Р Е Ш Е Н И Е  №

              

                                                     гр. София, 05.03.2020г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на пети март две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                                                    Председател: Анна Ненова

                                                                                         

като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  ч.т.д. № 414 по описа за 2020г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

 

            Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК.

 

        Образувано е по жалба вх. № 20200220191911 на „А.ЗА И.П.ЗА П.И.П.по Д.М.– Е.“ ЕООД,  чрез адвокат М. ЕТ., упълномощен от Д.М.Д., срещу отказ рег. № 20200207201319-2/13.02.2020г., постановен по заявление обр. А4 с вх. № 20200207201319 на дружеството, съгласно който от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията е отказано вписване на обстоятелства по поле 7 – нов управител - Д.М.Д.,  поле 23 – нов едноличен собственик на капитала - Д.М.Д., и поле 24 – прехвърляне на дружествен дял, по партидата на на „А.ЗА И.П.ЗА П.И.П.по Д.М.– Е.“ ЕООД, с ЕИК *******, след сключването на 23.01.2020г. на договор за покупко-продажба на дружествени дялове, с нотариално удостоверяване на подписите и на съдържанието, между Г.С.В., едноличен собственик на капитала на дружеството, като продавач, и Д.М.Д., като купувач.

            Към заявлението са били представени  решение на едноличния собственик на капиталаГ.С.В., чрез пълномощник (П.С.З.), за продаване на дружествени дялове от 23.01.2020г.,    договорът за прехвърляне на дружествени дялове от 23.01.2020г., също сключен чрез пълномощника,  молба за приемане на нов съдружник, протокол – решение на едноличния собственик на капитала Д.М.Д. за определяне на управител и приемане на нов учредителен акт,  нов учредителен акт,  съгласие и образец от подписа на управителя Д.М.Д., декларации по чл. 141, ал. 8,  чл. 142  от ТЗ и чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ на Д.М.Д.,  пълномощно за адвоката, подал заявлението, както и документ за внесена държавна такса по сметка на Агенция по вписванията.

Към заявлението не е имало приложена декларация по чл. 129, ал. 2  от ТЗ от  Д.М.Д. като управител на „А.ЗА И.П.ЗА П.И.П.по Д.М.– Е.“ ЕООД към момента на исканото вписване, нито декларация по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1  от ТЗ от бившия едноличен собственик на капиталаГ.С.В.. Имало е представена декларация по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1  от ТЗ  от П.С.З. в качеството й на прокурист.

 

 Заявлението е било отхвърлено от длъжностното лице по регистрацията, тъй като са липсвали представени декларации от управителя на дружеството и от праводателя по представения договор за прехвърляне на дружествени дялове, съгласно изискването на чл. 129 от ТЗ. За това са били дадени указания от 11.02.2020г.,  с посочване, че указанията следва да бъдат изпълнени до изтичане на срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.

 

На 13.02.2020г. е бил постановен оспореният отказ.  

 

Жалбоподателят възразява, че отказът е незаконосъобразен, тъй като е имало декларация по чл. 129 от ТЗ от бившия едноличен собственик на капитала и управител на дружеството – подадена от  П.С.З., като прокурист.  

Иска се отмяна на оспорения отказ и даване на указания исканото вписване да се извърши.

 

            По жалбата съдът намира следното:

            Жалба е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ с необходимите приложения. 

По същество подадената по делото жалба е основателна в частта на исканата отмяна на оспорения отказ.  

            Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 5  от ЗТРРЮЛНЦ, когато към заявлението на търговеца за вписване,  заличаване или обявяване не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността. Указанията се оповестяват по електронната партида на търговеца не по-късно от следващия работен ден от постъпване на заявлението в регистъра. Длъжностното лице постановява отказ, ако тези указания не са изпълнени до изтичането на срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. Броенето на срока следва да е съгласно съответно приложимата разпоредба на чл. 60, ал. 5 от ГПК.

            В случая указанията към жалбоподателя са били дадени на 11.02.2020г. и срокът за изпълнение от 3 работни дни е изтекъл на 14.02.2020г. Постановеният на 13.02.2020г.   отказ е бил преждевременен. Даването на такава възможност на заявителя не е обвързано със срочността при обработката на заявленията от длъжностните лица при Агенция по вписванията, съответно неспазването на срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ от тях, а е императивно изискване на закона.

            Въпреки отмяната, исканото вписване не може да бъде извършено.

От длъжностното лице по регистрация е била констатирана липсата на документи по чл. 129, ал. 2 от ТЗ, които е трябвало да бъдат приложени към заявлението на жалбоподателя за вписване – декларация по образец от настоящия управител на „А.ЗА И.П.ЗА П.И.П.по Д.М.– Е.“ ЕООД - Д.М.Д., че няма изискуеми и неизплатени задължения по чл. 129, ал. 1 от ТЗ  - изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял, както и декларация от праводателяГ.С.В..  Нейната декларация е като прехвърлител по договора за прехвърляне на дружествени дялове и това е съответно на предвиждането на чл. 129, ал. 2 от ТЗ, а другата изискуема декларация е на назначения към датата на исканото вписване управител (управляващ и представляващ търговското дружество при вписването), който вече е бил Д.М.Д..

Декларациите по чл. 129 от ТЗ се подават лично от лицата и удостоверяването на неверни обстоятелства е основание за ангажиране на наказателна отговорност. Не е предвидено декларациите да могат да бъдат подавани от пълномощници. В този смисъл следва да бъде тълкувана разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ТЗ, което отговаря и на нейния смисъл – декларацията е  за лично потвърждаване, че към момента на вписването дружеството няма изискуеми и неизплатени задължения по чл. 129, ал. 1 от ТЗ. Изискването е с оглед целта на закона – да се ограничи прехвърлянето на дружествен дял на трето лице при съществуващи изискуеми частни и публични задължения на дружество с ограничена отговорност или еднолично такова дружество  във връзка с трудови правоотношения.   В подкрепа на това тълкуване са и Мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на ТЗ (сигн. 754-01-39/06.07.2017г.), съгласно които с допълнението на чл. 129 от ТЗ се е целяло прекратяване на порочната практика фирми със задължения (предимно към НАП и с неизплатени заплати на работници) да се прехвърлят на малоимотни и социално слаби граждани, от които кредиторите не могат да съберат вземанията си и по който начин вече бившите собственици се освобождават от пасивите на фирмата и остават всичките й задължения на новия собственик, като в същото време регистрират друго дружество и започват наново.  За автентичната воля на законодателя в този смисъл може да се съди и от обсъжданията при приемането на допълнението на закона на първо и второ четене от Народното събрание   – с очертана цел на допълнението основно недобросъвестен работодател да не може да прехвърли своите дялове и фирми на трето лице, което очевидно е неплатежоспособно.    

Указанията по чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ на длъжностното лице по регистрацията в случая са съответствали на закона, но не са били изпълнени от заявителя, включително в настоящото производство.

С оглед изложеното оспореният отказ следва  да бъде отменен, но с  даване на указания на длъжното лице по регистрация да упражни правомощията си по чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ – да даде възможност на заявителя да представи изискуемите декларации, при уведомяването му, в срок от три работни дни. 

Към жалбата не е представен документ за внесена държавна такса по сметка на Софийски градски съд,  страната е останала задължена за разноски и с решението по делото такива разноски следва да бъдат присъдени (чл. 77 от ГПК). Разноските са за сметка на жалбоподателя (чл. 541 от ГПК).

 

Воден от горното

 

                                                                  Р Е Ш И:

 

 

            ОТМЕНЯ по жалба вх. № 20200220191911 на „А.ЗА И.П.ЗА П.И.П.по Д.М.– Е.“ ЕООД,  с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, ж.к.“*******“, ул.“*********, отказ рег. № 20200207201319-2/13.02.2020г., постановен по заявление обр. А4 с вх. № 20200207201319.

УКАЗВА на Агенция по вписванията да изпълни правомощията си по чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ и да даде възможност на  заявителя да окомплектова заявлението си, съгласно мотивите към настоящото решение.

Решението е окончателно (чл. 537, ал. 1 от ГПК).

Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията. 

УКАЗВА на „А.ЗА И.П.ЗА П.И.П.по Д.М.– Е.“ ЕООД,  с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, ж.к.“********“, ул.“*********, в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Софийски градски съд по жалбата в размер на 7. 50 лева, съгласно чл. 29 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 16а, ал. 4, т. 2 от  Раздел ІІ“а“ от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията.

 

 

 

                                                                                  Съдия: