Р Е Ш Е Н И Е
№ 100
15.07.2020г.,
гр. Кубрат
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
КУБРАТСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Албена Великова
при
секретаря В.Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 817 по
описа за 2019 г. на РСКт, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са два обективно съединени осъдителни иска с правно основание чл. 8,ал. 1 от
ЗАЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
Е.Д.М., ЕГН ********** с пост. адрес *** чрез пълномощник адв.
Петко Дечев от АК–Шумен, твърди, че на 15.08.2008 г. лично и като пълномощник
на своята сестра Г.Д.П.сключил с ответника ЕТ „В.М.“***, представляван от В.М.М. Договор за аренда на земеделска земя за срок от 10
стопански години, който бил вписан в СВ
с вх. рег. № 2443, Акт № 12, том IV, парт. кн. стр. 2117. По силата на така сключения договор ищецът и
сестра му предоставили на ответника ползването на пет поземлени имота, подробно
описани в исковата молба, с обща площ 58.727 дка, находящи
се в землището на село Юпер, като арендаторът се задължил да извършва арендно плащане в размер на 20 лв. за декар, след
приключване на всяка стопанска година. Заявява, че на 29.09.2011 г. с НА за покупко продажба на недвижими имоти № 43, том VII, рег. №
06794, дело № 700/2011 г. на Нотариус рег. № 004 при НК, изкупил от сестра си
нейните 1/2 ид. ч. от имотите, предмет на договора за
аренда, в резултат на което станал изключителен собственик на същите. Твърди,
че с ответника била постигната договореност дължимите суми да бъдат превеждани
по банковата му сметка в „Пощенска банка“, като по същата е получил арендното плащане само за стопанската 2008-2009 г. и 2009-2010
г. Признава, че плащане е било
извършвано и в брой на ръка, както и чрез близки, като последното плащане за
стопанската 2015/2016 г. било в размер на 3230 лв., т. е. по 55 лв. за дка.
Като твърди, че в селото другите арендатори са заплащали арендни
цени за стопанската 2016-2017 г. в размер на 55 лв. за дка и за стопанската
2017-2018 г. в размер на 60 лв. за дка, както и че не е получил в договорения
срок следващото се арендно плащане за стопанските
2016-2017 г. и 2017-2018 г., моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника ЕТ „В.М.“***, представляван от В.М.М. да му
заплати сумата 6 753.61 лв., представляваща дължимо арендно
плащане за ползваните от арендатора 58.727 дка земеделска земя, от които 3 229.99
лв. за стопанската 2016-2017 г. (по 55 лв. за декар арендувана земя) и
3 523.62 лв. за стопанската 2017-2018 г. (по 60 лв. за декар арендувана
земя), ведно със законната лихва върху сумата 3229.99 лв
за периода от 01.10.2017 г. до 27.12.2019 г. в размер на 733.98 лв. и върху
сумата 3523.62 лв. за периода от 01.10.2018 г. до 27.12.2019 г. в размер на
443.42 лв., като претендира и законна лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сторените по
делото разноски.
В първото съдебно заседание, като
признава, че е получил плащане в размер на 2520.00 лв. от ответника е поискал
изменение на предявения иск, поради което
на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК съдът е приел за разглеждане
изменения по размер главен иск за сумата 4233.61 лева, представляваща дължими
ренти за отдадени земеделски имоти под аренда, съответно за стопанската
2016/2017 година в размер на 1969.99 лева и за стопанската 2017/2018 година в
размер на 2263.62 лева.
Ответникът ЕТ „В.М.“ ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** представлявано от В.М.М. чрез
пълномощника си адв. Мариана Николова от АК–Разград
депозира писмен отговор, с който заявява становище, че исковата молба е
допустима, но неоснователна. Твърди, че с договора за аренда страните са се
уговорили, че дължимото арендно плащане е в размер на
20 лв. за декар или за всяка една стопанска година в размер на 1174.54 лв.,
което заявява, че е платил изцяло на 06.01.2020 г., когато получил нотариална
покана, в която е била посочена банкова сметка ***ледните
две стопански години от действието на арендния
договор, а именно за 2016-2017 г. и 2017-2018 г. в общ размер на 2 349.08
лв. Твърди, че за разликата над 2349.98 лв. искът е неоснователен и недоказан,
тъй като уговореното в договора арендно плащане е в
размер на 20 лв. за декар и след сключването му никоя от страните не е
претендирала изменението му, а и не е налице хипотезата на чл. 16, ал. 5 от
ЗАЗ. Заявява, че неоснователни са и претенциите за лихва върху главницата. При
дължимо арендно плащане за стопанска година в размер
на 1174.54 лв. за периода от 02.10.2017 г. до 06.01.2020 г. лихвата за 2016-2017
г. е в размер на 269.81 лв., а за периода от 02.10.2018 г. до 06.01.2020 г. за
2017-2018 г. е в размер на 150.73 лв.
След преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа и правна страна:
Видно
от Договор за аренда на земеделска земя от 15.08.2008 г., вписан в Служба вписване – гр.Кубрат с вх.
рег. № 2443, Акт № 12, том IV, парт. кн. стр. 2117, ищецът Е.Д.М. лично и като пълномощник на
сестра си Г.Д.П.е отдал под аренда за десет стопански години на ответника ЕТ „В.М.“***,
представляван от В.М.М. за временно и възмездно
ползване, земеделски земи находящи се в землището на
с. Юпер, общ. Кубрат,обл. Разград, ЕКАТТЕ 86091, с обща площ от 58.727 дка. Арендното плащане е уговорено в размер на 20 лева за декар,
или общо 1 174.54 лв. и платимо след приключване на съответната стопанска
година. Не е спорно между страните, а се установява и от представения НА за покупко продажба на недвижими имоти № 43, том VII, рег. №
06794, дело № 700/2011 г. на Нотариус рег. № 004 при НК, че ищецът, след като
закупил от сестра си нейната 1/2 ид. ч. от имотите, предмет
на договора за аренда, е станал единствен арендодател
по същия. Не се спори, че към датата на подаване на исковата молба договорът е
прекратен поради изтичане на срока.
Видно от приложените към исковата молба и допълнително
представени преводни нареждания, както и от събраните по делото гласни
доказателства – показания на св.И., че плащанията за стопанските 2008-2009 и
2009-2010 г. са извършени чрез банкови преводи, всеки в размер на 1 174.54
лв. Признава се от ищеца, а се установява и от показанията на разпитания
свидетел, че впоследствие дължимите арендни суми са
били плащани в брой на ръка на негови близки, след което превеждани на негова
сметка. Твърди се от ищеца и не се оспорва от ответника, че последното плащане
е било за стопанската 2015/2016 г. в размера от 3230 лв., или при цена 55 лв.
за декар арендувана земя.
Не е спорно и обстоятелството, че за стопанските
2016-2017 и 2017-2018 г. ответникът не е извършвал дължимите плащания. Поради
това ищецът изпратил Нотариална покана рег. № 4137, том 1, № 119 на Нотариус
рег. № 573 на НК, връчена на ответника на 08.10.2019 г.
След образуване на настоящото производство, видно от
приложеното към отговора на исковата молба платежно нареждане от 06.01.2020 г.,
ответникът превел по сметка на ищеца сумата 2 520 лв., като посочил
основание арендно плащане за стопанските 2016-2017 и
2017-2018 г.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни
изводи:
Исковете са допустими, тъй като са подадени от правно
легитимирана страна, имаща правен интерес от водене на настоящото производство,
пред местно и родово компетентен съд. Те намират правното си основание в
разпоредбите на чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. По същество са
частично основателни и доказани.
По иска с правно основание чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ:
Страните по делото са обвързани от арендно
правоотношение, възникнало на основание договор за аренда на земеделска земя.
Задължение на арендодателя е да предостави за
ползване описаната в договора земеделска земя. Насрещното задължение на
арендатора е да я ползва съобразно предназначението й и да плати арендна цена, която е уговорена като размер, начин и сроковете за изпълнение
– плащане.
Между страните не се спори, че арендодателят
е изпълнил задължението си да предостави ползването на описаната в договора
земеделска земя. Не са направени подобни възражения, с оглед което следва да се
приеме, че е налице изпълнение от страна на ищеца.
Безспорно между страните е и, че до предявяване на
исковата молба арендните
вноски за стопанските 2016-2017 г. и 2017-2018 г. не са били заплатени.
Спорният въпрос между страните е каква арендна цена дължи ответника – по 20 лв. на дка, съобразно
уговореното в договора, или по 55 лв. на дка за стопанската 2016-2017 г. (както
е платил за предходния период) и по 60 лв. на дка за стопанската 2017-2018 г.
Съдът намира, че в този смисъл е налице категоричен
отговор в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, а именно: арендаторът е длъжен
да извърши арендното плащане в уговорения вид и
срокове, а съгласно ал. 2 на цитираната норма размерът се договаря. Уговорената
между тях цена е била 20 лв. за дка арендувана земя и обстоятелството, че през някои
от годините назад ответникът е плащал и по-висока цена е правно ирелевантно.
Така за стопанските 2016-2017 г. и 2017-2018 г.
ответникът е следвало да плати по 1 174.54 лв. или общо 2 349.08 лв.
Именно в този размер предявеният главен иск се явява основателен и доказан.
Съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът взема предвид
фактите настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право. Поради това, че след образуване на делото ответникът е превел сума 2520
лв., съдът приема, че главният иск за сумата 2 349.08 лв. следва да бъде
отхвърлен поради извършено плащане, а в останалата част до предявения размер от
4233.61 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Падежът на задълженията е настъпил за процесната 2016/17 г. на 02.10.2017 г., а за 2017/18 г. –
на 02.10.2018 г., съгласно уговореното, че плащането следва да се извърши след
приключване на стопанската година, поради което същите са изискуеми към момента
на завеждане на делото. Доколкото се касае за парични вземания, ответникът е в
забава за периодите от 02.10.2017 г. до 06.01.2020 г. и от 02.10.2018 г. до
06.01.2020 г. Така за неплатената в срок арендна цена
за стопанската 2016/17 г. в размер 1 174.54 лв., лихвата за забавено
плащане изчислена чрез електронен калкулатор възлиза на 269.81 лв., а за за стопанската 2017/18 г. – в размер на 150.73 лв., или
претенцията за заплащане на лихва е основателна и доказана до размера от 420.54
лв.
След приспадане от сумата 2520 лв. на сумата по
главния иск в размер на 2349.08 лв., остава сума в размер на 170.92 лв. Така от
дължимата за лихва сума от 420.54 лв. следва да се приспадне 170.92 лв., поради
което ответникът следва да плати на ищеца лихва за забава в размер на 249.62
лв. В останалата част над сумата 420.54 лв. до предявения размер 1177.40 лв.
(733.98 лв. мораторна лихва върху претендираната
главница за периода 01.10.2017 г. до 27.12.2019 г. и 443.42 лв. мораторна лихва върху главницата за периода 01.10.2018 г.
до 27.12.2019 г.) искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Ищецът желае присъждане на сторените
разноски. Съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските се заплащат от ответника
съобразно уважената част от иска. Претендират се такива в размер на общо
1067.25 лв. (д. т. в р-ер на 317.25 лв и адв. възн.
в р-ер на 750 лв.), поради което съразмерно с
уважените искове на ищеца следва да се присъдят сторени разноски в размер на
546.30 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също
претендира присъждане на сторените по делото разноски в размер на платено
адвокатско възнаграждение от 500 лв. Съобразно отхвърлената част от исковете
(над 2769.62 лв.) за разноски следва да му се присъди сума в размер на 470
лв.
Извършвайки компенсация на така определените по размер
разноски на страните, то ответникът следва да заплати на ищеца сумата 76.30
лева.
Мотивиран така съдът в настоящия си състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ,
поради плащане извършено след предявяване на исковата молба, предявения от Е.Д.М.,
ЕГН ********** с пост. адрес *** чрез пълномощник адв.
Петко Дечев от АК–Шумен срещу ЕТ „В.М.“,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** представлявано от В.М.М. чрез
пълномощник адв. Мариана Николова от АК–Разград, иск с правно основание чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ,
за заплащане на сумата от 2 349.08
лева (две хиляди осемстотин четиридесет
и девет лева и осем ст.), представляваща арендни
вноски за стопанските 2016-2017 г. и 2017-2018 г., дължими по
Договор за аренда на земеделска земя от 15.08.2008 г., вписан в Служба вписване – гр.Кубрат с вх.
рег. № 2443, Акт № 12, том IV, парт. кн. стр. 2117.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и
недоказан предявения от Е.Д.М., ЕГН ********** с пост. адрес *** чрез
пълномощник адв. Петко Дечев от АК–Шумен срещу ЕТ „В.М.“,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** представлявано от В.М.М. чрез пълномощник адв. Мариана
Николова от АК–Разград, иск с правно
основание чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, за
разликата над уважения размер до 4 233.61 лева (четири хиляди
двеста тридесет и три лева, шестдесет и една ст.), представляваща арендни вноски за стопанските 2016-2017 г. и
2017-2018 г. по Договор за аренда на земеделска земя от
15.08.2008 г., вписан в Служба вписване
– гр.Кубрат с вх. рег. № 2443, Акт № 12, том IV, парт.
кн. стр. 2117.
ОСЪЖДА ЕТ „В.М.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** представлявано от В.М.М. да заплати на Е.Д.М., ЕГН ********** с пост. адрес *** сумата 249.62 лева (двеста четиридесет и девет лева, шестдесет и две стот.) – представляваща лихва за забавено плащане на дължимите арендни вноски за стопанските 2016/17 г. и 2017/18 г., начислена съответно за периода от 02.10.2017 г. до 06.01.2020 и от 02.10.2018 г. до 06.01.2020 г. и ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата част до 420.54 лева като неоснователен поради плащане извършено след предявяване на исковата молба.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан предявения от Е.Д.М., ЕГН ********** с пост. адрес *** чрез пълномощник адв. Петко Дечев от АК–Шумен срещу ЕТ „В.М.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** представлявано от В.М.М. чрез пълномощник адв. Мариана Николова от АК–Разград, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за разликата над 420.54 лева до 1 177.40 лв. (733.98 лв. мораторна лихва върху претендираната главница за периода 01.10.2017 г. до 27.12.2019 г. и 443.42 лв. мораторна лихва върху главницата за периода 01.10.2018 г. до 27.12.2019 г.) по Договор за аренда на земеделска земя от 15.08.2008 г., вписан в Служба вписване – гр.Кубрат с вх. рег. № 2443, Акт № 12, том IV, парт. кн. стр. 2117.
ОСЪЖДА
ЕТ „В.М.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
представлявано от В.М.М. да заплати на Е.Д.М., ЕГН **********
с пост. адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 76.30 лева (седемдесет и шест лева, и
тридесет ст.) – разноски за производството по компенсация.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Председател: /П/ Ал. Великова