Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

град София, 12.03.2020 година

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав :

СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ

при секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия ЧЕУЗ гр. дело № 16 147 по описа на 2017 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

        Предявен иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД.

          Ищецът М.И.С. твърди в исковата си молба, че с оглед сключен между страните договор има вземане към ответницата в размер на 394 000 неденоминирани лева / 394 деноминирани лева/, представляващи уговорена сума за забава, съгласно уточнение от 15.03.2018 г. Предвид неизпълнение от страна на ответницата на уговорения падеж задължението й нараснало, с което е мотивиран правен интерес от предявяване на иска. Съдът е сезиран с искане да осъди ответницата да плати на ищеца сумата от 300 000 000 лв. /деноминирани/ - обезщетение за забава в периода 30.01.1995 г. – 12.12. 2018 г., частична претенция, при пълен заявен размер от 6 000 000 000 лв.

Ответницата Б.А.А., оспорва иска в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Заявени са подробни възражения за неоснователност на претенцията респ. възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК и приетият доклад по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, а това се установява и от представения по делото договор за спогодба, че страните по делото са сключили същия на 30.01.1995 г. Съгласно съдържанието на договора страните са се съгласили, че размера на задължението на ЕТ „АБ Т.– Б.А.“ към ЕТ „М.С.“ възлиза на 1 183 000 неденоминирани лв. като част от задължението е и сумата от 394 000 неденоминирани лв. – лихва /чл.1 от спогодбата/. Падежът на задължението е до 28.02.1995 г. /чл. 2 от договора/.

Не е формиран спор и относно факта, че сумата по главницата, предмет на договора за спогодба е била предмет на разглеждане по гр.д. 1211/94 г. на СГС, ТО. Същото се установява и от представеното по делото решение от 11.04.1996 г., влязло в сила.

Видно от договор за прехвърляне на ЕТ /търговско предприятие/ от 10.07.2001 г. /стр.61/ Б.А. А.. е прехвърлила ЕТ на основание чл. 15 ал.1 от ТЗ на М.И.Д..

С оглед заявените от ответницата възражения и при направена справка в АСУД на САС от настоящия съдебен състав се установява, че с решение 1664/01.08.2014 г. на САС, ТО, 6 състав, по търг. дело 1124/2013 г. е потвърдено решение на СГС, с което правоприемника на ЕТ на ответницата е осъден да заплати на настоящия ищец сумата от 1 183 лв. – главница по договор за спогодба от 30.01.1995 г.

С оглед тази фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че претенцията за лихва по договора за спогодба /394 деноминирани лв./с оглед развилото се предходно производство между ищеца и правоприемника на ответника е удовлетворено. За горницата до пълния размер в заявената му част от 300 милиона и при ангажираните от страните доказателства настоящият съдебен състав не намира правно или фактическо основание за тяхната дължимост с оглед неустановяване на ликвидно и изискуемо задължение в сочения размер. Изготвената от ищеца справка за дължимост, при която задължение от 394 лв. достига до такова от 300 млн /респ. 6 милиарда/ нито обвързва съда, нито намира законодателна опора.

Не на последно място и с оглед своевременно заявеното правопогасяващо възражение за давност от ответницата претенцията е погасена по давност. Съгласно чл. 111 б. «в» от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Това означава, че при надлежно позоваване от страна на длъжника /каквото в настоящия случай е заявено/ се погасява възможността същото да се претендира по принудителен ред. Съобразно сключения договор от 30.01.1995 г. Падежът на задължението е до 28.02.1995 г. Съгласно правилото на чл. 72 от ЗЗД за броене на сроковете вземането за лихва се е погасило на 01.03.1998 г. Исковата молба е заявена в съда 19 години и 9 месеца след изтичане на предвидения в ЗЗД давностен срок.

При този изход на спора и предвид изричното волеизявление на процесуалния представител на ответницата разноски в производството не се следват.

          Водим от гореизложеното съдът:

Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.С., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД срещу Б.А.А., **********,***, партер – адв. С.З. за заплащане на сумата от 300 000 000 лв. - дължима по договор за спогодба от 30.01.1995 г., частична претенция, при пълен заявен размер от 6 000 000 000 лв. като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните , че е изготвено.

 

СЪДИЯ: