РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Варна, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:К. Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от К. Т. Василев Въззивно гражданско дело №
20233100500007 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.268 от ГПК и е образувано по жалба от ЕС на
жилищна сграда с адрес ***, представлявана от Председателя на УС Ц.В.Т.,
чрез адв.С. /ВАК/ Решение № 3352 от 07.11.2022 година, постановено по
гр.дело № 3452/2022 година, по описа на ВРС, с което е била уважена
исковата претенция на К. Г. Т. и са били ПРОГЛАСЕНИ за НИЩОЖНИ на
Решенията на ОС на ЕС, в оспорените им части, взети на 29 май 2020 г. и 29
юни 2020 година, както следва: Решение на ОС на ЕС от 29.05.2020 г.,
обективирано в протокол от 29.05.2020 г.по т.1 „Обсъждане и приемане на
решение относно достъпа до асансьора „следното решение „ Да се постави
чип система за достъп до асансьора, като първоначално сумата ще бъде
събрана от присъстващите и по т.3 „Обсъждане и приемане на решение
относно длъжниците към етажната собственост“ следното решение :„ След
изграждането на чип системата да се активират само тези чипове на етажни
собственици които са си заплатили изцяло направените разходи и
задължения, а на останалите да им се дадат чипове след погасяване на
задълженията„ и, Решение на ОС на ЕС от 29.06.2020 г., обективирано в
1
протокол от 29.06.2020 г. по т. 3 „ Други „- С оглед взето решение на
29.05.2020 г. във връзка с поставянето на чип система на асансьора и
ограничаване на достъпа до него на некоректните платци „следното решение
в създадената точка 3.2. 1 „Да се съберат 360 лв. изчислени по ИЧ от общите
части на сградата , за да се постави чип система и да се ограничи достъпа на
асансьора до некоректните платци „ като противоречащи на закона ( взети в
нарушение на чл. 11 от ЗУЕС), на основание чл. 26, ал.1 пр. І –во ЗЗД, и с
което е била осъдена ответната Етажна собственост на жилищна сграда, с
административен адрес ***, представлявана от Председателя на УС –
Цв.Танев да заплати на ищеца К. Г. Т., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от
50.00 лева (петдесет лева ) - сторените от ищеца пред ВРС съдебно –
деловодни разноски за заплатена държавна такса на основание чл. 78, ал.1
ГПК.
Във въззивната жалба се излага, че решението противоречи както на
закона, така и на наличните по делото доказателства.На първо място се
твърди, че тази искова претенция се явявя недопустима, доколкото решенията
на ЕС нямат характера на правни сделки, следователно по отношение на тях
ЗЗД е неприложим.На следващо място се излага, че съобразно представените
по делото свидетелски показания, ищцовата страна е ползвала асансьорната
уредба, с предоставен му чип, следователно не е налице правен интерес от
този иск.В заключение се настоява съдът да отмени решението и да отхвърли
претенцията.
По делото е постъпил отговор от страна на К. Т., които моли съдът да
потвърди решението.
В съдебно заседание, ЕС представлявана от адв.С., които поддържа
въззивната си жалба и моли съдът да я уважи.
Въззиваемия К. Г. Т., редовно призован, се явява лично и моли съдът да
потвърди решението. След проверка на обжалваното решение, като
съобрази застъпените становища и писмените доказателства по делото, ВОС
установи следното:
Пред ВРС са били предявени искови претенции, с правно основание чл.
26, ал.1 , пр.1 -во ЗЗД от ищеца К. Г. Т., ЕГН ********** против Етажна
собственост на жилищна сграда, с административен адрес ***.Ишцовата
страна твърди, че с Решение на ОС на Етажната собственост от 29 май 2020
2
година той е бил лишен от правото да ползва асансьора с въвеждане на чип и
отказ да му бъде предоставен с твърдението, че имал неплатени задължения
към етажната собственост.Ищеца сочи, че атакуваните рещшения са били
взети без наличен кворум, с по-малко от 50% от притежаващите идеални
части в сградата; също той излага, че това решение е било прегласувано с
Решение на ОС на ЕС от дата 29 юни 2020г. за спиране на достъпа на ищеца
до асансьора - т.е. до обща част от сградата, съответно и до ползване на
собственото му жилище, което продължавало повече от две години.Ищеца Т.
е посочил още, че от май месец 2020 година до настоящия момент е спрян
достъпа му до асансьора във входа, чрез въвеждане на чип система. Според
ищеца самото решение на ОС на ЕС от 29 юни 2020 г. за спиране на достъпа
му до асансьор е в нарушение на човешките му права и води до начална
нищожност, взето било при превишаване на правата на ОС на ЕС и без
правораздавателна власт, с излизане извън рамките на компетентност, с
нарушение на императивна норма /материално правна и процесуално правна/,
дори по недоказани задължения към етажната собственост, а и неправомерно
удържани от ищеца суми. Ето защо той намира, че съдът следва да прогласи
нищожността на решенията на ОС на ЕС от 29 май и 29 юни 2020 г. за
спиране на достъпа на ищеца до асансьора като обща част и жилището му.
Пред ВРС е уточнил, че е собственик на самостоятелен обект в сградата в
режим на ЕС - ап. № 6, както и придобивното основание, на което е станал
едноличен собственик на имота - наследствено правоприемство от неговата
майка.
За да уважи претенцията ВРС е приел, че претенцията се явява
допустима, а и основателна, поради правната невъзможност на ЕС да
постановява подобни решения.
Виждането на настоящата съдебна инстанция е следното:
В съответствие с Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. №
657/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д., Етажната собственост, която
не е учредила сдружение за управление, т. е. не е персонифицирана се
управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно на
етажните собственици и обитателите чрез взетите от него решения. Тези
решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от
присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел.
3
Многостранна сделка не може да се сключи от лице, което не е съгласно с
общо формираната воля. /Решенията за учредяване на гражданско дружество
и за работите на дружеството се вземат "със съгласие на всички съдружници"-
чл. 357 и чл. 360 ЗЗД/ При решенията на етажната собственост няма насрещни
права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие
на решенията на общото събрание на етажната собственост са по широки от
тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на
етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици,
включително за тези които са гласували против, за не участвалите във
вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или
обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече
не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В този
смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана
група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът - ЗС, ЗУЕС урежда
специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира
начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна
компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността
на решението. ЗС и ЗУЕС не урежда специални основания за нищожност
на решенията на Общото събрание на Етажната собственост. Отликите
между вземането на решенията от сключването на сделките, дори и
многостранните са съществени, което е основание да се приеме, че решенията
на етажната собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД.
Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и
ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за спазването им - за разлика от
нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и
заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на
решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за
предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от
узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието
- чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Ограничена е активната процесуална легитимирани, като
е предоставена такава само на собствениците на обекти от етажната
собственост - чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Отмяната на решението на етажната
собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при
неспазване на императивни правни норми.
Ето защо, настоящата инстанция, която споделя горното виждане
4
намира, че независимо от порока, които се твърди, обжалването Решенията на
ЕС следва да е в предвидения от чл.40 ал.2 от ЗУЕС срок - в случая 30
дневен.От материалите по делото става ясно, че се атакуват Решения на ОС на
ЕС от 20 май 2020 година и 29 юни 2020 година, а исковата претенция е
била предявена 18.03.2022 година, или почти две години след това .По тези
съображения, съдът приема, че изразените пред ВРС и във въззивната жалба
доводи на ЕС относно недопустимостта на исковете, са основателни.
Нещо повече - съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК не
подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове с
правно основание чл. 40 ЗУЕС. Производството по настоящото дело е
образувано именно по такива искове, предявени от К. Т., с твърдения, че
взетите на общото събрание на ЕС решения от 20 май 2020 година и 29 юни
2020 година са нищожни, респ. незаконосъобразни поради нарушения на
процедурата по свикване и провеждане на общото събрание. Изключването на
въззивните решения с предмет искове по чл. 40 ЗУЕС от касационен контрол
обуславя двуинстанционното разглеждане на споровете по тях. Без значение
са доводите на ищеца за нищожност на цялата процедура по провеждане на
общото събрание, респ. нищожност на взетите на него решения. По въпросите
относно правния характер на решенията на общото събрание на ЕС и
приложението спрямо тях на правилата за недействителност на сделките е
налице константна практика на ВКС, съгласно която искът за отмяната на
решенията на общото събрание на ЕС е само по чл. 40 ЗУЕС независимо от
степента на проявление на пороците, поради което и относно нищожните
решения е предвиден същият съдебен контрол /в този смисъл - решение №
39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС, І г. о.; определение №
70/13.02.2020 г. по гр. д. № 2992/2019 г. на ВКС, ІІ г. о.; определение №
266/27.05.2019 г. по гр. д. № 4371/2018 г. на ВКС, ІІ г. о.; определение №
157/25.09.2020 г. по гр. д. № 2621/2020 г. на ВКС, I г. о. и др. /.
При тези данни атакуваното решение следва да се обезсили, а
производството да бъде прекратено.В полза на ЕС следва да се присъдят и
исканите разноски.
С оглед на горното, ВОС,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 3352 от 07.11.2022 година, постановено по
гр.дело № 3452/2022 година на ВРС, 42 състав, и ПРЕКРАТЯВА гр.дело №
3452/2022 година, по описа на ВРС и в.гр.дело № 7/2023 година, по описа на
ВОС.
ОСЪЖДА К. Г. Т., ЕГН ********** да заплати в полза на Етажната
5
собственост на жилищна сграда с административен адрес: ***,
представлявана от Председателя на УС Ц.В.Т., извършените съдебно –
деловодни разноски по делото пред ВОС, в размер на 425 / четиристотин
двадесет и пет / лева – адвокатски хонорар и държавна такса, на осн.чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6