Решение по дело №2335/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1377
Дата: 25 ноември 2019 г.
Съдия: Пламен Петров Чакалов
Дело: 20195300502335
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 1377

гр. Пловдив 25.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански състав в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                           Председател: Румяна Андреева

                                                                                  Членове: Пламен Чакалов

                                                                                                    Бранимир Василев

                   

като разгледа докладваното от съдия Чакалов гр. д. № 2335 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.6 и т.7 във връзка с чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК.

Длъжникът „Профилактика, рехабилитация и отдих“ (ПРО) ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. „Изгрев“, ул. „172“ № 11 е обжалвал Постановление изх. № 78983/29.08.2019г. по изп. д. № 20198240400767 по описа на Частен съдебен изпълнител Константин Павлов с район на действие Окръжен съд Пловдив, с което се оставя без уважение искането на длъжника за прекратяване на изпълнението на основание чл. 431, ал.1, т.1 от ГПК, както и искането за намаляване размера на таксите и разноските.

Взискателят В.С.К., чрез адв. Б.П., счита жалбата за неоснователна.

Съдебният изпълнителят представя мотиви, в които изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

Предвид доказателствата съдът намира жалбата за неоснователна поради следното:

Жалбоподателят твърди, че на 17.09.2015г. е погасил изцяло задълженията си, за което представя разписка за паричен превод № 2-13/17.09.2015 г., като е погасил следните суми: 469.57 лв. – адвокатско възнаграждение и 3825.38 лв. – обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. с чл.225, ал.1 КТ, като в качеството си на платец на обезщетението е удържал и внесъл в приход на Републикански бюджет 10% от обезщетението /425.04 лв./, а остатъкът от 3825.38 лв. заедно с дължимата лихва от 183.11 лв. е изплатена на взискателя В.К..

На л.64 от изпълнителното дело е представена разписка за паричен превод от 17.09.2015 г., с която на взискателя са преведени 4477.68 лв. Според изпълнителния лист длъжникът е осъден да заплати 4250.42 лв. обезщетение по чл.344 КТ, ведно със законната лихва от 16.02.2015 г., както и 469.57 лв. разноски, като общо дължимата сума по изпълнителния лист възлиза на 4719.99 лв. Следователно, платената на 17.09.2015 г. сума от 4477.68 лв. не е достатъчна, за да погаси задълженията по изпълнителния лист. Върху този извод не влияе обстоятелството, че на основание същия изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело при друг съдебен изпълнител /ЧСИ В.Апостолов/, което е прекратено с постановление от 20.03.2019 г. и образувано ново изпълнително дело при ЧСИ К. Павлов. Това е така, защото от данните по делото се установява, че по образуваното пред ЧСИ В. Апостолов изпълнително дело, сумите по изпълнителния лист не са събрани в пълен размер, а за остатъка по него е образувано настоящето изпълнително дело за размерите, посочени в поканата за доброволно изпълнение. След като сумите по изпълнителното дело не са събрани в пълен размер, производството по изпълнителното дело следва да продължи, а молбата за прекратяването му по реда на чл.433, ал.1,т.1 ГПК е неоснователна.

Ето защо и жалбата, подадена от длъжника, против постановлението на съдебния изпълнител, с което отказва да прекрати изпълнението, е неоснователна.

Относно размера на дължимите такси и разноски:

На стр.3 от мотивите на съдебния изпълнител, дадени по реда на 436, ал.3 ГПК, съдебният изпълнител е изготвил таблица, в която е посочил основанието и размера на дължимите разноски по изпълнението, чиито общ размер е 195.23 лв. Жалбоподателят не сочи конкретни пороци или грешки в изчислението на разноските по изпълнението му, а и съдът при извършената служебна проверка не констатира такива. Ето защо жалбата в тази част е неоснователна и ще се остави без уважение.

По отношение размера на заплатения адвокатски хонорар – същият е в минималния размер по чл. 10, т.1  и т. 2 във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г., поради което жалбата и в тази част също е неоснователна.

Изложеното налага извода, че жалбата е неоснователна и затова ще се остави без уважение.

Воден от горното съдът

 

                                      Р    Е    Ш    И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата подадена от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ (ПРО) ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. „Изгрев“, ул. „172“ № 11 против Постановление изх. № 78983/29.08.2019г. по изп. д. № 20198240400767 по описа на Частен съдебен изпълнител Константин Павлов с район на действие Окръжен съд Пловдив, с което се оставят без уважение исканията на длъжника за прекратяване на изпълнението на основание чл. 431, ал.1, т.1 от ГПК и за намаляване размера на таксите и разноските.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                            2.