 лв.
обезщетение за забава за периода от 21.01.2017г до датата на подаване на
заявлението в съда.
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№3142/2018г. по описа на
РС-гр.Пазарджик, че със заявление, депозирано на 01.08.2018г.ищецът в
настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №1737/06.08.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът
Г.Я.Г. / ответника по делото/ да заплати на „АСВ“ЕАД/ ищец по делото/ следните суми: 2237.25лв. главница по 35 броя
неплатени погасителни месечни
вноски за периода от 21.01.2017г. до
21.11.2019г. по отношение на които е обявена предсрочната изискуемост, ,
считано от 21.08.2017г., сумата от 317.02лв. възнаградителна лихва за периода
от 21.01.2017г до 21.08.2017г., сумата от 167.18лв. обезщетение за забава за
периода от 21.01.2017г до 01.08.2018г. и законна лихва върху главницата,
считано от 01.08.2018г до окончателно изплащане на вземането.В заповедта за
изпълнение е посочено , че вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за стоков кредит №2494878,
сключен на 12.11.2016г. между „У. К. Ф.“ЕАД с ЕИК ..../ кредитор/ и Г.Г. / кредитополучател, като впоследствие
вземането по договора е прехвърлено от
страна на „У. К. Ф.“ЕАД в полза на „АСВ“ЕАД с ЕИК ********* по силата на индивидуален договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 21.08.2017г към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.12.2016г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
правилата на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане №12937 от 11.10.2018г
заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си. Това разпореждане е връчено на заявителя на 26.10.2018г. и в
едномесечния преклузивен срок,а именно на 23.11.2018г. заявителят е предявил
настоящия иск
При това
положение съдът счита, че така
предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422
във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана
страна – заявителя в заповедното производство, в хипотезата на чл.415, ал.1,т.2
от ГПК-когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК. Налице е развило се заповедно производство с предмет, който
е идентичен с предмета на настоящото исково производство.
По
същество съдът намира следното :
От
представените с исковата молба писмени доказателства, неоспорени от ответника
се установява, че на 12.11.2016г между „У.
К. Ф.“ЕАД с ЕИК .... в качеството на кредитор и Г.Я. Г. с ЕГН ********** в качеството на
кредитополучател е сключен договор за стоков кредит, сключен при общи условия,
по силата на който кредиторът се е
задължил да отпусне на кредитополучателя сумата от 1 899лв., представляваща
кредит, който се предоставя на
потребителя за закупуване на стока от търговските обекти. Уговорено е, че
кредита се счита усвоен от потребителя на датата на заверяване на сметката на
съответния търговец със сумата от отпуснатия кредит. Кредиторът е поел насрещно
задължение да върне общо сумата от 3179.88 лв., включваща следните суми цената на стоката -1899лв., застрахователна
премия в размер на 382.84 лв. и договорна лихва в размер на 898.04лв. на 36
равни месечни погасителни вноски всяка в размер
от 88.33лв., платима на 21 во число на съответния месец , с падеж на
първата погасителна вноска 21.12.2016г и на последната -21.11.2019г. съгласно
погасителен план, неразделна част от договора , подписан от кредитополучателя.
Между страните няма спор, че кредитът е усвоен, а и този релевантен факт се
установява от ангажираните от ищеца
писмени доказателства – касов бон от търговеца Технополис за сумата от 1 899лв.,
издаден на 12.11.2016г.
От
представените от ищеца писмени доказателства се
установява, че на 20.12.2016г между „У. К. Ф.“ЕАД в качеството на цедент и „АСВ“ЕАД в
качеството на цесионер е сключен рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания с предмет на цесията съгласно
чл.2.1 от договора цедентът ежемесечно
чрез отделни договори за цесия да прехвърля възмездно срещу възнаграждение портфейл
от свои просрочени и изискуеми вземания, произтичащи от договори за
потребителски парични и стокови кредити , сключени от цедента с физически лица
, определени и индивидуализирани в приложение №1 към всеки отделен месечен
договор за цесия. На 21.08.2017г. е сключен индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания със страни-страните по рамковия договор и с предмет на
този договор / съгласно т.1.2/ продажба
на вземания, описани в приложение 1 към този договор, което приложение е
неразделна част от него и се отнасят към дата 21.08.2017г. Видно от
приложението под №298 е прехвърлено вземането по договор за стоков кредит №2494878
от 12.11.2016г./ обсъден по-горе/ за следните суми- главница в размер на 2237.25в.
и лихва в размер на 328.17лв. или общо 2565.42лв.
Видно от
данните по делото цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за
прехвърляне на вземанията на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД. Цесионерът изготвил уведомително писмо №УПЦ/УПИ-С-УКФ/2494878
до длъжника Г.Я.Г. за извършената цесия.В
същото уведомително писмо е посочено, че поради просрочие в плащането на
погасителните вноски по договора за стоков кредит№2494878/12.11.2016г., сключен
с „У. К. Ф.“ЕАД, считано вземания по
него са изискуеми изцяло и в пълен
размер , считано от 21.08.2018г. Това
уведомително писмо е връчено ответника Г.Г. лично срещу подпис на 01.06.2018г./
факт, който не бе спорен/.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото са изслушани две съдебни
експертизи,чиито заключения съдът кредитира изцяло като компетентно и
обосновано изготвени.От заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че размерът на използвания шрифт на
договор за стоков кредит №2494878/12.11.2016г. от 8.5
pt до 11.6
pt.
От
кредитираното заключение по изслушаната съдебно –счетоводна експертиза се
установява , че във връзка с процесния
договор за кредит на 12.11.2016г кредиторът е превел по сметката на търговеца сумата от 1 899.00лв. по издадена от
търговеца фактура №**********/12.11.2016г., представляваща стойността на
закупен компютър от ответника. Вещото
лице заключава, че сумата от 382.84лв., представляваща стойността на
застрахователната премия е преведена от кредитора по сметка на застрахователя
на 12.11.2016г.Размерът на непогасената главница за периода от 21.01.2017г до
21.11.2019г е 2 237.25лв. Според вещото лице размерът на възнаградителната
лихва по процесния договор е 317.02лв. Обезщетението за забава за периода от
21.01.2017г до 01.08.2018г. е 167.18лв. Според експертизата непогасените вноски
по процесния договор са общо 35 броя на обща стойност 3090.88лв. за периода от
21.01.2017г до 21.11.2019г., от които стойността на непогасената главница е
2 237.25 лв., стойността на непогасената договорна/ възнаградителна /
лихва е в размер на 853.63лв.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи :
При така
изложените факти както се посочи и по-горе съдът приема, че е сезиран с главни искове с правно основание чл.422 от ГПК
във връзка с чл.124 ,ал.1 предл.второ от ГПК за съществуване на вземането ,
предмет на ч.гр.д.№3142/2018г. по описа на ПРС, за което е издадена заповед №1737
от 06.08.2018г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
всяка страна е длъжна да установи фактите , на които основава своите искания и
възражения. В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
наличието на правен интерес от
предявяване на иска и фактите, от които произтича вземането му. Правният
интерес, който е свързан с допустимостта на иска, е доказан, по развитите от съда по-горе съображения.
Правопораждащият
факт, от който ищецът черпи правата си , е договор
за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 21.08.2017г. между
него в качеството му на цесионер и „Уни
Кредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД с ЕИК .... в качеството му на цедент. Безспорно се установи след
съвкупния анализ на доказателствените материали , че такъв договор е сключен.По
своята правна природа цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на
която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение , като
вземането преминава в патримониума на цесионера в обема , в който го е
притежавал цедента с всички привилегии,
обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо вземане,
произтичащо от друго правно основание. В тази връзка безспорно се установи,
наличие валидно договорно отношение между „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД с
ЕИК .... в качеството на кредитор и ответника по делото в качеството на
кредитополучател/ потребител/ по договор за стоков кредит №2494878, сключен на 12.11.2016г.,
факт който не бе спорен между страните. Безспорно се установи от съвкупния
анализ на писмените доказателствени средства, ангажирани от ищеца и неоспорени
от ответника, че в предметния обхват на цедираните вземания попада и вземането
на цедента към ответника Г. по договор
за стоков кредит №2494878, сключен на 12.11.2016г., които към момента на
прехвърлянето са в следния размер : главница
в размер на 2237.25лв. и лихва в размер на 328.17лв. Цесията е извършена
на 21.08.2017г, тоест преди датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, подадено на 01.08.2018г.
Съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породи
действие спрямо длъжника-ответника по делото, цесията следва да му бъде
съобщена с оглед защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора, който от своя страна вече се е
разпоредил с вземането си. Уведомяването на длъжника не е елемент от
фактическия състав на договора за цесия. Със сключването на такъв договор
вземането преминава от цедента към цесионера. До съобщаването на длъжника тази
последица от договора се отнася само до отношенията между страните по
него-цедент и цесионер. Целта на задължението на цедента на уведоми длъжника за
прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнението на неговото
задължение да изпълни задължението си точно
като плати на надлежно легитимираното лице, което е актуалния носител на
вземането към момента на плащането. Безспорно се установи след анализа на
доказателствената съвкпуност, а и този факт не бе спорен между страните, че цесията е съобщена на длъжника на
01.06.2018г / преди датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410
от ГПК/.
Ищцовото
дружество основава претенцията си въз
основа на настъпила предсрочна изискуемост на вземанията си в пълен размер. В
исковата молба се твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила при условията на чл.13,ал.2,
б.“а“ от Общите условия на договора поради неплащане на две последователни
вноски по кредита.За да се приеме, че процесният паричен кредит е станал
предсрочно изискуем следва да са налице две предпоснавки – обективна, свързана
с изгубване на преимуществото на срока, а именно – неплащане от длъжника на
вноски по кредита съгласно уговореното в договора, и субективна- отправено от банката
волеизявление до кредитополучателя за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Съгласно задължителните разяснения в т.18 на Тълкувателно решение №4
от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за кредите, в който се съдържа уговорка
, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой
вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си и
без да уведоми длъжника , вземането става изискуемо с неплащането или
настъпване на предвидените в договора обстоятелства, но след като банката –
кредитотдател е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост.Предсрочната изискуемост се счита
за настъпила от момента на обявяването и от кредитора / чл.60, ал.2 от ЗКИ/,
тоест от момента когато волеизявлението на кредитора за това, че счита кредита
за предсрочно изискуем е достигнало до знанието на длъжника. В конкретния
казус, тъй като не се касае за договор за банков кредит, правното основание на
предсрочната изискуемост не е текста на чл.432 от ТЗ, а текста на чл.71 от ЗЗД.
Това е така, тъй като по своята правна природа договорът за потребителски
кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК е разновидност на договора за заем за
потребление по чл.240 от ЗЗД/ в т.см. е
решение №114/07.09.2016г по т.д.№362/2015г на ВКС/. Разрешенията, дадени в т.18
от ТР№4/18.06.2014г на ОСГТК на ВКС относно предпоставките за настъпване на
предсрочната изискуемост при договора за банков кредит по чл.430 от ТЗ следва
са се прилага и при договора за потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК/ виж решение №200/18.01.2019г
на ТК I ТО на ВКС/ . При
договора за потребителски кредит, както и при банковия кредит, условията за
настъпване на предсрочната изискуемост , които са посочени в договора, както и
волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост трябва да са осъществени преди подаване на
заявлението по чл.410 или по чл.418 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение.Това изискване на т.18 от ТР№4/18.06.2016г. на ОСГТК на ВКС е
логично, като се има предвид характера на иска по чл.422 от ГПК , който иск
няма самостоятелно съществуване , тъй като то е поставено в зависимост от
развило се предходно заповедно производство , което е приключило с издавена не
заповед за изпълнение.Искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато
е спазен срока по чл.415, ал.4 от ГПК .Ето защо преди подаване на заявлението
следва да са осъществени всички предпоставки за предсрочната изискуемост,
посочени по-горе, след като в исковата молба, респективно в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение ищецът се позовава на предсрочната изискуемост
на вземането.
От
анализираните по-горе писмени доказателства, неоспорени от ответната страна, се
установи, че на 01.06.2018г ответникът
лично е уведомен за предсрочната изискуемост на
вземането по процесния договор за стоков кредит, като това е станало преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение ,тоест преди завеждане на
установителния иск по чл.422 от ГПК. Предсрочната изискуемост на целия кредит
се счита настъпила на 09.06.2018г.
Тук е
момента да се разгледа възражението на ответника за недействителност на
процесния договор поради противоречие с императивната норма на чл.10, ал.1 от ЗПК. Съгласно визираната правна норма договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма или друг траен носител , по ясен и разбираем начин ,
като всички елементи на договора се предоставят с еднакъв по вид , формат и
размер шрифт- не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора. Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията
на чл.10, ал.1 договорът за
потребителски кредит е недействителен, а според чл.23 от ЗПК когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен , потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Установи се от кредитираното с пълно доверие експертно мнение по изслушаната
съдебно-техническа експертиза, че процесното писмено съглашение е изпълнено на
шрифт по-малък от 12, което го прави недействително. Инвокираното от ответника
възражение се явява основателно. Безпредметно е при това положение да се
обсъждат останалите възражения на ответната страна за недействителност на отделни договорни клаузи. На основание
чл.23 от ЗПК при недействителен договор
за потребителски кредит, потребителят дължи връщане само на чистата сума по
кредита. Установи се, че чистата сума по
кредита е 1899лв., толкова колкото кредиторъ е отпуснал в заем. Кредиторът –
ищец сам признава в исковата молба, че от посочената чиста сума ответникът е
погасил 44.59лв.При това положение непогасения остатък от чистата сума възлиза на 1 854.41 лв., тъй като
доказателства в обратния смисъл не бяха ангажирани от ответника, носещ
доказателствената тежест да установи , че е изпълнил насрещното си задължение
по договора за кредит.
Ето защо следва
да се приеме за установено по отношение на ответника , че съществува вземане на
ищеца за сумата от 1 854.41лв. главница по договор за стоков кредит
№2494878/12.11.2016г. което вземане е
прехвърлено в полза на ищеца с индивидуален договор за продажба и прехвърляне
на вземани от 21.08.2017г., ведно със законната лихва върху гази сума,считано
от датата на подаване на заявлението 01.08.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, за която сума е издадена заповед№ 1737/06.08.2018г по
ч.гр.д.№3142/2018г по описа на ПРС като следва
да се отхвърлят исковете за
разликата от 1 854.41лв. до претендираната главница в размер на 2237.25лв.,за
договорна / възнаградителна лихва в размер на 317.02лв. за периода от
21.01.2017г до 21.08.2017г и за обезщетение за забава в размер на 167.18 лв. за
период от 21.01.2017г до 01.08.2018г.
Предвид
произнасянето по установителните искове не следва да се разглеждат предявените
при условията на евентуалност осъдителни искове.
По разноските:
Предвид
изхода на делото по установителните
искове и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски за заповедното
производство в размер на 104.54 лв. и разноски за исковото производство в
размер на 807.42лв. за исковото производство.
Така
мотивиран Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по
отношение на Г.Я.Г. с ЕГН ********** ***,че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „ АСВ“ЕАД със
седалище и адрес на управление град София, бул.“Д-р П. Д.“№25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4 , представлявано от изпълнителните директори Н. Т. С. и М. Д. Д. за сумата
от 1 854.41лв. главница по договор за стоков кредит
№2494878/12.11.2016г., което вземане е прехвърлено в полза на ищеца с
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземани от 21.08.2017г.,
ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на подаване на
заявлението 01.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е
издадена заповед№ 1737/06.08.2018г по ч.гр.д.№3142/2018г по описа на ПРС като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата от
1 854.41лв. до претендираната главница в размер на 2237.25лв.,за договорна
/ възнаградителна/ лихва в размер на 317.02лв. за периода от 21.01.2017г до
21.08.2017г и за обезщетение за забава в размер на 167.18 лв. за период от 21.01.2017г до 01.08.2018г.
ОСЪЖДА Г.Я.Г. с ЕГН ********** ***
да заплати на „ АСВ“ЕАД със седалище и адрес на управление град София, бул.“Д-р П. Д.“№25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 , представлявано от изпълнителните директори
Н. Т. С. и М. Д. Д. сумата от 104.54 лв.разноски за заповедното производство и
сумата от 807.42лв. за исковото производство.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :