П Р И С Ъ Д А
№
16.09.2009г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
Наказателно отделение, І-ви състав
На шестнадесети
септември година
2009
В публично
заседание в следния състав:
Председател: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
Секретар: Илияна
Георгиева
Прокурор: Т.П.
като разгледа
докладваното от съдията ГАЙДУРЛИЕВ
НОХ дело № 905 по
описа за 2009 година
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА П.В.Г.
- роден на *** г. в гр. Бургас, с постоянен адрес: гр. А., с настоящ адрес:***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН в
това, че за периода от 11.04.2008г. до 13.04.2008г., в условията на
продължавано престъпление, се заканил на А.С.Д., ЕГН ********** *** с убийство,
чрез изпращане на кратки текстови съобщения, като това заканване е възбудило
основателен страх за осъществяването му, а именно:
1. На 11.04.2008г. в 23.35 часа
се заканил на А.С.Д., ЕГН ********** *** с убийство, чрез изпращане на кратко
текстово съобщение от мобилен телефон с абонатен номер към номер със следното съдържание: „Промених решението
си! До изгрев слънце ще ви обезкостя”, като това заканване е възбудило основателен
страх за осъществяването му;
2. На 13.04.2008г. в 20.01 часа
се заканил на А.С.Д., ЕГН ********** *** с убийство, чрез изпращане на кратко
текстово съобщение от мобилен телефон с абонатен номер към номер със следното съдържание: „Тази вечер ще бъдеш
екзекутирана”, като това заканване е възбудило основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 57, ал. 1,
вр. чл. 54, ал. 1 НК го ОСЪЖДА
на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ШЕСТ
МЕСЕЦА, като на основание чл. 66, ал. 1 НК отлага изпълнението на
наложеното наказание за срок от три години.
ОСЪЖДА подсъдимия
П.В.Г., ЕГН ********** да заплати на А.С.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 5
000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на извършване на деянието до окончателното й
изплащане, като за разликата от уважения размер от 5 000 лв. до предявения
размер от 20 000 лв. на гражданския иск ОТХВЪРЛЯ ИСКА.
ОСЪЖДА подсъдимия
П.В.Г., ЕГН ********** да заплати на А.С.Д., ЕГН ********** ***, на основание
чл. 189, ал. 3 НПК, сумата от 400 лв.,
представляваща направени от гражданския ищец разноски по делото.
ОСЪЖДА подсъдимия
П.В.Г., ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд гр.Бургас на
основание чл. 189, ал. 3 НПК сума в размер на 200 лева, представляваща
дължима държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и сума в размер на 189,49 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Присъдата може да бъде обжалвана
или протестирана пред Бургаския окръжен съд в 15 - дневен срок от днес.
СЪДИЯ:
Мотиви на присъда №1203/16.09.2009г.
по НОХД №905/2009г. по описа на Районен съд гр.Бургас.
Производството по делото е
образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Районна прокуратура
гр. Бургас, с който против П.В.Г., ЕГН ********** е повдигнато обвинение за
извършено за периода от 11.04.2008г. до 13.04.2008г., престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание, проведено на
27.04.2009г., съдът на основание чл. 84, ал. 1 НПК прие за съвместно
разглеждане в съдебното производство по НОХД №905/2009г. по описа на БРС, предявения
от А.С.Д., ЕГН **********,***, против подсъдимия П.В.Г., ЕГН **********,
граждански иск за осъждането на подсъдимия да заплати на А.С.Д. сумата от 20
000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на деянието до окончателното й изплащане, и конституира А.С.Д. като
граждански ищец по делото.
В хода на съдебните прения,
представителят на РП гр.Бургас поддържа обвинението, така както е формулирано с
обвинителния акт. Пледира на подс. Г. да се наложи наказание лишаване от свобода
за срок от шест месеца, изпълнението на което да се отложи за срок от три години.
Относно предявения граждански иск изразява становище, че същият е основателен и
следва да се уважи.
Повереникът на гражданския ищец –
адв. Т.И., по време на съдебните прения, моли съда да уважи в пълен размер
предявения граждански иск и излага съображения в подкрепа на застъпеното
становище.
Служебният защитник на подсъдимия
П.В.Г., в лицето на адв. Б.Д. ***, по време на съдебните прения, сочи, че от
събраните по делото доказателства безспорно е доказано извършеното от
подзащитния му деяние. Относно наказанието, което следва да определи съда, защитникът
изразява становище, че предложеното от представителя на БРП наказание е справедливо,
с оглед извършеното от подзащитния му.
Подсъдимият П.В.Г. признава, че е
изпратил посочените в обвинителния акт кратки текстови съобщения, но счита, че
от тези кратки текстови съобщения А.Д. не е изпитала страх. В защитната си реч,
по време на съдебните прения, изразява съжаление за случилото се, като сочи, че
не е имал намерение да убива А.Д.. Заявява, че предоставя на съда да реши какъв
вид и размер наказание да му наложи, както и по предявения граждански иск.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установена следната
фактическа обстановка:
На
11.04.2008 г., подс. П.В.Г., работещ по това време като отговорник осъществяващ
контрол на охраната, към фирма с охранителна и търговска дейност „Д.” ООД в гр.
С., бил нощна смяна на дежурство на обект „Манастирски ливади”. В него били два
телефона, единият с абонатен номер , връчен му със заповед № 28/21.12.2007 г.,
а другият - , зачислен му съвсем наскоро, като и двата телефона му били
предоставени, във връзка с изпълнение на служебните задължения, за ползване в
работно време на охраняваните обекти.
Няколко
дена преди дежурството, подс. П.В.Г. бил провел разговор със свидетелката А.С.Д.
- адвокат от Адвокатска колегия - гр. Б., живееща и практикуваща в гр. Бургас,
която преди време го представлявала по гражданско дело, което към момента било
спряно и предстояло възобновяването му. Подсъдимият Г. я помолил да направят
споразумение с другата страна, но св. Д. отказала, тъй като били приключили
взаимоотношенията си във връзка с това дело и то по решение на самия подс. Г.,
който не бил останал доволен от адвокатските й услуги.
Подсъдимият
П.Г. бил много ядосан от отказа на св. Д. и през нощта на смяната употребил
алкохол, взел телефоните, с които служебно разполагал и започнал да праща
кратки текстови съобщения на нейният телефонен номер - , като продължил и през
следващите дни. Съобщенията били със следното съдържание:
На
11.04.2008 г. в 21.27 часа от мобилен телефонен номер на
телефонен номер „Слез долу да преговаряме, докато не съм
размислил”;
На
11.04.2008 г. в 21.46 часа от мобилен телефонен номер на
телефонен номер „не се бой, аз на умряло
куче нож не вадя”.
На
11.04.2008 г. в 22.20 часа от мобилен телефонен номер на
телефонен номер „ще ти дам още един шанс, но това ти е за
последно”;
На
11.04.2008 г. в 23.35 часа от мобилен телефонен номер на телефонен номер „Промених си решението! До изгрев слънце ще ви
обезкостя”;
На
12.04.2008 г. в 01.31 часа от мобилен телефонен номер на телефонен номер „в
пежото съм оставил нещо за теб”;
На
12.04.2008 г. в 01.55 часа от мобилен телефонен номер на телефонен номер „не
мога да отключа вратата, ще вляза през терасата";
На
13.04.2008 г. в 17.12 часа от мобилен телефонен номер на
телефонен номер „утре вечер ще изнасилим
детето ти!”;
На
13.04.2008 г. в 19.04 часа от мобилен телефонен номер на
телефонен номер „покажи се свиньо дебела, ние те чакаме!”;
На
13.04.2008 г. в 20.01 часа от мобилен телефонен номер на телефонен номер „Тази
вечер ще бъдеш екзекутирана!”.
На
13.04.2008 г. в 21.02 часа от мобилен телефонен номер на телефонен номер „виждам
те свиньо, виждам те!”.
Свидетелката
Д. при получаване на първото съобщение, не обърнала особено внимание, понеже
счела, че е изпратено по грешка, но след получаване на съобщението, „в пежото
съм оставил, нещо за теб” била вече убедена, че са предназначени за нея и се
притеснила, като си помислила, че в автомобилът й „П.” е поставено взривно
устройство, а същият бил паркиран близо до автобусна спирка, и ако се случи
нещо ще пострадат много хора.
При
получаване на съобщенията „Промених си решението! До изгрев слънце ще ви
обезкостя” и „Тази вечер ще бъдеш екзекутирана!”, които ги възприела като
закана за убийство спрямо нея, притеснението и тревогата й преминали в
основателен страх за осъществяване на тази закана, и страх за живота на
семейството й, и нейният.
Подсъдимият П.В.Г. е роден на ***
г. в гр. Бургас, с постоянен адрес: гр. А., с настоящ адрес:***, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, с ЕГН *********.
Изложената фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателствени
материали и по специално от показанията на свидетелите А.С.Д., Е.М.В. и С.Т.Д.,
от заключението на вещото лице по извършената техническа експертиза, от
включените в доказателствените материали по реда на чл. 283 НПК протоколи за
доброволно предаване, писмо изх. №6963/10.05.2008г. от „Мобилтел”ЕАД София,
ведно с приложени към него разпечатки на проведените повиквания от апарат с
IMEI и от номер за периода от 10.04.2008г. до 10.05.2008г.,
трудов договор от 06.02.2007г., длъжностна характеристика за длъжността:
отговорник на охраната, заповед изх. №00028/21.12.2007г. на управителя на „Д.”ООД,
заповед от 17.04.2008г. на управителя на „Д.” ООД, писмо рег. №
976/31.03.2009г. от Началник ОЗ „ИН” – Бургас, писмо рег. № 4266/14.05.2009г.
от ИД Началник ОЗ „ИН” – София, епикризи на А.С.Д., и справка за съдимост на
подсъдимия, а също и отчасти от обясненията на подсъдимия. Анализирайки
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира, че се налага единствено възможния извод, че автор на заканите
с убийство спрямо А.Д., отправени чрез горепосочените кратки текстови
съобщения, е подсъдимия П.Г..
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че подсъдимия П.В.Г. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като за
периода от 11.04.2008г. до 13.04.2008г., в условията на продължавано
престъпление, се заканил на А.С.Д., ЕГН ********** *** с убийство, чрез
изпращане на кратки текстови съобщения, като това заканване е възбудило
основателен страх за осъществяването му, а именно:
1. На 11.04.2008г. в 23.35 часа
се заканил на А.С.Д., ЕГН ********** *** с убийство, чрез изпращане на кратко
текстово съобщение от мобилен телефон с абонатен номер към номер със следното съдържание: „Промених решението
си! До изгрев слънце ще ви обезкостя”, като това заканване е възбудило
основателен страх за осъществяването му;
2. На 13.04.2008г. в 20.01 часа
се заканил на А.С.Д., ЕГН ********** *** с убийство, чрез изпращане на кратко
текстово съобщение от мобилен телефон с абонатен номер към номер със следното съдържание: „Тази вечер ще бъдеш
екзекутирана”, като това заканване е възбудило основателен страх за
осъществяването му.
От обективна страна подсъдимия Г.
е извършил две отделни деяния, конкретизирани по време, място, начин и
обстоятелства, при които са извършени, осъществяващи поотделно състава на едно
и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка, поради което извършените от подсъдимия деяния съдът
квалифицира като едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.
От
обективна страна деянията са извършени от подс. Г. чрез действие – чрез изпращане на кратки текстови
съобщения, със следното съдържание: „Промених решението си! До изгрев слънце ще
ви обезкостя” и „Тази вечер ще бъдеш екзекутирана”. По този начин подсъдимия е
осъществил изпълнителното деяние заканване, като заплахата е била
конкретизирана с убийство. Съгласно задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 53/18.09.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК на ВС на РБ, за
осъществяване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК от обективна страна се
изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен
страх за осъществяването й, като не е необходимо лицето действително да се е
изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се
осъществи. Разяснено е също така, че за извършване на престъплението по чл.
144, ал. 3 НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено
решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия,
при които резултатът реално може да настъпи. В конкретния случай изразите,
които обвиняемият е използвал са красноречиви, а съдържанието им е
недвусмислено - вещаещо смърт, поради което и съдът приема, че заканването
обективно може да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Субект
на престъплението е подс. П.В.Г., за когото по делото няма данни да страда от
умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието, следователно пълнолетно и наказателноотговорно лице.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл по смисъла на чл. 11,
ал. 2 от НК, тъй като подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването
им.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Съобразно изискването на чл. 54 НК, съдът преценя като смекчаващи вината обстоятелства, признанието от страна
на подсъдимия на авторството на деянията, както и изразеното съжаление за
извършеното.
Като отегчаващи вината и
отговорността обстоятелства, съдът преценя факта, че подс. П.Г. е осъждан,
както и трайността на умисъла на подсъдимия при извършване на инкриминираните
деяния.
В случая не са налице
предпоставките за индивидуализиране на наказанието спрямо подсъдимия при
условията на чл.55 от НК, тъй като няма нито многобройни, нито изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, а и наличието на отегчаващи такива не може да
обоснове несъразмерност между извършеното престъпление и най-лекото предвидено
в закона наказание. Според съда приложението на чл.55 НК не би осъществило
целите, визирани в чл.36 НК.
При тези данни и съобразно
изискванията на чл. 57, ал. 1 и чл. 54 от НК, съдът прие, че наказанието по
отношение на подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
от НК, следва да се определи при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, поради което и с оглед изпълнение целите на наказанието,
съобразно изискването на чл. 36 НК, съдът наложи на подсъдимия по – тежкото
алтернативно наказание, предвидено в чл. 144, ал. 3 от НК, но в размер по –
близо към минимума, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът счита, че по отношение на
наложеното на подсъдимия наказание по настоящото дело са налице предпоставките
по чл.66, ал.1 НК, поради което и като взе предвид възрастта на подсъдимия,
намира, че не е наложително подсъдимия да изтърпи ефективно наложеното му
наказание лишаване от свобода. Ето защо съдът на основание чл. 66, ал. 1 НК
отложи изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от
три години.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Съдът намира, че предявения от
пострадалата против подсъдимия граждански иск е доказан по основание при
условията на чл.45 от ЗЗД. Основанието на гражданския иск в наказателния процес
е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението. Когато това деяние
представлява престъпление, както е в настоящия случай гражданският иск следва
да се уважи. Налице е причинна връзка между деянията на подсъдимия,
съставомерни по чл. 144, ал. 3, вр. ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и причинените неимуществени вреди на
пострадалата, изразяващи се в претърпените от нея болки и страдания. Същият
обаче не е доказан по размер, а е завишен. Според разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Изхождайки от общоприетото обществено разбиране за справедливост и след
преценка особеностите на конкретния случай: естеството и характера на болките и
страданията, претърпени от пострадалата, настоящата инстанция намира, че сума в
размер на 5 000 (пет хиляди) лева е достатъчна да репарира понесените от
пострадалата неимуществени вреди. Предвид на това съдът осъди подсъдимия П.В.Г.,
ЕГН ********** да заплати на А.С.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 5 000 (пет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено
увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
извършване на деянието до окончателното й изплащане, като за разликата от
уважения размер от 5 000 лв. до предявения размер от 20 000 лв. на
гражданския иск отхвърли иска.
Съдът осъди подсъдимия П.В.Г.,
ЕГН ********** да заплати на А.С.Д., ЕГН ********** ***, на основание чл. 189,
ал. 3 НПК, сумата от 400 лв., представляваща направени от гражданския ищец
разноски по делото.
Съдът осъди подсъдимия П.В.Г., ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен
съд гр.Бургас на основание чл. 189, ал. 3 НПК сума в размер на 200 лева, представляваща дължима държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск, както и сума в размер на 189,49 лева, представляваща направени по делото
разноски.
Мотивиран от изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Илияна
Георгиева