МОТИВИ по НОХД № 30 246 по описа за 2012г.на РС-Монтана
Подсъдимият И.Г. xxx е обвинен в
това,че през м.септември 2002г.в гр.Монтана противозаконно присвоил чужда
движима вещ-лек автомобил,марка „SAAB 900 SE с ДК № М 89 61 АХ,на стойност 15 300
лв.,собственост на И.А.Й. xxx,която владеел и пазел и обсебването е в големи
размери -престъпление по чл.206,ал.3,във вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на РП-гр.Монтана поддържа изцяло обвинението и правната му
квалификация.В пледоарията по същество обосновава твърдения,че престъплението
безспорно е установено както от обективна,така и от субективна страна.Предлага
на съда да признае подсъдимия за виновен и при условията на чл.54 от НК му
наложи наказание от три години лишаване от свобода,което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим,в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.Тъй
като са налице предпоставките за групиране на присъдата с наказанията на
присъди по НОХД № 44/2005г.по описа на РС-Кула и по НОХД №60/2002г.на
МРС,предлага съдът да определи общо най-тежко наказание до размера на
по-голямото,както и да приложи разпоредбата на чл.25,ал.2 от НК.
Частният обвинител И.А.Й. в
пледоарията по същество предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и да постанови
максимална присъда.
Подсъдимият И.Г.М. не редовно
призован,не се явява в съдебно заседание.Същият е издирван чрез съдебна поръчка
на посочения в досъдебното производство адрес в Кралство Испания.Тъй като
подсъдимият не е открит за връчване на съдебните книжа,а в съдебно заседание
адв.С. xxx представя надлежно подписано пълномощно, съдът е дал ход на делото
при предпоставките на чл.269,ал.3,т.2,във вр. с ал.1 от НПК.
Договорният защитник на
подсъдимия М. ,адвокат С. след обстоен разбор на събраните по делото
доказателства предлага на съда да признае подсъдимия за не виновен по
повдигнатото обвинение по чл.206,ал.3,във вр. с ал.1 от НК ,като излага
аргументирани доводи.Твърди,че повдигнатото обвинение така както е описано,сочи
на деяние по чл.217,ал.2 от НК.Излага становище,че и в двата случая деянието е
погасено по давност,поради което наказателното производство следва да бъде
прекратено.
Доказателствата по делото са
писмени и гласни.Приети са заключения на вещи лица,изготвили на досъдебното
производство съдебно-оценъчна , съдебно-техническа и съдебно-графологична експертиза,както
и допълнителна съдебно-техническа експертиза.
Съдът,след като прецени събраните
по делото доказателства,в тяхната съвкупност и логическо единство и след като
спази разпоредбата на чл.301 от НПК,прие за установено следното:
Подсъдимият И.Г.М. xxx.С частния обвинител И.А.Й.,се познавали от дълги години и били в приятелски отношения.
На 19.11.2001 г. частния обвинител Й. си
закупил лек
автомобил „SAAB 900 SE , като го
регистрирал на свое име в КАТ при ОД МВР Монтана .
Автомобилът бил с регистрационен номер М 89 61 АХ, тип „лимузина” с пет врати, мощност 150 к. с., тъмно син на цвят с година на
производство 1996 г., произведен в Швеция. Автомобилът бил ползван само от Й..
През пролетта на 2002 г., на подсъдимият М. се
наложило да пътува до Република Югославия и помолил Й. да му услужил с автомобила
си.Тъй като имал пълно доверие на М. ,Й. се съгласил. За целта отишъл до нотариус - свидетеля Б.М.П., при
когото заверил пълномощно, с което упълномощавал М. да управлява автомобила му
в страната и чужбина, като същото било вписано в Регистъра на нотариуса под per. № 6723/13.05.2002 г. Двамата приятели се уговорили, че
веднага след като се прибере от Югославия, М. ще върне автомобила на собственика.
След като получил автомобила, подсъдимият го ползвал
известно време и вместо
да го върне на притежателя му,както се били уговорили,заложил същия в Заложна къща в гр. София срещу сумата
от 3 000 лв.Снабдил
се и с неистински документ-пълномощно,с което Й. го”упълномощава”и да се
разпорежда с автомобила,т.е.и да го продава.Подсъдимият не върнал сумата от
3 000 лв.на заложната къща и естествено,автомобилът бил продаден на лице
на име И. от гр.Бяла Слатина.Последният,чрез бартер го разменил със свидетеля Р.П.Л.
xxx.Л. карал автомобила със същото пълномощно около два месеца и когато
двигателя блокирал,продал автомобила на части на свидетеля Г.В. xxx,който
държал авто-морга-купувал и продавал автомобили на части.
След около два месеца, /началото на лятото на 2002 г.
/, частният
обвинител Й. срещнал случайно подсъдимият
като си поискал автомобила. Попитал го къде е сега и кога ще му бъде върнат от М.. Последният му заявил, че няма проблеми за
връщането му, но в момента е на ремонт в гр. София като до един месец ще
приключат работите по него в сервиза.Това усъмнило Й. и той станал
по-настоятелен - търсил и по телефона и на място в гр. Берковица подсъдимия, но
автомобилът така и не му бил върнат. Подсъдимият измислял все нови и различни
причини за това, че автомобилът не е при него - веднъж, че автомобилът все още
не е отремонтиран, друг път , че хората от сервиза са си
изключили мобилните телефони.
През м. септември 2002 г., Й. научил от свои познати,
че подсъдимият е заложил автомобила му в гр. София, и че същият вече е продаден
на неизвестно лице, като последният купувач е свидетелят Р.П.Л. xxx.Й. лично се
срещал с него и с изненада установил, че свидетелят е взел автомобила му на
"бартер" от лице на име И. от гр. Бяла Слатина, ползвал го около два
месеца, последвала повреда в двигателя и тъй като ремонтът на такъв автомобил
бил скъп, Л. продал автомобила за части на свидетеля Г.В.В. xxx. В. пък от своя
страна, продал автомобила за части на неизвестно лице по обява, която бил
пуснал по интернет.
На 24.09.2002 г. Й. xxx . Били
започнати процесуално-следствени действия по тази жалба, като няколко пъти
пострадалият „подсещал" разследващите органи, че нищо не се прави по
жалбата му, че вижда И. с прякор „Паро" как се разхожда
необезпокояван в гр. Берковица, че наказанията за него са винаги условни и
разследването се протака.
Съдебният състав намира оплакванията му в тази насока
за основателни, тъй като повече от 10 години не са достигнали на следствието и
прокуратурата, като досъдебното производство е спирано общо три пъти. По този
начин са предоставили и възможност на подсъдимия да се укрие и към настоящия
момент.
Видно от пърновачалните обяснения, които дал
подсъдимия М. /л. 36 и л. 37 от том I на сл. д. /, същият е заявил, че се е
разпоредил с автомобила с надлежно издадено пълномощно, копие на което той
предал с Протокол за доброволно предаване от 15.10.2003 г. Представил е заверен
от нотариус Т.А., per. №162, К с район на
действие PC- Видин, препис, снет от оригинал на Пълномощно per. №6723/13.05.2002 г. на нотариус Б.П. /л. 28 от том I
на сл. д. /.А. в качеството си на нотариус е потвърдила, че върху първообраза
/оригинала/ е нямало зачертавания, прибавки, поправки и др. особености. Видно
от този „заверен" от нотариус А. препис на оригинала на пълномощното, като
клаузи и правомощия на упълномощеното лице съществуват -
,Да продаде колата на лице, което намери за добре и за цена, за която се
споразумеят. Да има право да договаря сам със себе си и да преупълномощава
трети лица със същите права. ".
От заключението на вещото лице Р.П. по назначената и изпълнена съдебно-графологична експертиза се установява,
че представеният за изследване заварен препис на документ, е технически
конструиран документ посредством електрофотографско откопирване
на два отделни документа: пълномощно и декларация, като след текста, съдържащ
правата с които разполага упълномощения ,Да управлява
...., както и да шофира извън границите на РБългария" и текста ,Да продаде колата на лице... ", има
необичайна линия напряко през целия лист, която
експертът допуска, че е получена вследствие направени прибавка на текста под
линията, при допълнителна обработка на копирането. Ръкописният текст в
документа не е изпълнен от Й., нито от подсъдимият. Подписът положен срещу
„Упълномощител" не е изпълнен нито от Й., нито от подсъдимия.
От показанията на свидетеля Б.П. /прочетени със
съгласието на страните/ и предоставеното Удостоверение изх. № 37/16.06.2003 г.
на нотариална кантора Б. П. , се установява, че на 13.05.2002 г.
нотариус П. е заверил пълномощно, издадено от И.Й.
за управление на МПС на подсъдимия И.М., като същото е записано в
нотариалния регистър под per. № 6723/13.05.2002 г.Свидетелят подчертава,че това
пълномощно не е генерално,но издаването на пълномощното е факт.Съгласно заключението на вещото лице по назначената на
ДП съдебно-оценъчната експертиза, стойността на л. а. „SAAB 900 SE „
към датата на деянието е в размер на 15 300 лв. /с допълнително монтирана
газова уредба/, сума, представляваща големи размери по смисъла на НК.Тъй като частния обвинител оспори
изготвената на досъдебното производство съдебно-оценъчна експертиза, съдът
назначи повторна такава,която бе изпълнена от вещото лице Е.К..Видно от
заключението на съдебния експерт,към момента на деянието,пазарната цена на
процесния автомобил е 14 400 лв.
След като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства съдът намира,с оглед на изяснената по-горе фактическа обстановка
,че не са осъществени признаците на престъплението по чл.206 от НК,а
подсъдимият е осъществил състава на чл.217,ал.2 от НК.Съображенията са
следните:
По делото не се спори,че
подсъдимият М. не е върнал автомобила,след послужване,на неговия
собственик,управлявал го е известно време,а впоследствие го е заложил в заложна
къща в София за сумата от 3 000 лв. Не е могъл да изплати тази
сума,вследствие на което автомобила е продаден от заложната къща на друго
лице,което го е управлявало с пълномощното,издадено от нотариус Б.П..
Съгласно разпоредбата на
чл.206,ал.1 от НК,”Който противозаконно присвои чужда движима вещ,която владее
или пази,се наказва за обсебване ...”.Т.е.за да е налице обсебване трябва да е
установено,че деецът противозаконно е извършил действия на разпореждане с чужда
движима вещ ,която е получи на някакво основание , да я владее или пази.При
обсебването деецът фактически упражнява правото на собственост върху вещта и се
разпорежда с нея в свой или чужд интерес.От субективна страна деецът трябва да
съзнава,че вещта е чужда собственост и той няма право да се разпорежда с нея
без съгласието на собственика.Съставът на престъплението обсебване има за
непосредствен обект защита на правото на собственост.В този смисъл са и ТР №
50/1980г. и ТР № 81/1985г.на ОСНГ на ВС,тълкуващи разграничението му от
длъжностното присвояване.
За разлика от
обсебването,престъплението по чл.217 от НК се характеризира с особености
разграничаващи го от останалите
имуществени посегателства,като действия на упълномощено лице,което
умишлено ощетява повереното му за пазене и управление чуждо движимо имущество,
каквито обстоятелства са налице по настоящето дело.
Същественото е,че при обсебването
движимите вещи неправомерно се присвояват от дееца,докато при злоупотребата с
доверие лицето,комуто чуждо имущество му е предоставено по други задължения или
по пълномощие му е предоставено за пазене или управление, съзнателно се разпореди
против законните интереси на упълномощителя и причини щета в патримониума на
собственика.Или при обсебването пряко се посяга върху собствеността на
движимата вещ,докато при престъплението по чл.217 от НК се създават ограничения
или тежести за чуждото имущество,от което са последвали щети за собственика.
В случая,подсъдимият е оставил в
залог в заложна къща в София собственият на частния обвинител автомобил,който
го е упълномощил да го ползва.По такъв начин е застрашил правото му на
собственост и както се оказва впоследствие,подсъдимият не е могъл да върне
сумата за която го е заложил, и вследствие на редица препродавания автомобила в
крайна сметка е продаден на части,т.е.не съществува в първоначалния си вид в
какъвто е бил при издаване на въпросното пълномощно.
Ето защо съдът призна подсъдимия
за не виновен по повдигнатото обвинение по чл.206,ал.3,във вр. с ал.1 от НК.Осъществен
е обаче състава на друго престъпление от общ характер,а именно това по
чл.217,ал.4,във вр. с ал.1 от НК за това,
че през м.септември 2002г.,като пълномощник на И.А.Й. действал съзнателно
против законните интереси на представлявания,като заложил чужда движима вещ-лек
автомобил „Сааб 900 SE ,с ДК № М 89 61 АХ ,собственост
на И.А.Й. xxx и от това са последвали значителни щети в размер на
14 410.00 лв.
От събраните доказателства е
видно,че от обективна страна подсъдимият се е снабдил с пълномощно за ползване
на автомобила,предмет на делото,което впоследствие е
преправено-неистинско,което пък е дало възможност на подсъдимия да се
разпорежда с вещта,което и той е сторил,като в качеството си на пълномощник е
действал във вреда на упълномощителя Й.,като е заложил неговата вещ.Впоследствие
е установено,че тази вещ,на значителна стойност,е продадена на части и в
момента не съществува в първоначалния си вид.
Съдът намира,че деянието по
чл.217,ал.2,във вр. с ал.1 от НК е осъществено и от субективна
страна.Подсъдимият е съзнавал,че с неистински документ-преправено пълномощно,е
заложил чужда движима вещ,собственост на частния обвинител,като му причинил
вреда в големи размери,тъй като не е имал средствата,да я вземе обратно от
заложната къща,а впоследствие,автомобила е препродаден.
Така,без да се установяват нови
факти,се налага извод за необходимост от прилагането на закон за по-леко
наказуемо престъпление.Това е напълно в правомощията на съда и без наличие на
такова изрично обвинение от страна на прокуратурата.
Възприетата от съда фактическа
обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, както и
от показанията на свидетелите Й.,П.,Л.,В., а и от заключенията по извършените на
досъдебното производство и в хода на съдебното следствие експертизи. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите,както и заключението на вещото
лице.Същите са обективни,последователни и кореспондират със събраните по делото
писмени доказателства.
От изготвената повторна съдебно-оценъчна експертиза е видно,че
стойността на лек автомобил,марка „SAAB 900 SE с ДК № М 89 61 АХ към момента на престъплението
е-м.септември 2002г. е 14 410 лв.
Съдът намира възражението,че
давността за наказателното преследване е изтекла,за неоснователно.В
разпоредбата на чл.80,ал.1 от НК са предвидени различни срокове за възбуждане
на наказателното преследване в зависимост от размера на наказанието по
съответното обвинение.Изтичането на давността е основание за прекратяване на
наказателното производство,за което съдът е длъжен да следи
служебно,включително до постановяване на съдебния акт.
В конкретния случай,на подсъдимия
М. е повдигнато обвинение по чл.206,ал.3,във вр. с ал.1 от НК,за което към
2002г.наказанието е от три до десет години лишаване от свобода.Съдът е
преквалифицирал деянието по чл.217,ал.4,във вр. с ал.1 от НК,за което към
2002г.наказанието е до пет години лишаване от свобода и глоба от 100 до 300
лв.Съгласно разпоредбата на чл.82,ал.1,т.3 от НК,”Наложеното наказание не се
изпълнява,когато са изтекли десет години,ако наказанието е от три до десет
години”.Т.е и за двете деяния наказателната отговорност е десет
години.Абсолютната давност обаче,регламентирана по чл.80,ал.3 от НК и която в
случая е петнадесет години,все още не е изтекла,тъй като деянието е извършено в
края на м.септември 2002г.,а присъдата е постановена на 14.01.2015г.
С оглед на установеното от фактическа страна съдът
намира,че подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл.217,ал.4,във вр.с ал.1 от НК- през м.септември 2002г.,като
пълномощник на И.А.Й. действал съзнателно против законните интереси на
представлявания,като заложил чужда движима вещ-лек автомобил „Сааб 900 SE ,с ДК № М 89 61 АХ ,собственост на И.А.Й. xxx и от
това са последвали значителни щети в размер на 14 410.00 лв.
От субективна страна е налице
пряк умисъл при извършване на деянието,по смисъла на чл.11,ал.2 от НК-подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Причини за извършване на деянието
са ниското правно и обществено съзнание на подсъдимия,лекомислие,незачитане на
чуждата собственост.
Авторството на деянието е
доказано по несъмнен начин от събраните в хода на наказателното производство
писмени доказателства,както и от свидетелските показания и приобщените към тях
протоколи от разпита на свидетелите,проведени на досъдебното
производство.Безспорно са доказани и останалите обстоятелства за
времето,мястото и начина на извършване на деянието.Подсъдимият е имал представа
за всички обективни елементи от състава на престъплението,включително и
квалифициращите такива по чл.217,ал.4 от НК-злоупотреба с доверие в големи
размери.
При определяне вида и размера на
наказанието,което следва да се наложи на подсъдимия,съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК-относно целите на наказанието и чл.55 от НК-за
неговата индивидуализация.
При индивидуализиране на
наказанието и предвид продължилото близо десет години досъдебно производство,съдът
определи наказанието при условията на чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК.,във вр. с
чл.2,ал.2 от НК.
Като особено смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчете продължителността на досъдебното
производство,продължило над десет години ,а като отегчаващи,съдът прие
предходната съдимост на подсъдимия. При тези данни и като отчете смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства съдът, като призна подсъдимия М. за виновен в
извършване на престъплението по чл.217,ал.4,във вр. с ал.1 и при условията на
чл. 55,ал.1,т.2,б.Б от НК,във вр. с чл.2,ал.2 от НК му наложи наказание,а
именно –глоба в размер на 1 000 лв.
Съдът счита,че така определеното наказание
съответства на тежестта на деянието и степента на обществената опасност на
дееца и е справедлив отговор на извършеното от него престъпление.
Така наложеното наказание съдът
намира,че е от вид и характер да изпълни целите на наказанието,визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК,както по отношение на подсъдимия,като го мотивира
занапред да спазва законите и установения правен ред,така и по отношение на
останалите членове на обществото,като им въздейства предупредително и
възпитателно.
При този изход на делото и на
основание чл.189,т.3 от НПК,в тежест на подсъдимия М. бяха присъдени и същият
се осъди да заплати по сметка на ВСС разноски по делото в размер на 513.50
лв.,сумата от 5.00 лв.държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист
При този разбор на
доказателствата,съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: