Решение по дело №186/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 260 130 Дата 07.05.2021 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

                                                   Председател: Красимир Коларов

   Членове:        Георги Чамбов

                                                                              Емил Митев

Секретар: Нели Богданова

в съдебно заседание на 21 април 2021 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

търговско дело номер 186 по описа за 2021 година

и за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 

С Решение № 260003/06.01.2021 г., постановено по т. д. № 220/2019 г.,  Пазарджишкият окръжен съд е решил следното:

 

„ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от М.Н.Г., ЕГН **********, против К.Г.В., ЕГН **********, с правно основание чл. 422 ГПК, за установяване на вземане на ищцата от ответника, основаващо се на запис на заповед издаден от ответника на 13.10.2015 г. в размер на 250 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, за което в полза на ищцата е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК по гр. д. № 73 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2019 г.“

 

М.Н.Г. е била осъдена, да заплати на  К.Г.В. „деловодни разноски в размер на 8 000,00 лв.“.

 

Това решение се обжалва от М.Н.Г., със съображения за неговата неправилност.

 

Ответникът по жалбата е на мнение, че тя е неоснователна.

 

         Апелативният съд, като прецени становищата на страните и данните по делото, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

 

В производството по чл. 417, т. 10, предл. 1-во и чл. 418 ГПК, проведено по гр. д. № 73/2019 г. на Пазарджишкия районен съд, заявителката М.Н.Г. се е снабдила със Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против длъжника К.Г.В., който подал възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. Затова заявителката М.Н.Г. е предявила настоящия иск по чл. 422, ал. 1 ГПК – за установяване на вземането, предмет на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.

 

Вземането е по издаден на датата 13 октомври 2015 г. от К.Г.В. в полза на М.Н.Г. запис на заповед, без протест, за плащане на сумата 250 000 лева, с падеж 13 януари 2016 г. В исковата молба обаче, ищцата съвсем конкретно е обяснила причината (основанието) за издаване на тази ценна книга: с К.В. били „в близки доверени отношения“, през есента на 2015 г. той имал нужда от пари и тя се съгласила „да му предостави“ сумата 250 000 лева, която сума му „предала“ на датата 13 октомври 2015 г., когато бил подписан записа на заповед, а уверението му било, че ще и „възстанови средствата до три месеца“. Затова в записа на заповед била вписана датата 13 януари 2016 г. – като падеж на задължението на издателя, за връщане „до три месеца“ на „предоставената“ сума от 250 000 лева.

 

         Тези вписани в исковата молба изявления могат да се приемат единствено като твърдение за сключен между ищцата и ответника договор за заем от датата 13.10.2015 г., за сумата 250 000 лева, която на същата дата била предадена на заемателя К.В. в брой, а той се съгласил да върне на заемодателката М.Г. получената заемна сума на 13.01.2016 г. И още, тези съдържащи се в самата искова молба твърдения на ищцата не могат да означават нищо друго, освен че процесният запис на заповед е бил издаден с конкретно определено от двете страни по договора за заем основание – при евентуално невръщане на заемната сума в срок, заемодателката Г. да разполага с по-лесен (облекчен) път за събиране на сумата.

 

         Ответникът е оспорил иска. Твърдял е, че с ищцата действително били в преддоговорни отношения за сключването на заем, в размер на сумата 250 000 лева, но такъв договор нито е бил сключен, нито сумата му е била предавана. Обяснил е издаването на записа на заповед с обещанието на ищцата, сумата да му бъде преведена по банков път, но това не станало.

 

При това положение съдът е бил длъжен, да разгледа и прецени, дали  твърдяното от самата ищца каузално отношение съществува (т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по т. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК). Докладът на окръжния съд по чл. 375, ал. 1 ГПК (вж. Определение № 260106/12.10.2020 г., прил. на л. 40 и сл.), съдържа точна квалификация на спорното право и конкретно разпределение на доказателствената тежест в процеса, ясно обусловено от твърдяния не от друг, а от самата ищца в исковата и молба договор за заем. Докладът е бил приет без никакво оспорване и/или забележки в съдебното заседание от 09.12.2020 г. (л. 74 и сл.), на което лично са присъствали и ищцата и нейния пълномощник адвокат М. М.. И в това съдебно заседание, възражения за неправилна квалификация на спорното право или за някакво друго обяснение на фактическите твърдения, написани в исковата молба, е нямало. Но други доказателства за съществуване на твърдяното от самата ищца каузално отношение – освен самия запис на заповед от 13.10.2015 г. – по делото няма. Договор за заем от датата 13.10. 2015 г., чието съществуване М.Г. е твърдяла в исковата молба, не е бил установен, по никакъв начин не е било установено и твърдяното от нея реално „предаване в брой“ на заемна сума от 250 000 лева на „заемателя“ К. В..

 

При заявеното от ответника оспорване на претенцията, тази липса на доказателства – за съществуване на въведеното от ищцата като предмет на делото каузално отношение – е била достатъчна за отхвърлянето на иска, дори и без събиране на каквито и да било други доказателства.

 

По делото обаче, като допълнение, са били установени и по съответния процесуален ред доказани и фактите, съдържащи се в твърденията на ответника: разпитаната в съдебното заседание от 09.12.2020 г. (л. 74 и сл.) свидетелка С. И. Д. е присъствала на устно дадено от М.Г. обещание за заем, но само чрез превод на заемната сума по банков път, а свидетелят И. Д. А., който присъствал на подписването на записа на заповед от К.В., е категоричен: обещание за сключването на договор за заем и за превод на сумата по сметка на В. е имало, но такъв договор не е бил сключен, нито на датата 13.10.2015 г., нито по-късно, а „даване“ на пари този ден е нямало.

 

Което означава, че твърдяното и въведено от самата ищца в процеса каузално отношение (договор за заем на сумата 250 000 лева) е било договаряно, но не е било осъществено и че процесният запис на заповед е бил предназначен да обезпечи събирането на вземане, което, не само към датата на издаването на ценната книга (13.10.2015 г.), но и понастоящем, е било и продължава да е недоказано съществуващо.

 

         Изводът е, че обжалваното решение е законосъобразен отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, ще следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на Пазарджишкия окръжен съд. На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника по жалбата ще се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на сумата 8 000 лева.

 

Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260003/06.01.2021 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд  по т. д. № 220/2019 г.

 

ОСЪЖДА М.Н.Г., ЕГН **********, да заплати на К.Г.В., ЕГН **********, сумата 8 000 (осем хиляди) лева разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.