Р
Е Ш Е Н И Е
№
………/…./
12.2019 г.,гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при секретаря Нина А. и с
участието на прокурора Силвия И., разгледа докладваното от съдията Борислав
Милачков адм. д. № 583 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.203 -
чл.207 от Административно-процесуалния кодекс АПК/във вр. с чл.1, ал.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по предявени обективно и
субективно съединени искове по чл.1,ал.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ от Т.И.Д. с ЕГН **********, А.Б.А. с ЕГН **********
лично за себе си и като представител на двете си деца Х.А.А. с ЕГН ********** и
Т.А.А. с ЕГН **********, И.Б.А. с ЕГН ********** лично за себе си и като
законен представител на дъщеря си Н.И.А. с ЕГН ********** и Ж. Д Д с ЕГН
**********, за следните претенции: 1/ Да бъде осъдена Община Варна да заплати
на Т. И. Д. и А. Б. А. обезщетение за имуществени вреди за периода от
05.09.2016 г. до 31.12.2018 г. в общ размер на 8802,00 лв. /по 4401,00 лв. за
всяка по отделно/ във връзка с отменената по съдебен ред Заповед №230/30.08.2016
г. на Кмета на Район Младост, Община Варна, и бездействието на Кмета на Община
Варна, представляващи разликата между сумата, която двете ищци са заплащали
като наем за ползване на общинско жилище и сумата, която са заплатили като
свободен наем през релевантния период; 2/ Да бъде осъдена Община Варна да
заплати на И.Б.А. и Ж. Д Д обезщетение за имуществени вреди за периода от
05.09.2016 г. до 31.12.2018 г. в общ размер на 6302,00 лв. /по 3151,00 лв. за всеки
по отделно/ във връзка с отменената по съдебен ред Заповед № 230/30.08.2016 г.
на Кмета на Район Младост, Община Варна, и бездействието на Кмета на Община
Варна, представляващи разликата между сумата, която двамата ищци са заплащали
като наем за ползване на общинско жилище и сумата, която са заплатили като
свободен наем през релевантния период; 3/ Да бъде осъдена Община Варна да
заплати по 3000,00 лв. на всеки един от ищците Т. И. Д., А. Б. А., Х.А.А. и Т.А.А.,
представляващи притеснения, нерви, неудобства и влошено здраве във връзка с
преместването им в ново жилище /под наем/ след като с незаконосъобразната
Заповед № 230/30.08.2016 г. на Кмета на Район Младост им е разпоредено да
освободят ползваното от тях общинско жилище, находящо се в гр. Варна, на ул.
„Драгаш“ № 32В; 4/ Да бъде осъдена Община Варна да заплати по 2000,00 лв. на
всеки един от ищците И. Б. А., Н. И. А. и Ж. Д. Д , изразяващи се в притеснения,
нерви, неудобства и влошено здраве във връзка с преместването им в ново жилище
/под наем/ след като с незаконосъобразната Заповед № 230/30.08.2016 г. на Кмета
на Район Младост им е разпоредено да освободят ползваното от тях общинско
жилище, находящо се в гр. Варна, на ул. „Драгаш“ № 32В. като допълнително
основание за претендиране на неимуществени вреди в полза на И. Б. А. се сочи и
това, че изземването на общинското жилище и преместването им в квартира на
свободен наем, в която условията за отглеждане на дете са били неподходящи, е
станало причина да се раздели с дъщеря си Н. и да я предаде за отглеждане на
нейната майка. В съдебно заседание лично се явява единствено ищцата Т.И.Д.. Предявените
искове се поддържат от упълномощения от всички ищци общ процесуален представител
– адвокат Г. И.. Последният излага подробно становище по съществото на правния
спор в пледоарията си по хода и в представената от него писмена защита. Моли
съда да уважи исковите претенции. Претендира присъждане на разноски, за които
представя списък.
Ответникът - Община Варна, чрез
упълномощения юрисконсулт В.В. в съдебно заседание и с представената писмена
защита с.д. 15522/18.10.2019 г. изразява становище за неоснователност и
недоказаност на предявените искове, като претендира отхвърлянето им като такива
и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в производството прокурор от
Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за основателност на исковите
претенции за присъждане на обезщетения за имуществени вреди и неоснователност
на претенциите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди във връзка с
преживените неудобства, притеснения и влошено здравословно състояние.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №20/30.05.1996г. (л. 19) на
Началник „Жилищно настаняване“ в Район Младост, Община Варна, ищцата Т.И.Д. е
настанена в общинско жилище , находящо се в гр. Варна, ул. „Драгаш“ №32, вх.В,
ет.1, представляващо една стая, кухня и мазе. Д. е настанена в общинското
жилище заедно с трите си деца А.Б.А., И.Б.А. и Ж. Д Д , които към момента на издаване на заповедта
за настаняване в общинско жилище са съответно на 20г., 18г. и 4г. Наемните
отношения между ищцата Т. И. Д. *** са обективирани в договор за отдаване под
наем (л.20–22)от 02.07.1996 г. Договорът е безсрочен /за неопределен срок/. Видно
от съдържанието на приложеното на стр. 105 от делото копие на писмо рег. №
РД16018736МЛ/24.08.2016 г., адресирано до ищцата Т. Д. и до семейството
ѝ, с протокол от 15.02.2016 г. на комисия назначена със заповед №
2218/27.05.2015 г. на Кмета на община Варна е констатирано, че сградите,
находящи се на ул.”Драгаш” № 32А и 32В, са негодни за обитаване, вредни в
санитарно хигиенно отношение и са застрашени от самосрутване. Със същото писмо
до адресатите, ищци в настоящото производство, е отправена покана за доброволно освобождаване
на сградата и предупреждение, че при
неизпълнение в 7-дневен срок от получаване на писмото, ще се пристъпи към
принудително изземване по реда на чл.65 от Закона за общинската собственост
/ЗОбщС/. В писмото е посочено, че същото следва да се счита за уведомление по
чл.26,ал.1 от АПК. Жалбоподателите не са освободили обитаваното от тях общинско
жилище в срока, посочения в писмото-покана за доброволно изпълнение. Във връзка
с това на основание чл.65, ал.2 във вр. с чл.65, ал.1 от Закона за общинската
собственост и чл.21а от Наредбата на реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/, приета с решение на Общински съвет
– Варна, е издадена Заповед №230/30.08.2016 г. на Кмета на район Младост при
Община Варна, с която общинското жилище, което е обитавала Т.И. А. с трите си
деца и тримата си внуци, е било иззето.
От доказателствата по делото е видно, че
Заповед № 230/30.08.2016г. на Кмета на район Младост за изземване на общинското
жилище, находящо се на ул. „Драгаш“ № 32В, е била оспорена от ищците по съдебен
ред. Крайният резултата от съдебното оспорване е, че с решение №
10753/04.09.2018 г., постановено от състав на ІІІ Отделение на ВАС по адм. дело
№ 4394/2017г., Заповед № 230/30.08.2016г. е отменена като незаконосъобразна.
Независимо от съдебното оспорване на
заповедта общинското жилище на ул. „Драгаш“ № 32В е освободено от ищците на
05.09.2016г. В исковата молба се твърди, че от посочената дата инициаторите на
настоящото съдебно производство живеят на свободен наем на адрес гр. Варна,
ж.к. Младост, ул. „Тихомир“ 5, ет.1, за което имат сключен договор от същата
дата – 05.09.2016г., с наемодателя Д.А.А.. Изложените в жалбата твърдения са,
че от 05.09.2016 г. до 31.12.2017 г. заплатеният от Т. И. Д. и семейството
ѝ свободен наем е бил в размер на 200 лв. месечно, а от 02.01.2018 г. до
края на процесния период заплащат наем от 500 лв. месечно. Твърди се също, че в
периода от 05.09.2016 г. до 31.12.2018 г. синовете на Т. Д. – И. Б. А. и Ж. Д. Д
, заедно с дъщерята на И. – Н., са обитавали избеното помещение, находящо се в
жилището на ул. „Тихомир“ №5, за което са заплащали отделен наем от 200 лв.
месечно, а от 09.07.2018 г. двамата братя /без детето на И./ са наели
апартамент на адрес ***01, за който заплащат на наемодателя Й.Т.Х. наем в
размер на 350 лв. месечно.
Ищците твърдят, че със заявления от месец
ноември 2018 г. и от м. януари 2019 г. (л.17 и 18) са сезирали Кмета на Община
Варна като съобрази изложените в мотивите към решение № 10753/04.09.2018 г. на
ВАС по адм. дело № 4394/2017г., съображения, че към момента на издаване на
отменената Заповед № 230/30.08.2016г. наемното правоотношение между Община
Варна от една страна и Т. Д. и семейството ѝ от друга не е прекратено, да
настани ищците в друго общинско жилище. Според изложеното в жалбата,
заявленията са препратени по компетентност на Кмета на район Младост, който във
връзка с това е разпоредил Т. Д. и семейството ѝ да бъдат картотекирани
като нуждаещи се по реда на ЗОбщС и на НРПУРОИ. Твърди се, че тази процедура не
е приключила до образуване на настоящото съдебно производство.
Към доказателствата по делото е представен
Договор за наем от 02.01.2018 г. (л.29 – 31), сключен между Д.А.А. от една
страна и Т.И.Д. от друга страна, с който страните са се споразумели ищцата Т. Д.
да ползва самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.3515.666.1.2 с
адрес гр. Варна, ул. „Тихомир“ №5, ет.1 с предназначение жилище с площ от 38
кв.м., включващо входно стълбище, антре, хол, кухненска ниша и спалня срещу
месечен наем в размер на 500 лв. На стр. 49 от делото е представено копие от
анекс от 20.12.2018 г. към същи договор за наем. Видно от съдържанието на
анекса, наемодателят и наемателката са се споразумели от 01.01.2019 г. наемната
цена на квартирата да е 220 лв. В откритото съдебно заседание по делото,
проведено на 03.06.2019г., като свидетел по делото е разпитан Д.А.А.. Според
гласните показания на свидетеля ищцата Т. Д. и дъщеря ѝ А., както и
детето/децата на последната са се нанесли в неговия имот, находящ се на ул.
„Тихомир“ № 5, от края на 2016 г., за което заплащали наем от 200 лв. без да
имат сключен писмен договор за това. Уговорката им била само устна. Съобщава,
че по-късно, без да уточнява кога точно, синовете на Д. се нанесли в приземния
етаж, където се намира и банята. Договорните му отношения били само с Т., но не
и с останалите членове на семейството ѝ. Наема получавал лично от Т. в
първите дни на всеки месец. Твърди, че не е взимал допълнителен наем от
синовете на ищцата Т. Д. за ползване на приземното помещение и не е сключвал с
тях отделен договор за наемане на това помещение. Свидетелства, че договор в
писмена форма сключили с ищцата Д. едва през 2018г., както и че, независимо от
това, че в договора посочили месечен наем в размер на 500 лв., той реално
получавал наем в размер на 200 лв. След допълнително проведени разговори през
2017 – 2018г. сключили анекс към първоначалния договор, в който определили нов
размер на месечния наем от 220 лв., но тази договорка останала само на хартия и
реално никога не е получавал наем в такъв размер. По-късно синът на Т. се
изнесъл от приземния етаж поради наличието на влага. Във връзка с твърденията,
изложени в исковата молба, че дъщерята на И.А. – Н., е спяла в корито в банята,
свидетелят заявява, че това на практика му изглежда невъзможно, тъй като банята
се намира в приземния етаж, където е избеното помещение. В изявление на ищцата
Т. Д., направено в съдебното заседание от 03.06.2019 г. същата заявява, че
наемът, който заплаща в момента за квартирата на ул. „Тихомир“ №5, е 220 лв.
На стр. 27 и 28 от делото е представен
договор за наем на жилище – двустаен апартамент, находящ се в гр. Варна, ж.к.
Младост, бл.140, вх.5, ет.4, ап. 101. Договорът е сключен на 09.07.2018 г.
между Й.Т.Х. от една страна като наемодател и И.Б.А. от друга страна като
наемател. Страните са се споразумели наемателят да заплаща на наемодателя
месечен наем в размер на 350 лв. Наемодателят Й. Х. е разпитан по делото като
свидетел в проведеното на 03.06.2019 г. открито съдебно заседание. Същият заяви
пред съда, че ищците И.А. и брат му Ж. Д са негови наематели от 09.07.2018г. от когато
е и представения по делото договор за наем (л. 27 и 28 от делото). Заявява
също, че няма проблеми с наемателите си – същите си плащали редовно наема. Свидетелства,
че понякога в квартирата идва дъщерята на И., но тя не живее с него постоянно.
Не е обърнал внимание дали наемателите му са били стресирани към момента на
наемане на квартирата. Изразява мнение, че допуска да са били притеснени поради
необходимостта им да си намерят квартира.
По искане на ищците пред съда са разпитани
и свидетелите К П Н , Д Н Ш и В Б М .
При даване на гласни показания
свидетелката К П. Н заявяви, че познава
семейството на ищцата Т.И. Д. от преди 15 години. Свидетелства, че всички са
живели заедно в общинското жилище, което напуснали в началото на месец
септември 2016 г. след разпореждане от общината. След това всички се нанесли в
квартира на ул. „Тихомир“ срещу наем от 200 лв. Впоследствие наемът бил вдигнат
на 220 лв. Квартирата била много мизерна и влажна, поради което децата често
боледували. Наложило се синовете на Т. да се изнесат в друга квартира.
Свидетелката заявява, че дъщерята на ищеца И. Б. А. за известно време живяла
със семейството, но поради лошите условия се наложило бащата да я върне на
майка ѝ. Изразява становище, че изземването на общинското жилище е
причинило силен стрес на всички членове на семейството тъй като по това време
само майката Т. била на постоянна работа, а синовете се наемали на работа по
строежите, но нямали постоянна работа. На въпрос на съда отговаря, че общинското
жилище и новата квартира са еднакво мизерни, но разликата в размера на наема
била съществена.
От свидетелските показания на свидетелката
Дияна Н. Д Н Ш е видно, че същата познава семейството на
ищците приблизително от раждането на внучката на Т. – Т., т.е. приблизително от
2013 г. Знае, че общинското жилище, в което е живяло семейството на Т.Д., е
иззето през 2016 г. Лично помагала при пренасяне багажа на семейството от
старото жилище в новата квартира. Според нея условията в жилището на ул.
„Драгаш“ били по-добри доколкото имало двор и нямало влага, за разлика от
жилището на ул. „Тихомир“. Банята била разположена в приземния етаж. Също в приземния
етаж имало помещение, която по думите на свидетелката, наподобявало нещо като
„бункер“. По нейни данни първоначално наемът бил 300 лв., а по-късно бил
вдигнат, но не може да посочи точно до какъв размер – дали на 400 или на 500
лв. Твърди, че дъщерята на един от синовете на Т. също живяла заедно със
семейството в квартирата на ул. „Тихомир“, но поради лошите условия се
разболяла и се наложило да я върнат на майка ѝ. Най–тежко било
здравословното състояние на ищцата Т. и на внучката Т..
Свидетелката В Б М свидетелства пред съда за това, че познава
семейството на ищците от 2006 година, когато те са живели в общинско жилище.
Знае за това, че това жилище им е било иззето от общината, което наложило да излязат
на квартира. Заявява, без да е съвсем сигурна в това, че наемът за квартирата
на ул. „Тихомир“ е 500 лв. Знае за трудното материално състояние на семейството
и за лошото им здравословно състояние, като преместването от едното жилище в
другото внесло допълнително тревога у всички членове на семейството. Свидетелства
за това, че, независимо от незадоволителното си здравословно състояние, с
постоянна работа е само ищцата Т.Д., която работи в кухня по 12 часа на ден, за
да издържа семейството си. Свидетелства за това, че към момента на даване на
гласните показания дъщеря ѝ А. също работи при нея, но тя по-трудно си
намира работа, поради влошеното си здраве, като причина за което сочи
преместването от едното жилище в другото. Свидетелката е запозната и със
здравословните проблеми на дъщерята на ищцата А.А. – Т., за която твърди, че
расте физически слаба и болнава.
По искане на ищците съдът е допуснал по
делото да се изготвят три съдебно-медицински експертизи, с които на вещото лице
е възложено след като се запознае със здравословното състояние на ищците Т.И.Д.,
А.Б.А. и Т.А.А. и въз основа на представената от ищците медицинска документация
да се установи от какви заболявания са страдали същите пред периода от 2016 г.
до края на 2018 г. и да изрази становище доколко заболяванията, отразени в
съдържащата се по делото медицинска документация за посочения период, са
последица от лошите и нехигиенични условия на живот в жилището, находящо се на
ул. „Тихомир“ №5, ет.1, както и на изживените притеснения, нерви и стрес след
напускането на общинското жилище през м. септември 2016 г.
Експертизите са изготвени в срок, не се
оспорват от ищците и се кредитират от съда като дадени обективно, компетентно и
безпристрастно. В съдебно заседание вещото лице Д-р Хр. Б – Д а поддържа заключенията си.
Видно от заключението на вещото лице
досежно здравословното състояние на ищцата Т. И. Д. се сочи, че от наличната
медицинска документация става ясно, че същата е преживяла дълбока венозна
тромбоза на лява подбедрица, във връзка с което е провела консервативно лечение
в МБАЛ „Св. Марина“ в периода от 25.08.2015 г. до 31.08.2015 г. За заболяваното
дълбока венозна тромбоза се сочи, че същото е съдово заболяване, фактори за
развитие на което са вариците на долните крайници /разширени вени/,
наднорменото тегло, професията /със статично натоварване на долните крайници/,
генетични фактори и др. Пред м. декември 2018 г. Т. Д. е провела лечение за
солитарен полип на колон трансверзум – ТЕП. Даолихоколон. Перивисцерит. Полип
на стомаха. Атрофичен обострен пангастрит. Симптоматична анемия. Чернодробна
стеаноза. В заключението си експертът сочи, че солитарния полип на колон
трансверзум представлява доброкачествено новообразувание на лигавицата на
дебелото черво, в случая – в трансверзалната част. Точно причина за възникване
на заболяването не е установена, но признати от медицината предразполагащи фактори
са наследствената предразположеност, начинът на хранене, тютюнопушене и
алкохол. Полипат на стомаха също се сочи като доброкачествена новообразувание
на лигавицата на стомаха, генезисът на което също не е категорично изяснен.
Като възможни причини за възникване на това заболяване експертът сочи
канцерогенни фактори – алкохол, тютюнопушене и др., данни за които в конкретния
случай липсват, но причина за възникване на заболяването могат да бъдат и
наследствени фактори, при гастрит тип А, какъвто в случая е налице, В12–недоимъчна
анемия. Долихоколон представлява анатомична особеност на дебелото черво,
изразяваща се в значително удължаване на дебелото черво над обичайната дължина
/4 м./. Вещото лице сочи, че най-често клиничният признак, с който се изявява
това състояние, е запек, както е в конкретния случай. Заключението на експерта
е, че установените при ищцата Т. Д. заболявания полип на дебелото черво, полип
на стомаха и долихокорон се свързват с
генетични фактори, начин на хранене и неустановени причини. Сочи се, че
установената анемия има симптоматичен характер. Досежно констатираната
чернодробна стеаноза се сочи в експертизата, че същата представлява заболяване,
характеризиращо се с увеличен брой мастни клетки на черния дроб, увеличен обем
на органа със или без функционални промени на черния дроб. Най-често генезисът
на неалкохолната чернодробна стеаноза се свързва с генетични фактори,
наднормено тегло и неподходяща диета. За изготвяне на СМЕ вещото лице е
потърсило оценка от психиатър, за да се установи наличието на връзка или не с
преживените неудобства, напрежение и стрес във връзка с принудителното
напускане на общинското жилище за което е представен амбулаторен лист №
1450/28.05.2019 г. От съдържанието на посочения документ се установя, че лицето
съобщава за силно безпокойство, раздразнителност и нарушен сън, което е
квалифицирано от специалиста като „Психосоматично разстройство“, за което е
предписано медикаментозно лечение и проследяване. В съдебно заседание на въпрос
на адв. И. вещото лице заявява, че не може да посочи категорично кога са се
появили у Д. признаците на засилено безпокойство, раздразнителност и нарушен
сън. За наличие на такива Д. съобщава едва в хода на изготвяне на експертизата.
Сочи също, че в никъде в медицинската литература, базирана на съвременните
методи на изследване, не е срещала като причина за заболяванията, от които Д. боледува
към края на релевантния период, да се посочват битовите условия. Като основни
причини за тях се посочва генетичната предразположеност и начина на хранене. На
въпрос на адв. И. дали може да се направи извод за рязко влошаване на
здравословното състояние на Д. след напускане на общинското жилище след м.
септември 2016 г. вещото лице отговаря, че такова заключение не може да се
направи въз основа на една единствена епикриза, тъй като липсва всякаква друга
медицинска документация – рецептурна книжка, решение на ТЕЛК за намалена
работоспособност или други, както и поради липсата на данни колко често Д. се е
обръщала за помощ към лекар преди и след 2016 година. На въпрос на участващия в
производството прокурор вещото лице отговаря, че дълбоката венозна тромбоза на
ищцата Т. Д. датира от 2016 г., когато е постъпила за лечение през м. август
същата година.
Относно съдебномедицинската експертиза
/СМЕ/ на ищцата А.Б.А. – Вещото лице сочи в заключението си, че същата е жена
на 42 години, като външно отговаря на действителната си възраст. Майка е на две
деца, които отглежда с помощта на майка си. Работи отскоро като
помощник-готвач, но все още не е здравноосигурена. Съобщава, че страда от
дископатия. Има решение на ТЕЛК. Копие от същото е приложено на л. 35 от делото
– Експертно решение № 3192 от 22.11.2017 г. Водещата диагноза е „Лейомиом на
матката“. Степен на трайно намалена работоспособност – 10%. От представената
медицинска документация е видно, че през месец ноември 2016 г. е оперирана от
миома на матката, а в хода на изготвяне на СМЕ ищцата е споделила с експерта,
че проблемите ѝ от гинекологичен характер съществуват още от времето на
втората ѝ бременност. В заключението на СМЕ е направен извод, че
направената в края на 2016 г. хистеректомия не определя трайно нарушена
работоспособност по методиката на МЗ от 2017 г. Сочи се също, че миомата на
матката е доброкачествено пролиферативно заболяване с възловат вид, което
засяга над 30% от жените във фертилна възраст, дори и до 77%, и е типична за
възрастовата група от 40 г. до 50 г. като основна причина за заболяването се
сочат соматични мутации на клетки. Сочат се и други фактори като напр. фамилност
при 40 – 50% от случаите, естрогеновите нива, както и други хормонални и
растежни фактори. В науката са известни 145 гена, които имат отношение към
етиологията на това заболяване. Експертът сочи в заключението си, че
претърпяната в края на 2016 г. операция /хистеректомия/ не може да се свърже с
условията на живот. За установяване психичния статус на лицето с оглед на
преживените притеснения, стрес и неудобства лицето е насочено за консултация
със специалист-психиатър. Неговото становище е, че моментният статус на лицето
се определя като „смесено тревожно-депресивно разстройство“ с показания за
медикаментозно лечение и проследяване. В съдебно заседание вещото лице
съобщава, че след консултация със специалист-психиатър е установено, че
тревожно-депресивното разстройство на ищцата А. А. се изразява в чувство на
безсилие, апатия, безперспективност, занижени ежедневни сили, нарушен сън и
хранене. Във връзка с това ѝ е предписано медикаментозно лечение с
антидепресанти, което е едва в началото и тепърва предстои да се видят какви ще
бъдат резултатите от назначената терапия. Експертът твърди, че такива
заболявания имат давност, но началният момент трудно би могъл да се определи
тъй като това зависи от типа нервна система доколкото различните типове нервна
система реагират по различен начин на житейски събития като промяна в семейния
статус, промяна на местоживеенето, безработица, смяна на работа и др.
Третата назначена по делото
съдебно-медицинска експертиза е за ищцата Т.А.А.. Детето е родено на ***г.,
видно от представеното на л.25 от делото удостоверение за раждане. Вещото лице
е установило от извършения преглед, както и от наличната медицинска
документация, че от раждането си детето често боледува от вирусни инфекции,
гастрит, астма, пневмония, бронхиолит, налагащи хоспитализация. За първи път Т.
е била хоспитализирана на 15-дневна възраст. До края на 2016 г., тоест до
принудителното извеждане на семейството от общинското жилище на ул. „Драгаш“ №
32В детето е постъпвало в болница за лечение общо пет пъти. Т. А. страда от
алергичен ринит, а от 1,5 годишна възраст боледува от бронхиална астма, във
връзка с което е на системна терапия от 2015 г. Установено е, че боледува и от
гастрит, за което също е лекувано. Във връзка с не добрия здравословен статус
на детето още през 2016 г. е отчетена нуждата от социална подкрепа за детето и
семейството предвид обстоятелството, че Т. не наддава на тегло в рамките на
нормалното за дете на нейната възраст, както и предвид заболяванията ѝ от
гастрит, рефлукс и бронхиална астма /алергична
форма/. За релевантния период от 2016г. до 2018г. са установени три
хоспитализации на Т. по повод заболяванията от астма и гастрит. За нуждите на
назначената по делото СМЕ на Т. А. А. е изискана информация и от настоящия ѝ
личен лекар, въз основа на която е установено, че за периода от началото на
2017г. до края на 2018г. детето е посетило 17 пъти личния си лекар във връзка с
обостряния на заболяванията или поради необходимост от изписване на
реимбурсирани лекарства за хроничните заболявания, от които детето боледува и
за които има назначена терапия. През 2015 г. ТЕЛК е признал заболяването на Т.
от астма, изразяващо се в чести инфекции на дихателните пътища, каквито има
регистрирани както преди ноември 2016 г. така и след това. В заключението си
експертът сочи, че когато заболявания като алергичен ринит и бронхиална астма
се изявят в ранна детска възраст в 80% от случаите се допуска, че водещи са
генетичните фактори /“атопия“/, а факторите на околната имат отношение като
част от стратегията за вторична профилактика на посочените заболявания. В тази
връзка в СМЕ се
сочи също, че лошите битови условия в
новото жилище, което е с малка жилищна площ, както и това, че всички –
възрастни и деца /4 човека – Т. Д., А. А. и децата Х.А. и Т.А./ спят в
единствената стая в жилището, където няма самостоятелно легло за малкото дете,
обстоятелството, че в студените месеци помещението се отоплява с печка на
твърдо гориво, липсата на постоянна топла вода, наличието на влага и мухъл в
помещението, както и струпването на много багаж в него, биха могли да бъдат
допълнителен фактор за честите обостряния на хроничните заболявания на Т.
- астма и алергичен ринит. Излага се, че
според медицински източник, алергичният ринит и детската астма са
социално-значими заболявания, които засягат от 6% до 10-15% от младото
население. При даване на гласни показания в проведеното на 03.06.2019 г. о.с.з.
вещото лице отговаря на въпрос, че по данни на майката Т. спи в едно легло с
майка си А., а по-голямото дете – Х., спи на другото легло в единствената стая в
жилището заедно с баба си. На вещото лице не е съобщавано детето да е оставяно
да спи в корито. На въпрос на адв. И. дали лошите условия спомагат за обостряне
на заболяванията на Т., експертът заявява, че във физическо отношение
най-критични за здравето на детето са били първите 1-2 години след раждането му
когато е било забелязано забавяне в развитието му във физическо отношение, но
към настоящия момент същото е добре както в интелектуален така и в
психо-емоционален план независимо от това, че по физически показатели се намира
в долната граница на нормата. На въпроси експертът отговаря, че след среща със семейството
счита, че те – майката и бабата, са много сплотени, подкрепящи се взаимно и
полагат добри грижи за децата – Т. и нейния брат Х..
За нуждите на настоящото съдебно
производство съдът е допуснал да се изготви и съдебно-счетоводна експертиза.
Експертизата е представена и изслушана в о.с.з., проведено на 25.11.2019 г. и
не е оспорена от страните. По-долу в мотивите ще бъде коментирано в коя част
експертизата се кредитира от съда и в коя не, както и поради какви причини. На
вещото лице е поставена задача след като се запознае с материалите по делото и
след като посети Община Варна и Кметство Младост, след като се запознае със
счетоводната система за управление на финансовите потоци, с издадените квитанции
от общината за заплатения наем от семейството на ищцата Т. И. Д. за заеманото
от тях общинско жилище, както и с доказателствата по Адм. дело № 2573/2016 г.
на АС- Варна да установи размера на месечния наем, заплащан от семейството на
ищците за периода от 1996 г. до 30.09.2016 г. Да изчисли размера на този наем
общо и по отделно за всеки от пълнолетните ищци по делото за двадесет и седем
(27) месеца, както и свободният наем, заплащан от всеки по отделно за периода
от 05.09.2016 г. до 31.12.2018 г., както и разликата между тази сума и сумата
като наем, платена от м. септември 2016г. до 31.12.2018г. С втората задача по
ССчЕ на експерта е възложено да определи средния размер на месечния свободен
наем за периода от 05.09.2016г. до 31.12.2018г. за жилището, находящо се в ж.к.
Младост, ул. „Тихомир“, който се заплаща от наемателите. При изготвяне на
експертизата от страна на ответника са представени заверени копия от първични
счетоводни документи. Установено е, че в счетоводната система на кметство
Младост по партидата на бюджетна сметка 411000 за лицето Т.И.Д. е открит картон
за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016 г. По-стари счетоводни данни не са
открити с оглед на това, че документи от рода на търсените се съхраняват за
период от 5 години съгласно изискванията на Закона за счетоводството. От
експертизата и от изложението на експерта в о.с.з. от 25.11.2019 г. се
установява, че има плащания по партидата на ищцата Т.И. Д. по 3 бр. фактури
съответно за „обезщетение м. май – декември 2016 г.“, „обезщетение жилище м.
януари – април 2016 г.“ и „обезщетение за жилище за периода м. януари 2013г.
-31.12.2015 г. Представени са и 3 бр. квитанции за плащането на наема за
общинското жилище плюс дължимите лихви за просрочие съответно от датите
13.12.2016г., 19.02.2019г. и 25.04.209г. Резултатите от проверката в
счетоводството на ответника са отразени в Таблица №1 от ССчЕ. С оглед данните
от представените 3 бр. фактури и приходни квитанции за периода от 01.01.2013 г.
до 31.12.2016 г., е видно, че ищцата Т. Д. и семейството ѝ са заплатили в
полза на Община Варна сума в размер на 1514,56 лв., от които 1415,04 лв.
„обезщетение за жилище“, а разликата до пълния размер представлява лихви върху
главницата. От изявление на вещото лице в същото съдебно заседание става ясно,
че сумите са начислени като „обезщетение за жилище“, а не като „наем на жилище“
с оглед на това, че Община Варна счита, че за посочените периоди между нея и Т.
И. Д. и семейството ѝ не съществува валидно наемно правоотношение,
респективно – ищците дължат обезщетение за ползването на общинското жилище без
правно основание, което по размер съответства на наема, който би следвало да се
плати при наличие на валидно такова правоотношение. Въз основа на тези данни е изчислен
размер на дължимия и заплатен месечен наем – 29,48 лв. по формулата 1415,04 лв.
: 48 месеца = 29,48 лв. Респективно същата сума, разпределена между четиримата
пълнолетни ищци, се равнява на 7,37 лв. за всеки един от тях. За изготвяне на
ССчЕ вещото лице е съобразило представените от ищците и коментирани по-горе в
изложението договори за наем – 1/ Договор за наем от 02.01.2018 г., сключен
между ищцата Т. И. Д. (наемател) от една страна и Д.А.А. (наемодател)от друга
за отдаване под наем на жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „Тихомир“ №5 и
анекс от 20.12.2018 г. към същия договор; 2/ Договор за наем на апартамент от
09.07.2018 г., сключен между Й.Т.Х. от една страна (наемодател) и И.Б.А. и Ж. Д
Д от друга страна (наематели). Съобразени са и
гласните показания на разпитаните по делото свидетели. За целите на
калкулацията вещото лице е приело, че за периода от м.09.2016 г. до м.12.2017
г. месечният наем, за плащан от ищцата Т. Д. и семейството ѝ на жилището,
находящо се на ул. „Тихомир“, е в размер на 200 /двеста/ лв. или по 100 лв. за
двете ищци – Т. И. Д. и дъщеря ѝ А. А. А., а от м.01.2018г. до м.12.2018
г. – размерът на месечния наем за същото жилище е в размер на 500 лв.,
респективно всяка от ищците е заплащала по 250 лв. месечно. Въз основа на тези
съображения вещото лице е установило, че за наем на общинското жилище на ул.
„Драгаш“ 32В ищците Т. Д. и А. А. биха заплатили наем в размер на 198,99 лв. за
всяка от тях или общо 397,98 лв. За същите две ищци вещото лице е установило,
че през периода от м.09.2016г. до м.12.2017 г. всяка от двете е заплатила наем
в размер на 1600 лв., а за периода от м.01.2018 г. до м.12.2018 г. всяка от тях
е заплатила по 3000 лв. Обобщено, според заключението на вещото лице, за исковия
период от м.09.2016 г. до м.12.2018 г. ищцата Т.И. Д. и дъщеря ѝ А. Б.
Ангелова са заплатили свободен наем за квартира по 4600,00 лв. всяка или общо –
9200,00 лв. Разликата между платения свободен наем и наема, който биха
заплатили на Община Варна за същото време възлиза на 4401,01 лв. за всяка от
тях или общо – 8802,02 лв. /Виж Таблица 2 на стр.4 от ССчЕ/
По отношение на ищците И.Б.А. и Ж. Д Д вещото лице е използвало същата методика.
Изчислено е, че ако бяха останали в общинското жилище всеки от тях щеше да
заплати за срок от 27 месеца месечен наем в размер на 198,99 лв. или двамата
общо 397,98 лв. Предвид данните от договора за наем с наемодателя Й. Х. от 09.07.2018г.
експертът е установил, че всеки от двамата ищци е заплатили през исковия период
наем в размер на 1050,00 лв. или общо двамата – 2100 лв. Разликата между
свободния наем и наема за общинско жилище възлиза за всеки от тях на сума от
851,01 лв. или общо 1702,02 лв. /виж Таблица 3 на стр. 5 от ССчЕ.
При така установените обстоятелства, съдът
намира предявените искове за допустими и частично основателни. Аргументите за
това са следните:
Подадената искова молба от ищците Т.И.Д., А.Б.А.,
И.Б.А., Ж. Д Д , Х.А.А. и Т.А.А. е
допустими тъй като посочените лица са адресати на отменената незаконосъобразна
Заповед №230/30.08.2016г., респективно същите разполагат с активна процесуална
легитимация да предявят обективно субективно съединените искове за обезщетение
по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за да докажат твърдените от тях вреди от
имуществен и неимуществен характер, претърпени в резултат от незаконосъобразни
действия на длъжностни лица на ответника в производството. Обективно субективно
съединените искове са предявени срещу лице с надлежна пасивна процесуална
легитимация.
Исковата молба е недопустима по отношение
на малолетната Н.И.А., дъщеря на ищеца И.Б.А. доколкото същата не е адресат на
отменената по съдебен ред Заповед №230/30.08.2016г. С оглед на това не е била и
страна в съдебното производство по оспорване на същата заповед, следователно
Решение № 10753/ 04.09.2018г. на ВАС по Адм. дело № 4394/2017г. не простира
върху нея силата на присъдено нещо. По отношение на нея исковата молба следва
да се остави без разглеждане, а производството в тази част да се прекрати.
За да възникне право на иск за
обезщетение, е необходимо кумулативното наличието на няколко материални
предпоставки, а именно: 1/незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод
изпълнението на административна дейност както и за вредите, причинени от действието на
отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни
актове; 2/ реална вреда - имуществена или неимуществена; 3/ пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и настъпилата вреда.
Видно от съдържанието на исковата молба, с
която е сезирана настоящата съдебна инстанция, пълнолетните ищци сочат два
източника на споменатите в нея имуществени вреди, първият от които представлява отменен
незаконосъобразен административен акт -
заповед № 230/30.08.2016 г. на кмета на район „Младост”, а вторият
представлява незаконосъобразно бездействие на кмета на община Варна да настани
ищците под наем в друго общинско жилище,
с каквото искане Кметът на Община Варна е бил сезиран със заявления от
м.ноември 2018 г. и м.януари 2019 г. Съдът обаче установи, че в приложенията
към исковата молба и сред останалите доказателства по делото е налице едно
единствено заявление с рег.№ РД19003157ВН/ 18.02.2019 г. – л.17. Следователно
Ответникът е сезиран с искане за настаняване в друго общинско жилище на 18.02.2019
г., тоест след края на периода, за който се претендират процесните имуществени
и неимуществени вреди – 31.12.2018 г. От друга страна в самата искова молба
имуществените вреди са посочени като разлика между размера на платения от
пълнолетните ищци свободен наем по договор за наем от 5.09.2016 г. и размера на
общинския наем, който те биха платили за периода от 5.09.2016г. до 31.12.2018г. ако не бяха отстранени от общинското жилище
с отменената като незаконосъобразна заповед № 230/30.08.2016 г. на кмета на район
„Младост”. Предвид изложеното исковата молба в частта, с която се претендират
вреди от бездействие на ответника предвид сезирането му с искане за настаняване
в друго общинско жилище, е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Както се спомена и по-горе в изложението,
с Решение № 10753/04.09.2018 г. на ВАС, постановено по Адм. дело № 4394/2017 г.
Заповед № 230/30.08.2016 г. на Кмета на район Младост, с която от ищците е
иззет общински имот – жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „Драгаш“ №32В, е
отменена като незаконосъобразна. Доказано е наличието на първата материална
предпоставка по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Незаконосъобразната заповед №
230/30.08.2016 г. на Кмета на район Младост действително представлява причина
за освобождаване от ищците на общинското
жилище, находящо се на ул. „Драгаш“ №32В в гр. Варна, в което ищцата Т.И. Д. е
била настанена със семейството си под наем със заповед № 20/30.05.1996г. на Началник
„Жилищно настаняване“ в Район Младост, Община Варна. Към датата на издаване на
незаконосъобразната заповед жилището е било частна общинска собственост, за което
страните в настоящото съдебно производство не спорят. Следва да се отбележи и
това, че от страна на ответника не е бил оспорен факта, че ищцата Т.Д., заедно
с останалите членове на семейството си е напуснала общинското жилище на ул.
„Драгаш“ № 32В на 05.09.2016 година. Не се спори и досежно това, че след
напускане на общинското жилище ищците Т.И.Д., дъщеря ѝ А.Б.А. и децата ѝ Х.А.А. и Т.А.А. са се пренесли
да живеят в жилището на ул. „Тихомир“ №5, ет.1, собственост на наемодателя Д.А.А..
По отношение на останалите двама ищци – И.Б.А. и Ж. Д Д , доказателствата по делото са противоречиви
като съдът приема за безспорно доказано, че същите са обитавали приземния етаж на къщата
на ул. „Тихомир“ №5 за времето от 05.09.2016 г. - датата когато семейството е
напуснало общинското жилище, до 09.07.2018 г., тоест до датата, на която двамата
са се нанесли да живеят под наем в апартамента на Й. Т. Х. ***.
Относно
имуществените вреди:
Съдът съобрази, че целта на законодателя е
да обезщети лицата, били те физически или юридически, за вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите на държавата и
общините, но само за тези вреди, които те реално са претърпели в правната си
сфера. От събраните в хода на съдебното производство доказателства е видно, че
още от самото си нанасяне в квартирата на ул. „Тихомир“ №5 отношенията между
ищцата Т. И. Д. и собственика на имота - Д. А. А., са възникнали именно като
наемни, независимо от това, че договор между тях е сключен в писмена форма едва
на 02.01.2018 г. Ищцата Д. *** от 30.05.1996 г. От събраните доказателства –
както писмени така и гласни, е видно, че именно ищцата Д. е действала като
глава на семейството, осигурявайки средства за препитанието му. На нейно име се
води партидата в Общината, видно от направената справка по повод изготвяне на
ССчЕ за целите на настоящото съдебно производство, по която е плащано
обезщетение за ползването на общинското жилище. Свидетелските показания също
подкрепят този извод на съда. В същия смисъл е и направеното от ищцата
изявление в о.с.з., проведено на 03.06.2019 г.: „Ходех навсякъде, търсихме квартира, тогава децата ми не работеха, само
аз бях на работа.“ И още: „Работя по 16 часа на ден (…) вечер се връщам в
12 часа. (….) Ако не съм аз, моите внуци ще са наникъде.“ /стр.216 от делото/. Този
извод на съда се подкрепя и от гласните показания на св. К П. Н , която в
изявлението си пред съда заявява: „Само Т. си знае как плаща наема и с какви
пари живее ..“. Във връзка с изложеното съдът намира, че най-голяма вреда
незаконосъобразният акт е предизвикал в правната сфера на ищцата Т. Д. като
глава на семейството, осигуряваща средствата за препитание на всички останали
членове на семейството. По делото липсват доказателства, от които да е видно,
че и останалите пълнолетни членове на семейството са участвали солидарно или са
поемали някаква част от разходите при заплащане както на наема за общинското
жилище, така и за наема на квартирата на ул. „Тихомир“ №5. Следователно вреда,
представляваща разликата между наема, който Т. Д. е заплатила на наемодателя Д.
А., и наема, който ищцата би платила на Община Варна за обитаване на общинското
жилище, следва да се присъди именно на нея.
Във връзка с горното съдът следва да
установи действителния размер на наема, заплащан за общинското жилище, както и
този за квартирата на
ул. „Тихомир“ №5. Вещото лице, което е работило по ССчЕ, е установило, че
размерът на месечния наем за общинското жилище е 29,48 лв. Доколкото се касае
за извършване на просто математическо действие - умножение, за което не са
необходими специални познания в областта на науката и техниката, а е действие каквото
и съдът може да извърши без да разполага със специални познания, се установява,
че наемът, който ищцата Д. *** възлиза на 795,96 лв. /по формулата 27 (месеца)
х 29,48 лв. = 795,96 лв./.
Противоречиви са данните за размера на
наема, заплащан на наемодателя Д. А. А.. Както се посочи и по-горе в решението,
още от самото начало на изследвания период взаимоотношенията между ищцата Т. Д.
и наемодателя Д. А. са възникнали като наемни, независимо от това, че тези
отношения са обективирани в писмен договор едва на 02.01.2018 г. /л.29 – 31/. В
този договор е уговорен размер на дължимия месечен наем от 500 лв. В анекса от
20.12.2018 г. /л. 49/ към същия договор е посочено, че страните се споразумяват
от 01.01.2019 г. да променят наемната цена на 220 лв. От друга страна, според
показанията на свидетелката К Н първоначално размерът на наема за жилището на
ул. „Тихомир“ №5 бил 200 лв., а после, без да се уточнява откога, е повишен на
220 лв. Според гласните показания на св. Д. Д
Н Ш първоначалният наем за същото
жилище бил 300 лв., а по-късно бил увеличен, но не може да посочи до какъв
размер – 400 лв. или 500 лв. Свидетелката В. М не
може да посочи точно, но по нейно мнение наемът за квартирата бил 500 лв. Настоящият
състав на съда намира за достоверен и доказан размер на месечния наем от 200
лв. за целия релевантен период. Основание за този извод дават гласните
показания на наемодателя Д.А., разпитан по делото като свидетел, и от
изявлението на самата ищца – Т. Д., направени в проведеното по делото о.с.з. от
03.06.2019 г. Св. А. не отрича, че неговите договорни отношения са само с Т. Д.
още от самото начало – 05.09.2016 г. и ежемесечно получава наема лично от нея. Не
е начислявал допълнителен наем за това, че синовете на ищцата са се нанесли
след известно време в приземния етаж. Според показанията му пред съда, размерът
на наема бил 200 лв., независимо, че в договора, който подписали на 02.01.2018г.,
вписали по-висок наем – 500 лв. Определянето на наема на 220 лв., за което
подписали анекс в края на 2018 г., останало „само на хартия“ по думите на същия
свидетел, тоест реално не е получавал такава сума. Тези данни се потвърждават и
от изявлението на самата Д. /л.216 от делото/ в което тя твърди, че наемът за
квартирата е 220 лв., но без да уточнява дали това се отнася за целия период от
05.09.2016 г. до 31.12.2018 г. или се отнася за по-късен период. Не е спорно,
че при заплащане на наема наемодателят не е издавал на наемателя писмен документ
– квитанция или разписка. Предвид представеното на лист 49 от делото копие от Анекс
към договора за наем, с който е уговорена промяна в размера на месечния наем,
настоящият състав на съда приема, че дори и да е налице реално увеличение на
наема от 200 на 220 лв., то това касае периода след 01.01.2019 г., тоест не
касае наема, заплащан през периода, за който се претендират вреди в настоящото
производство. С оглед изложеното съдът намира, че не следва да кредитира
заключението на ССчЕ, в частта, в която се сочи, че през периода от 01.01.2018
г. до 31.12.2018 г. е заплащан месечен наем за жилището на ул. „Тихомир“ №5 в
размер на 500 лв., поделяем по равно между ищцата Т. Д. и дъщеря ѝ А. Б. А..
При извършване на простото аритметично действие умножение с помощта на
електронен калкулатор съдът установи, че за процесните 27 месеца ищцата Т. Д. е
заплатила наем в размер на 5400 лв. /27 (месеца) х 200 лв. = 5400 лв./. Имуществената
вреда в патримониума на ищцата Т. Д., представляваща разликата между реално
заплатения наем за жилището на ул. „Тихомир“ №5 и цената, която тя би заплатила
за общинското жилище, следва да се изчисли по формулата 5400,00 лв. – 795,96
лв., което се равнява на сума в размер на 4604,04 лв. Доколкото обаче ищцата Д.
е предявила иск за сумата от 4401 лв., то съдът намира, че следва да и присъди
именно толкова.
Досежно ищцата А.Б.А., както се посочи и
по-горе в изложението, не се събраха достатъчно доказателства, от които да е
категорично установено, че същата солидарно е участвала при поемане на
разходите за наем на жилището на семейството – както на общинското, така и на частната
квартира. Съдът счита, че тя обективно не е била в състояние да участва при
разпределяне на тези разходи, предвид обстоятелството, че през периода 2005 –
2013 г. е родила две деца и е била ангажирана с отглеждането им. Още повече, че
малкото дете – Т., както се вижда от представената по делото медицинска
документация, а така също и от заключението на експерта, от самото си раждане е
изисквало по-големи грижи и внимание предвид слабото си здраве. С оглед на това
на същата не се следва присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди, тъй като реално в нейната правна сфера такива не са настъпили.
Частично основателни са претенциите на
ищците И.Б.А. и Ж. Д Д . За тях също не
се събраха доказателства да са участвали солидарно с майка си в разходите за
заплащане на наема както на общинското жилище, така и на това, находящо се на
ул. „Тихомир“ № 5. Видно от свидетелските показания на св. Д. А., същият не е
начислявал допълнителен наем за това, че през определен период от време ищците
са обитавали помещение в приземния етаж на къщата и това не е оспорено от ищците
или от техния процесуален представител. Съдът намира обаче, че тяхната
претенция следва да бъде уважена за периода от 09.07.2018 г. до 31.12.2018 г.,
през който период И.Б. А. и Ж. Д. Д са
наели квартира в кв. Младост, бл.140, вх.5, ет.4, ап.101, за което са заплащали
месечен наем в размер на 350 лв. Реалността на договора за наем, както и на
посочения в него размер на наема се потвърждава и от техния хазяин – Й. Т. Х.,
който е разпитан по делото като свидетел в о.с.з., проведено на 03.06.2019г. Свидетеля
категорично сочи, че и двамата ищци са негови наематели и че за квартирата
редовно плащат месечен наем в размер на 350 лв. Такъв наем ищците И. А. и Ж. Д не биха плащали, ако с отменената като
незаконосъобразна Заповед № 230/ 30.08.2016г. не им е било иззето обитаваното
от тях общинско жилище. С оглед на това съдът счита, че на същите следва да се
присъди обезщетение в размер, равен на заплатения от тях месечен наем за периода
от 09.07.2018г. до 31.12.2018г., което възлиза на сумата от 2100,00 лв. /6
месеца Х 350,00 лв. = 2100,00 лв./. Съдът приема, че разходите за заплащане на
наема са разпределени солидарно между двамата ищци, с оглед на което на всеки
от тях следва да се присъди обезщетение в размер на 1050,00 лв.
За непълнолетните ищци Х.А.А. и Т.А.А. не
се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Относно
неимуществените вреди:
Неимуществени вреди се претендират за
всички пълнолетни ищци Т.И.Д., А.Б.А., И.Б.А. и Ж. Д Д , както и за непълнолетните Х.А.А. и Т.А.А.,
представлявани в производството от техния законен представител – майка им А.Б.А..
От назначените по делото съдебно-медицински експертиза за установяване
здравословното състояние ищците Т. И. Д., А. Б. А. и Т. А. А., се установява,
че същите страдат от множество заболявания, подробно описани по-горе в мотивите
на настоящото съдебно решение. Заключението на експерта и по трите експертизи
е, че етиологията на заболяванията на посочените лица е предимно генетично
обусловена, свързана е с особености на хранителния режим, както и с типични за
упражняваната професия статични натоварвания /относно Т. Д./. От представената
медицинска документация се установява, че ищцата Т. Д. и дъщеря ѝ А. А.
са страдали от посочените от експерта заболявания и преди изземването на
общинското жилище, а непълнолетната Т. е имала здравословни проблеми още от
самото си раждане през 2013г. като най-критични за здравето ѝ са били
първите две години от живота. Заключението на вещото лице е, че към настоящия
момент детето е в добро физическо и психо-емоционално състояние. С оглед на
това настоящият състав на Административен съд – Варна приема, че от
доказателствата по делото не се установи по безспорен начин, влошаване на
здравословното състояние на ищците Т. И. Д., А. Б. А. и Т. А. А.. За останалите
ищци – И.Б.А., Ж. Д Д и Х.А.А. в исковата молба не са наведени
твърдения за влошаване на здравословното им състояние вследствие на изживения
стрес след изземване от владението им на общинското жилище, поради което от
съда не са събирани доказателства в тази насока.
Доколкото обаче загубата на подслон винаги
предизвиква стрес, то настоящият състав на съда намира, че субективно
съединените искове са частично основателни. Още повече, че в конкретния случай
стресът е предизвикан от незаконосъобразна заповед на общински орган, какъвто
се явява кметът на район Младост. С оглед на това съдът намира, че по
справедливост следва на ищците да се присъди обезщетение както следва: на Т.И.Д.
– обезщетение в размер на 500 лв.; на А.Б.А. – обезщетение в размер на 500 лв.;
на И.Б.А. – обезщетение в размер на 200 лв.; на Ж. Д Д –
обезщетение в размер на 200 лв.
Размерът
на сумите е различен за различните ищци поради следните съображения: От
доказателствата по делото е видно, че именно ищцата Т.Д. се е нагърбила с
отглеждането на цялото семейство, с осигуряването на подслон и храна. Логично е
за нея стреса да е бил най-голям, защото върху нея е тежало задължението да
намери ново място за живеене и едновременно с това да продължава да работи за
да задоволи нуждите на семейството си. Макар върху А.А. да не са били възложени
подобни задължения, съдът отчита, че последната е майка на две непълнолетни
деца и е житейски оправдано, да е изпитала притеснение за децата си, при
положение, че са останали без подслон. За останалите двама ищци И.Б. и Ж. Д ,
съдът намира, че не са представени конкретни доказателства, които да обуславят
извод за претърпени от тях болки и страдания извън логичната фрустрация
предизвикана от издаването на един незаконосъобразен административен акт.
По отношение на непълнолетните ищци Х.А.А.
и Т.А.А., съдът намира исковете за неимуществени вреди за неоснователни и
недоказани. От една страна съдът намира, че малката възраст на децата – на 11 и
3 години, към датата на издаване на незаконосъобразната заповед, не позволява
на децата да осъзнаят несправедливостта на административния орган и последиците
от това. Децата в тази възраст биха могли да изпитат физически болки и
страдания, и да изпитат емоционално недоволство от постъпките на възрастните,
но тези емоции са далеч от определението за „морални вреди“, които да оставят
трайни следи в съзнанието на децата на тази възраст. От друга страна не се
събраха никакви доказателства, които да водят до противен извод.
При този изход на спора основателни се
явяват претенциите за присъждане на разноски в полза на ищците. Претендираните
разноски, съгласно представения списък са в общ размер 410 лв. и включват
възнаграждения за експертизи, държавни такси и такси за призоваване на
свидетели. Тези разноски следва да бъдат разделени по равно между пълнолетните
ищци и всеки от тях да получи по 102,50 лв. Заплатеното от ищците адвокатско
възнаграждение следва да се присъди съобразно уважената част от исковете и
представените доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.
За Т.Д. – предявени искове в общ размер от
7401 лв. Уважени искове в общ размер от 4901 лв. Заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лв. Съобразно уважената част от исковете се
дължи адвокатско възнаграждение в размер на 463,55 лв.
За А.А. – предявени искове в общ размер от
7401 лв. Уважен иск в размер на 500 лв. Заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 700 лв. Съобразно уважената част от исковете се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 47,29 лв.
За И.А. – предявени искове в общ размер от
5151 лв. Уважени искове в общ размер от 1250 лв. Заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. Съобразно уважената част от исковете се
дължи адвокатско възнаграждение в размер на 72,80 лв.
За Ж. Д – предявени искове в общ размер от 5151 лв.
Уважени искове в общ размер от 1250 лв. Заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. Съобразно уважената част от исковете се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 72,80 лв.
С оглед на гореизложеното
и на основание чл. 203 и сл. АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на Т.И.Д. с ЕГН ********** сума в размер на 4401,00 лв.
/четири хиляди четиристотин и един лева/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разликата между заплатения от ищцата
свободен наем за жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „Тихомир“ №5, ет.1, и
наемът, който ищцата би платила на Община Варна за периода от 05.09.2016 г. до
31.12.2018 г., ако с незаконосъобразната Заповед № 230/30.08.2016 г. на Кмета
на район Младост не беше иззето от владението ѝ общинско жилище, находящо
се в гр. Варна, ул. „Драгаш“ №32 В, и обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 500/петстотин лева/лв. за претърпените стрес, притеснения и неудобство,
свързани с изпълнението на незаконосъобразната Заповед № 230/30.08.2016 г. на
Кмета на Район Младост при Община Варна, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени
вреди в останалата част в размер на 2500 лв.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на А.Б.А. с ЕГН ********** обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 500/петстотин лева/лв. за претърпените стрес, притеснения и
неудобство, свързани с изпълнението на незаконосъобразната Заповед №
230/30.08.2016 г. на Кмета на Район Младост при Община Варна, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди в останалата част в размер на 2500 лв., както и
иска за имуществени вреди в размер на 4401,00 лв.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на И.Б.А. с ЕГН ********** сума в размер на 1050,00 /хиляда
и петдесет/лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи
заплатен наем за периода от 09.07.2018 г. до 31.12.2018 г. за наемане на частна
квартира след изземване на общинско жилище находящо се в гр. Варна, ул.
„Драгаш“ №32 В, и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200/двеста
лева/лв., за претърпените стрес, притеснения и неудобство, свързани с
изпълнението на незаконосъобразната Заповед № 230/30.08.2016 г. на Кмета на
Район Младост при Община Варна, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в
останалата част в размер на 1800 лв., както и иска за имуществени вреди в
останалата част в размер на 2101 лв.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на Ж. Д Д с ЕГН ********** сума в размер на 1050,00
/хиляда и петдесет/лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди,
представляващи заплатен наем за периода от 09.07.2018 г. до 31.12.2018 г. за
наемане на частна квартира след изземване на общинско жилище находящо се в гр.
Варна, ул. „Драгаш“ №32 В, и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200/двеста
лева/лв., за претърпените стрес, притеснения и неудобство, свързани с
изпълнението на незаконосъобразната Заповед № 230/30.08.2016 г. на Кмета на Район
Младост при Община Варна, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в
останалата част в размер на 1800 лв., както и иска за
имуществени вреди в останалата част в размер на 2101 лв.
ОТХВЪРЛЯ
изцяло иска на Х.А.А. с ЕГН ********** обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 3000 лв. за претърпените стрес, притеснения и неудобство,
свързани с изпълнението на незаконосъобразната Заповед № 230/30.08.2016 г. на
Кмета на Район Младост при Община Варна.
ОТХВЪРЛЯ
изцяло иска на Т.А.А. с ЕГН **********
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. за претърпените стрес,
притеснения и неудобство, свързани с изпълнението на незаконосъобразната
Заповед № 230/30.08.2016 г. на Кмета на Район Младост при Община Варна.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба в частта досежно претендираното
в полза на Н.И.А. с ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 2000 /две хиляди/ лв. и прекратява производството в тази част.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на Т.И.Д. с ЕГН ********** сума в размер на 566,05 лв.
/петстотин шестдесет и шест лева и пет стотинки/, представляваща разноски по
делото и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на А.Б.А. с ЕГН ********** сума в размер на 149,79 лв.
/сто четиридесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща
разноски по делото и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на И.Б.А. с ЕГН ********** сума в размер на 175,30 лв.
/сто седемдесет и пет лева и тридесет стотинки/, представляваща разноски по
делото и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на Ж. Д Д с ЕГН ********** сума в размер на 175,30 лв.
/сто седемдесет и пет лева и тридесет стотинки/, представляваща разноски по
делото и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, а в частта, имаща характер на определение,
с която делото е прекратено по отношение на ищцата Н.И.А., може да се оспори с
частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: