№ 454
гр. Пловдив, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20235300503438 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба подадена от адвокат Н. Т., в
качеството му на особен представител на ответника Г. И. К., ЕГН:
**********, против Решение №4229/ 25.10.2023г., постановено по гр. д.№
5993/2022г. на РС- Пловдив,в частта, с която е признато за установено по
отношение на жалбоподателя, че дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 239.99 лева - ползвани услуги по договори за мобилни
услуги с предпочетен номер +359*********, договор за лизинг към него, доп.
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359*********, договор за лизинг и договор за лизинг на базови аксесоари към
него, договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* ,
договор за лизинг към него,сумата от 2095.26 лева задължение за лизингови
вноски по същите договори , ведно със законната лихва върху сумите
начиная от дата 24.01.2022г. до окончателното им изплащане, за които суми
е издадена Заповед № 457/25.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 792/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив.
В отхвърлителната му част решението е влязло в сила като необжалвано.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част.
Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по
същество на правия спор, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.
1
Жалбоподателят поддържа,че търговското дружество не е доказало по делото
потребление на претендираните далекосъобщителни услуги за процесния
период , както и че лизинговата вещ е била предадена за ползване на
клиента.Твърди, че по делото са представени частни документи , изходящи от
ищеца и обслужващи неговия интерес.
Въззиваемата страна – „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на
решението в обжалваната част, което се иска да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Пловдивски окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е и правилно, като
същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира
нарушения на императивни материално правни правила, които е длъжен да
коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.
По доводите, изложени в жалбата, съдът намира следното:
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
В случая спор по фактите няма, като в тази връзка с въззивната жалба не
се оспорват фактическите и правни изводи на съда относно сключването,
съдържанието и правното действие на подписаните между страните договори
за мобилни услуги и договорите за лизинг на мобилни апарати.
Спорният по делото въпрос пренесен пред въззивната инстанция, с оглед
оплакванията инвокирани с въззивната жалба, е дали е налице изпълнение от
ищеца на задълженията по договорите за мобилни услуги и лизинг и налице
ли са предпоставките за ангажиране на договорна отговорност на ответника в
присъдения от първата инстанция размер.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че за да уважи
исковите претенции ПдРС се е позовал само на частни документи- фактури,
изходящи от ищеца и обслужващи неговия интерес. Макар че посочените по-
горе фактури като частни документи, които не съдържат неизгодни за
страната, която ги представя факти, не се ползват с материална
2
доказателствена сила, те имат доказателствена стойност и подлежат на
преценка, наред с другите доказателства по делото. В тях се съдържат данни
за извършените обаждания от абоната и ползването на други мобилни услуги
от конкретния номер. Отделно от това, съдът намира, че цената за месечните
абонаментни планове се дължи от ответника, тъй като възникването на
задължението за заплащането е обусловено от самото предоставяне от
мобилния оператора на достъп на потребителя до мрежата му. Така, след като
между страните валидно е възникнало договорно правоотношение за
конкретни абонаментни планове с посочени месечни такси, то плащането им
се дължи независимо от това дали съответните мобилни услуги, включени в
абонамента, са ползвани или не. По делото не се установява, а и не се твърди,
по време на действие на договора ответникът да е сезирал мобилния оператор
относно обстоятелството, че достъпът му до мрежата е бил ограничен,
съответно че не е получавал съответните мобилни услуги в уговорения обем.
Във връзка с реалното използване на мобилни услуги за исковия период, пред
ПРС е прието заключение по ССчЕ изготвено от вещото лице Л.К., което
съдът напълно кредитира като компетентно и обосновано изготвено, и според
което задължението на ответника по процесните договори възлиза в
уважения от първостепенния размер на исковите претенции.Ищецът основава
претенцията си на отрицателен факт - липса на плащане от страна на
потребителя - длъжник на задълженията по договорите за мобилни услуги и
лизинг, който не подлежи на доказване от ищеца, а на оборване от ответника с
надлежни доказателства, удостоверяващи извършено плащане на
договорените и дължими такси и цени. Предвид горното и доколкото от
страна на ответника не са представени доказателства за плащане на
дължимите суми по договорите за абонаментни такси и ползвани услуги, то
исковете на ищеца за установяване на тяхното съществуване следва да бъдат
уважени.
Същевременно предаването на лизинговите вещи се установява от
съдържанието на самите договори, служещи за доказателство за самото
предаване – чл. 4 от договорите. В случая ответникът нито твърди, нито
установява с надлежни доказателства, че е заплатил дължимите месечни
абонаментни такси ,цените за ползвани мобилни услуги и дължими вноски за
лизинг за отчетните периоди, поради което обосновано може да се приеме, че
същите не са платени и като такива са дължими.
Предвид горното настоящият въззивен състав намира развитите в
подадената от ответника Г. И. К., ЕГН: **********, въззивна жалба
оплаквания за неоснователни. Обжалваното решение на първоинстанционния
съд е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено
като при условията на чл. 272 от ГПК съдът препраща към неговите мотиви.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК с оглед неоснователността на
въззивната жалба жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна направените по делото разноски в размер на 1067,05
лева.
3
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4229/25.10.2023г., постановено по гр. д.№
5993/2022г. на РС- Пловдив,в частта, с която е признато за установено по
отношение на Г. И. К., ЕГН: **********, че дължи на „Йеттел България“
ЕАД, ЕИК *********, сумата от 239.99 лева - ползвани услуги по договори за
мобилни услуги с предпочетен номер +359*********, договор за лизинг към
него, доп. споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359*********, договор за лизинг и договор за лизинг на базови аксесоари към
него, договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* ,
договор за лизинг към него,сумата от 2095.26 лева задължение за лизингови
вноски по същите договори , ведно със законната лихва върху сумите
начиная от дата 24.01.2022г. до окончателното им изплащане, за които суми
е издадена Заповед № 457/25.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 792/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив.
В отхвърлителната му част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Г. И. К., ЕГН: **********, да заплати на „Йеттел България“
ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1067,05 лева- разноски по делото.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адвокат Н. Г. Т.- особен представител на Г. И. К.,
ЕГН: **********, разходен касов ордер за определеното му адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 533,53 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4