№ 10
гр. П., 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди Д.и В. година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500592 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от П. И. Г. , ЕГН **********, с
постоянен адрес в с. К. , община Б., обл. П. , ул. „Д.и В.“ № 50 и от Г. Д. Г. , ЕГН
********** с постоянен адрес в с. К. , община Б., обл. П. , ул. „Д.и В.“ № 50, действайки в
процеса чрез своите родители и законни представители против „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве “ АД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление на дейността гр. С. , р-н И. , ж. к. „Д.“ , бул. „Г.М. Д.“ №1. С исковата
молба са предявени осъдителни искове за заплащане на обезщетение за вреди от
непозволено увреждане .
С Решение № 260211/ 17. 03.2021г. и Допълнително решение № 260017/08. 07. 2022г. на
районен съд П. , постановени по гр. д. № 420/2020г. по описа на същия съд, предявените
искове са уважени частично . Присъдени са деловодни разноски в полза на ищците .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба в отхвърлителната част от
ищците в първоинстанционното производство,подадена чрез пълномощника на
страните. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването
решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се
отмени решението на районния съд в обжалваната част и се постанови ново решение от
въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважат изцяло предявените
искове . Прави се искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски в двете
инстанции.
1
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от противната страна.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба в уважителната част и от
ответника в първоинстанционното производство, подадена чрез пълномощника на
страната. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването
решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се
отмени решението на районния съд в обжалваната част и се постанови ново решение от
въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърлят предявените искове .
Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете
инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна.
В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд в
обжалваната част , като правилно и законосъобразно да се остави в сила .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното
решение , които са посочени във въззивните жалби , като взе предвид становището на
страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на
чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивните жалби са процесуално допустими .
Жалбите са подадени от активно легитимирани страни в процеса.
Жалбите са подадени в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната
инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивните жалби не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно
решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са
свързани с правилността на съдебното решение .
Въззивните жалби са неоснователни .
Районният съд е сезиран с пряк иск на увреденото лице против застрахователя . Правното
основание на предявения иск е нормата на чл.432 от КЗ .
Фактическият състав на тази правна норма е следния :
1/Валидно възникнало застрахователно правоотношение и покрит застрахователен риск .
2/Осъществен фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД,а именно
– деяние на деликвента; вина и противоправност на деянието ; настъпила имуществена или
неимуществена вреда;причинна връзка между виновното и противоправно деяние и
настъпилата вреда;
От това е видно ,че иска по чл. 432 от КЗ има сложен фактически състав- застрахователно
2
правоотношение/ застрахован – застраховател / + непозволено увреждане / увредено лице –
делквент /.По тази причина в текста на чл. 432 ал. 2 от КЗ изрично е посочено, че
застрахователя може да прави възражения , които произтичат , както от
застрахователния договор , така и от гражданската отговорност на застрахования . В
съдебната практика и теория еднозначно се приема ,че такива възражения може да прави не
само застрахователя ,но и увреденото лице- ищец по иска. . Възраженията може да се
основават както на застрахователното правоотношение , така и на деликтното
правоотношение.
С отговора на исковата молба ,както и във въззивна жалба ответната страна прави
възражение за неосъществен фактически състав на непозволеното увреждане . Твърди се
,че по делото не е доказана вината на деликвента ,както и размера на претърпяната вреда
.
По отношение отговорността на застрахованото лице следва да се отбележи , че в текстовете
на КЗ( виж чл. 429 ал. 2 от КЗ) са посочени лицата ,които обхваща понятието „застраховано
лице „ . Освен собственика на МПС ,това е и всяко трето лице,което ползва МПС на
законно основание ,независимо от това дали е упълномощено изрично или мълчаливо за
ползването .
По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 77 с дата 14.
11. 2019г.,съставен от дежурен при ОД на МВР П.. В графата „Обстоятелства и причини за
ПТП“е посочено ,че вина за ПТП има водача на МПС марка „Н.“, модел „П. „ , с рег. № РВ
***** РС , Т.Х. И.. Съгласно констативния протокол вина за настъпване на произшествието
има водачът на МПС марка „Н.“, модел „П.“ с per. № РВ*****ГС Т.Х. И., ЕГН **********.
Същата движейки се с несъобразена скорост с пътните условия от с. Н.с. към с. И. по
Третокласен път Ш-375 (14+200 км.), не е изпълнила задълженията си при избиране на
скоростта си на движение да се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността
(хоризонтална крива надясно с надлъжен на слон при спускане), движейки се със скорост, несъобразена
с характера и интензитета на движението и състоянието на пътя, вследствие на което губи
управлението на МПС, отклонява се наляво по посока на движението си, преминава в
насрещната пътна лента( лентата за насрещно движение на двулентов двупосочен път) и се блъска
челно-косо с насрещно движещия се МПС м марка „Ф.“, модел „Г.“ с per. № РА****ВК,
собственост на Д. Г. Г., ЕГН: ********** и управлявано от него.Посочено е също, че
виновният водач, за да избегне наводнен участък в лентата му на движение (локва), намиращ
от дясната половина на пътя към края му към канавката, предприема рязка маневра завой на
дясно, при което навлиза в лентата за насрещно движение. Въпреки обстоятелството, че
насрещния автомобил се е движил крайно вляво в лентата си на движение, същият е бил
ударен челно от виновния водач.
От доказателствата ,събрани пред първата инстанция въззивния съд прави извода ,че не е
оборена материалната доказателствена сила на Протокола за ПТП,в качеството му на
официален свидетелстващ документ , в частта относно обстоятелствата , при които е
настъпило ПТП и причините за ПТП.
По случая е взето административно отношение от органите на МВР, като на виновния водач
е съставен АУАН № GA71972/14.11.2019 г. по описа на РУ „Полиция“ при ОД на МВР - гр.
П..
Според задължителната практика на ВКС ,постановена по реда на чл. 290 от ГПК (виж Р. №
71/ 16. 08.2017г.по т. д. № 60343/2016г. на 2-ро гр. отд. на ВКС ; Р. № 227/ 12. 02.2014г.по т. д. №769/2012г. на
1-во т. отд. на ВКС ; Р. № 67/ 24. 06.2015г.по т. д. №439/2014г. на 1-во т. отд. на ВКС ; ) протоколът за
ПТП представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ал.1 от ГПК.
3
Такъв документ, освен с формална доказателствена сила по отношение авторството на
документа се ползва и с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение
на обстоятелствата ,които са посочени в документа . До доказване на противното съдът е
длъжен да приеме ,че обстоятелствата,които са посочени в документа са се осъществили
така , както са посочени . Това се отнася и за механизма на ПТП.При оспорване на
документа, оспорващата страна следва да установи твърденията си ,които касаят механизма
на ПТП с всички допустими доказателства по ГПК , включително и чрез свидетелски
обяснения .
В съдебното производство пред първата инстанция ответната страна не е оспорила
съдържанието на констативния протокол в частта относно механизма на ПТП и
причините за ПТП .От доказателствата събрани пред първата инстанция(приетата без
възражение от страните автотехническа експертиза и обясненията на разпитаните по делото свидетели)
безспорно е установено ,че механизма на ПТП и причината за ПТП съответстват на
посоченото в протокола за ПТП.
По делото са разпитани като свидетели очевидци на произшествието(св.Т.Х. И., Д. Г. Г., С.П. И.,
К.Н.Г., Г.П.П. В.П.П.; Д.Г.Т., К.Г.Ч. и Л.Н.С.). Разпитаните по делото свидетели установяват идентична
фактическа страна относно механизма и причините за настъпване на ПТП с тази , която е
описана в протокола за ПТП.
Правилно районния съд е дал вяра на тези обяснения , тъй като те възпроизвеждат преки
впечатления от мястото на произшествието , не си противоречат взаимно и кореспондират
със заключението на приетата по делото САТЕ.
От заключението на приетата по делото автотехническа експертиза се установява,че път
Ш-З75 е пътна отсечка свързващ;: с.Н.с.,обл.Пловдив със с.И.,обл.П.. От III 375(км 14+700) е
поставен пътен знак В-26 забраняващ движение със скорост по- висока от 50 км/ч
комбиниран с пътен знак А 3(последователни опасни завои ,първият от които е на
ляво).Вещото лице е констатирало ,че надлъжния наклон на пътя низходящ в посока с.И. е
3%.Освен това тези знаци се намирали в участъка на пътя, непосредствено преди
удара,посока от с.Н.с. за с. И. и е поставен преди втория завой,който е на дясно. На място
пътят е двулентов —двупосочен,като в мястото на произшествието участъкът 111-
375(14+200) маркировката е разделителна прекъсната линия ,като надлъжния наклон е 2%,а
напречния в посока на дясно е 1%.Широчината на пътното платно е 6.20 м.-асфалтово
покритие,разделено на две ленти от по 3,10 м. и оградено от бетонни блокчета с широчина
от 0,20 м.Банкета от дясно бил затворен с променлива широчина 1,0до 1,5 м.,а от ляво с
широчина 0,7-1,2 метра.Вещото лице е констатирало ,че кривата на конкретния десен завоя в
мястото на ПТП на път 375(14+200км) е с радиус по разделителна линия от 150 метра (лек
десен завой).След мястото на произшествието на 100 м. в посока от с.И. към с.Н.с. (посока
на движение на лек автомобил Ф.-Г.) е наличен пътен знак В-26 забраняваш, движение със
скорост по-висока от 60 км/ч,придружен с предупредителен знак А-3 (последователни
опасни завои,първият от които е надясно).Вещото лице е категорично ,че в настоящия
случай нямало данни ,по които да се извърши пряко определяне на скоростта на движение
на двата автомобила по експертни изчислителни методики изброени от вещото лице в
заключението.В случая експертът приема по косвен път (от свидетелски показания),че
евентуално скоростта на движение на лек автомобил „Ф. Г.“ преди момента на удара е била
около 60 км.ч,а за скоростта на автомобила „Н. П.“ приема ,че е била над 75 км/ч.Вещото
лице констатирало ,че мястото на удара е 22-25 метра след центъра на кривата на десния
завой по посока на движение на л.а. „Писан П. с рег.№ РВ ***** PC -управляван от Т.Х. И.
в лентата за движение на лек автомобил „Ф.- Г.“-управляван от лицето Г.. От данните за
настъпилите повреди и деформации по двата автомобила вещото лице прави извод ,че е
настъпил челен ексцентричен кос удар под малък ъгъл от порядъка на 15-20 градуса. Според
вещото лице отклонението на автомобила „Н. П.“ наляво, по посоката му на движението, се
дължи на действия или бездействия от водача на автомобила и задаване на посока на
4
движението.Водачът е изпуснал контрол върху управлението на автомобила най-вероятно
според експерта поради следните причини- допусната по-висока скорост от критичната за
автомобила в десния завой при конкретните пътни условия, при което е настъпило
странично хлъзгане на автомобила; отклонение па вниманието с друго действие в
автомобила. Техническите правила според експерта са да се спуска на предавка по-ниска от
тази, с която би изкачвала пътен участък-например, ако този наклон би се преодолял на IV-
та предавка със скорост 60 км/ч, при спускане автомобилът трябва да се движи па Ш-та
предавка, кояго би осигурила скорост около 50-60 км/ч.Заключението е прието и не е
оспорено от страните.
При така събраните доказателства пред първата инстанция съдът намира за правилен и
обоснован извода на районния съд за това ,че изцяло е осъществен фактическият състав
на непозволеното увреждане . Налице е виновно и противоправно деяние , извършено от
водача на МПС марка „Н.“, модел „П.“, с per. № РВ*****ГС, Т.Х. И., ЕГН **********. С
действията си участника в движението е нарушил правилата за движение по пътищата .В
резултат на виновното и противоправно деяние са причинени неимуществени вреди на
ищците , в качеството им на участнци в движението . В тази връзка следва да се
отбележи ,че в текста на чл. 429 ал. 1 т.1 от КЗ изрично е посочено ,че обезщетението
покрива както имуществените, така и неиимуществените вреди ,причинени на трети лица.
Налице е пряка причинна връзка между поведението на шофьора на МПС марка „Н.“,
модел „П.“, с per. № РВ*****ГС, Т.Х. И.,настъпилото ПТП и причинените неимуществени
вреди на ищците . Това обстоятелство е установено от заключението на САТЕ.
По отношение размера на причинените неимуществени вреди .
Фактически състав на правната норма по чл. 52 от ЗЗД.
Основните разяснения за съдържанието на понятието „ справедливост „ по смисъла на чл.
52 от ЗЗД са дадени и в Постановление №4 / 23.12. 1968г. на Пленума на ВС. Посочено е ,
че това понятие не е абстрактно понятие и преценката е свързана с конкретни обективни
данни по делото , които трябва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението .
Тези основни положения са развити в практиката на ВКС ,включително постановена по реда
на чл. 290 от ГПК(виж Р. №16/06. 03. 2012г. по т. д. № 461/ 2011г. на 2-ро т.отд. на ВКС ; Р. №177/27. 10.
2009г. по т. д. № 14/ 2009г. на 2-ро т.отд. на ВКС ; Р. №88/17. 06. 2014г. по т. д. № 2974/ 2013г. на 2-ро т.отд. на
ВКС ;)Приема се ,че обезщетението по чл. 52 от ЗЗД трябва да представлява точен паричен
еквивалент на всички понесени от лицето болки ,страдания и неудобства-емоционални
,физически и психически сътресения.
Обобщавайки съдебната практика по въпроса за приложението по чл. 52 от ЗЗД може да се
направи извода , че основните критерии ,за да се определи размера на обезщетението по чл.
52 от ЗЗД са следните :
Видът ,продължителността и интензитета на болките и страданията , които
лицето е претърпяло към момента на увреждането ;
Видът и интензитета на болките и страданията , които лицето ще търпи за в
бъдеще;
Негативните емоционални преживявания на лицето ;
Социален дискомфорт за определен период от време ;
Икономическата конюнктура в страната чрез нейните проявни форми –
официалната статистика за средната работна заплата в страната и нивото на
инфлацията ;
5
Общественото възприемане на понятието „справедливост“ на определен етап от
общественото развитие;
Размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване на
пострадалия;
От представената по делото медицинска документация и от заключението на приетата по
делото съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/ се установява следното :
В резултат на ПТП на ищцата П. И. Г. са причинени следните травматични увреждания -
Контузия на главата; Разкъсно-контузни рани и оток по главата, тялото и крайниците;
Кръвонасядания по главата, тялото и крайниците. Посттравматично стресово разстройство.
Преждевременна камерна деполяризация. На лицето е било проведено медикаментозно
лечение в домашно-амболаторни условия.
На ищцата Г. Д. Г. вследствие на процесното ПТП са причинени следните травматични
увреждания - Контузия на главата и лявото коляно; Разкъсно- контузни рани и травматичен
оток по главата, тялото и крайниците: Кръвонасядания, охлузвания и оток по лицето,
главата, тялото и крайниците. Остра стресова реакция. Вещото лице е констатирало,че на
ищцата е било проведено медикаментозно лечение в домашно- амболаторни условия.
Според вещото лице описаните травматични увреждания и при двете лица са получени в
резултат на действието на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и могат да се
получат, така, както съобщават пострадалите. Възстановителният период при получените
травматични увреждания е индивидуален и е в рамките на 13-15 дни . Според вещото лице
прагът на болката варира в широк интервал при различните индивиди и тя е субективно
преживяване, което не може да се обективира. Болката се различава по сила и
продължителност. Най-общо може да се определи като неприятно сетивно и емоционално
преживяване, свързано с потенциално увреждане на тъканите. Опитите да се дефинира
болката и нейния интензитет са многобройни, което потвърждава наличието на силно
изразен психологически компонент. В случая при възстановителен период в рамките на 7-
14 дни пострадалите лица са изпитвали физическа болка, като първите 5-7 дни, тя е била с
по-голям интензитет . Получените травматични увреждания не предполагат наличие на
болка за в бъдеще.
По делото е прието заключение на съдебно- психиатрична експертиза , която установява
следното :
1./По отношение на ищцата П. И. Г.:
Веднага след катастрофата е преживяла силен стрес и изпитала силен страх за живота си и
живота на близките си. Отишла е при личния си лекар, който установил
следното-„Паническо разстройство“. Според вещото лице „Паническото разстройство“ не
влиза към заболяванията, причинени от изживяване на силен стрес, а е пароксизъм (пристъп,
атака) до голяма степен ендогенен по своя характер и възниква без външна провокация и в
този случай е объркан със страха.На 19.11.2019г. пациентката е посетила специалист
психиатър, който поставил следната диагноза - „Остра стресова реакция“. Вещото лице
пояснява,че „Острата стресова реакция“ е непосредствен отговор при преживяване на
стресогенно събитие и времетраенето е от часове до дни.
На 31.03.2020 г. е последвал нов преглед при психиатър, който установил „Посттравматично
стресово разстройство“.
От психиатрична гледна точка е от съществено значение психогенния стрес, който е
изпитала П. Г. при катастрофата. Той отначало е довел до силен страх, ужас и паника, които
тя през първите дни е развила. Остра реакция на стрес с добавени симптоми като безсъние,
множество вегетативни реакции, като сърцебиене, задух, треперене па крайниците и други.
След това е настъпило краткотрайно, няколко седмична затишие и лицето е влязло в
състояние на Посттравматично стресово разстройство. При него започва преработки на
психотравматичните изживявания- отново безсъние, депресивни наслоявания, страх от
шофиране и качване в автомобил- т.е избягване на моменти свързани с психотравмата.
Отначало тези симптоми са били чести и силни, като впоследствие губят своята сила, стават
епизодични с тенденция за изчезване.Близо година П. Г. е изпитвала „анхедония“ (липса на
удоволствие от живота), избягване да шофира и да се вози в автомобил, което е
затруднявало до голяма степен професионалната й реализация. Отначало пациентката
6
трудно се е справяла с работата си, била е разсеяна, чувствала е умора и дискомфорт от
нощното безсъние и други оплаквания от този вид.Според вещото лице е напълно възможно
П. Г. да се възстанови физически и психически вследствие на получените психични
увреждания. Отбелязват се такива трайни тенденции, още повече, че най-често такъв е хода
на психичните и разстройства.
2./По отношение на ищцата Г. Д. Г. :
Веднага след катастрофата, преживяла силен стрес и изпитвала основателен страх за живота
си и живота на близките си. Отишла при личния си лекар, който установил „Паническо
разстройство“. Според вещото лице „Паническото разстройство“ не влиза към
заболяванията причинени от изживяване на силен стрес, а е пароксизъм (пристъп, атака) до
голяма степен ендогенен по своя характер и възниква без външна провокация. В този случай
също е объркан със страха. Експертът отдава това несъответствие на факта, че личният
лекар на лицето не е психиатър. На 19.11.2019г.-Г. Г. е посетила специалист психиатър,
който поставил следната диагноза: „Остра стресова реакция“. Вещото лице сочи ,че
„Острата стресова реакция“ е непосредствен отговор при преживяване на стресогенно
събитие и времетраенето е от часове до дни.
На 31.03.2020г.е последвал нов преглед при психиатър, който е установил отново „Остра
стресова реакция“. Понеже острата стресова реакция отзвучавала от часове до няколко дни
не може след 4-5 месеца при подобни оплаквания диагнозата да е същата. Най-близката до
тази диагноза, със сходни оплаквания при деца е „Разстройство в адаптацията“, която
отзвучавала за около 6 месеца и именно такъв е процесният случай с лицето Г. Г..От
психиатрична гледна точка е от съществено значение психогенния стрес, който е изпитала Г.
Г. при катастрофата. Той отначало е довел до силен страх, ужас и паника. През първите дни
е развила. „Остра реакция на стрес“ с добавени симптоми като безсъние, множество
вегетативни реакции като сърцебиене, задух, треперене на крайниците и други. След това
преминава в диагноза - „Разстройство в адаптация с изживяване на анхедония, отдръпване
от социалната среда, понижаване на успеха в училище и някои депресивни наслоявания“.
Всичко това отзвучавало за около 6 месеца, като към настоящия момент е останал лошия
спомен от катастрофата, но лицето е възвърнало предишните си контакти с околните и
предишния си начин на живот. Близо 6 месеца Г. Г. е изпитвала анхедония/липса на
удоволствие от живота/, затваряне в себе си и избягване контакти с околните, понижаване
на успеха си в училище, обърканост в планиране на действията си в бъдеще време и други.
Непосредствено след катастрофата, симптомите са били такива, съответни на острата
стресова реакция, които вещото лице подробно е описало.Ищцата Г. Г. се е възстановила
психически., следствие на получените психични увреждания. Останал е само лошия спомен
от катастрофата, който е избледнял, възниква спонтанно и не води до драматични психични
изживявания. Ищцата ще се възстанови напълно поради пластичността на детската психика
и започналото своевременно лечение.При разпита на вещото лице в с.з. същия конкретизира
,че понятието „Анхедония“ означава липса на чувство за удоволствие от живота,което не е
заболяване, а синдром на заболяване . Като времетраене при лицето П. Г. е продължило
около година и към момента вече е отшумяло. Вече е само лош спомен. При лицето П. Г.
психотравмата е преминала в две състояния: изпада в остра реакция на стрес с
продължителност от няколко часа до няколко дни и след това е преминава в друго състояние
-постравматично разстройство. Използвано е медикаметозно лечение, което към края е
спряно и е преминато към билково лечение .При ищцата Г. Г. психотравмата също
преминава в две състояния- изпада в остра реакция на стрес със същото времетраене, след
което е преминава в разстройство за около 5-6 месеца. Състоянието на детето е било по-
леко, като и при двете пациентки е имало прием на медикаменти, а в края и двете са
приемали лекарства на билкова основа.
Въззивната инстанция счита ,че изводите на районния съд относно характера и
интензивността на психическите болки и страдания , които са търпяли и ще търпят за
в бъдеще ищците кореспондират напълно на установеното от фактическа страна пред
този съд.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди на първо място ,съдът
правилно е възприел и анализирал това , което е установено от фактическа страна по делото
и на второ място, правилно е приложил критериите за оценка на неимуществените вреди
при причинени физически и психически болки и страдания от увреждането . Това от своя
страна е довело до правилно приложения на материалния закон при определяне размера на
неимуществените вреди и по конкретно до приложение на нормата на чл. 52 от ЗЗД .
7
Преценката на районния съд за понятието “справедливост” е съобразена както с фактите
по делото , така и с установената съдебна практика в тази насока .
При положение, че фактическите и правните изводи на районния съд съвпадат с тези на
въззивната инстанция, на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК , решението на районния съд ще
следва да се потвърди .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция в тежест на страните следва да останат
разноските пред въззивната инстанция ,така както са направени .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК
Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРГЖДАВА Решение № 260211/ 17. 03.2021г . и Допълнително решение №
260017/08. 07. 2022г. на районен съд П. , постановени по гр. д. № 420/2020г. по описа на
същия съд.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция не
подлежи на касационно обжалване ( търговско дело / застрахователна сделка- чл. 1 ал. 1 т. 6 от ТЗ/ с цена
на исковете под 20 000 лв. за всеки един от исковете).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8