№ 103
гр. Ихтиман, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20221840200025 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН вр. чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП.
Образувано е по жалба на УМБАЛ „сг“ ЕАД, гр. п, ЕИК ..... против
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № **********, издаден от апи“, с който за нарушение на чл. 139,
ал. 5 и ал. 6 във вр. чл. 102, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3 във вр. чл.
187а, ал. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание имуществена
санкция в размер на 300 лв.
В жалбата се претендира отмяна на електронния фиш, при подробно
изложени съображения, че процесният автомобил е ППС на неотложна
медицинска помощ и в качеството на такъв на основание чл. 10, ал. 9 ЗП е
освободен от заплащане на винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП.
Представителят на административнонаказващия орган (АНО) оспорва
жалбата и моли за потвърждаване на електронния фиш.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна:
1
Специален автомобил марка „ф“, модел „д“ с рег. № .... е собственост на
Университетска многопрофилна болница за активно лечение „сг“, гр. п със
законен представител изпълнителния директор проф. кд
На 19.04.2020 г. в 13.14 часа, с устройство № 10011, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на
път А-1 (АМ „Тракия“) км. 43+448, е установено движение по път А-1 (АМ
„Тракия“) км. 43+448 с пътно превозно средство – Специален автомобил
марка „ф“, модел „д“ с рег. № ...., с обща допустима максимална маса 3115
килограма, брой оси 2, за което ППС не е заплатена винетна такса по чл. 10,
ал. 1, т. 1 ЗП според категорията на пътното средство.
Горното е квалифицирано като нарушение на нарушение чл. 139, ал. 5 и
ал. 6 във вр. чл. 102, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3 във вр. чл. 187а, ал.
2 ЗДвП и на жалбоподателя, в качеството на собственик, с обжалвания
електронен фиш е наложено наказание имуществена санкция в размер на 300
лв.
По доказателствата:
Възприетата фактическа обстановка се установява безпротиовречиво от
събраните в хода на производството писмени доказателства извлечение от
електронната система на АПИ, 2 броя снимки, свидетелство за регистрация
част I, пътен лист.
Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи
се, поради което следва да бъдат кредитирани в цялост. От тях се установяват
възприетите фактически изводи.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК,
в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият отговаря на изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него.
Нарушението, макар и несъвсем прецизно описано, може да се
идентифицира от съдържащите се в електронния фиш данни (фактическа и
посочени правни норми). Прави впечатление, че липсва изрично посочване,
че нарушителят в качеството на водач не е заплатил винетна такса по чл. 10,
ал. 1, т. 1 ЗП за съответния тип ППС, каквото предвид цитираните разпоредби
– чл. 179, ал. 3 вр. чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП може да се направи извод, че е
вмененото административно нарушение. За по-голяма прецизност
2
административнонаказващият орган следва да посочва субекта на
административнонаказателна отговорност, в какво качество е наказан
(собственик, водач, законен представител), вида на незаплатената такса и
конкретното изпълнително деяние, тъй като при определени категории МПС
или в хипотези на различни собственик и ползвател на ППС, това е възможно
да е решаващо за законосъобразността на обжалвания акт. Също следва да се
изписват цифрово само относимите към административнонакзателната
отговорност норми, тъй като посочването в ЕФ на разпоредбата на чл. 102, ал.
2 ЗДвП не спомага за яснотата на вмененото нарушение, а по-скоро създава
объркване. Въпреки допуснатата непрецизност с посочване на чл. 102, ал. 2
ЗДвП, като част от състава на вмененото нарушение, основанието за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
е нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП, което е наказуемо на основание чл.
179, ал. 3 ЗДвП. Отговорността на собственика на автомобила, в качеството на
водач, е основана на необорената презумпция, установена в чл. 187а, ал. ал. 2
вр. ал. 1 ЗДвП. Нарушението е описано достатъчно ясно, като косвена
подкрепа този извод намира и в съдебната практика, която константо, при
идентично съдържание на електронен фиш и сходни нарушения на ЗДвП, не
установява наличие на съществено процесуално нарушение досежно
съдържанието на обжалвания акт и изследва правилното приложение на
материалния закон (вж. в този смисъл Решение № 477 от 11.05.2022 г. на
АССО по к. а. н. д. № 147/2022 г. Решение № 1289/10.12.2021 г. по КНАХД
№ 1033/2021 г. на АССО, Решение № 1288/10.12.2021 г. по КНАХД №
967/2021 г. на АССО, Решение № 1096/28.10.2021 г. по КНАХД № 581/2021 г.
на АССО).
От изложеното следва извод, че при издаването на ЕФ не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Въззивният съд приема, че материалният закон е приложен правилно.
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за
пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси
за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства -
винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това
изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение
на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса
до или равна на 3,5 тона се дължи заплащането на винетна такса.
Съгласно чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на пътни превозни средства по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139,
ал. 6 ЗДвП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно
средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 Закона за пътищата в случаите,
3
когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство.
Задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП е
скрепено с административнонаказателна отговорност за водача допуснал
нарушение, предвидена в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. В чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е
въведена оборима презумция, че при установяване на нарушения по чл. 179,
ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно
средство е управлявано от трето лице. Разпоредбата на чл. 187а, ал. 2, т. 1 от
ЗДвП предвижда, че ако собственикът на пътното превозно средство е
юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на
пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по
установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция по чл.
179, ал. 3 в размер 300 лв.
В случая на 19.04.2020 г. в 13.14 часа, с устройство № 10011,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси,
намиращо се на път А-1 (АМ „Тракия“) км. 43+448, е установено движение
по път А-1 (АМ „Тракия“) км. 43+448 с пътно превозно средство – Специален
автомобил марка „ф“, модел „д“ с рег. № ...., с обща допустима максимална
маса 3115 килограма, брой оси 2, за което ППС не е заплатена винетна такса
по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП според категорията на пътното средство. Моторното
превозно средство е собственост на жалбоподателя, който е юридическо лице.
Не е установено да е управлявано от трето лице, поради което с оглед
разпоредбата на чл. 187а, ал. ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП,
административнонаказателната отговорност на собственика на автомобила е
ангажирана правилно.
Основният спорен въпрос по делото е дали процесният автомобил е
ППС на неотложна медицинска помощ и освободен ли е собственикът на
основание чл. 10, ал. 9 ЗП от заплащане на винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1
ЗП.
Съгласно възприетото в съдебната практика при анализ на относимите
към конкретиката на спора правни норми е видно, че автомобилът не попада в
обхвата на разпоредбата на чл. 91, ал. 3 от ЗДвП /приложим към датата на
нарушението/, по силата на който специален режим на движение ползват
моторните превозни средства на: Спешна медицинска помощ, Държавна
агенция „Национална сигурност“, главните и областните дирекции на
Министерството на вътрешните работи, Народно събрание, Национална
служба за охрана, Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ на Министерството на правосъдието, Бюрото по защита при
главния прокурор, служба „Военна полиция“ към министъра на отбраната,
военнополицейските формирования от Българската армия, други служби на
Министерството на вътрешните работи, определени от министъра на
вътрешните работи, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
4
определени от изпълнителния директор за осъществяване на контрол,
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество при осъществяване на оперативно-издирвателна
дейност, Националното ТОЛ управление при апи“, определени от
председателя на управителния съвет на агенцията, и структури на Държавната
комисия по сигурността на информацията, определени от председателя на
комисията.
Процесният автомобил е регистриран като „специален“ - бърза помощ,
изхождайки от свидетелството за регистрация на същия, като това не е
достатъчно, за да се приеме, че същият може да ползва специален режим на
движение по смисъла на чл. 91, ал. 1 във вр. с ал. 3 от ЗДвП, респ. чл. 3, ал. 1
във вр. с чл. 2 от Наредба № I-141 от 18.09.2002 г. във вр. с чл. 91, ал. 1 и ал. 3
на ЗДвП. Задължителна предпоставка е МПС-то да принадлежи към някоя от
изрично изброените служби в чл. 91, ал. 3 от ЗДвП, респ. чл. 2 от Наредба №
I-141 от 18.09.2002 г., към които процесният автомобил не принадлежи.
Той не попада и в обхвата на освободените от заплащане на винетна
такса пътни превозни средства, съгласно чл. 10, ал. 9 от Закона за пътищата и
съобразно Наредба № 10/31.05.1994 г. за Неотложната медицинска помощ и
Инструкция № 2 от 07.02.1992 г. за доболнична бърза и неотложна
медицинска помощ. Легално определение на „неотложна медицинска помощ“
е дадено в чл. 2, ал. 1 от Наредба № 10 от 31.05.1994 г. за неотложната
медицинска помощ, като структурата на звената, оказващи неотложна
медицинска помощ, е уредена с Инструкция № 2 от 07.02.1992 г. Дружеството
– собственик на процесното превозно средство не попада сред изрично
изброените в тази Инструкция звена, поради което няма как спрямо него да
бъде приложено изключението на чл. 10, ал. 9 от ЗП. Ето защо следва да се
приеме, че специалният автомобил се е движил по републиканската пътна
мрежа, в участък, за който се изисква заплащане на винетна такса, като за
него не е била заплатена такава, съобразно категорията на превозното
средство. С това деяние е нарушена разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП,
съгласно която движението на пътни превозни средства по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на
съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на
пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (вж. Решение № 477 от
11.05.2022 г. на АССО по к. а. н. д. № 147/2022 г. и Решение № 295 от
16.10.2020 г. на АдмС - Добрич по к. а. н. д. № 410/2020 г.). Аргументите,
развити във въззивната жалба не са лишени напълно от юридическа логика,
доколкото неяснотата относно освободените от заплащане на винетна такса
ППС е породена от изключително разпокъсаното, несинхронизирано
законодателство. Това създава сериозни трудности за идентифициране волята
на законодателя. Въпреки това, с оглед граматическо тълкуване на
посочените разпоредби и гарантиране на правната сигурност и правото на
справедлив процес, посредством обезпечаване на непротиворечива практика
по дела с идентичен предмет, цитираната по-горе практика на касационни
5
инстанции следва да бъде споделена. Изложеното сочи, че
административнонаказващият орган е приложил правилно материалния закон,
а доводите в жалбата са неоснователни.
Процесното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 ЗАНН, тъй като деянието разкрива степен на обществена опасност
типична за съответния вид нарушение. Не се твърди и доказва заплащане на
такса или грешка при посочване на регистрационния номер или категорията
на МПС. Поради това няма причина деянието да се третира като маловажен
случай, явно маловажен случай или като малозначително.
С оглед изложеното електронният фиш следва да бъде потвърден на
основание чл. 63, ал. 9 ЗАНН като правилен и законосъобразен.
По разноските:
Предвид изхода на делото и разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН
искането на процесуалния представител е основателно и полза на същия
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
За пълнота настоящия състав намира, че е необходимо да отбележи, че е
неправилно разбирането на АНО, че съществува минимален размер на
юрисконсултското възнаграждение. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН
предвижда, че размерът на възнаграждението се определя от съда, а в чл. 63д,
ал. 5 ЗАНН е установен единствено максимален размер на възнаграждението,
който не може да бъде надхвърлян. Липсва предвиден минимален размер, под
който възражение не може да бъде присъдено. Минимален размер на
възнаграждение е установен единствено за адвокатско възнаграждение – чл.
63д, ал. 2 ЗАНН и това е обяснимо с оглед разликите между адвокатската
професия и длъжността юрисконсулт.
Мотивиран от изложеното, съдът, намира че електронният фиш е
правилен и законосъобразен, с оглед на което не подлежи на отмяна, с оглед
на което и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата № ********** издаден от апи“.
ОСЪЖДА УМБАЛ „сг“ ЕАД, гр. п, ЕИК ....., гр. п, със седалище и
адрес на управление: гр. п, бул. „пш“ № 66 ДА ЗАПЛАТИ на „апи“ сумата от
50 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
6
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7