РЕШЕНИЕ
№. 1782/18.10.2022г.
гр. Пловдив, ………... 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Б.К. и
участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното
от съдията ПЕТЪР
КАСАБОВ к.н.а.х дело № 1837 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Териториална дирекция на Националната агенция за
приходите /ТД на НАП/ - Пловдив, чрез процесуалния представител – юрисконсулт Ф.,
срещу Решение № 1040 от 25.05.2022г., постановено по а.н.д № 7379 по описа за 2021 г., на Районен съд Пловдив, VIII – ми наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление № 594617-F606892/19.08.2021г.,
издадено от Заместник директор на ТД на НАП - Пловдив, съгласно заповед на
изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от
25.08.2020г., с което на "РАЙ ТРАНС 11“ ЕООД с ЕИК *********, на основание
чл. 182, ал. 2 вр. с чл. 182, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/, са наложени две имуществени санкции всяка в размер от по 250 /двеста и
петдесет/ лв. за две нарушения на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че в хода на административното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че деянията са доказани от
представените по преписката материали.
Твърди се, че моментът на получаване на кредитните известия е извън
релевантните за фактическия състав на нарушението по чл.124, ал.5 от ЗДДС
обстоятелства. Претендира се отмяна на обжалваното
съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Иска
се присъждане на съдебни разноски и се възразява срещу размер на разноските на
другата страна.
3. Ответникът по касационната жалба – "РАЙ ТРАНС 11“ ЕООД, чрез управителя – Х.С.,
поддържа становище за неоснователност на оспорването и моли съдебното решение
на бъде оставено в сила.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба, предявена от "РАЙ ТРАНС 11“ ЕООД срещу Наказателно
постановление № 594617-F606892/19.08.2021г., издадено от Заместник директор на
ТД на НАП – Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН
№ F606892 от 25.03.2021 г., съставен от Ц.Х.-К. – на длъжност старши инспектор по приходите при ТД
на НАП – Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: „РАЙ
ТРАНС 11“ ЕООД като регистрирано по ЗДДС лице, в качеството му на получател по
фактури за доставка на периодични издания, издадени от „Преса 2012“ ЕООД, ЕИК *********,
по които е ползван данъчен кредит, не е отразило в законоустановения срок – от
01.07.2020г. до 14.07.2020г., в дневника
си за покупки, издадените от доставчика: кредитно известие № **********/23.06.2020
г. с предмет периодични печатни издания с данъчна обща основа в размер на „минус“
4437,63лв. и ДДС „минус“ 887,53 лв. по фактура № **********/23.06.2020 г. с
данъчна основа 9234,87 лв. и ДДС 1846,97 лв., както и кредитно известие №
**********/26.06.2020 г. с предмет периодични издания с данъчна основа общо в
размер на „минус“ 2819,52 лв. и ДДС „минус“ 563,90 лв. по фактура №
**********/26.06.2020 г. с данъчна основа 8907,42 лв. и ДДС 1781,48 лв. Кредитните
известия били отразени за данъчен период месец август 2020 г. в дневника за
покупките и справка декларация, подадени от задълженото лице в ТД на НАП – Пловдив,
с вх. № 16004396400/13.08.2020 г., за данъчен период м. 07.2020г. С това бил
реализиран състава на две административни нарушения по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 182, ал. 2 от ЗДДС е наложил на нарушителя два броя
имуществени санкции, всяка в размер на 250 лева.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си същия
потвърждава изложеното в акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че в
административната фаза на производството са допуснати съществени процесуални
нарушения, които налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът
е посочел, че липсата на данни в обвинението - за това на коя дата е получено
кредитното известие, води до съществен порок, който засяга правото на защита на
привлеченото към отговорност лице. Като отделно основание за отмяна съдът е
посочил и нарушение на правилото по чл. 18 от ЗАНН, тъй като в случая не е
налице основание за налагане на отделни наказания за извършеното деяние.
ІV. От правна страна:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства.
Безспорно,
за да възникне задължението по чл. 124, а. 5 от ЗДДС - за включване в отчетните регистри на кредитно
известие, не е достатъчно да се установи, че такова е издадено, а е необходимо
то да е получено от данъчно задълженото лице. Разликата между получаване и издаване
е очевидна - едно кредитно известие може да е било издадено, но може да не е
било изпратено или получено. Сочената за нарушена правна норма е категорична,
че регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия
в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени. Тоест
регистрираното лице има задължение да отрази самото кредитно известие тогава,
когато го получи, но трябва да го отрази за този данъчен период, през който
същото е издадено. В този смисъл, при липсата на данни кога точно са получени
процесните кредитни известия, необосновано в несъответствие със събраните
доказателства както в АУАН, така и в НП е прието, че нарушенията са извършени
на 15.07.2020г. Каза се, регистрираното
лице има задължение да отрази кредитното известие тогава, когато го получи.
Следователно, за да е извършено нарушението на посочената от наказващия орган
дата, задълженото лице трябва да е получило кредитното известие до тази дата,
но подобни доказателства не са представени, нито обсъдени в АУАН и НП. При
недоказано обвинение, не може да се приеме, че за наказаното лице е възникнало
задължение да отрази съответно кредитно известие именно до заявената от органа
дата 14.07.2020г., за да е налице извършено административно нарушение на дата
15.07.2020г.
Императивните
правила на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за съдържанието на АУАН и НП изисква
даденото в тях описание на нарушението самостоятелно и еднозначно да сочи
извършеното от наказаното лице съставомерно деяние в пълна кореспонденция с
приложената санкционна норма, без да е необходимо за преценката за
съставомерността съдът да установява допълнителни обстоятелства, които не са
предявени на дееца в административната фаза. Противното би означавало деецът да
бъде поставен в положение да се брани срещу фактически и правни констатации, което
не са му било предявени още в началната фаза на административнонаказателното
производство, каквато е повелята на чл. 40 вр. чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН.
В
случа е налице непълнота в съдържанието на АУАН и НП относно съществен елемент
от фактическия състав на установеното правило за поведение, която не позволява
еднозначно да се потвърди датата на извършване на административното нарушение.
Правилото
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН допуска наказателно постановление да бъде издадено и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Посочената
норма визира не друго, а случаите при които в АУАН е налице непълнота или
неточност на фактите и обстоятелствата, при които е било извършено нарушението.
Например непрецизирана на датата на извършване на нарушението, какъвто е и
настоящият случай. Въпреки това, наличието на подобни пропуски и противоречия
само по себе си не обосновава законосъобразност при прилагане на реда по чл.
53, ал. 2 от ЗАНН. За да е допустимо отстраняването им чрез съдържанието на НП,
наказващия оран следва да конкретизира обвинението в рамките на вече
предявената на лицето фактическа обстановка. В настоящия случай това не е
сторено. Допуснатият порок се явява от категорията на съществените, накърняващ
правото на защита на привлеченото към отговорност лице, поради което дава
самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Този
пропуск не може да бъде отстранен на етап на съдебното следствие, тъй като се
явява свързан с недопустимо изменение на съществените елементи от състава на
предявеното обвинение, поради което правилно е преценен от районния съд като
самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.
Касационната инстанция не споделя изводите на
районния съд относно наказуемостта на деянието като едно административно
нарушение. Обсъденото правило за поведение вменява на адресата задължение за
действия, а нарушаването му се извършва с бездействие, от което могат да
възникнат отделни административни нарушения, подлежащи на санкциониране по реда
на чл. 18 от ЗАНН. Неправилността на съдебния акт в тази му част не променя
крайния изход на производството.
От изложеното до тук следва, че като е отменил
обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил
валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните разноски.
10. Ответникът в
настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на
съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1040 от 25.05.2022г.,
постановено по а.н.д № 7379 по описа за
2021 г., на Районен съд Пловдив, VIII – ми наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.