РЕШЕНИЕ
№ 878
гр. София, 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110164814 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.327, ал.1 от
ТЗ за установяване на вземане за сумата от 25000 лева /предявена като
частично вземане от 179284,42 лева/, представляваща главница по договор за
покупко-продажба на МПС, с нотариална заверка на подписите, рег. № ... от
17.03.2022г., ведно със законната лихва от 09.02.2023г. до окончателното
плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 7285/2023г. по описа на СРС , 176
състав.
Ищецът твърди, че на 17.03.2022г. между страните е сключен договор за
покупко-продажба на лек автомобил ****“ с рег. № ****, при уговорена
продажна цена 179284,42 лева без ДДС. Твърди, че ответникът – купувач се е
задължил да заплати продажната цена чрез банков превод, но това не било
сторено. Излага твърдения, че предишният управител на дружеството е
извършил злоупотреба с имуществото, респ. е създал множество документи с
невярно съдържание. В тази връзка отрича да е издавана фактура по
продажбеното правоотношение, както и да е сключен договор за цесия между
ищеца и „ФИРМА“ ЕООД.
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че
между страните е сключен договор за покупко-продажба с предмет лек
автомобил ****“ с рег. № ****, при уговорена продажна цена 179284,42 лева,
но твърди, че представеният по делото договор не е автентичен и се различава
1
от действителния такъв. Излага, че във връзка с продажбата е издадена
фактура № ....../17.03.2022г. Оспорва активната материална легитимация на
ищеца, като излага твърдения, че на 07.04.2022г. получил уведомление за
прехвърлено вземане, с което му е съобщено, че процесното вземането е
прехвърлено от цедента „ФИРМА“ ЕООД на цесионера „ФИРМА“ ЕООД.
Впоследствие на 06.10.2023г. получил ново уведомление за цесия, с което бил
уведомен, че процесното вземане е прехвърлено от цедента „ФИРМА“ ЕООД
на цесионера „ФИРМА“ ЕООД. Оспорва иска като погасен поради плащане в
размер на 56719,07 лева извършено на 22.03.2022 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приетия по делото договор за покупко-продажба на МПС, с
нотариална заверка на подписите, рег. № ... от 17.03.2022г. на помощник-
нотариус К. Т., се установява, че на 17.03.2022 г. „ФИРМА“ ЕООД,
представлявано от управителя си Х.Б.П. е продал на „ФИРМА“ АД,
представлявано от управителя си П.А.А. чрез пълномощника си М.Я.З.
следния свой собствен лек автомобил – ****“ с рег. № ****, рама № ......,
двигател ...., дата на регистрация 06.01.2022 г., за продажна цена 179 284,42
лева, платима от купувача по банков път. Съгласно т. 3 от договора владението
върху автомобила се предава след сключване на договора за покупко-продажба
в състоянието, в което се е намирал при неговия оглед, заедно с всички
принадлежности, необходими документи и два броя ключове.
Приет е по делото и договор за покупко-продажба на МПС от 17.03.2022
г., с нотариална заверка на подписите, рег. № ... от 17.03.2022г. на помощник-
нотариус К. Т., сключен между същите страни, с направена добавка в
съдържанието по отношение продажната цена - „без ДДС“, както и
удостоверение, издадено от нотариус Л. Т.а с рег. № ... на НК, в което е
посочено, че на 17.03.2022 г. е извършено вписване на договор за продажба на
МПС, сключен между „ФИРМА“ ЕООД, представлявано от управителя си
Х.Б.П. и „ФИРМА“ АД, представлявано от управителя си П.А.А. за МПС лек
автомобил – ****“ с рег. № ****, рама № ....., двигател .....
От приетата по делото справка от Т.Р. за актуално състояние по
партидата на дружеството „ФИРМА“ ЕООД се установява, че на 25.03.2022 г.
е вписана промяна в обстоятелствата – управителят Х.Б.П. е заменен с нов
управител В.Й.Т., заявление за което е подадено на 21.03.2022 г.
Приета е по делото фактура № ....../17.03.2022 г. с издател „ФИРМА“
ЕООД и получател „ФИРМА“ АД с основание „продажба на употребяван лек
автомобил ****“, с рама .......“ на стойност 215141,30 лева с ДДС с посочена
банкова сметка за плащане.
Прието е по делото платежно нареждане, с което на 22.03.2022 г.
„ФИРМА“ АД е наредило по банкова сметка с посочен получател „ФИРМА“
ЕООД сумата 56719,07 лева с основание „покупка на *** ......., частично
2
плащане“.
Приет е по делото договор за цесия от 14.03.2022 г., по силата на който
„ФИРМА“ ЕООД, представлявано от управителя си Х.Б.П. е прехвърлило на
„ФИРМА“ ЕООД, представлявано от управителя си Х.Б.П. следните свои
вземания: вземане по фактура № ....../17.03.2022 г. със сума за погасяване в
размер на 215141,30 лева. Съгласно чл. 2 от договора цесионерът придобива
вземанията срещу цена от 215141,30 лева, платима в срок до 14.03.2022 г., а
съгласно чл. 2, ал. 3 от договора плащането ще се извърши чрез прихващане. С
анекс № 1 от 18.03.2022 г. към договора за цесия страните са се съгласили, че
датата на сключване на договора за цесия е 17.03.2022 г. вместо посочената в
него 14.03.2022 г., както и се променя клаузата в чл. 2, ал. 2 и срокът за
заплащане на сумата да се счита до 17.03.2022 г. Към договора за цесия е
съставено и пълномощно, с което „ФИРМА“ ЕООД, представлявано от
управителя си Х.Б.П. е упълномощило „ФИРМА“ ЕООД, представлявано от
управителя си Х.Б.П. да уведоми длъжника „ФИРМА“ АД за извършената
цесия на 14.03.2022 г.
Прието е уведомление за събиране и цедиране на задължения от
07.04.2022 г., с което „ФИРМА“ ЕООД, представлявано от управителя си
Х.Б.П. уведомява „ФИРМА“ АД, че по силата на сключен договор за цесия с
„ФИРМА“ ЕООД е придобило вземане в размер на 215141,30 лева и отправя
покана за плащане по банкова сметка, открита в „****“ АД.
От приетата покана за доброволно изпълнение с изх. №
45346/06.10.2023 г. по изп. дело № 20238440403106 на ЧСИ С.Я. се
установява, че ответникът „ФИРМА“ АД е поканен да заплати сумите,
обективирани в изпълнителен лист от 13.06.2023 г., издаден по ч.гр.д. №
7285/2023 г. по описа на СРС, 176 състав, като ведно с поканата е връчено и
уведомление за извършена продажба на вземане, с което процесните вземания
са прехвърлени от ищеца „ФИРМА“ ЕООД на цесионера „ФИРМА“ ЕООД.
От приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като обективна, пълна и безпристрастно изготвена се установява,
че процесната фактура № ....../17.03.2022 г. не е осчетоводена в счетоводството
на ищеца „ФИРМА“ ЕООД, нито е включена в дневника за продажбите към
подадена от „ФИРМА“ ЕООД в НАП месечна справка-декларация по ЗДДС за
м. март 2022 г. с вх. № ..../14.04.2023 г. От друга страна, експертът е
установил, че процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на
„ФИРМА“ АД с дата 17.03.2022 г., респ. е отразена в дневника на покупките за
м. март 2022 г. и ответникът е ползвал данъчен кредит. Отразено е в
заключението, че в счетоводството на ищеца „ФИРМА“ ЕООД няма
постъпило и осчетоводено плащане, докато ответникът е осчетоводил
частично плащане по процесната фактура на 22.03.2022 г. в размер на 56
719,07 лева, извършено посредством превод към банкова сметка с посочен
получател „ФИРМА“ ЕООД в „****“ АД, с IBAN: ****. В открито съдебно
заседание, експертът е допълнил заключението си като е посочил, че след
3
извършена от него проверка е установил, че банковата сметка, по която е
преведена сумата за частично плащане и за която е представено платежно
нареждане по делото, не е с титуляр ищеца „ФИРМА“ ЕООД, а в
действителност е с титуляр „ФИРМА“ ЕООД.
Други относими доказателства в производството не са приети.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.327, ал.1 от ТЗ в тежест на ищеца е
да докаже, че между страните е сключен договор за продажба, по силата на
който е продал на ответника твърдяната вещ – лек автомобил ****“ с рег. №
**** за посочената цена, както и че реално е предал вещта на представител на
ответника.
При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже
възраженията си, респ. че е погасил задължението за плащане на цената.
От приетия по делото договор за покупко-продажба на МПС, макар и
представен от страните с различно съдържание, съдът намира, че между
ищеца „ФИРМА“ ЕООД и ответника „ФИРМА“ АД е възникнало валидно
облигационно правоотношение с предмет покупко-продажба на МПС – „***“
за продажна цена от 179 284,42 лева. Ответникът не оспорва предаването на
вещта в негово владение от продавача, поради което и на основание чл. 327,
ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на
документите, които му дават право да я получи.
Наведеното от ответника възражение, че ищецът не разполага с активна
материална легитимация поради това, че процесното вземане е прехвърлено с
договор за цесия на цесионера „ФИРМА“ ЕООД, съдът намира за
неоснователно. В случая твърдения от ответника и оспорен от ищеца като
антидатиран договор за цесия от 14.03.2022 г. е сключен в обикновена писмена
форма и по своя правен характер представлява частен диспозитивен документ,
поради което се ползва с доказателствена сила само по отношение на
авторството, съобразно чл. 180 ГПК. Съгласно установена съдебна практика
/Решение № 229/29.01.2021 г. по гр.д. № 4529/2019 г. по описа на ВКС, ГК, IV
г.о., Решение № 95/28.08.2019 г. по гр. д. № 3543/2018 г. по описа на ВКС, ГК,
ІІІ г. о., Решение № 167/03.07.2018 г. по гр. д. № 4020/2017 г. по описа на ВКС,
ГК, ІV г. о. и др./ юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш
органен представител частен документ с твърдения, че е съставен след
прекратяване на представителното правоотношение, но е антидатиран, не е
„трето лице“ по смисъла на чл. 181 от ГПК и не може да се позовава на
липсата на достоверна дата. Документът обаче не се ползва с обвързваща
доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде
оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други
доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което
претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени
или обективирани в частния документ.
4
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира, че оспореният от ищеца договор за цесия от 14.03.2022 г. е
антидатиран и създаден за целите на процеса, поради следните съображения.
В случая с договора за цесия, с посочена в него дата (14.03.2022 г.) преди
възникване на процесното вземане, е сключен между „ФИРМА“ ЕООД,
действащо чрез управителя си Х.Б.П. и „ФИРМА“ ЕООД, действащо чрез
управителя си Х.Б.П.. Същевременно за осчетоводяване на процесното
вземане е издадена фактура с доставчик „ФИРМА“ ЕООД и съставител
Х.Б.П., в която е посочена банкова сметка за плащане, чийто титуляр се
установи в производството по делото, че е трето лице – дружеството
„ФИРМА“ ЕООД. При извършена служебна справка в Т.Р. се установява, че
„ФИРМА“ ЕООД е с едноличен собственик на капитала и управител – Х.П..
Установи се, че на 21.03.2022 г. е подадено заявление в Т.Р., с което е
предприета смяна на управителя на „ФИРМА“ ЕООД. Следователно, при
преценка в съвкупност на приетите по делото доказателства следва извод, че
преследваната цел от съставянето на процесния договор за цесия е постъпване
на продажната цена за процесния автомобил по банкова сметка на свързано с
Х.П. дружество, респ. лишаване на „ФИРМА“ ЕООД от следващата му се
престация. Този извод се потвърждава и от приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което в счетоводството на
„ФИРМА“ ЕООД липсват счетоводни записи във връзка с твърдения договор
за цесия от 14.03.2022 г., както и липсват счетоводни записи по отношение на
съставената от Х.П., действащ като управител на „ФИРМА“ ЕООД фактура №
....../17.03.2022 г. Предвид това съдът намира, че договорът за цесия от
14.03.2022 г. и съставените въз основа на него документи (пълномощно за
уведомяване и уведомление за цесия) са непротивопоставими на ищеца,
поради което последният е активно материално легитимиран да получи
процесната престация.
Наведеното от ответника възражение, че ищецът не разполага с активна
материална легитимация поради това, че процесното вземане е прехвърлено с
договор за цесия на цесионера „ФИРМА“ ЕООД, за което ищецът е уведомен
на 06.10.2023 г., съдът намира също за неоснователно. В случая заповедното
производство е образувано на 09.02.2023 г., а ответникът твърди и представя
доказателства (покана за доброволно изпълнение с обективирано уведомление
по чл. 99, ал. 4 ЗЗД) да е уведомен за извършена цесия на 06.10.2023 г., т.е. в
хода на производството, поради което приложение намират задължителните
разяснения, дадени с т. 10б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което при частно правоприемство
при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода
след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда на чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, легитимиран да участва в производството по
установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл. 226
ГПК. Следователно, обвързан от постановеното решение на основание чл.
226, ал. 3 ГПК се явява и приобретателят на спорното право – цесионер по
5
договора за цесия, но това обстоятелства не влияе върху активната материална
легитимация на ищеца, доколкото последният е процесуален субституент на
цесионера.
С отговора на исковата молба е направено възражение за извършено
частично плащане на процесното вземане, което съдът намира за
неоснователно. Действително от приетото по делото платежно нареждане се
установи, че ответникът е наредил по банкова сметка сумата в размер на 56
719,07 лева с основание „покупка на *** ......., частично плащане“, но от
приетото заключението на съдебно-счетоводна експертиза се установи, че
титуляр на посочената в платежното нареждане банкова сметка не е ищецът, а
трето по делото лице – „ФИРМА“ ЕООД, респ. по банкова сметна на ищеца не
са постъпвали суми за погасяване на процесното вземане. Съгласно чл. 75 ЗЗД
изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на
овластено от него, от съда или от закона лице, като в противен случай то е
действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползувал от
него. Доколкото плащането е извършено по банкова сметка на трето лице,
което по никакъв начин не се явява овластено да получи престацията, съдът
приема, че липсва изпълнение на процесното вземане.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният частичен иск за
сумата от 25000 лева, представляваща главница по договор за покупко-
продажба на МПС, с нотариална заверка на подписите, рег. № ... от
17.03.2022г. следва да се уважи изцяло.
Препис на двата документа с различно съдържание – договор за
покупко-продажба на МПС, договор за цесия и фактура № .../17.03.2022 г.
следва да бъдат изпратени за проверка на Софийска районна прокуратура.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, ищецът има право на разноски на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в размер на 500 лева за заповедното производство за държавна
такса и 3500 лева за исковото производство за държавна такса, депозит за
съдебно-счетоводна експертиза и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че
„ФИРМА“ АД, с ЕИК: **** дължи на „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: ....., на
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, сумата от 25000 лева /предявена като частично
вземане от 179284,42 лева/, представляваща главница по договор за покупко-
продажба на МПС, с нотариална заверка на подписите, рег. № ... от
17.03.2022г., ведно със законната лихва от 09.02.2023г. до окончателното
6
плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 7285/2023г. по описа на СРС , 176
състав.
ДА СЕ ИЗПРАТИ заверен препис от двата документа с различно
съдържание – договор за покупко-продажба на МПС, находящи се на лист 5 от
ч.гр.д. № 7285/2023 г. по описа на СРС, 176 състав и на лист 11 и 12 от гр.д. №
64814/2023 г. по описа на СРС, 176 състав, договор за цесия на лист 48-50 и
фактура № .../17.03.2022 г. на лист 44, ведно с препис от решението за
проверка на Софийска районна прокуратура.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД, с ЕИК: **** да заплати на „ФИРМА“ ЕООД,
с ЕИК: ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 500 лева - разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 7285/2023г. на СРС, 176 състав, както и
сумата 3500 лева - разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7