Решение по адм. дело №425/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на П. И. Г. от [населено място], [адрес] със съдебен адрес на призовавания и съобщения: [населено място], [улица], ет.5, кантора 508, чрез адвокат М. М. Й.-Г. от АК-[област] против Решение № 2153-28-62/03.10.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалба с вх.№1012-28-109/03.09.2025 г. на П. И. Г. от [населено място] против Разпореждане № 281-00-1063-3/08.08.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл.54ж, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл.11, §3, б.“д“ и чл.65,§2 от Регламент (ЕО) №883/2004 г. е отказано отпускане парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, т.к. е постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно процесуалните правила, а също е немотивирано и несъобразено с доказателствата събрани по преписката. Претендира се за отмяна на Решение № 2153-28-62/03.10.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол и на Разпореждане № 281-00-1063-3/08.08.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, връщане на преписката на административния орган със задължителни указания и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуалният си представител, като подържа жалбата и исканията в нея по съображения доразвити в писмени бележки.

За ответната страна в съдебно заседание се явява гл.юрисконсулт Р., който по съображения посочени в писмено становище и писмени бележки претендира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със Заявление ЗПОБ-210-1131/01.07.2024 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) П. И. Г. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица, като е декларирал упражняване на трудова дейност, период на осигурена заетост и пребиваване в Унгария за времето от 23.01.2020 г. до 30.06.2024 г., за което е приложил заявление за удостоверяване на осигурителен период от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и СЕД U004-Унгария, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004, заявление за удостоверяване на осигурителен период от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и СЕД U004-Словакия, документи от Унгария, ПД U1-Словакия.

С разпореждане №281-00-1063-1/19.07.2024 г. производството по отпускане на ПОБ е спряно до получаване на структуриран електронен документ (СЕД) Н006 относно определяне на пребиваване, СЕД U017 за удостоверяване на осигурителна заетост, СЕД U004 за удостоверяване на доход от осигурителната институция на Унгария и СЕД U002 за удостоверяване на осигурителна заетост от осигурителната институция на Словакия, чрез Електронен обмен на социалноосигурителната информация между България и EC (EESSI).

Поради получаване на исканите скруктурирани електронни документи с разпореждане №281-00-1063-2/08.08.2025 г. е възобновено производството по отпускане на ПОБ.

От направена справка в информационната система на НОИ се констатира, че липсва трудово-правна връзка с България от 13.07.2015 г., т.к. не е извършвана трудова дейност, за която лицето да подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и/или чл.4а КСО, както и че до 28.10.2024 г. няма принос към системата на социалното осигуряване в Република България повече от 9 години.

С Разпореждане № 281-00-1063-3/08.08.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл.54ж, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл.11, §3, б.“д“ и чл.65,§2 от Регламент (ЕО) №883/2004 г. на П. И. Г. от [населено място] е отказано отпускане парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО.

С Решение № 2153-28-62/03.10.2025 г. Директорът на ТП на НОИ-Ямбол е оставил без уважение жалба с вх.№1012-28-109/03.09.2025 г. на П. И. Г. от [населено място] против Разпореждане № 281-00-1063-3/08.08.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, получено от адресата с известие за доставяне на 14.10.2025 г.

Като доказателства по делото оспорващият представя удостоверение за сключен граждански брак от Община Ямбол серия ГБ № 006411, удостоверение за раждане от Община Ямбол серия Р № 85250, удостоверение за раждане от Община Ямбол серия Р № **********, удостоверение за съпруг/а и родствени връзки от Община Ямбол изх.№ГС/02-006609/24.10.2025г., удостоверение изх.№УВД19-89/23.10.2025г. от Основно училище „[наименование]“-[област], удостоверение от Директор на Езикова гимназия „[наименование]“ [населено място] изх.№135/23.10.2025 г., трудов договор № 167/02.06.2014 г., нотариален акт №115, том III, дело №3830/98 г.,свидетелство за регистрация част I от МВР-ПП Ямбол № *********, свидетелство за регистрация част I от МВР-ПП-Ямбол №*********, трудов договор от 23.10.2024 г., справка от НАП изх.№30Е001225411/24.10.2024 г., талон №82/23.10.2025 г. на МВР, както и по негово искане са разпитани като свидетели лицата С. Д. М.-Г., Д. И. Л. и Т. П. М..

При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.118 КСО.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Решение № 2153-28-62/03.10.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалба с вх.№1012-28-109/03.09.2025 г. на П. И. Г. от [населено място] против Разпореждане № 281-00-1063-3/08.08.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл.54ж, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл.11, §3, б.“д“ и чл.65,§2 от Регламент (ЕО) №883/2004 г. му е отказано отпускане парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност изискванията за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Оспореното решение на Директора на ТП на НОИ–Ямбол е постановено от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност по чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ КСО и в изискуемата писмена форма с мотивиран акт при спазване на процедурата визирана в закона. В административното производство не са допуснати нарушения на процедурата, които да опорочават издаденото решение, но е издадено в противоречие с материалноправните норми и при несъответствие с целта на закона.

По силата на чл.54ж КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

Според разпоредбата на чл.54а, ал.1 КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168 и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда.

С Регламент (ЕО) № 883/2004 г. са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения.

По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето съгласно чл.11, § 3, буква "а" от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., като чл.61 от същия Регламент (ЕО) № 883/2004 г. въвежда и принципа на сумиране на периоди, т.е. компетентната институция на държава-членка съгласно чието законодателство придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.

Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Така съгласно чл.65, §1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. лице, което е безработно частично или през различни периоди, и което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е живяло в държава-членка, различна от компетентната, се поставя на разположение на неговия работодател или на службите по заетостта в държавата-членка. То получава обезщетения в съответствие със законодателството на компетентната държава-членка, както ако е пребивавало в тази държава-членка. Тези обезщетения се отпускат от институцията на компетентната държава-членка. Според нормата на чл. 65, § 2, изр. 1-во от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. По силата на чл. 65, § 5, буква "a" от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. безработно лице по първо и второ изречение на § 2 получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Тези обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване.

Според легалната дефиниция на чл.1, б."т" от Регламент (ЕО) № 883/2004 "компетентна държава-членка" е държавата-членка, в която се намира компетентната институция, а съгласно б.“р“ „компетентна институция" е:i)институцията, в която заинтересованото лице е осигурено към момента на искането за обезщетение или ii) институцията, от която заинтересованото лице има или би имало право на обезщетения, ако то, член или членове на неговото семейство пребиваваха в държавата-членка, в която се намира институцията.

Легалната дефиниция на понятието "пребиваване" се съдържа в чл.1, §3, б."й" от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. - мястото, където лицето обичайно пребивава. Това място (на обичайно пребиваване на лицето) се определя съгласно чл.11, §1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 (регламента по прилагането) с оглед центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти - продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави - членки, семейното положение и роднинските връзки на лицето, жилищното му положение и доколко постоянно е то, както и естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, в т. ч. постоянния характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост, мястото, където обичайно се упражнява тази дейност и други примерно изброени в цитираната разпоредба. Съгласно разпоредбата на чл. 11, § 2 от Регламента по прилагането решаващо значение при определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице има намерението на лицето, което произтича от горепосочените факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето. В член 1, букви й) и к) от Регламент (ЕО) № 883/2004 се прави разграничение между "пребиваване" и "престой". Т.е. съгласно чл.1, §3, б."й" от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. "пребиваване" е мястото, където лицето обичайно пребивава, а съгласно чл.1, §3, б."к" "престой" означава временно пребиваване. В изготвен съвместно с държавите членки наръчник се изясняват понятията "обичайно пребиваване", "временно пребиваване" и "престой". Тези определения, посочени в законодателството на ЕС (Регламент (ЕО) № 883/2004, последно изменен с Регламент (ЕО) № 465/2012), са необходими, за да се установи коя държава членка е отговорна за предоставянето на обезщетения по социалноосигурителни схеми на граждани на ЕС, които пребивават в различни държави членки. Определянето на държавата членка по обичайно пребиваване на лицата е важно по отношение на лицата, които работят в повече от една държава - членка. Съгласно правото на ЕС може да има само една държава членка, която отговаря за плащанията за обезщетения по социалноосигурителните схеми, отпускани по местожителство. В наръчника се разглеждат специфичните критерии, които трябва да бъдат взети под внимание, за да се определи мястото на обичайно пребиваване на дадено лице, като например: семейното положение и роднинските връзки на лицето; продължителността и непрекъснатото пребиваване в съответната държава членка; състоянието на трудова заетост (по-специално мястото, където обичайно се упражнява съответната дейност, постоянния характер, както и продължителността на договора за работа); упражняването на неплатена дейност; в случай на студенти - източник на доходите им; доколко постоянно е жилищното положение на лицето; държавата членка, в която лицето плаща данъци; причини за преместването; намеренията на лицето въз основа на всички обстоятелства и подкрепени с конкретни доказателства. При необходимост могат да се вземат предвид и други факти. Наръчникът предоставя също така конкретни примери и насоки за случаите, в които е трудно определянето на мястото на пребиваване - например при погранични, сезонни или командировани работници, студенти, пенсионери, както и при неактивни хора, за които е характерна голяма мобилност. Т.е. въз основа на правилото за само едно приложимо законодателство - чл.11, §1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.) се налага извод, че по смисъла на приложимите регламенти всяко лице може да има само едно обичайно място на пребиваване и съответно само една държава-членка, която отговаря за плащанията на обезщетения по социалноосигурителните схеми, отпускани по местожителство.

Единствено продължителността не може да се разглежда като определящ елемент на понятието за пребиваване според Съда на ЕС и последният период на пребиваване не служи за доминиращ критерий, който да установява или да оборва извод за обичайното пребиваване на жалбоподателя в съответната страна.

Като допълнителен критерий в чл.11, §2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 е посочено че, когато съобразяването на различните критерии, основаващи се на приложимите факти, посочени в параграф 1, не води до постигане на съгласие между съответните институции, намерението на лицето, което произтича от тези факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето, се приемат за решаващи при определяне на действителното място на пребиваване на това лице. Ако държавата по последна заетост се явява и държава по пребиваване по време на същата тази заетост и другата държава потвърди това обстоятелство, то намерението на лицето за установяване не представлява фактор, въз основа на който да се определя пребиваването. Прилагането на критерия "намерение на лицето" се обуславя след невъзможност едната институция да определи еднозначно държавата по пребиваване по време на последната заетост и наличието на разногласие в становищата на институциите на двете държави, като регламентите обвързват държавата по пребиваване именно с периода на последната заетост.

В тази връзка от ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че макар в периода на заетост жалбоподателят да е живял на територията на друга държава-членка Унгария, то пребиваване му се е обуславяло единствено от съществуването на трудово правоотношение, в която насока е и характера на сключените от него договори. Целта на пребиваването е била единствено и само изпълнението на възложените му трудови функции свързани с конкретния обект, като това се е отнасяло за различните държави, в които лицето е било на работа.

В този смисъл оспорващият не е изградил трайни социални връзки в обществен и личен план в нито една от държавите на пребиваване, като различните периоди не могат да се разглеждат съвкупно, а поотделно всеки сам за себе си.

Същевременно както писмените доказателства, така и свидетелските показания са категорични и необорени, че през време на цялото си отсъствие лицето не е прекъсвало връзките си със страната на произход, в която постоянно и трайно е било установено семейството му с всички произтичащи от това последици като трудова и учебна дейност, имущество и социални контакти. По отношение на последните се събраха данни, че Г. при всяка възможност, с повод и без повод се е прибирал в България, за да бъде със семейството и приятелите си и никога вербално или конклудентно не е демонстрирал намерение и желание да се установи в чужбина, въпреки реализираните там по-високи доходи и възможност да устрой семейството си в тези държави.

В подкрепа на горното е и обстоятелството, че след приключване на всеки от срочните си трудови ангажименти лицето се е прибирало в България до възникване на следваща необходимост да участва като специалист в реализирането на обекти в чужбина, а при възможност е започнал трудова дейност и в родината си.

Предвид посоченото оспореното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради противоречие с материалноправните норми и целта на закона, като се върне преписката на административния орган за ново произнасяне.

С оглед изхода на спора ответната страна дължи да заплати на оспорващия направените по делото разноски в общ размер на 510 лева, включващи 10 лева държавна такса и 500 лева адвокатски хонорар, който предвид размера му не се явява прекомерен, както и да се отхвърли искането й за присъждане на разноски.

Водим от горното, Я А С

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-28-62/03.10.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалба с вх.№1012-28-109/03.09.2025 г. на П. И. Г. от [населено място] против Разпореждане № 281-00-1063-3/08.08.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл.54ж, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл.11, §3, б.“д“ и чл.65,§2 от Регламент (ЕО) №883/2004 г. е отказано отпускане парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО.

ВРЪЩА преписката на Директора на ТП на НОИ-Ямбол за ново произнасяне по жалба с вх.№1012-28-109/03.09.2025 г. на П. И. Г. от [населено място] против Разпореждане № 281-00-1063-3/08.08.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт-София да заплати на П. И. Г. от [населено място], [адрес] направените по делото разноски в размер 510 (петстотин и десет) лева, като отхвърля възражението за прекомерност на адвокатския хонорар.

ОТХВЪРЛЯ искането на ТП на НОИ-Ямбол за присъждане на направените по делото разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Решението на основание чл.119 КСО не подлежи на касационно обжалване.

На основание чл.138, ал.3 АПК решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи по реда на чл.137 АПК.