№ 43
гр. Пловдив, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600012 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалби на осъдения Б. П. В. и на служебния му
защитник адв.М. Г. срещу определение № 410/14.12.2021г., постановено по
ЧНД № 700/2021г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик.
Със съдебния акт са групирани наказанията, наложени на осъдения Б.
П. В., по НОХД № 1473/2021г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик, по
НОХД № 546/2021г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик и по НОХД №
679/2021г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик, като му е определено едно
общо най-тежко наказание в размер на две години и шест месеца лишаване от
свобода и 5000 лв. глоба
На основание чл.24 от НК така определеното общо най-тежко
наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода е увеличено с
една втора или осъденият следва да изтърпи наказание три години и девет
месеца лишаване от свобода и 5000 лв. глоба.
От така определеното общо и увеличено наказание е приспаднато
изтърпяното наказание по НОХД № 546/2021г. по описа на Районен съд
1
гр.Пазарджик в размер на четири месеца, както и времето, през което
осъденият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по НОХД
№ 1473/2021г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик за времето от
01.02.2021г. до 15.04.2021г. и от 18.06.2021г. до 24.11.2021г., както и
изтърпяната част от определеното общо наказание по НОХД № 1473/2021г. и
НОХД № 546/2021г., и двете по описа на Районен съд гр.Пазарджик.
Определението на Окръжен съд гр.Пазарджик се атакува като
неправилно и незаконосъобразно в частта относно приложението на чл.24 от
НК. Прави се искане за неговото изменение, като се отмени в тази му част.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура
гр.Пловдив изразява становище, че обжалваният съдебен акт е правилен и
законосъобразен и като такъв следва да се потвърди, а жалбите, като
неоснователни, да се оставят без уважение.
Осъденият В. и неговият служебен защитник поддържат жалбите и
изложените в тях съображения и искания да не се прилага чл.24 от НК.
Осъденият В., в последната си дума, моли за милост.
Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбите
и пред настоящата инстанция и провери атакуваното определение изцяло,
съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБИТЕ са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от
надлежни страни в процеса. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд правилно
е приел, че са налице основанията за групиране на наложените на
жалбоподателя В. наказания по последните му три осъждания.
Същият е осъждан осем пъти. Съдебните актове, с които е признат за
виновен за първите пет осъждания, са влезли в сила в периода 2005г. - 2016г.
По някои от тях наложените наказания са групирани с прилагане на чл.24 от
НК.
С протоколно определение № 56/05.04.2021г., постановено по НОХД
№ 546/2021г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик, влязло в сила на
05.04.2021г., е признат за виновно извършил престъпление по чл.296, ал.1 от
2
НК, осъществено на 14.08.2020г., за което му е определено наказание четири
месеца лишаване от свобода, ефективно. Изтърпяно е на 20.06.2021г.
С присъда № 62/08.11.2021г., постановена по НОХД № 1473/2021г.
по описа на Районен съд гр.Пазарджик, влязла в сила на 24.11.2021г., е
признат за виновен за престъпление по чл.211 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.29, ал.1,
б.„а“ и „б“ вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода май 2018г. -
18.12.2019г., и е осъден на две години лишаване от свобода, ефективно. На
основание чл.59, ал.1 от НК при изпълнението му е приспаднато времето,
през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ от
01.02.2021г. до 15.04.2021г. и от 18.06.2021г. до 24.11.2021г.
С протоколно определение № 17/29.11.2021г., постановено по НОХД
№ 679/2021г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик, влязло в сила на
29.11.2021г., е признат за виновно извършил следните престъпления: чл.131,
ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.2 от НК, осъществено на 23.12.2019г., чл.296, ал.1 от
НК, извършено на 24.07.2020г., чл.213, ал.3, т.7 вр. ал.2, т.1 вр. ал.1 вр. чл.29,
ал.1, б. „а“ и „б“ от НК, осъществено на 12.08.2020г., чл.144, ал.3 вр. ал.1 от
НК, извършено на 20.12.2020г., за които му е определено едно общо
наказание две години и шест месеца лишаване от свобода, ефективно, и глоба
в размер на 5000 лв.
При постановяване на атакуваното определение, обосновано Окръжен
съд гр.Пазарджик е приел, че са налице предпоставките за групиране на
наказанията, наложени на осъдения В., по НОХД № 546/2021г. по описа на
Районен съд гр.Пазарджик, по НОХД № 1473/2021г. по описа на Районен съд
гр.Пазарджик и по НОХД № 679/2021г. по описа на Окръжен съд
гр.Пазарджик, тъй като престъпленията, за които е признат за виновен по тези
дела са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, респ.
определение, за което и да е от тях. Законосъобразно е наложено най-тежкото
наказание в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода и 5000
лв. глоба
На основание чл.24 от НК така определеното общо най-тежко
наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода е увеличено с
една втора или осъденият следва да изтърпи наказание три години и девет
месеца лишаване от свобода и 5000 лв. глоба.
Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си при налагане
3
наказание за множество престъпления да обсъди задължително въпроса дали
съгласно чл.24 от НК да увеличи общото най-тежко наказание на осъденото
лице.
Пловдивският апелативен съд намира, че правилно е стигнал до
извода, че поради високата обществена опасност на съвкупността от
престъпления и личността на дееца трябва да се увеличи определеното му
общо наказание.
В случая са спазени трите изисквания на разпоредбата на чл.24 от
НК: 1. увеличението от една година и три месеца е една втора от общото най-
тежко наказание от две години и шест месеца; 2. увеличеното наказание три
години и девет месеца лишаване от свобода не надминава сбора от отделните
наказания; 3. увеличеното наказание не надминава и максималния размер на
наказанието лишаване от свобода. Следователно санкцията на осъдения В. от
три години и девет месеца лишаване от свобода е определена в рамките,
предвидени от закона.
На следващо място, тя не е несправедлива. В НК законодателят е
възприел принципа на поглъщане, съгласно който при съвкупност от
престъпления отделните наказания не се събират механично, а най-тежкото
наказание поглъща останалите. С нормата на чл.24 от НК е предвидена
възможността да се изостави този принцип и съдът да съобрази повишената
обществена опасност на личността на дееца, като увеличи определеното общо
най-тежко наказание. Тази възможност не е произволна и безконтролна. Тя се
упражнява само при наличието на определени предпоставки. Съдът следва да
приеме, че определеното общо наказание е несправедливо и несъответства на
съвкупността от престъпните деяния, както и че със същото това наказание не
могат да се постигнат целите на наказателната репресия. Само когато съдът
констатира наличието на двете едновременно съществуващи предпоставки,
може да увеличи наложеното наказание.
В случая като се има предвид степента на обществена опасност на
личността на осъдения В., предвид предишните му осъждания, броят на
престъпленията от съвкупността, характерът и тежестта на тези деяния, че се
касае за рецидив, с оглед целите на индивидуалната и генералната превенция
по чл.36 от НК, Окръжен съд гр.Пазарджик правилно е стигнал до извода, че
е необходимо да се увеличи общото най-тежко наказание с една година и три
4
месеца лишаване от свобода.
Първоинстанционният съд е спазил изискванията на чл.24 от НК за
индивидуализация на увеличеното наказание на жалбоподателя, поради което
не е налице основание за изменение на съдебния акт в тази му част поради
явна несправедливост на наложеното наказание.
Доводите на защитата за здравословното състояние на осъдения не
водят до оборване на горните изводи. Те се били обсъдени от първостепенния
съд.
Приложението на чл.24 от НК не е в противоречие и с визираната от
защитника Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания, която цели
да гарантира на хората с увреждания пълен набор от граждански,
политически, социални и икономически права, както и защита на тези права.
Не е в колизия и с Хартата за основните права на Европейския съюз. И двата
акта прокламират принципите за равенство и забрана на дискриминация.
Неоснователно е възражението на защитата на осъденото лице
относно позицията на представителя на прокуратурата. Съгласно постоянната
практика на ВКС /Решение № 192/17.04.2013г. по н. д. № 592/2013г., I н. о.,
НК, Решение № 360/15.06.2010г. по н. д. № 323/2010г., III н. о., НК/
прилагането на разпоредбата на чл.24 от НК и увеличаване на общото
наказание, определено по отделните осъждания на дееца, е предвидено в
закона като право на решаващия съд. За приложението на чл.24 от НК не се
изисква нарочно искане от прокурора, поради което съдът не е обвързан от
неговата процесуална позиция. Единствените ограничения за неговото
приложение са предвидени в самата разпоредба на закона. Чл.24 от НК може
да бъде приложен и когато искането за определяне на общо наказание е
направено от подсъдимия, респ. осъдения /виж Решение № 251/21.05.1984г.
по н. д. № 241/1984г., II н. о., НК/.
Окръжен съд гр.Пазарджик е пропуснал да се произнесе за
първоначалния режим, при който следва да се изтърпи общото и увеличено
наказание лишаване от свобода. Няма пречка да стори това по реда на чл.306,
ал.1, т.2 от НПК.
Законосъобразно на основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднал от
определеното общо и увеличено наказание изтърпяното до момента
наказание лишаване от свобода по НОХД № 546/2021г. по описа на Районен
5
съд гр.Пазарджик в размер на четири месеца, както и времето, през което
осъденият В. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по
НОХД № 1473/2021г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик от 01.02.2021г.
до 15.04.2021г. и от 18.06.2021г. до 24.11.2021г., както и изтърпяната част от
определеното общо наказание по НОХД № 1473/2021г. и НОХД №
546/2021г., и двете по описа на Районен съд гр.Пазарджик.
Поради изложеното Пловдивският апелативен съд намира, че не са
налице основания за отмяна и изменение на атакуваното определение,
поради което трябва да се потвърди. Жалбите срещу него, като
неоснователни, следва да се оставят без уважение.
С оглед на изложеното и на основание чл.338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 410/14.12.2021г. на Окръжен съд
гр.Пазарджик, постановено по ЧНД № 700/2021г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6