Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. Луковит, 26.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в
открито заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ
ВЪЛЧЕВ
При
секретаря В.П.
като разгледа
докладваното от съдията АНД № 100 по
описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от Т.В.П. с
ЕГН **********, с адрес ***, срещу Наказателно постановление № **************,
издадено на 11.02.2019 г. от Н. на РУ МВР - Луковит, с което за нарушение на
чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, на жалбоподателя са
наложени наказания „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно и необосновано, издадено в
нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че при и по повод
издаването на обжалваното наказателно постановление, не са преценени в
съвкупност обективно и пълно всички доказателства, от значение за
административно наказателното производство. В нарушение на основните начала за
обективност и служебно начало, важни и относими доказателства за правилното
определяне на твърдяното за извършено от жалбоподателя административно
нарушение, са били напълно пренебрегнати. Сочи се, че изводите на
административно-наказващия орган са изградени без да са анализирани преки
доказателства, а трета група доказателства са ценени превратно, като им е
придадено съдържание каквото те нямат. Отправено е доказателствено искане,
съдът да изиска административно наказателната преписка, по повод на която е
издадено НП, тъй като в нея се съдържат данни, доказващи твърдяното в жалбата.
В открито съдебно заседание жалбоподателят Т.В.П., редовно призован, не се явява.
Административно-наказващият орган РУ МВР -
Луковит, надлежно призован не изпраща представител.
Съдът след като служебно провери
атакуваното наказателно постановление и събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 15.10.2018 г. в гр.Луковит, Ловешка област, около 23.00
часа, жалбоподателят Т.В.П. управлявал лек автомобил марка „Форд Фокус” с рег.
№ *******в посока гр.София. В района на кръстовище на ул. „Любен Каравелов“ и ул.
„Цоню Матев“ управляваният от жалбоподателя лек автомобил бил спрян за проверка
от полицейските служители и свидетели по делото М.А.И. – младши автоконтрольор
при РУ МВР – Луковит и Р.Р.Ц. – младши инспектор „Охранителна полиция“ при РУ
МВР – Луковит. В хода на проверката, след извършена справка от свидетеля М.И. било
установено, че лекият автомобил е с прекратена регистрация на 09.08.2018 г., по
чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
За констатираното свидетелят М.А.И. съставил на
жалбоподателя АУАН с бл. № 233913/ 15.10.2018 г., в който посочил горните
факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил
предявен на водача Т.В.П., който го подписал и получил препис от него, без да
направи възражения. В законоустановения срок възражения също не били
депозирани.
Материалите по преписката били докладвани и в Районна
прокуратура - Луковит, като с Постановление от 08.02.2019 г. прокурор от РП -
Луковит, преценил, че извършеното от Т.В.П. не покрива признаците на
престъпление по 345, ал. 2 от НК. В постановлението наблюдаващият прокурор
изложил мотиви, че от направената справка за МПС е видно, че автомобилът е бил
собственост на А.М.А. и за него са издадени табели рег. № ******. Следващ
собственик на автомобила е Т.В.П., като по служебен път в сектор КАТ от
Нотариус с № 418 на 05.06.2018г. е постъпил договор за покупко-продажба. На
09.08.2018 г., на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП регистрацията на МПС
служебно е била прекратена. Съобразявайки данните по преписката, наблюдаващият
прокурор е направил извод за липса на престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, и
наличие на административно нарушение по чл. 143, ал. 15 ЗДвП, за което се
предвижда санкция в чл. 175 от ЗДвП. В конкретния случай МПС е било
регистрирано в РБ, последвала е продажба на същото с нотариално заверен
документ, но в изискуемия срок, новия собственик не е предприел необходимото за
промяна на регистрацията, което е довело до служебното й прекратяване.
Въз основа на АУАН и с оглед преценката на
Районна прокуратура - Луковит, че не се касае до престъпление от общ характер,
на 11.02.2019 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта. Административно-наказващият орган /АНО/
също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, наложил на
жалбоподателя наказания „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по административнонаказателната
преписка, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно
доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в
него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и
показанията на разпитаните свидетели - М.А.И. и Р.Р.Ц., които са еднопосочни и
безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, което е видно от
разписката на л.5 – НП е връчено на жалбоподателя на 15.03.2018г., а жалбата е подадена
в Пощенска станция Ботевград на 21.03.2019 г. /л.28/.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
В конкретния случай съдът счита, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Н. РУ МВР -
Луковит към ОД МВР - Ловеч, който към дата 15.10.2018 г. е бил оправомощен да
издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/ 14.05.2018 г. на Министъра
на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно /териториално и материално/
лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за
контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен
да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административно-наказателното производство
е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН и НП е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът счита, че деянието и неговите съставомерни
признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради
което и не са допуснати нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените
материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано
правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административно-наказателното производство.
Жалбоподателят е наказан за нарушение на
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба на ЗДвП,
действала към момента на извършване на нарушението – по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред.
Безспорен е фактът, че към датата на
извършеното нарушение регистрацията на процесното МПС е била автоматично
служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.
143, ал. 15 от ЗДвП гласи, че служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система се прекратява регистрацията на регистрирано пътно
превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Не се оспорва от страните, че управляваният
от жалбоподателя автомобил „Форд Фокус” е моторно превозно средство по смисъла
на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от
жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване, преминавайки през населеното
място - гр.Луковит.
Както в депозираната жалба, така и в хода
на административното, а в последствие и на въззивното съдебно производство, жалбоподателят
не оспорва /не се навеждат никакви доводи в тази насока/ и факта, че е придобил
собствеността на автомобила на 05.06.2018 г. в предвидената за това форма
съгласно чл. 144, ал. 1 ЗДвП /писмен договор с нотариална заверка на подписите/,
както и че в едномесечен срок от придобиването не е изпълни задължението си по
чл. 145, ал. 1 ЗДвП и чл. 14 и сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. да
регистрира превозното средство на свое име, но въпреки това е продължил да го
управлява.
Фактът, че жалбоподателят е придобил
собствеността на автомобила на 05.06.2018 г. чрез сключване на писмен договор
за покупко-продажба с нотариална заверка, се доказва по несъмнен начин и от приетата като писмено доказателство
по делото справка-данни за прекратяване на регистрация /л. 26 и л. 53, стр. 1 и
2/, от която е видно, че първоначалният собственик на автомобила е бил А.М.А.,
а предстоящият собственик на превозното средство е жалбоподателят Т.В.П.. Предвид въведената нова разпоредба – ал. 4 на чл.
144 ЗДвП /Нова - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 27.12.2017 г./, от началото на 2018г. Министерството
на вътрешните работи и Нотариалната камара обменят по електронен път информация
за регистрираните в страната превозни средства и сключените договори. Въведена е
електронна административна услуга “Промяна на собственост на регистрирано пътно
превозно средство“, като е осигурена система за свързаност между Нотариалната
Камара и МВР, която работи с реални данни. В случая, при извършената
покупко-продажба пред Нотариус 418, от негова страна /Нотариуса/ е подадено
заявление по електронен път – електронна преписка от портала на МВР
9897/601970-05.06.2018 г. По този начин е регистриран купувачът, в случая
жалбоподателят, който е бил страна по изповяданата сделка пред Нотариуса. Ето
защо и името на жалбоподателя е посочено като „предстоящ собственик“ в
приложената по делото справка /л.26 и л. 53, стр. 2/, в която са посочени данни
за прекратяване на регистрация, в графа „Собственици на превозно средство“.
От справката за регистрация на лекия автомобил „Форд
Фокус“ /л. 53, стр. 1/ също така е видно, че първоначално автомобилът е
регистриран на 23.01.2018 г. На 05.06.2018 г. е настъпила служебна промяна на
регистрацията на МПС, поради регистриране на договор за продажба, съгласно
документ № 1678/ 05.06.2018 г. от Нотариус 418 и подадено заявление по
електронен път – електронна преписка от портала на МВР 9897/601970-05.06.2018
г. От същата справка става ясно, че на 09.08.2018 г. е прекратена регистрацията
на МПС „Форд Фокус“ по чл. 143, ал. 15 ЗДвП – непререгистрирано превозно
средство.
Анализирайки горните две
писмени доказателства, съдът стигна до безспорния извод, че лекият автомобил
марка „Форд Фокус” с рег. № *******е бил закупен от жалбоподателя на 05.06.2018
г., като сделката била изповядана от нотариус с рег. № 418 и информация за
същата била подадена по електронен път в КАТ. Въпреки задължението за
пререгистрация на превозното средство, неговият нов собственик – жалбоподателят Т.В.П., не изпълнил законовите си задължения и не заявил в КАТ промяната в
собствеността, поради което и на 09.08.2018г. регистрацията на лекия автомобил
била прекратена служебно по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП.
От изложеното дотук става ясно, че са
налице всички елементи от обективна и субективна страна на състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Извършеното нарушение от жалбоподателя, от
обективна страна, се изразява в неизпълнение на задължението да се управлява по
пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани.
Жалбоподателят е извършил деянието
виновно, тъй като е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него
автомобил, който е бил закупил на 05.06.2018 г., е следвало в двумесечен срок
от закупуването да бъде пререгистриран в КАТ.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. Деянието е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. При
умишленото деяние деецът съзнава обществено-опасния характер на деянието,
предвижда настъпването на обществено-опасните последици и иска или допуска този
резултат. Предвиждането е процес на отражение в съзнанието на дееца на
обективните свойства на деянието, който протича до започване на изпълнителното
деяние.
В случая, жалбоподателят е съзнавал
обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено-опасните последици и е искал този резултат, знаейки, че след като е
закупил автомобила е следвало да го пререгистрира в КАТ, при което у него е
протекъл и предварителният процес на отражение на обективните свойства на
деянието и съответно се е формирал интелектуалния компонент на вината.
Независимо, че от страна на жалбоподателят
не се навеждат възражения, че не е знаел за прекратяване на регистрацията, то съдът
намира, че от страна на административните органи не е имало задължение жалбоподателят
да бъде надлежно информиран за прекратяване на регистрацията. Според разпоредбата
на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, в сила от 27.12.2017 г., която в случая намира
приложение, служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако
новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира
автомобила. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не
по волята на административен орган. Всеки гражданин е длъжен да познава закона,
поради което и не е било необходимо контролните органи да информират жалбоподателя
за прекратяването на регистрацията, тъй като законът не им вменява и такова
задължение. В случая, крайният срок за пререгистрация на автомобила е бил 07.08.2018
г. и очевидно не е бил спазен от новия собственик, в следствие на неговото
бездействие, поради което и правилно регистрацията му е била служебно
прекратена, считано от 09.08.2018 г.
Съдът не взе отношение по изложеното в
депозираната жалба, тъй като от страна на жалбоподателя, както в самата жалба,
така и в хода на въззивното производство, не бяха въведени конкретни доводи в
подкрепа на твърденията, че НП е незаконосъобразно и необосновано, тъй като е
издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Единствено бланкетно,
в телеграфен стил са изложени твърдения, като например, че: „В нарушение на
основните начала за обективност и служебно начало, важни и относими
доказателства за правилното определяне на твърдяното за извършено от
жалбоподателя административно нарушение, са били напълно пренебрегнати“, без да
се сочи обаче - кои са тези „важни и относими доказателства“. Типичен пример за
това е и твърдението, че: „… изводите на административно-наказващия орган са
изградени, без да са анализирани преки доказателства, а трета група
доказателства са ценени превратно, като им е придадено съдържание каквото те
нямат“, без обаче отново да се сочат конкретни „преки доказателства“ или пък –
кои от „трета група доказателства“ са ценени превратно. Без да бъдат подкрепени
с конкретни доводи или да се сочат конкретни нарушения на материалния и процесуалния
закон, са и твърденията, че са допуснати „особено съществени нарушения“ от
страна на АНО при издаване на оспорваното наказателно постановление.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че
жалбоподателят безспорно е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй
като е управлявал МПС нерегистрирано по надлежен ред, при което правилно
административно-наказващият орган е наказал жалбоподателя, на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, която се явява съответната санкционна правна
норма. Тази правна норма гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред. И двете кумулативно предвидени от законодателя наказания са
наложени в законовия минимум, поради което не подлежат на ревизиране.
Така констатираното нарушение не може да се счете за
маловажен случай. Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на
съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/ 12.12.2007 г. на
ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/ 2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е
налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид. Нарушението е типично за вида си, като
нито пред контролните органи, нито пред съда, жалбоподателят е въвел твърдения
за факти, които да водят до занижаване на обществената опасност на извършеното.
В подкрепа на изложеното е и фактът, че на жалбоподателя са наложени множество
наказания за нарушения по ЗДвП в периода от 2009 г. до 2019 г., което е видно
от приложената по делото справка за нарушител/водач.
Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а
жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **************,
издадено на 11.02.2019 г. от Н. на РУ МВР - Луковит, с което на Т.В.П. с ЕГН **********,
с адрес ***, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, са наложени наказания „глоба” в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, като правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд - Ловеч в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: