№ 2162
гр. *, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110103997 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от *, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. *, срещу Т. К. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *
обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.
79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата 337,28 лв., представляваща неплатена главница за
ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер * за периода 27.12.2016 г. – 23.10.2019 г.;
сумата 53,18 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
26.02.2018г. – 20.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 24.06.2020 г. до окончателното изплащане, за обект,
находящ се в гр. *, които суми са предмет на Заповед за изпълнение № 3175/03.07.2020 г.,
издадена по ч. гр. д. № 6858/2020 г. по описа на ВРС.
В исковата молба ищецът * излага, че в качеството си на ВиК оператор, съгласно чл.
2, ал. 1 от ЗРВКУ, предоставя ВиК услуги на ответника Т. К. П. за имот, находящ се на
адрес в гр. * с абонатен № *. Твърди, че главницата от 337,28 лв. представлява цена на
реално доставени ВиК услуги, отчетени чрез използванео на електронен карнет. Сочи се, че
ответникът не е оспорил чрез писмено възражение вземанията на ищеца в срока по чл. 40,
ал.2 от Наредба № 4. Посочва, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 6858/2020 г. по описа на ВРС, за
дължимите от ответника суми за ползваните, но неплатени ВиК услуги в обекта и
мораторна лихва, връчена при условията на чл. 47 от ГПК. Моли предявените искове да
бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото
1
производство съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Т. К. П., чрез назначения от съда особен
представител адв. Б.Ф. е депозирал писмен отговор, с който искът се оспорва изцяло по
основание и размер. Оспорва реалното доставяне на ВиК услуги, оспорва справката за
недобора като частен неподписан документ. Оспорва метрологичната годност на СТИ, както
и отчитените чрез електронен карнет количества. По изложените съображения моли за
отхвърляне на исковете.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат изразените
позиции по спора – ищецът чрез юрк. Пламенка Василева, а ответникът чрез особения си
представител адв. Б.Ф..
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД.
По настоящото дело е приобщено ч.гр.д. № 6858/2020 г. по описа на ВРС, от което е
видно, че срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК съдържащо сумите, предмет на предявените
установителни искове, както и че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал.5 от ГПК. Исковата молба с претенцията по чл. 422 от ГПК е постъпила в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК, допустима е и следва да бъде разгледана по същество.
За успешното провеждане на предявените искове ищецът следва да докаже пълно и
главно, 1) че ответникът е потребител на В и К услуги, 2) изправността си по възникналото
правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с
посочения абонатен номер, 3) доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги
и размера на претендираните суми, 4) претенцията си за заплащане на обезщетение за забава
по основание и размер.
Спорни по делото са всички пунктове от така условно разпределената
доказателствена тежест на ищеца.
Процесните отношения по повод предоставянето на водоснабдителните и
канализационните услуги почиват на нормативната уредба, съдържаща се в Закона за
водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи. Потребителите на ВиК услуги на
територията на гр. * и операторът „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. * са обвързани
и от Общите условия на дружеството, приложени по делото и неоспорени от ответника.
Съгласно § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ потребители на ВиК услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни и/или дъждовни води. С идентично съдържание е и текстът на разпоредбата на
2
чл. 2, ал. 1, т.1 от ОУ на „Водоснабдяване и канализация” ООД. Според чл.3, ал.1, от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите на
ВиК са: т.1 -собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води;
т.2 - собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; т.3 - собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение.
В случая видно от представените от ищеца в о.с.з. справки по лице от Агенция по
вписвания * (л. 72 - 78), се установява, че по силата на договор за покупко-продажба от
10.03.2017 г. ответницата е придобила от * 1/3 ид.ч. от ПИ *, както и едноличната
собственост върху две сгради в имота с идентификатори * и *.24 по КККР на гр. *, с
административен адрес на имота и сградите идентичен на този на процесния обект на
потребление - гр. *. Отново от справката се установява, че с договор за продажба от
18.09.2019 г. ответницата се е разредила с визираното недвижимо имущество.
Следователно от представения от ищеца официален удостоверителен документ
какъвто се явява справката от Имотния регустър може да бъде направен категоричен извод
за това, че в периода 10.03.2017 г. - 18.09.2019 г. ответницата Т. К. П., е била титуляр на
вещно право върху посочените по-горе сгради с административен адрес гр. *, заведени при
ищеца под абонатен № *. Така установеното правно положение е годно да я направи
пасивно материално легитимирано лице да отговаря по претенцията на ищеца, като
потребител на ВиК, тъй като в периода от закупуването на имотите 10.03.2017 г. до момента
на продажбата е отговаряла на дефинициите за потребител на ВиК услуги дадени в § 1, т. 2,
б. „а“ от ДР на ЗРВКУ, т.2 от чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., както и в чл. 2,
ал.1, т.1 от ОУ, да е била собственик на процесния обект на потребление, следователно
ищцата е била титуляр и задължено лице за заплащане на предоставените ВиК услуги за
визирания период.
Доколкото за този период е установено качеството потребител на ответницата, то
съдът следва да разгледа на следващо място направеното с отговора на исковата молба чрез
особения представител възражение, че ищецът реално не е доставил ВиК услуги до обекта в
процесния перод.
В тази връзка в чл. 23, ал. 4, изр. първо от ОУ е предвидено, че отчитането на
средствата за търговско измерване (водомерите) следва да се извършва от служител на ВиК
оператора, в присъствието на титуляра на абонатния номер или на негов представител. По
този начин резултатите от отчитането се свеждат до знанието на потребителя. В същото
време, с подписа си върху карнетния лист абонатът удостоверява неизгоден за себе си факт.
Последното е от значение при преценката на доказателствената сила на карнетния лист,
който е частен свидетелстващ документ и се ползва с доказателствена сила само когато
3
удостоверява неизгодни за издателя му факти, като е непротивопоставим на страната, която
не го е подписала.
В случая ищцовата страна е представила два карнетни листа за отчетен период на
потребление 25.01.2016 г. - 23.10.2019 г. (л. 80 - 81), отнасящи се до абонатен № *. Първият
карнет сочи прекъсване на отчитането на показанията на водомера след 27.12.2016 г., при
последни вписани от инкасатора показания от 376 куб.м., до 25.08.2017 г. когато са записани
показания отново от 376 куб.м., като единствено при отчитането на 25.08.2017 г. е положен
подпис за абоната. Извън това волеизявление карнетите не носят подписи на съставилото ги
служебно лице или на потребителя П.. Така на практика съдържаниието им единствено
валидира извънсъдебното признание на служител на ищеца на неизгодния за последния
факт, че между 27.12.2016 г. - 25.08.2017 г. в имота не са ползвани ВиК услуги, доколкото в
този период СТИ не е отчело натрупване на кубици над стойността от 376 куб.м. от
27.12.2016 г. Наред с това в останалата си неподписана част карнетите представляват частни
документи издадени от ищеца, съдържащи изгодните за него факти за извършена реална
престация по облигационната връзка, поради което не могат да бъдат противопоставени на
ответницата, която изрично е оспорила реалното потребление на ВиК услуги.
Следователно доказателствената стойност на представените по делото писмени
документи не е достатъчна да докаже пълно и главно, каквото доказване ищецът дължи в
процеса, че ответницата е потребила реално ВиК услуги в периода от 27.12.2016 г. до датата
на разпоредителната сделка с имота – 18.09.2019 г., нито надлежно проведена процедура по
служебно начисляване на количества вода по ответната партида. Респективно искът за
реално изпълнение за периода 27.12.2016 г. – 20.09.2019 г. следва да се отхвърли като
неоснователен, както и ацесорния за обезщетение за забава за периода 26.02.2018 г. –
20.06.2020 г.
Всъщност за част от исковия период на потребление - 27.12.2016 г. - 09.03.2017 г.
няма преки доказателства, които пълно и главно да установяват изобщо, че ответницата е
била собственик или ползвател на обекта на потребление. Единствените доказателства
сочещи, че титуляр на процесната парида за този период е ответницата на практика се явяват
представената с исковата молба справка за недобора на частен абонат и представените в
о.с.з., карнетни листи за отчетен период на потребление 25.01.2016 г. - 23.10.2019 г., които
обаче съставляват частни свидетелстващи документи съставени от страната, която ги е
представила. Частните документи противоречат и на визирания по-горе официален
удостоверителен документ какъвто се явява справката от Службата по вписванията, която
недвусмислено сочи, че ответницата е била собственик на процесния обект на потребление
само за периода 10.03.2017 г. - 18.09.2019 г. Т.е. за визирания отрязък от време - 27.12.2016
г. - 09.03.2017 г. не е доказан и първият кумулативно необходим елемент от фактическия
състав на правото на ищеца да начисли и претендира от ответника процесната сума за
реално доставени и ползвани от него услуги на адрес гр. * с абонатен № * и искът подлежи
на отхвърляне в тази част и на друго основание.
За пълнота съдът следва да посочи, че неоснователно се явява правоизключващото
4
възражение на ответницата, че СТИ не е било метрологично годно.
В тази връзка съгласно разпоредбата на чл.34, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.,
на водомерите се извършват следните проверки: периодично, след ремонт, при нарушаване
на пломбата и по искане на оператора или потребителя. При възникване на спор относно
метрологичните характеристики на водомерите всяка от страните може да заяви извършване
на метрологична експертиза по реда на Закона за измерванията и подзаконовата нормативна
уредба към него като при изправен водомер разходите се поемат от заявителя (така чл.34,
ал.3 и 4 от Наредба №4/2014г., чл.16, ал.5 от ОУ). Периодичните проверки на
индивидуалните водомери се извършват от и за сметка на потребителите през 10 години,
считано от датата на последната метрологична проверка (чл.16, ал.4 от ОУ). Съгласно чл.21
от ОУ, когато представителят на ВиК оператора установи потребител с непроверен
индивидуален водомер съгласно чл.16, ал.4 от ОУ, същият прави предписание за
потребителя за извършване на периодична проверка със срок за изпълнение три месеца. В
случай, че потребителят не изпълни предписанието и не 4 инициира и извърши периодична
проверка на водомера, след изтичането на този тримесечен срок количествата изразходвана
вода се начислява по конкретен, установен в Общите условия ред за това - чл.25, ал.8 и 10 от
ОУ.
При съобразяване на така установената уредба на отношенията по повод и във връзка
с монтажа и поддържането на индивидуалните водомери, е очевидно, че е в задължение на
потребителя, а не на ВиК оператора, да следи за техническата изправност на монтирания в
имота му водомер и да инициира своевременно периодична проверка на същия. Отделно от
това, при съмнения относно изправността на водомера потребителят във всеки един момент
може да поиска извършването на проверка за неговата метрологична годност. От ответника
– потребител нито се твърди, нито се установява както изпълнение на задължението му по
чл.16, ал.4 от ОУ. В обобщение по предявен иск за рално изпълнение потребителят не може
да се брани с възражение относно метрологичната годност на СТИ, доколкото поддържането
на последната е нормативно вменена в негово задължение като страна по договора за
предоставяне на ВиК услуги.
Същевременно, за отчетния период 21.09.2019 – 23.10.2019 г., макар и да следхожда
извършената от ответницата разпоредителна сделка с водоснабдения имот от 18.09.2019 г.,
съдът намира, че е налице извънсъдебно признание на страната, че именно тя дължи
претендираната от ищеца за този период сума за потребени ВиК услуги по процесната
партида.
В тази връзка неоспореното заключение на назначената ССчЕ, което съдът намира за
пълно, обективно и компетентно дадено, сочи, че на 05.07.2021 г. по партидата с абонатен
№ * е извършено плащане от ответницата, т.е. след подаване на исковата молба, с което е
погасена сумата от 59,73 лв. кореспондираща напълно на сбора от претендираната от ищеца
цена за потребени услуги по фактура от 24.10.2019 г. от 52,09 лв. за периода 21.09.2019 –
23.10.2019 г. и акцесорното задължение за лихва за забава за периода от 23.11.2019 г. –
04.07.2021 г. от 7,64 лв.
5
Т.е. в хода на процеса ответницата по конклудентен, но несъмнен начин, е признала
част от основанието и размера на исковата претенция, т.е. че същата е частично изискуема, с
което съдът намира за частично установени и материалноправните предпоставки на иска за
реално изпълнение предявен срещу нея за периода 21.09.2019 – 23.10.2019 г. и акцесорния
иск за обезщетение за забава за периода 23.11.2019 г. – 20.06.2020 г. Въпреки, че в тази част
исковетете се явяват основателни, доколкото частичното плащане е факт настъпил в хода на
процеса, същото следва да се вземе предвид на основание чл. 235, ал.3 от ГПК и искът
следва да се отхвърли и в тази част, но не поради неоснователност и недоказаност, а поради
погасяване чрез плащане.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството имат и двете страни,
като съдът следва да съобрази обстоятелството, че ответникът реално не е сторил такива,
доколкото е представляван от особен представител назначен от съда. В заповедното
производство ищецът претендира присъждане на разноски в общ размер от 75,00 лв., които с
настоящото решение следва да бъдат редуцирани с оглед отхвърлената поради
неоснователност част от исковете до размер от 10,41 лв., която сума следва да се присъди на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК. В настоящото производство ищцовото
дружество представя доказателства за сторени разноски за държавна такса от 75,00 лв.,
платен депозит за ССчЕ от 250,00 лв. и възнаграждение за особен представител от 300,00
лв., а предвид направеното с исковата молба искане съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК вр. чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ на страната и
юрисконсултско възнаграждение от 150,00 лв. След направените изчисления съдът намира,
че в полза на страната съобразно отхвърлената поради плащането в хода на процеса част от
исковете следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 107,64 лв., на основание чл.
78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *,
срещу Т. К. П. , ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. * обективно и кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми, които са предмет на Заповед за изпълнение № 3175/03.07.2020 г.,
издадена по ч. гр. д. № 6858/2020 г. по описа на ВРС: за сумата 52,09 лв., представляваща
неплатена главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер * за периода
21.09.2019 г. – 23.10.2019 г.; за сумата 2,14 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода 23.11.2019 г. – 20.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.06.2020 г. до
05.07.2021 г., за обект, находящ се в гр. *, поради извършено плащане в хода на процеса,
на основание чл.235, ал.3 от ГПК, а за сумата 285,19 лв., представляваща неплатена
6
главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер * за периода 27.12.2016 г. –
20.09.2019 г., както и за сумата 51,04 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода 26.02.2018 г. – 20.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.06.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА Т. К. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *, да заплати на *, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата 10,41 лв., представляваща сторените
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 6858/2020 г. по
описа на ВРС, както и сумата 107,64 лв., представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
7