№ 30
гр. Варна, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Р. Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора Р. М. Г.
като разгледа докладваното от Р. Ант. Тончева Наказателно дело за
възобновяване № 20253000600009 по описа за 2025 година
, при произнасянето взе предвид следното:
Настоящето производство е по реда на глава Тридесет и трета от НПК,
то е инициирано от осъдената С. Ю. М., чрез защитника й адв.Р. М., с молба за
възобновяване на наказателно дело от общ характер №515/2022г. по описа на
РС-Разград във връзка с допуснато особено съществено нарушение по чл.348,
ал.1, т.3 от НПК.
В искането се заявява явна несправедливост на наложеното наказание,
предвид несъответствието му със степента на обществена опасност на
деянието. Макар и да не е изрично формулирано, оплакването демонстрира
интерес от приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, доколкото с влязлата в сила
присъда е приложен чл.54 от НК, а санкционирането на осъдената е с
лишаване от свобода в размера на специалния минимум по чл.196, ал.1 т.1 от
НК.
В съдебното заседание искането се поддържа от служебен защитник -
сред мотивите се предявява и довод за възобновяване на наказателното дело,
за да може при условията на неприключило с влязъл в сила съдебен акт,
осъдената М. да се ползва от възможността за групиране на част от
1
наложените й наказания. Представителят на Апелативна прокуратура-Варна
пледира за неоснователност на процесуалната инициатива, с мотиви за
правилно приложение на чл.54 от НК. В последната си дума осъдената желае
по-малка присъда.
Варненският апелативен съд, след като обсъди данните по делото и
извърши проверка по изложеното в иницииращия документ основание, за да
се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №1/19.01.2023 година по НОХД №515/2022 година,
постановена от състав на Районен съд – Разград, подсъдимата С. М. е призната
за виновна в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК, за което й
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години при
първоначален строг режим на изпълнение. С решение №98 от 13.06.2023 годна
по ВНОХД№ 147/2023 година, състав на Окръжен съд-Разград потвърдил
присъдата на основание чл.338 от НПК.
Отразеното по процесуалната хронология на съдебната фаза в
наказателното дело има отношение към предпоставките по чл.419, ал.1,
чл.420, ал.2 и чл.421, ал.3 от НПК, установявайки валидно начало на
процедурата по глава Тридесет и трета от НПК. Преценено по същество,
искането за възобновяване е неоснователно.
Единствено основание на процесуалната инициатива по чл.422, ал.1, т.5
от НПК е явна несправедливост на наложеното на осъдената наказание с оглед
противоречието му с обществената опасност на деянието. Подобно
съществено процесуално нарушение не се установява, напротив – въззивният
съд в решението си внимателно е изследвал относимите обстоятелства към
индивидуализацията на наказанието, правейки законосъобразен извод, че
наложеното с контролираната от него присъда лишаване от свобода в
санкционния минимум по чл.196, ал.1, т.1 от НК съответства както на
обществената опасност на деянието, така и на личната опасност на М.. По
реда и със способите на НПК безспорно е установено деянието и авторството
- извършена от осъдената кражба на чуждо имущество, в условията на опасен
рецидив. Съществени характеристики на противоправната проява са:
1)осъществяване на изпълнителното деяние в дома на пострадалите, в който
М. била допускана с доверие и за платена грижа; 2)отнемане на чуждо
имущество с важно значение за засегнатите лица. Личната опасност на
2
подсъдимата по принцип е висока - освен от наложеното общо наказание по
съвкупността от престъпления, за които има влезли в сила присъди по НОХД
№№299/2010г. и 857/2011г., и което наказание има отношение към чл.29, ал.1,
б.а от НК, спрямо М. са налице две други присъди – по НОХД №№967/2007г.
и 635/2007г. Постановените спрямо осъдената влезли в сила съдебни актове са
само за престъпления против собствеността, нещо повече – по отношение на
М. веднъж неуспешно е бил прилаган институтът по чл.66 от НК, тя е била
наказвана и с пробация, после е била установена в пенитенциарно заведение
за изтърпяване на лишаване от свобода, но въпреки очертаният сериозен
комплекс от наказателно-правно въздействие върху сферата на личните й
права, същата не е изградила контрамотиви, проявявайки чрез факта на
инкриминираното по НОХД №515/2022година деяние, устойчивост в
нагласата за живот с престъпен стереотип.
В обобщение на казаното, настоящият състав на Апелативен съд-Варна
не намира основание за извод в насока на поддържаното с искането за
възобновяване особено съществено нарушение по чл.348, ал.1, т.3 от НПК,
поради което
РЕШИ:
Оставя без уважение искането на осъденото лице С. Ю. М. за
възобновяване на наказателно дело от общ характер №515/2022г. по описа на
РС-Разград.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3