Разпореждане по дело №28/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по жалба на Н. Б. и Д. Б. против определение на РС - С., постановено по ч.н.д. № 364/2014 г. по описа на съда, с което е потвърдено постановление от 30.04.2014 г. на Р. П. - С. за прекратяване на наказателното производство, водено срещу М. Д. М. и С. Й. Л. за това, чена неустановена дата през месец април 2012г., в съучастие в С. С., община С., от частен недвижим имот – къща, разположена на У.”Ц.С.В.” №9 отнели чужди движими вещи – 20 броя употребявани дъговидни метални елементи с дължина от 8 метра всеки и 40 броя употребявани метални кръгли железни елементи, с дължина от по 2.5 метра всеки, на общо стойност около 1600 лева, представляващи части от разглобена оранжерийна конструкция, оставена на съхранение подпряна върху стената на посочената къща, от владението на техните собственици – Д. А. Б. и Н. Т. Б., двамата от С. И., община С., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят – престъпление по чл.194, ал.1 вр. чл.20,ал.2 от НК.

Изложените в жалбата доводи са за незаконосъобразност на атакуваното определение, като се иска отмяна на същото и делото бъде върнато на РП Г. за продължаване на досъдебното производство с дадени от съда указания.

С обжалваното определение районният съд е потвърдил Постановление на РП-Сандански от 30.04.2014г. с което на основание чл.243,ал.1,т.2 и ал.3 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП №1069/12г. по описа на РУП-Сандански водено срещу М. М. и С. Л. за престъпление по чл.194,ал.1 вр. чл.20,ал.2 от НК. Според първостепенния съд липсата на знание у М. и Л., че процесните вещи принадлежат на другиго, т.е. липсата на субективен елемент води до несъставомерност на деянието, поради което е счел за правилни и законосъобразни изводите на РП-С. за прекратяване на наказателното производство.

Със самото Постановлението на РП- Сандански за прекратяване на наказателното производство, прокурорът след анализ на събрания в цялост доказателствен материал е приел, че липсата на знание у дейците, че вещта – предмет на посегателство е чужда, изключва умисъл за осъществяване на деянието и води до несъставомерност на същото.

Съдът, след като обсъди материалите по приложеното досъдебно производство и частно наказателно дело, изложените доводи в жалбата и провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира следното:

Жалбата е допустима, като разгледана по същество я намира за неоснователна.

Атакуваното определение на районния съд следва да бъде потвърдено, тъй като при постановяване на същото не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и правилно районният съд е потвърдил постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.

От фактическа страна следва да се приеме за установено следното:

През 2009г. обвиняемите М. и Л. закупили имот от свидетелката Ж., като процесните движими вещи, представляващи части от оранжерийна конструкция са се намирали върху плочата на гараж, който бил част от закупения от обвиняемите имот и Ж. не е споменавала пред купувачите на имота, че металните елементи принадлежат другиму. Гаражът върху който са се намирали инкриминираните вещи е бил разположен между къщата на обвиняемите и къщата на Н. и Д. Б.. През месец април 2012г. обвиняемите предприели извършване на ремонтни действия в къщата си и взели металните елементи, като ги използвали при изграждането на подложен бетон в двора си.

При така установеното и с оглед събраните доказателства, въззивната инстанция споделя изводите на прокурора в постановлението за прекратяване, възприети и от районния съд в обжалваното определение, че липсва умисъл у обвиняемите за извършено престъпление по чл.194,ал.1 от НК. В подкрепа на това са свидетелските показания на Г.Г. и Д.Г., които съответстват на обясненията на самите обвиняеми, докато твърденията на свидетелите Бялкови, че металните елементи са били привързани за стената на къщата им не се потвърждават категорично. При липсата на данни жалбоподателите да са уведомявали обвиняемите за правото си на собственост върху вещите, разположени върху гаража, собственост на обвиняемите е обосновано да се приеме, че М. и Л. не са знаели, че вещите принадлежат другиго. Липсата на умисъл от своя страна изключва съставомерността на престъплението по чл.194, ал.1 от НК.

Не е пречка обаче за претърпените вреди, жалбоподателите да предявят по граждански път претенциите си пред компетентния съд.

Предвид изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение на РС – Сандански следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 7 вр. ал. 5 и 6 от НПК Благоевградски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1193 от 26.05.2014 г., постановено по ч.н.д. № 364/2014 г. на Районен съд – Сандански.

Определението на съда не подлежи на проверка по жалба или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: